Блог

Блог

История за малката срамежливка Кристина

By | Блог | No Comments

Днес ще ви разкажем за тригодишната ни красавица Кристина, с която Центърът ни за обществен подкрепа (ЦОП) „Св. София“ работи вече две години.  Малката Криси се развива по-бавно от връстниците си. Когато дойде при нас Криси беше притеснителна, срамежлива, закриваше с ръчичка лицето си щом някой я погледнеше в очите, трудно се присъединяваше към децата, за да си играе с тях.   Работихме с Криси по проект „Ранна детска интервенция“. Родителите й редовно я водеха на групова музикотерапия, а ние от ЦОП я поощрявахме да бъде по-спокойна и да се забавлява когато е сред другарчетата си. Осигурихме и лечебна физкултура за малката принцеса, по време на която тя щастливо яздеше кончета с наша помощ и им се радваше. Не забравихме да помогнем и на родителите на детето. Те преминаха през обучение как максимално да стимулират развитието на дъщеря си, подкрепяхме ги емоционално през целия процес на работа.   Сега Криси е по-общителна и уверена от преди. Често се усмихва и се смее с глас. Вече не крие лицето си с ръчичка и по-свободно общува с други деца. Родителите на Кристина са благодарни за оказаната от нас помощ и с радост наблюдават постиженията на дъщеричката си.   От ЦОП „Св. София“ продължаваме да работим с Криси. Тя е пример за дете, което с всеки изминал ден развива своите способности и с всяка крачка се приближава до възможността да е по-самостоятелна. Всеки напредък в лечението е една малка победа както за Криси и нейното семейството, така и за нас от ЦОП „Св. София“….

Read More

ЦОП „За Деца и родители“ даде сили на една майка да продължи да се грижи за детето си

By | Блог | No Comments

За нелеката съдба на малкия Архангел ми разказа майка му Елица. Сподели ми за здравословните проблеми на Архангел, които започват още от раждането му. Сърчицето му спира на няколко пъти, лекарите успяват да спасят живота му, но мозъкът на Архангел остава увреден. Често му е трудно да диша и не може да се справи без помощта на специален апарат.   Срещнах Архангел, когато беше на годинка и 7 месеца, но развитието му отговаряше на 5-6 месечно бебе. През повечето време той лежеше, не можеше да стои седнал, не издаваше звуци, не можеше да държи играчки в малките си ръчички. Не можеше и да се храни самостоятелно, не познаваше вкуса на храната, не знаеше как да я сдъвче и да я глътне.   Докато наблюдавах Архангел забелязах, че той не отделяше поглед от майка си и й се усмихваше. Момченцето беше силно привързано към нея, защото тя постоянно беше до него и му помагаше. Елица говореше с мъка, докато ми разказваше за изпитанията, пред които е изправена като майка, но в погледа й ясно долавях борбеност и силна майчина воля. Когато й казах, че е изключително смела, тя ме погледна и ми отвърна „Какво друго мога да направя? Той ми е дете! Моето дете!“ В тези думи Елица вложи целия смисъл на това да бъдеш родител – да се посветиш изцяло, да приемеш детето си такова, каквото е, да го обичаш безусловно и да се бориш всекидневно то да живее по-добър живот. Въпреки ограничените финансови средства, с които разполагаше семейството й, въпреки факта, че тя нямаше родителски опит, майката нито за миг не се беше замисляла да изостави рожбата си. За нея да се грижи за сина си, въпреки тежкото му здравословно състояние, беше естествено толкова, колкото дишането.   Причината Елица да се обърне към Центъра ни за обществена подкрепа (ЦОП) в Пловдив беше, че въпреки усилията, които постоянно полагаше, майката все още се нуждаеше от материална и емоционална подкрепа. Дадохме храна и бебешка козметика на Елица, осигурихме рехабилитация за Архангел, която да се извършва от специалист в дома на семейството, защото малкият не можеше да бъде транспортиран до болницата. Майката имаше нужда да сподели с някого своите страхове и съмнения, да разкаже за начина по който ежедневно се чувства. Осигурихме специалисти, с които тя свободно да може да разговаря и да се чувства емоционално подкрепена.   След упоритата ни съвместна работа, Архангел вече може да стои седнал, да издава звуци, сам да държи играчките си и да натиска бутончетата им, които пеят песнички и го забавляват. С него работи рехабилитатор от ЦОП. А майка му знае, че има човек, който може да чуе тревогите й и да я подкрепи, както и някой, който да се радва на успехите на детето заедно с нея.   Преди екипът ни от ЦОП да се появи в живота на Елица, тя беше сама в трудностите и болките си. Благодарение на нашата подкрепа, Елица вече знае, че не е нужно да върви по трудния път сама. Ние сме неотлъчно до нея и семейството й. Това я успокоява, позволява й в някои моменти да бъде уязвима и крехка, да сваля тежкия товар от раменете си и по-често да е уверена, че е добър родител.   От ЦОП правим всичко възможно максимално да подкрепим Архангел и семейството му. Предстои ни да бъдем застъпници пред различните институции, за да може малкото момченце да има достъп до необходимите за неговото здравословно състояние услуги. Ние ще продължим осигуряването на рехабилитационни услуги в домашна среда, ще предоставяме материална подкрепа, защото грижата за детето изисква много средства, с които семейството не разполага. Елица все още понякога се чувства разколебана и изплашена: „Не знам дали детето ми ще може да порасне, да проходи, да яде само. Все се надявам да се случи, но като се разболее се притеснявам да не стане най-лошото“. Но Елица споделя, че в такива моменти усеща помощта и подкрепата, която ЦОП й оказва и се чувства обнадеждена. „Цяла България бди над детето ми,“ ми казва тя с нежна майчина усмивка….

Read More

История за едничкото желание на една майка…

By | Блог | No Comments

‘’Мечтая да имам лаптоп’’ – казва тихо 9 годишния Никола. Завършил е годината с много добър успех, но няма право на желания. Всеки приход в сплотеното му семейство е разпределен още преди да бъде получен.   Никола е най-голямото от три деца в семейството на Емилия и Захари. Те нямат достатъчно средства да се грижат добре за децата. Бащата е безработен, не може да си намери работа, защото страда от епилепсия. Майката е израснала в домове за деца лишени от родителски грижи Често е ставала жертва на насилие от по-големите деца и поради това губи слуха си. Въпреки недоимъка, родителите даряват децата си с много любов.   Най-малкият член на семейството Мелинда се ражда с криви крачета и все още не е проговорила. Притеснени, Емилия и Захари търсят подкрепа по програма Ранна детска интервенция в Център за обществена подкрепа (ЦОП) ‘’Св.София’’.   „Искам само Мелинда да проговори“ ни каза с болка Емилия, когато за първи път се срещнахме със семейството й. Родителите бяха объркани, не знаеха как да помогнат на дъщеря си, затова ги срещнахме с нашия специалист Рая Цветанова. Тя оцени развитието на детето, обясни на родители състоянието му и ги насочи към специализирана клиника.   На малката принцеса й предстои операция, а ние продължаваме да помагаме на родителите й. Те живеят извън София, но с готовност посещават осигурените от ЦОП занимания за тях и Мелинда всеки месец. Ние ги консултираме как да стимулират нейното развитие и да не губят надежда, че момиченцето тепърва ще каже първите си думички….

Read More
="Петър и дядо"

Днес изпратихме Петър при неговите баба и дядо

By | Блог | No Comments

С много радост и капчица тъга днес изпратихме малкия Петър в новото му семейство. Отсега нататък за сладура ще се грижат неговите биологични баба и дядо.   Пепи дойде при нас преди малко повече от година, когато беше съвсем малко бебенце, направо от родилния дом. Още през първата седмица екипът ни от Детска къща се свърза с неговите баба и дядо, които оттогава с готовност и желание посещават дребосъка два пъти в седмицата, играят си с него, хранят го и му пеят песнички за лека нощ.   Пред очите ни малкото семейство израстваше емоционално с всяко изминато посещение, а Пепи откри топлина и любов в очите на баба и дядо. Малкият дори се запозна с майка си, която много бързо се привърза към него и ще остане в живота му, до момента когато може да се грижи самостоятелно за него.   Макар и с тъга, ние изпратихме Петър, сигурни, че ще израсне щастливо дете, обградено от любовта и грижите на най-близките…

Read More

ЦОП „Св. София“ към фондация „За нашите деца“ подкрепи семейство да преодолeе трудностите и да остане заедно

By | Блог | No Comments

Преди година от Център за обществена подкрепа „Св. София“ към фондация „За нашите деца“ започнахме работа с Диляна. Тя беше самотна майка с много ниски доходи. Това й пречеше да се грижи пълноценно за двегодишната си дъщеричка Катерина и тя потърси помощ от специалистите в ЦОП. Ние помогнахме на майката, консултирахме я как да стимулира развитието на детето, осигурихме й различни материали.   Докато работихме с нея, Диляна се събра с бащата на Катерина, ожениха се и заживяха като семейство. В грижите за детето се включи и бабата на Катерина по бащина линия. Много скоро новото семейството получи повод за радост, но и за притеснение – Диляна сподели с нас, че е бременна. Бебчето беше неочаквано, но силно желано от семейството. Майката беше притеснена дали ще може да се справи с отглеждането на второ дете. Диляна не беше здравно осигурена и проследяването на бременността също я тревожеше много. Ние от ЦОП „Св. София“ направихме всичко необходимо, за да се почувства Диляна сигурна и спокойна. Свързахме се със специалисти в столична болница, които се погрижиха за нея – бяха й направени всички необходими прегледи и изследвания. Няколко седмици преди да се роди бебето, от ЦОП осигурихме на семейството креватче, леген, дрехи, памперси, бебешка козметика и др. Диляна вече беше спокойна, че всичко е подготвено за нея и новия член на семейството – малката Антония.   Но трудностите за семейството не приключиха дотук. Няколко дни след изписването от родилно отделение, Диляна забеляза, че Антония диша трудно. Оказа се, че бебенцето е получило пневмония, която останала незабелязана при раждането. Диляна и Антония изкараха близо две седмици в болницата, а през това време Катерина също се разболя. С готовност се притекохме на помощ на семейството и закупихме нужните лекарства, за които те нямаха средства. В този труден момент почина бабата, която помагаше на родителите. Семейството прие много тежко загубата, а бащата е съсипан от мъка. Ние сме неотлъчно до семейството и ги подкрепихме през тези изпитания. Въпреки че им е трудно, те намират сили да продължат да се борят за децата си, а нашата помощ – материална и емоционална, им дава надежда, че заедно могат да се справят с всички предизвикателства.   От фондация „За нашите деца“ продължаваме да подкрепяме семейството, защото вярваме, че няма по-важно от това децата да растат в семейна среда, обградени от любовта и грижата на мама и татко. А в семейството на Диляна има още една радостна новина – успешно записахме Катерина на детска градина, която тя ще започне да посещава от есента. Там момиченцето ще се срещне със свои връстници, ще подобри българския си език и ще продължи да се…

Read More

ЦОП „За деца и родители“ и тяхната мисия да запазят семейната връзка – историята на Благовеста

By | Блог | No Comments

Историята на Благовеста е още едно доказателство за това как усилената работа на специалистите от Център за обществена подкрепа „За деца и родители“ към фондация „За Нашите деца“ успява да запази семейната връзка и да осигури по-добро и щастливо бъдеще на децата. Благовеста не познава баща си. Година след раждането си е разделена и от майка си, която в момента излежава ефективна присъда. Бабата и дядото на Благовеста са натоварени с нелеката задача да се грижат за нея и тримата й по-големи братя. Малката не познава новото си семейство. Те живеят надалеч, в непознат град, и до момента на раздяла с майка си, тя е виждала баба си и дядо си броени пъти. Но сега възрастните хора и трите момчета са единственото семейство на Благовеста. Преди да заживее при баба и дядо, единствения близък човек на малката чаровница е майка й. След раздялата, обаче, бабата трябва да приеме ролята на майчиния образ. Този преход е труден както за нея, така и за дядото и четирите деца. Благовеста си има изградени навици и режим, с които новото семейство трябва лека полека да свикне и дори да подобри, ако се налага. Това е и нещото, което довежда семейството до отдел „Закрила на детето“, от където ги насочват към специалистите ни от ЦОП. От тогава до днес ние помагаме на семейството да се сближи и да бъде по-задружно. Работи се с дядото и бабата, която е насърчена да влезе в ролята на майката, но без да се опитва да я замести, и с тримата братя, които проявяват ревност спрямо малката си сестричка. С течение на времето, с помощта на специалистите от ЦОП и грижите и обичта на бабата и дядото, Благовеста стана едно енергично и лъчезарно дете. Тя се развива все по-добре, ходи стабилно, учи нови думи, разпознава и реагира на името си и играе по-свободно с батковците си, които я учат на най-различни нови игри. Не е забравила майка си, дори напротив – знае, че мама много я обича, често разглежда нейни снимки и разговаря с нея по телефона. А ние от ЦОП „За деца и родители“ продължаваме да помагаме на семейството с грижите за Благовеста, която расте обичана и от ден на ден става все по-лъчезарна и…

Read More
="приемна грижа"

Център по приемна грижа помогна на Георги да намери своите нови мама и татко

By | Блог | No Comments

Център по приемна грижа помогна на Георги да намери своите нови мама и татко Георги е само на три годинки, когато родителите му го оставят в детски дом. Те не се интересуват от него, а и нямат възможността да му осигурят стабилен и уютен семеен дом. Момченцето няма други близки, които да се погрижат за него и затова ние от Центъра по приемна грижа се заехме да го настаним в приемно семейство, което ще го дари с любов и родителска ласка, до намирането на неговите нови мама и татко. Когато дойде при нас, установихме, че Гого е притеснителен, не се заиграва за дълго и не задава въпроси, за разлика от връстниците си. След като беше настанен в приемно семейство, Гого започна да развива умения, които досега му липсваха. Научи се да реди пъзели, да подбира цветовете когато рисува, стана по-общителен, придоби и самочувствие. Беше записан и на детска градина, където той с удоволствие играеше с другите деца и взимаше участие в различните педагогически мероприятия. Приемното семейство се стараеше да осигури всичко на малкия, водеха го на интересни места като театър, зоологическа градина и дори цирк. Благодарение на качествената приемна грижа, която осигурихме за Георги, и отдадеността на приемните родители, той стана уверен и започна все по-често да се усмихва. Следващата стъпка беше Гого да си намери постоянни осиновители. След вписването му в регистъра за осиновяване, неговите нови мама и татко се появиха съвсем скоро. Те се чуваха редовно с Георги по телефона, дори го посетиха за рождения му ден, макар да живееха далече от него. В края на май Гого бе успешно осиновен от новото си семейство, което го обича и с радост се грижи за него. Приемното семейство подкрепя осиновителите на Георги, помага им да свикнат един с друг, напътства ги в грижата за него. А ние от Център по приемна грижа към Фондация „За нашите деца“ ще продължим да осигуряваме качествена приемна грижа за най-уязвими деца в България, защото вярваме, че всяко дете заслужава да израсне в щастливо семейство….

Read More
="родната си майка"

Тригодишна принцеса откри за втори път родната си майка

By | Блог | No Comments

Три годишна принцеса, започнала живота си по не най- добрия за нея начин откри за втори път родната си майка и вече расте щастлива и обичана в семейството си. Първите години са тежки за Дани, съвсем мъничка тя е изведена от родното си семейство. Съседи подали сигнал, а социалните служби установили, че живее в рискова за нея среда и я настанили при баба й. Възрастната жена се грижила с любов за малката Дани, но не успяла да замени липсващата майчина любов и топлина и да съхрани спокойствието на детето. След година, в която социалните работници подкрепили майката, тя отново посрещнала в дома си и прегърнала дъщеричката си. Оказало се обаче, че времето е отдалечило двете една от друга, детето, преживяло стреса от първата раздяла с майка си, трудно се доверявало отново, майката пък не можела да намери подход към него. Срещнахме се с двете през есента на миналата година, потърси ни майката с молба да й помогнем в усилията й да върне доверието между двете. Разказа ни за неправилните си избори в юношеските си години, за липсата на подкрепа от близките й роднини, за трудностите, през които е преминала и преодоляла, за да върне сигурността в дома си и отново да поеме грижите за малкото си момиченце. Все още се съмняваше, че може да бъде добра майка, чувстваше се изоставена от близките си, макар да имаше до себе си партньор, който я подкрепяше. Сега Дани отново беше в къщи, но интеграцията на момиченцето обратно в семейството се беше оказала предизвикателство. Посрещнахме майката с разбиране и толерантност, включихме я в програмата ни Семейна подкрепа. Работихме с нея, за да придобие увереност че може да бъде добра майка и да се грижи добре за Дани, да й осигури спокойно и щастливо детство. Консултирахме я как да се справя с поведението на момиченцето, как да стимулира развитието му и как да се подготви за посрещането на второто дете. Работихме за изграждане на силна връзка между двете, за да могат заедно да преодоляват трудностите, пред които се изправят. Дани започна да посещава детска градина, и въпреки че й отне известно време да свикне с промяната, успя да се адаптира. Днес мама е по-спокойна, уверена в себе си, Дани е щастлива и обичана, живее в стабилно и сплотено семейство и е силно привързана към майка си. Семейството с трепет очаква второто си детенце. А ние се радваме, че с нашата подкрепа още едно дете остана в родното си семейство и ще расте с любовта, топлината и грижите на мама и най-близките…

Read More
="приемна майка"

В търсене на мама и татко – историята на Ники и нейната приемна майка Илиана

By | Блог | No Comments

Благодарение на своята всеотдайност и добро сърце, Илиана Христова даде надежда на Николета – четиримесечно момиченце, на което тя стана приемен родител и дари с любов и грижа. Николета посреща първите няколко месеца от живота си самичка в болницата, лишена от любовта и топлината на мама и татко. Родителите на прекрасната Николета се отказват от нея след раждането и по всичко личи, че Ники ще е едно от многото деца, чиято съдба ще e белязана от липсата на родителска ласка. През пролетта на 2017 г., обаче, в живота на малката принцеса се появява Илиана Христова. Жената за втори път отваря сърцето си, за да дари с любов и щастливо детство детенце в нужда, а всеотдайността й я превръща в любящ и отговорен приемен родител. С голяма отдаденост Илиана приема Ники в своя дом и й предоставя всичко необходимо, за да може тя да се почувства обгрижвана, обичана и най-вече да разбере, че вече не е сама. През това време, екипът ни от Центъра по приемна грижа в София следваше и подкрепяше Илиана, за да може Ники да получи най-добрата и пълноценна грижа. Осигурихме на Илиана практически обучения, част от програмата „Приемна грижа“, чрез които тя обогати знанията и уменията си в ролята на приемна майка. Благодарение на желанието на Илиана и подкрепата, която тя получи от наша страна, много скоро малката красавица Николета започна да закръгля бузки и да ни озарява с усмивки. С наша помощ, Илиана се зае и с изготвянето на документите на детето, за да може то да бъде осиновено и възможно най-скоро да намери своите нови мама и татко. Илиана и Ники се привързваха една към друга, но за момиченцето е важно да намери постоянни осиновители, които да й осигурят стабилен дом и щастливо детство. Ние силно вярваме, че с прекрасните грижи, любов и топлина на приемната майка, Ники ще израсне като едно щастливо дете и й пожелаваме в най-скоро време да открие своите мама и татко. А до тогава ние ще продължаваме да подкрепяме нея и…

Read More
="Историята на една майка, която не изостави детето си и запази семейството си цяло"

Историята на една майка, която не изостави детето си и запази семейството си цяло

By | Блог | No Comments

В един студен февруарски ден в Центъра за обществена подкрепа „Св. София“ на фондация „За Нашите Деца“ влезе млада жена – Мария. Беше гушнала тримесечното си бебче, идваше, за да го изостави, защото семейството й нямало възможност да се грижи за него. Поканихме я да се срещне с един от нашите социални работници, искахме да разберем какво я е довело до това тежко решение, можем ли да я подкрепим по някакъв начин, за да задържи детенцето си. Мария прие поканата и прегърнала силно момиченцето си, сподели проблемите, провокирали я към решението да го изостави. „Беше отчаяна и разстроена, опитах се да я успокоя, предоставих й възможност да излее емоциите си, да сподели притесненията и страховете си“, разказва социалният ни работник Димитрина Христова, която работи със семейството. Семейството на Мария имаше сериозни финансови затруднения, а момиченцето беше второто им дете. „Обичам детето си и не искам да се разделям с него, но съм безсилна да се справя с тежката финансова ситуация, в която е семейството ми“, разказа тя. Бащата на детето нямал постоянна работа, а самата тя била безработна, разчитали само на майчинството и месечната помощ за отглеждането на двете им деца. Ситуацията се утежнявала и от здравословните проблеми на дъщеричката, бебчето се нуждаело се специално мляко, закупуването на което било непосилен разход за семейството. Поехме ангажимент да осигуряваме ежемесечно необходимото за бебето специализирано мляко. Предложихме да й предоставим дрешки и играчки за момиченцето. Разказахме й и за дейността на ЦОП „Св. София“ в подкрепа на децата и родители им. Готовността ни да я подкрепим в този труден за семейството й момент я успокои. Мария си тръгна, гушнала дъщеря си обнадеждена и по-спокойна, че може да разчита на подкрепата ни в грижите за нея. В продължение на два месеца бяхме до семейството, подкрепяхме го емоционално, социално и материално. Малката чаровница се развиваше много добре – наддаваше на килограми и изненадващо започна да преодолява повръщането. А родителите станаха по-уверени и спокойни в грижата за двете си деца. Днес семейството живее в друго населено място, справя се успешно с грижите за двете си прекрасни деца. Малката им дъщеричка и по-голямото й братче са здрави и растат щастливи и обичани. Преди да се разделим, родителите ни благодариха сърдечно за помощта, която им позволи да продължат да се грижат за момиченцето и да запазят семейството си цяло. А ние сме щастливи, че чрез нашата програма „Семейна подкрепа“ помогнахме на още едно дете да остане в родното си семейство и да се радва на топлината и любовта на мама и…

Read More