Скъпи приятели,
Тъжно е да гледаш любопитните очи на дете, което никога не е стъпвало в класна стая. 

Още по-тъжно е да виждаш колко много любов се е събрала в тях, защото никога не е била споделена с родител.

Изоставените деца и децата с увреждания са като всички останали малчугани – обичат сладолед, умират за анимационни филмчета, жадуват за много лудории с приятели и не могат да живеят без човешка топлина. 

Затова съм искрено благодарна на Фондация „За нашите деца”, че успява да им даде всичко, което съдбата по един или друг начин им е отнела. 

Сърцатите хора са богатство, жалко само, че се броят на пръсти.