Детето, което рисува роботи

By | Блог | No Comments

Родители на 3-годишно момченце се обърнаха към нашият Център за обществена подкрепа „Св. София“ с молба да ги консултираме и подкрепим в отглеждането и грижите за 3-годишния им син. Бяха притеснени от поведението на малкия Станимир – бил неспокоен, трудно задържал вниманието си върху едно нещо, често се сърдел, понякога не искал да общува с други хора. Имал проблеми с речевото развитие – свързвал  думи в изречения, говорел бързо, не артикулирал правилно, външни хора не разбирали повечето от нещата, които казва. Не разрешава на по-малкия си брат да пипа играчките, с които играе –  блъска го, сърди се и плаче, разказа майката. Включихме семейството в нашата програма Ранна интервенция и започнахме работа с тях. Разбира се, най-напред нашият специалист Ранна интервенция изготви оценка на развитието на Станимир, с която установихме капацитета и възможностите за по-активно развитие на детето. Изготвихме индивидуална програма за работа с него и цели, които детето да постигне. Предложихме на му интересни занимания, които да прави вкъщи с помощта на мама и татко –  да нанизва мъниста, да моделира с пластелин, да къса и лепи хартия, да играе гимнастика с пръсти, тъй като развитието на моториката на ръцете подпомага развитието на речта и мисленето. За да развие говорните си умения му препоръчахме да разказва кратък разказ по картинка, да споделя преживяванията и емоциите си след разходка, посещение в детската градина. Обучихме майка му как да рисуват заедно у дома, за да може Станимир да научи цветовете и формите. Подкрепихме родителите, чиито противоположни родителски модели, водеха до противоречиво поведение и отношение към децата, както и до конфликти в иначе сплотеното семейство. С наше съдействие психолог ги консултира за особеностите на възрастта, пола и темперамента на детето, както и за ефективните в този период възпитателни мерки. В резултат от консултациите, родителите на Станимир вече намират по-балансирани подходи за комуникация помежду си, както и за възпитанието на децата си, и това се отразява благотворно на развитието на малчуганите. Промяната в поведението на Станимир осезаема, той е по-спокоен и концентриран, с обогатен речников запас. Умело нанизва мъниста на връзка, рисува кръг и линия, разпознава и назовава няколко цвята, брои до пет, разказва по картинка в книжка, играе с брат си. Много обича да рисува роботи и споделя с вълнение какво е нарисувал. Подкрепата, която предложихме на Станимир и семейството му дадоха добри резултати. Родителите на момчето са по-спокойни, по балансирани и разбиращи се един друг и спрямо децата, което подобри и цялостната атмосфера, но и стимулира по-адекватно развитието на двете им деца. Убедени сме, че с ежедневната подкрепа и любов на семейството си, Станимир ще има едно щастливо и пълноценно…

Read More

Как с подкрепата на ЦОП „Св. София“ родителите на Криси уверено се грижат за дъщеря си

By | Блог | No Comments

Криси е 5-годишно синеоко момиченце, с много жив темперамент и  ослепителен чар, с който отдавна е покорило родителите си. Детето живее вече 4 години със своите осиновители. Те имат богат  родителски опит, белязан със смърт на пораснал син, който  обаче  не  им помага  особено в поставянето  на  граници  и  въвеждането на правила в ежедневието. Правилата, границите, здравословните ограничения и възпитание  постоянно    се  отлагат за  някой друг  път.  И  така ден след  ден… Интелигентни  хора, те имат  представа  за  „подводните камъни“ в осиновителната тема, обмислят идеята  да разкрият на Криси, че е осиновена. Тази задача обаче изглежда  прекалено сложна  за тях на фона  на  тяхната  неувереност  и  ослепителния  чар на момиченцето. Желанието им да направят най-доброто за Криси, да й съобщят по най-безболезнения за нея начин, че е осиновена ги доведе в нашия Център за обществена подкрепа. Заедно изготвихме програма за подкрепа, в която включихме всичко, което е в пряка  връзка с начина на  отглеждане на детето. Родителите преминаха обучение за особеностите на дете, прекарало част от живота си в институция, насочихме ги относно търпението за отглеждането му и необходимостта от сензитивност за да изберат подходящия момент, за разкриване на истината. Криси нямаше следи от изоставяне или травми от отхвърляне предвид ранната възраст, на която бе посрещнато в новото си семейство. Затова в сесиите с тях говорихме за развитието и възпитанието на здравото, добре интегрирано домашно дете в норма и в минимална степен за особеностите на осиновеното дете. Помогнахме им да осмислят необходимостта да поставят възпитателна рамка за Криси, за да бъде утвърден авторитета на възрастните в семейството. Насочихме вниманието на семейството и към тематични приказки и истории, които им помогнаха да поддържат темата за осиновителната тайна непринудено, в домашен контекст. Наблюдавахме и Криси, проследихме как реагира  в нова среда,  как възприема нови лица и стимули, как изследва  средата, колко често търси родителите си, в какви ситуации и какъв е тип привързаност е изградила към тях, как се вписва  в средата на  други  деца на нейната възраст. Включихме я в група по музикотерапия, за да развием общуването й с други  добре  интегрирани осиновени деца. Работихме с нея, за да засилим вниманието й към теми, които да помогнат в разкриването на тайната. Част от семейните сесии  с  присъствието на  Криси  през  игрови  и  изобразителни дейности посветихме на  осиновителната  тема и  разкриването на   тайната  за  осиновяването. В началото детето игнорираше опитите на родителите си да говорят за предисторията ѝ. Днес тя сама отваря книжката с приказката за „осиновеното  лисиче“ и изразява  желание тримата да четат и да говорят открито за това. Родителите на Криси се срещнаха с други осиновители, които се чувстваха осъществени и удовлетворени, защото са се справили  с този специфичен вид грижа. Обменят опит с тях и си помагат взаимно. Днес те са по-уверени и постепенно разкриват пред Криси истината за нейния произход. Сигурни сме, че те ще се справят. А ние ще сме до тях винаги когато се нуждаят от подкрепата…

Read More

Нашите експерти разказват: Няма по-благородна мисия от тази да подкрепиш една майка да не изостави детето си, а то да не остане без майчината си обич

By | Блог | No Comments

В началото на работния ден в едно студено февруарско утро звънна телефона в нашия Център за обществена подкрепа „Св. София“. Обаждаха се от болницата – млада майка пожелала да изостави току що роденото си момиченце, търсеха нашата подкрепа, за да не остане без майчината си обич новороденото. Веднага отидох в родилното отделение. Влязох в болничната стая на родилката. Посрещна ме красива, млада, възпитана и образована жена – 23-годишната Галя. Очакваше ме, лекарите й казали, че ще дойде специалист от фондация «За Нашите Деца», за да поговори с нея, ако тя желае. Благодари ми. И започна да разказва. Живеела заедно със сестра си, двете свои деца на пет и на три години, и детето на сестра й в общинско жилище със скромно обзавеждане, но с необходимите за едно домакинство мебели и електроуреди. Била безработна и разчитала единствено на месечните добавки за отглеждане на дете. Въпреки ограничените си финансови възможности, досега се справяла с осигуряването на ежедневните потребности на двете деца. Когато била бременна в пети месец, бащата на новороденото й момиченце, което се канеше да изостави, я напуснал и оттогава нямала никакъв контакт с него. Галя сподели, че без постоянна подкрепа от роднините си, и без партньор до нея, който да подсигури финансова стабилност на семейството, ще ѝ  бъде трудно да отглежда още едно дете. Тя видимо се разстрои, когато обясняваше, че няма възможност  да се грижи за новородената си дъщеричка, че ако я задържи ще ощети другите си две деца. “Мъчно ми е, че ще се разделя с дъщеря си, но тя ще бъде винаги в мислите и в сърцето ми. Ако отиде в друго семейство, ще получи шанс за по-добър живот, какъвто аз не съм в състояние да й осигуря, сподели Галя. Успокоих я, казах й че разбирам, че се намира в трудна ситуация и това е нелеко решение. Обясних, че съм тук, за да я подкрепя емоционално, да ѝ предложа алтернативи, за да може да полага грижи за дъщеря си в семейна среда. Запознах я с последствията от изоставянето за детето и ефекта върху психо-емоционалното развитие от раздялата му с биологичната майка. Представих й възможностите за подкрепа и услугите, които предоставя нашият център, така че да не се чувства сама в грижите за дъщеричката си. Усетих как Галя започна да се колебае в решението за дъщеричката си и в това, че би могла да преживее раздялата с нея. Оставих я да се стабилизира емоционално, спокойно да обмисли бъдещето на своето момиченце. В края на разговора ни се разбрахме да продължим да се чуваме по телефона, докато не вземе окончателно решение за бебето. Два дни след като я изписаха от болницата, Галя ни съобщи решението си да не изоставя детето си, независимо от трудностите, да се грижи за него и да направи всичко по силите си, за да порасне то щастливо и обичано. Благодари ни за подкрепата да се почувства по-уверена и сигурна в своето и на децата си бъдеще. Днес малкото момиченце се чувства добре сред вниманието и любовта на мама и на по-големите си братче и сестриче. Галя се справя с грижите за децата, а ние от центъра за обществена подкрепа се радваме, че още едно бебче остана при родното си семейство, и сме на разположение да я подкрепим с всичко, което е по възможностите ни. Димитрина Христова социален работник в Център за обществена подкрепа „Света София“ гр….

Read More

Как с подкрепата на нашия център за обществена подкрепа още едно бебче е с родното си семейство

By | Блог | No Comments

Радост е 6-месечно бебче, родено от поредна за майката не планирана и не проследявана бременност, с ниско тегло и здравословен проблем. Семейството има още пет деца, живее в бедно обзаведено, но поддържано жилище. Двамата родители нямат сключен брак, но са заедно от много време, взаимно се подкрепят и си помагат. Майката се грижи за децата, а таткото работи в строителството, доходите им трудно стигат за издръжка на многолюдната фамилия. Роднините им не могат да им помагат финансово, но бабата често поема грижите за децата, когато се налага майката да излезе по работа. Децата са привързани към двамата си родители, въпреки бедните условия на живот, връзката между членовете на семейството е стабилна. Семейството бе насочено за подкрепа към нашия Център за обществена подкрепа „Св. София“ от дирекция „Социално подпомагане“. Здравословният проблем на Радост беше наложил по-продължителна хоспитализация. Ние придружавахме майката, която е неграмотна, до болницата за да получава сведения за състоянието на детето, разяснено й беше какви специфични грижи трябва да се полагат за него. Лекарите се съмняваха, че семейството може да осигури подходяща среда за отглеждането на Радост, но ние активно да се застъпихме за биологичното семейство като най-добрата среда за развитие на детето, и заявихме готовността си да подкрепим майката. Пред двата месеца, през които детето се лекуваше от тежко протичаща инфекция, подкрепяхме майката и емоционално и материално. Обсъдихме с нея какви трудности среща при отглеждането на децата, какво е необходимо да направи и как ние можем да й помогнем. Дадохме й насоки за отглеждането на децата, за къпането и хигиенните процедури. Придружавахме я при посещенията й при личния лекар, съдействахме й в контактите с различни институции. В резултат, след изписването си от болницата, Радост се върна в биологичното си семейство. Тя все още се нуждае от по-специфични грижи, за да се избегне появата на нова инфекция. Затова ние продължаваме подкрепата за семейството – финансова за закупуване на предписаните от личния лекар лекарства за детето, и материална  – подходящо за възрастта на детето адаптирано мляко, дрехи, одеяла, памперси. Детето е в добро здравословно състояние, няма усложнения след болничния престой и се захранва добре. А ние вярваме, че тя ще израсне здраво и щастливо дете, обградено от любовта на родното си…

Read More

С подкрепата на ЦОП „За деца и родители“ още едно бебче расте щастливо и обичано в родното си семейство

By | Блог | No Comments

Илиан е роден преждевременно през ноември миналата година, тежи едва 1 400 гр. и трудно поема първата си глътка въздух. Поемат го лекарите от Неонатологично отделение, към УМБАЛ „Пловдив“, които успяват да го стабилизират след неколкократно влошаване на здравословното му състояние и пневмония, прекарана в началото на януари т.г. Изписан е в средата на януари, а завеждащият отделение, предупреждава семейството  му, че ако детето се отглежда в неподходяща среда, влажно помещение, рискът то да развие хронична белодробна болест – напр. астма, е изключително висок. Майката на Илиан, 29-годишната Полина живее в малко населено място извън Пловдив, разделена е с бащата на детето, но има подкрепата на семейството си. Още в болницата тя изразява своите и на близките си притеснения за здравословното състояние на детето и неувереността им дали ще се справят с отглеждането на Илиан. От здравното заведение се обърнаха към нашия Център за обществена подкрепа „За деца и родители“, с молба да проучим възможностите, ресурсът и капацитетът на семейството да полага грижи за недоносеното си дете, което има по-специфични нужди и за проследяване на здравословното му състояние. Срещнахме се с майката и семейството й още в Родилно отделение. Нашият социален работник ги информира, консултира ги и им оказа емоционална подкрепа. Проучихме социално – битовите условия, при които ще се отглежда Илиан. Говорихме и с личния лекар на семейството, който нямаше притеснения, че Поли ще неглижира здравните нужди и потребности на новороденото, но изрази опасения доколко семейството ще се справи в социален аспект – ще разполага ли със средства за закупуване на храна, лекарства, и консумативи, ще могат ли да водят детето на контролни прегледи при специалисти извън населеното място, в което живее, за да проследяват здравния му статус и пр. Веднага след като детето бе изписано, информирахме отдел „Социална закрила“ в селото и личния лекар, че то вече е на тяхна територия. По наша молба общопрактикуващият лекар пое ангажимент за по-интензивно проследяване на здравословното състояние на Илиан – поне веднъж на 10 дни. Днес Илиан се радва на грижите и обичта на своята майка. А ние продължаваме да подкрепяме нея и семейството й. Помагаме им с дрехи, памперси, козметика, играчки за Илиан. Поли се грижи за детето си, стреми се да осигурява необходимите памперси, специализирано адаптирано мляко, и дърва, въглища. За радост на близките си, Илиан непрекъснато наддава на тегло, редовно го наблюдава и личният лекар. Мама Поли не пропуска да го заведе и на контролните прегледи при медицински специалисти – неонатолог, офталмолог, за които ние посредничим. Нашите специалисти и Поли обсъждат заедно подходящите за нея и детето услуги, които да ги подкрепят, консултираме я в грижите за Илиан.  Поли е щастлива, че детето й е при нея, и че близките й я подкрепят. Притеснява я само липсата на достатъчно средства, за да му осигури адаптирано мляко. За да преодолеем заедно и това препятствие, организирахме дарителска кампания, с която осигурихме необходимото до края на м. април специализирано адаптирано мляко. Вярваме, че с нашата и на близките си подкрепа, Поли ще се справи с предизвикателствата на майчинството, а Илиан ще отрасне сред любовта и грижите на най-близките…

Read More