Много грешки бе правила през живота си. Твърде много. Но сега нямаше право на нова грешка. За твърде много неща можеше да се срамува от миналото си. Проституция. Сутеньори. Пробация. Арести. Децата й често оставаха без нея в това минало без радостни моменти. Дотолкова, че социалните работници от държавата ги взеха и ги настаниха в Дом. Сетне ги преместиха без Тя да е съгласна в друг град и сега бяха на десетки километри от Нея.

Братчето Симо и сестричката Лидия бяха далеч от мама. Те се чудеха какво се случва с тях и кое налага преместването им. Чуваха се по телефона. Дори няколко пъти дойде, за да ги види. А им липсваше, как само им липсваше. Симо често отправяше към нея молби и увещания :”Ела и ни вземи. Обещавам, че ще слушам. Моля те мамо, вземи ни”.

Тя самата, след преместването им сякаш бе с прекършено сърце. Нямаше ги, двете й най–мили създания бяха далеч от нея. Пътуването до тях й отнемаше много средства, а след като спря да излиза на улицата и да заработва пари оттам, й бе трудно да се справи. За щастие мъжът й се завърна. Родителите й решиха, че ще са до нея и ще я подкрепят, ако реши да върне децата при себе си. А времето течеше, искаше по–скоро да е с тях.

Подаде молба за връщането им към социалните от държавата, те пък от своя страна и обясниха, че трябва да се разбере дали може да бъде добра майка за децата си и я изпратиха към Център за обществена подкрепа в Пловдив, където започна да се среща със социален работник. Той й обясни, че ще се виждат с нея и след това ще напишат доклад до социалните дали може да бъде добра майка на децата си.

Когато за първи път отиде в Центъра беше късна есен. Там тя сподели мечтата си: Искаше Симо и Лидия да бъдат при нея за Коледа. Не й обещаха нищо. Обясниха й, че всичко зависи от нея – от ангажираността й, от постоянството на срещи, от готовността й да бъде отговорна. И тя доказа, че може. Този път грешки нямаше. А надеждата покълна в душата й.

В началото на месец декември тя подаде своята молба за това децата да бъдат върнати от Дома за периода на Коледната ваканция. Отдел Закрила на детето поиска становището на социалния работник от Центъра и получи информация, че този път майката е сигурна и ще направи всичко, което е необходимо, за да се чувстват децата добре.

В деня преди Коледа тя се отправи към Дома, като през цялото време поддържаше телефонна връзка със социалния работник от Центъра. Обади се, когато тръгна натам – с надежда, обади се когато бе там – напрегната, обади се и когато децата вече бяха в автомобила до нея, на път за вкъщи – с възторг. Описваше през цялото време как са децата, как е тя, търсеше подкрепата, насърчението и сигурността, от която имаше нужда.

Посетихме ги малко след Коледа. Намерихме ги спокойни, щастливи и усмихнати. В очите на децата имаше звезди, които засияха още по–силно, след като получиха коледните си подаръци и от Центъра. А с Нея продължаваме да се виждаме. Предстои още съвместен път, за да се завърнат Лидия и Симо окончателно у дома. Коледното чудо бе само началото.

снимка: yanidel