Блог

Блог

="Историята на една майка, която не изостави детето си и запази семейството си цяло"

Историята на една майка, която не изостави детето си и запази семейството си цяло

By | Блог | No Comments

В един студен февруарски ден в Центъра за обществена подкрепа „Св. София“ на фондация „За Нашите Деца“ влезе млада жена – Мария. Беше гушнала тримесечното си бебче, идваше, за да го изостави, защото семейството й нямало възможност да се грижи за него. Поканихме я да се срещне с един от нашите социални работници, искахме да разберем какво я е довело до това тежко решение, можем ли да я подкрепим по някакъв начин, за да задържи детенцето си. Мария прие поканата и прегърнала силно момиченцето си, сподели проблемите, провокирали я към решението да го изостави. „Беше отчаяна и разстроена, опитах се да я успокоя, предоставих й възможност да излее емоциите си, да сподели притесненията и страховете си“, разказва социалният ни работник Димитрина Христова, която работи със семейството. Семейството на Мария имаше сериозни финансови затруднения, а момиченцето беше второто им дете. „Обичам детето си и не искам да се разделям с него, но съм безсилна да се справя с тежката финансова ситуация, в която е семейството ми“, разказа тя. Бащата на детето нямал постоянна работа, а самата тя била безработна, разчитали само на майчинството и месечната помощ за отглеждането на двете им деца. Ситуацията се утежнявала и от здравословните проблеми на дъщеричката, бебчето се нуждаело се специално мляко, закупуването на което било непосилен разход за семейството. Поехме ангажимент да осигуряваме ежемесечно необходимото за бебето специализирано мляко. Предложихме да й предоставим дрешки и играчки за момиченцето. Разказахме й и за дейността на ЦОП „Св. София“ в подкрепа на децата и родители им. Готовността ни да я подкрепим в този труден за семейството й момент я успокои. Мария си тръгна, гушнала дъщеря си обнадеждена и по-спокойна, че може да разчита на подкрепата ни в грижите за нея. В продължение на два месеца бяхме до семейството, подкрепяхме го емоционално, социално и материално. Малката чаровница се развиваше много добре – наддаваше на килограми и изненадващо започна да преодолява повръщането. А родителите станаха по-уверени и спокойни в грижата за двете си деца. Днес семейството живее в друго населено място, справя се успешно с грижите за двете си прекрасни деца. Малката им дъщеричка и по-голямото й братче са здрави и растат щастливи и обичани. Преди да се разделим, родителите ни благодариха сърдечно за помощта, която им позволи да продължат да се грижат за момиченцето и да запазят семейството си цяло. А ние сме щастливи, че чрез нашата програма „Семейна подкрепа“ помогнахме на още едно дете да остане в родното си семейство и да се радва на топлината и любовта на мама и…

Read More

Как едно дете с аутизъм каза „Здравей!“ на света

By | Блог | No Comments

Надежда е прекрасно 5-годишно момиченце, но има поставена диагноза аутизъм. Майката сама потърси съдействие в ЦОП „Св. София“ с молба психолог да работи с дъщеря й. Жената с мъка сподели, че персоналът в детската градина не може да се справи с Надежда, защото тя отказва да слуша и не комуникира с никого. Когато започнахме работа с детето, то не общуваше, не говореше, не поглеждаше никого в очите, страхуваше да докосва предмети и се плашеше дори от тихи шумове. В процеса на работа с нея, нашите специалисти установиха, че Надежда има много добра памет. Едва 5-годишна, тя вече познаваше цифрите и буквите от азбуката, можеше да реди сравнително трудни пъзели, но не можеше да показва годините си с пръстчета и отказваше да помаха за „Здравей!“. Работихме упорито с детето, обградихме я с внимание и любов, направихме всичко по силите си, за да подобрим състоянието й. Три месеца след срещата ни Надето уверено ни гледаше в очите, помаха за първи път с ръка и каза „Здравей!“ на света. Месец по-късно детето произнесе в ЦОП „Св. София“ думата „ДА“ за първи път в 5-годишния си живот, и ни накара да се гордеем с работата, която вършим. Днес Надето с удоволствие показва с пръстчета числата от 1 до 5, не се страхува от по-силни звуци и без проблем докосва всякакви предмети. Общува все по-спокойно. Следващата ни цел е да видим как Надежда смело пука сапунен мехур и му се радва. Ние продължаваме интензивна работата с нея, за да постигнем заедно още повече успехи, да направим по-щастливо детството й, да създадем още поводи за радост сред близките…

Read More

Фондация „За нашите деца“ помогна на майка да преодолее трудностите и да прибере детенцето си у дома

By | Блог | No Comments

Нина беше на два месеца, когато дойде при нас в Детска къща, родила се недоносена, едва 1900 гр. и в недобро здравословно състояние. Съмненията на лекарите бяха, че то е в следствие на здравословните проблеми на майката Деница, която притеснена дали ще се справи с грижите за малката принцеса пожелала да я остави на грижите на държавата, но не спряла да се интересува от нея. Поехме Нина и я обградихме с цялата любов, която можехме да й дадем, за да се чувства добре. Грижихме се за нея, но не забравихме и че най-добрата среда за нея е родната, че няма по-добра от майчината ласка. Затова се ангажирахме с нелеката задача да подкрепим Деница да се справи с проблемите си, да добие увереност, че може добре да се грижи за детето си. Свързахме се с нея и освен, че й осигурихме възможност да вижда детето си когато пожелае, започнахме да я консултираме. Съветвахме майката как да се справи с грижите за бебето. Непрекъснато насърчавахме контакта между майката и детето. С наша помощ, Деница стана по-уверена, гушкаше и говореше с любов на Нина, когато я посещаваше. Това й помогна да се привърже силно към нея, а подкрепата ни я мотивира да подобри състоянието си, за да получи възможността да отведе Нина в къщи. Така дойде денят, в който с наша помощ Деница взе дъщеря си при себе си. Ние с радост изпратихме Нина у дома. Щастливи сме, че усилената работа на екипа на Детска къща върна още едно бебче при мама. Ние осигурихме подкрепа и помощ на майката, за да може тя да задържи детето си и да го отгледа в семейна среда, защото няма нищо по-хубаво за едно дето от майчината любов и…

Read More

След намеса на нашия екип още едно малко момиченце ще бъде със семейството си

By | Блог | No Comments

След спешна интервенция на екипа на ЦОП „Св. София“ изоставено в родилното отделение бебенце се завърна при семейството си. Това се случи преди седмица, обадиха ни се от родилното отделение на столична болница, с която фондацията работи по програма превенция на изоставянето на новородени. Майка е изоставила новороденото си бебенце – първо момиченце от шестте й деца, нямала възможност да се грижи за него. Заехме се със случая и първата ни работа бе да разберем какво кара семейство, което се грижи за пет момчета, да се откаже от първото си момиченце. Отидохме в дома на родителите, за да поговорим с тях за причините, които са ги накарали да вземат такова решение, да се запознаем със средата. Срещнахме се с едно сплотено българско семейство, което се грижи с любов за петте си момчета, по-големите от които посещават училище. Пред нашия социален работник те споделиха болката си – майката се грижи за домакинството и за момчетата, а бащата, заедно с чичото и бабата на децата работят, за да издържат голямата фамилия, но средствата не достигат. „Основната причина да вземем решение да оставим бебенцето ни е липсата на средства, не можем да осигурим дори най-необходимото, за да може то да расте нормално, и в същото време да продължаваме да се грижим и за останалите си деца“ – разказаха те с болка. Отглеждането на момиченцето изглеждаше непосилна задача за тях. Обсъдихме заедно ситуацията и доводите им за това тежко решение, разяснихме им последствията от него и разбира се им предложихме подкрепата си. След разговора ни двамата родители преосмислиха намерението си, а ние им помогнахме да посрещнат момиченцето си вкъщи. Осигурихме най-необходимите за посрещане на бебенцето неща – пакет за новороденото с памперси, дрешки и корито за къпане. Фондацията ще продължи работата си със семейството и ще им помага в отглеждането на първото им момиченце. Пожелаваме им сплотеност и любов, с която да се грижат един за…

Read More

Подкрепата в подходящия момент променя животи!

By | Блог | No Comments

Какво може да накара една майка да поиска да изостави детето си? Понякога липсата на подкрепа от близките и недостига на средства са достатъчен фактор родителите да започнат да обмислят подобно решение. Такова намерение споделила още в родилното отделение майката на току-що родената Василена. Имали още две деца, нямали подкрепа от бабите и дядовците, бащата настоявал, че няма да могат да се грижат добре за нея, и че ако изоставят малкото си момиченце, то ще има по-добър живот. Това разказала с неохота майката на Василена пред лекарите, които се свързаха с нашия център за обществена подкрепа „За деца и родители“. Незабавно започнахме работа с родителите, консултирахме майката и бащата на новороденото. Говорихме много с тях за рисковете и последствията за детето от раздялата му с родното семейство, за възможностите им да се справят с грижите за Василена, за подкрепата, която могат да получат. Отделихме специални сесии, в които експертите ни подкрепиха емоционално бащата. Не след дълго, провокиран и от силната емоционална привързаност на съпругата си към Василена, той взе категорично решение, че няма да се раздели с малкото си момиченце. Двамата родители ни съобщиха решението си уверени и щастливи, че няма да се разделят с бебето си, благодариха на екипа ни за помощта, която сме им оказали, за подадената в труден за тях момент ръка. А Василена? Тя все още не проумява какво точно се случва, но усеща обичта на родителите си и топлината от майчината ласка. Животът й, току-що започнал, ще продължи с любовта и грижите на родното й семейство. Ние сме изключително радостни за нея и ще продължим да подкрепяме родителите, за да се справят с трудностите, а детето да расте здраво и щастливо с обичта на семейството си….

Read More

Упоритата работа, направена с любов, може да излекува всичко!

By | Блог | No Comments

Съдействие от нашия Център за обществена подкрепа потърси семейството на 2-годишната Габи. Детето страда от изоставане в двигателното си развитие. Налага му се да посещава болнично заведение, където претърпява серии от рехабилитационно лечение и множество процедури в барокамера. Въпреки, че родителите на Габи взимат навременни мерки за двигателното развитие на детето си, лекарите констатират, че момиченцето изостава от нормата за възрастта си и в други области на развитието и се нуждае от услуги по ранна детска интервенция. Медицински специалист насочва родителите на Габи към програма „Ранна детска интервенция“, услуги по която предоставя нашият център за обществена подкрепа „Света София“. Екипът ни направи цялостна функционална оценка на развитието и уменията на детето. Изготвихме индивидуален план и проведохме редица интервенции. За да осигурим максимално ефективна подкрепа, организирахме и обучение за родителите на Габи. А 6 месеца по-късно изготвихме и повторна функционална оценка, за да проследим напредъка на момиченцето. Включихме го и в групова музикотерапия. За този период от време, беше налице голямо развитие във всички сфери на изследване на детето – комуникация, груба и фина моторика, решаване на проблеми и личностно–социална област. Всички тези фактори, заедно с положените от родителите на Габи усилия, спомогнаха за постигането на значителни подобрения в състоянието на детето. Момиченцето вече ходи балансирано, без да се нуждае от чужда помощ, пази равновесие и тича свободно. У Габи се наблюдава напредък и в областта на експресивната реч, назовава предмети и животни по картинка, рисува, пее и танцува. Историята на Габи доказва, че с подкрепата на фондацията и благодарение на упоритостта, вярата и грижите на своите родители, тя ще израсне едно здраво, щастливо и пълноценно…

Read More

След 6 месеца в Детска къща Васко откри своите мама и татко

By | Блог | No Comments

Васко влезе в нашата Детска къща на три месечна възраст. Когато за първи път го поехме в прегръдките си, беше едно много отпуснато и лениво бебче със суха и не места разранена кожа, което не можеше да си държи главичката си изправена, гледаше безизразно, не се усмихваше и дори не плачеше. Веднага започнахме да работим интензивно с него, привлякохме и други специалисти, за да подобрим състоянието му. Лекувахме и възстановихме кожата на детето. Приложихме много терапевтични методи, за да наваксаме заедно изоставането в развитието му, да провокираме в него интерес към живота, обградихме го с любов, топлина и грижи. Шест месеца след като прекрачи прага на Детска къща Васко вече беше здраво, жизнерадостно и любопитно към живота обичливо бебче, което по нищо не отстъпваше на връстниците си. Много скоро след това той беше осиновен и днес расте обграден от любовта и грижите на мама и…

Read More

Христина получи шанс за щастливо детство със своя татко

By | Блог | No Comments

Христина е 12-годишно момиче, което расте щастливо с майка си Дияна и биологичния си баща Иван. Родителите й живеят на семейни начала и заедно отглеждат детето си до смъртта на майката през лятото на 2016 г. Дияна е вдовица, от брака с починалия си съпруг има две деца – на 24 и 25 години. По силата на закона детето носи имената на починалия съпруг на майка си, а не на своя биологичен баща. И макар, че Иван е полагал грижи за дъщеря си, заедно с нейната майка, полубратът на Христина по майчина линия настоява да се грижи за момичето и не позволява то да се среща с баща си. В малкия апартамент на своя полубрат, в който живеят прекалено много хора, детето изпитва дискомфорт поради липсата на достатъчно лично пространство. Невъзможността да се грижи за отглеждането, възпитанието и обучението на детето си, накарала Иван да потърси съдействие от социалните служби, от където той беше насочен към нашия Център за обществена подкрепа „Св. София“ за оценка на капацитета и обследване на емоционалната връзка между него и детето. В продължение на 3 месеца нашият екип проведе редица психологически сесии с Иван и Христина, за да установим дали действително двамата имат емоционална връзка помежду си. Върнахме ги назад във времето, към хубавите им общи спомени преди смъртта на Дияна. Проведохме редица упражнения и индивидуални сесии с бащата и детето и установихме, че между двамата има стабилна емоционална връзка. Това се потвърди от множеството разкази на двамата, изпълнени с позитивни спомени и взаимното им желание отново да живеят заедно. Констатирахме, че Иван наистина е полагал грижи за своята дъщеря от нейното раждане и препоръчахме на социалните служби да разрешат двамата да заживеят заедно. Месец по-късно щастливият баща с радост ни съобщи, че изготвеният от нас доклад е взет предвид и Христина вече живее при него. Сега момичето е по-спокойно и в по-добро психическо състояние, а външният му вид е значително подобрен. Таткото се справя с отглеждането на детето си, полага адекватни грижи за него. Ние продължаваме да подкрепяме семейството, за да преодолее преживените травми от смъртта на майката на Христина и раздялата между баща и дъщеря, оставили своя траен отпечатък. Убедени сме, че със силната обич и привързаност помежду си, Христина и татко ще се преборят с всички предизвикателства и трудности по пътя…

Read More

Детска къща помогна на Ваньо да напусне мизерната барака и да получи любовта на осиновителите си

By | Блог | No Comments

Иван поел първата си глътка въздух не в медицинско заведение, и не под грижите на лекар или акушерка. Родил се с помощта на баба си, в бараката, в която живеели родителите му, и която трудно можела да се нарече нормално жилище. Заради нестерилната среда, в която се появил на този свят, Иван и майка му постъпили в болница. Там лекарите предприели всички необходими мерки, включително антибиотично лечение, за да гарантират здравето на бебето. След няколкодневен престой в болницата, малкият Иван се прибрал отново в бараката, и отново потънал в мизерията и мърсотията. Останал там под „грижите“ на майка си близо месец, когато социалните работници предприели мярка за закрила и за да гарантират здравето на детето, го извели от родното му семейство и мърсотията. Беше едва на един месец, когато го посрещнахме в Детска къща. Беззащитно, измъчено бебе с големи тъжни очи, което повръщаше оранжева течност. Беше много слабичък и изключително мръсен, слабините и едното му краче бяха силно зачервени, кожата на места беше обелена, в косата му имаше въшки, ушите и пъпчето му бяха пълни с боклуци. Мобилизирахме ресурсите си, детето премина презвсички необходими медицински прегледи и с подкрепата на множество специалисти започнахме да възстановяваме здравето му. А той, обграден от обичта и грижите на екипа на Детска къща и специалистите, които ни подкрепяха, започна бързо да се възстановява. За една година преодоляхме всички трудности и Ваньо се превърна в здраво, жизнено, лъчезарно момченце. Днес той вече живее в своето осиновително семейство, и се радва на обичта, топлината, вниманието и грижите на своите мама и татко. А ние в Детска къща често си спомняме за него, и макар да ни липсва, искрено му пожелаваме да расте щастлив и…

Read More

Представяме ви Ваня Иванова – приемна майка, чиито любов и грижи лекуват белезите в душата на Светли, преживял насилие в родното семейство

By | Блог | No Comments

Днес ще ви разкажем как любовта и грижите на една приемна майка могат да излекуват белезите в душата на дете, преживяло насилие в родното си семейство и загубило вяра в справедливостта на света около него. Светлин е едно от българските деца, чието най-ранно детство е белязано от насилие, и то от родното му семейство, от мама и татко, които би трябвало да го дарят с най-много любов и грижи. Какво е преживяло момчето в най-ранната си детска възраст можем само да гадаем, но преди 4 години Отдел “Закрила на детето” извежда Светли от рисковата за него семейна среда, и го настанява в дом за медико-социални грижи. Остава там няколко месеца, след които е върнат в биологичното си семейство, но за кратко. След като детето става свидетел на домашно насилие над сестра му, то е поставено под полицейска закрила и за втори път е настанено в дом за медико-социални грижи, където остава до 3-годишната си възраст. Съдбата се усмихва на детето и през лятото на 2015 г. то започва своя нов живот в семейството на професионална приемна майка. Двамата се запознават и се харесват още докато Светли е в социалната институция и с нетърпение очакват да заживеят заедно. Баба Ваня, така Светлин нарича приемната си майка, го обгражда с цялата си любов, внимание и грижи. И най-важното – осигурява му сигурна и спокойна среда без стресови ситуации, в която детето започна да разгръща своите способности и качества. Е, понякога като всички деца боледува, но иначе е енергично и обичливо дете. С удоволствие посещава детската градина, вече има много приятелчета и там, и в квартала, в който живее. Иванка отделя много време и внимание в подготовка и подкрепа на Светли за срещите му с родните родители, с които продължава да поддържа контакт. Присъства на всяка от тях, за да е спокойно детето. Въпреки това то все още показва индикации за преживяно насилие и отказва да контактува с биологичната си майка. Заради тази все още непреживяна травма, със съдействието на Фондация “За Нашите Деца” и нашия център по приемна грижа, приемната му майка търси психологическа подкрепа за Светлин. Осигурихме и други подкрепящи услуги, с които по – лесно да преодолее последствията от трудното си детство. Логопед се грижи за усъвършенстване на говора му. А заради предпочитанията му към силни звукове и опасни дейности като катерене по дърво, баба Ваня е решила да го запише да тренира карате. Ние искрено вярваме, че с любовта, топлината и грижите на приемната му майка, белезите в душата на Светли ще зараснат и той ще порасне слънчево и усмихнато дете. А ние ще го подкрепяме винаги, когато има нужда от нас. * С оглед спазване на конфиденциалността, имената в историята са…

Read More