Съдби

Телефонът прозвъня и се чу един топъл и треперещ глас, който искаше да разговаря със социален работник. Беше разбрала за нас от личния си лекар. Сподели, че се обажда от името на дъщеря си, която е бременна в почти деветия месец и се очаква скоро роди. Каза, че имат намерение да изоставят детето, да го дадат в майчин дом, тъй - като имат семейни и финансови проблеми. Помоли да съдействаме в подготовката на необходимите документи за настаняване в дом. »

Никога не съм казвал думичките “мамо” и “татко”, никога не съм изричал нежната дума “обичам те”, не мога да изрека кога ме боли, кога се чувствам щастлив, нещастен, развълнуван, защото не мога да говоря. Но мога да чувам, чувствам и усещам. Никога не съм ритал топка, карал колело, защото не мога да ходя. Единствено познат ми е инвалидният стол. »

Надя беше малко сладко момиченце, като всички момиченца на 3 годишна възраст. С разликата, че погледът й не стигаше по-далеч от жълтата стена на стаята, в която живееше. Защото ежедневието и животът й минаваха в Дома за бебета. А усмивката й... тя не бе необходима на никой и не бе онази важна емоция, която някой търси, за да се почувства щастлив. »

Мария е жена на 64 години, която заедно със съпруга си Иван на 67 години отглеждат още от самото им раждане внуците си Васил на 14 години и Георги на 13 г. Родителите на Васил и Георги не се интересуват от тях и отдавна са устроили живота си на друго място. Въпреки затрудненото си финансово положение, в нито един момент баба Мария не си е и помисляла, да изостави внуците си, както са го направили техните родители. »

Галя е на 29 години, няма спомен за родителите си, не ги познава, след 6-годишна възраст до навършване на пълнолетието си е отглеждана в различни Домове за деца. Не се е питала какви са били причините, поради които е била оставена. Не знае коя е, няма други близки и роднини или поне не знае за тях, само предполага, че майка й е от ромски произход, съдейки по цвета на кожата си. »

На 5 декември Добрин бе изписан и си тръгна от родилния дом в прегръдките на майка си и баща си. В дома не семейството чакаха всички роднини, които бях много развълнувани от срещата с новия член на семейството. В очите на майката се четеше благодарността й към социалния работник, който в този толкова тежък момент е бил до нея. От този ден нататък ежедневната борба на родителите на Добри, за да му осигурят всичко необходимо, няма да бъде лека, но той ще има истинско детство с мама, братята и сестрите си. Домът на семейството може да бъде скромен, Добри сигурно няма да има нови играчки, но той ще бъде обичан, а това е най-важното за всяко едно дете. »

Много грешки бе правила през живота си. Твърде много. Но сега нямаше право на нова грешка. За твърде много неща можеше да се срамува от миналото си. Проституция. Сутеньори. Пробация. Арести. Децата й често оставаха без нея в това минало без радостни моменти. Дотолкова, че социалните работници от държавата ги взеха и ги настаниха в Дом. Сетне ги преместиха без Тя да е съгласна в друг град и сега бяха на десетки километри от Нея. »

Историята е разказана от Феонка Зайкова - социален работник във фондация "За Нашите Деца". Разказът й спечели първо място в конкурса "Случаят, който никога няма да забравя", проведен през октомври 2011 г. »

Историята е разказана от Милена Милушева - директор на детския център на фондация "За Нашите Деца" в град Пловдив. Разказът й спечели второ място в конкурса "Случаят, който никога няма да забравя", проведен през октомври 2011 г. »

Историята е разказана от Янита Петрова - директор на детския център на фондация "За Нашите Деца" в град Пловдив. Разказът й спечели второ място в конкурса "Случаят, който никога няма да забравя", проведен през октомври 2011 г. »