Управлявала съм много съществени промени в организацията и винаги съм успявала да изведа екипа от тези промени без да губим фокуса на работа – правата на децата. Преминахме през сливане на две британски организации в една.

След това преминахме през оттегляне на британската организация и създаването на една независима българска организация, която наследи всички ресурси от британските си основатели.

 

Наред с основната ми професионална кауза – устойчивото и отговорно развитие на Фондация „За Нашите Деца”, развих своите компетенции и опит в работата в мрежи извън страната. Участвала съм в управлението на три мрежи – едната в Югоизточна Европа /SEECRAN/, другата е световна и специализирана в работата по приемна грижа /IFCO/, и последната обединява организации от цял свят, които работят по прилагане Конвенцията на ООН по правата на детето  /NGO Group for the CRC/.

 

В тези мрежи развих разбирането си за управление на сложни процеси, свързани с лобирането и застъпничеството за детски права в международен и междукултурен контекст, както и осигуряването на публичност и качествено финансово управление и устойчивост. Радвам се, че получавам покана за презентатор и участник в значими срещи извън страната ни, защото така черпя сили да продължа с битките си тук.

В личен план аз съм един много принципен и откровен човек, който дълбоко вярва в красотата и доброто в живота. Вярвам, че „чашата е наполовина пълна” и този ми вечен оптимизъм е основна причина за успехите в живота ми. Аз съм много борбена личност. Харесвам хармонията и музиката! Майка съм на едно дете, най-прекрасното на света и съм семейна от пет години. 

Личният ми девиз е: „Ако има желание има и начин”.

Нещото, което никой не знае за мен: малко са нещата, които не се знаят за мен, особено от близките ми. Все пак има едни дебри на душата, които винаги ще останат единствено моя територия. 

Аз работя във фондация „За Нашите Деца”, защото не приемам децата да живеят сами. Не мога да приема, че възрастните можем да оставим детските очи толкова празни... такива са очите на изоставените деца и толкова празен е техният свят. Благодарение на екипа, с който работя, сме спасили много деца от тази ужасна самота и не искам да спираме да го правим. Много ме мотивират и хората от Настоятелството  на организацията – Златка Михова, Максим Бехар и Пламен Димитров.

 

А без подкрепата на моето семейство, на обществото, бизнеса и медиите не бих си представила възможна работата си.

 

Да си лидер на правозащитна организация, която се издържа сама и, която работи в едно общество като нашето,често  е много самотно и трудно начинание. Затова високо ценя подкрепата на всички.

 

А най-силният мотив за моята работа е щастието на детските лица. Когато децата се чувстват обичани и защитени техните очи искрят, а лицата им греят от радост.

 

Това винаги ще ме мотивира за нашата кауза!