Мария е жена на 64 години, която заедно със съпруга си Иван на 67 години отглеждат още от самото им раждане внуците си Васил на 14 години и Георги на 13 г. Родителите на Васил и Георги не се интересуват от тях и отдавна са устроили живота си на друго място. Въпреки затрудненото си финансово положение, в нито един момент баба Мария не си е и помисляла, да изостави внуците си, както са го направили техните родители.  

Фондацията разбира за семейството след като Дирекция „Социално подпомагане” със заповед настанява Васил и Георги в семейството на баба си и социален работник от отдел „Закрила на детето” изпраща направление към нас за подкрепа.

В периода на подкрепата социалните работници от фондацията констатират, че баба Мария се грижи много добре за внуците си и адекватно посреща всичките им нужди, а никак не й е лесно, защото съдбата непрекъснато я подлага на изпитания.

Първо съпругът на баба Мария получава инсулт и тя освен, че не може да разчита на подкрепата му, се налага да се грижи за него. И въпреки, че след влошаване на здравословното състояние на дядо Иван, грижите за него основно поема тя, което изисква допълнителни усилия от нейна страна, това не повлиява грижите за децата.

Изпитанията за баба Мария не спират до тук. Порой и ураганен вятър разрушават част от покрива на жилището им и се налага всички да живеят в една стая, но възрастната жена не загубва ведрия си дух и положителното си мислене. Съвместно със социалния работник от фондацията подават молба за финансова помощ към  Дирекция „Социално подпомагане”, за закупуване на материали за ремонт на жилището, но от там отказват помощта.

Въпреки това възрастната жена не се отчайва и казва „Ще се оправим някак си” и усмивката не слиза от лицето й. С помощта на фондацията и средства заделени от баба Мария, се закупуват материали за ремонт на покрива и желанието на баба Мария, децата да имат собствена стая ще се изпълни.

Възрастната жена цени много образованието и за нея то е приоритет. Тя не позволява Васил и Георги безпричинно да отсъстват от учебните занимания и следи за поведението и успеха им в училище. Децата от своя страна не създават излишни грижи на баба си и й помагат с каквото могат.

Между Васил и Георги и тяхната баба, има изградена силна емоционална връзка и отношенията им се градят на взаимно доверие и уважение.

Много често при разговор между социалния работник и баба Мария, тя изразява гняв към родители, които си изоставят децата и винаги завършва с думите: „Докато съм жива няма да оставя внуците си на улицата” и сякаш живее и се бори само заради тях.

снимка: babycenter