Как помагаме

Проблемът

През 2017 г. 3 783 деца са били в риск от изоставяне и раздяла с родните си семейства. Радялата на детето от неговите биологични родители най-често става поради  бедност, увреждане, заболяване, липса на подкрепа и на възможности за осигуряване на грижовна и сигурна среда.

Научи Повече

Решението

Социалната работа, психологическата подкрепа и мобилизирането на различни специалисти около едно дете – това е в основата на подкрепата, която помага за излизането от ситуация на уязвимост и справяне с трудностите в живота на едно семейство.

Научи Повече

Новини

Запознайте се с Елена – един от участниците в „Посланик за един ден“

By | Новини | No Comments

Елена е на 15 години. Тя учи в пловдивската езикова гимназия, а любимите й предмети са литература, философия и история. Родена е в семейство на спортисти, но тя избира друг път за себе си – иска да бъде журналист и да говори по социални теми. Мечтае да има три деца, които да израснат в същата среда, в която тя е израснала – любяща, подкрепяща, развиваща. И не къде да е, а в нейната любима България – страната, която според нея, също дава неограничени…

Read More

Организираме безплатна лекция „Първи грижи за новороденото“ в гр. Пловдив

By | Новини | No Comments

Мили майки и татковци,   екипът на Център за обществена подкрепа „За деца и родители“ в гр. Пловдив към фондация „За Нашите Деца“ и УМБАЛ „Пловдив“ АД има удоволствието да Ви покани на безплатна СРЕЩА-ДЕМОНСТРАЦИЯ: ПЪРВИ ГРИЖИ за…

Read More

Приемна майка: Отгледах 5 деца и помъдрях

By | Новини | No Comments

Галина Ангелова е педагог по образование, щастливо омъжена, майка на две дъщери тийнейджърки и работи в голяма търговска фирма. Животът е видимо успешен. Затова всички са изумени, когато тя напуска добре платената си работа и остава вкъщи, за да гледа бебе. При това не нейно, а “чуждо” – става приемен родител.  “Идеята беше спонтанна, но плод на силното ми желание да гледам бебенце. Случайно видях обява на фондация “За Нашите Деца”, че търсят приемни семейства за София. Изпитвах огромна потребност да си стоя вкъщи с бебе и беше много, много хубаво. И все още е”, връща се към началото…

Read More
Виж всички

Щастливи истории

Малкия Янислав го посрещнаха с много прегръдки и целувки…у дома

By | Блог | No Comments

Днес още едно детенце се завърна у дома заедно със своите родни мама и татко. Янислав напусна Центъра за настаняване от семеен тип  „Детска къща“ на фондация „За Нашите Деца“ в прегръдките на своите родители – Анита и Младен. А у дома, казаха ни те, го очаквали много изненади – подаръци, негови собствени играчки, нова стая, една щастлива баба и двама по-големи братя, които нямали търпение да видят малкия юнак.   Яни бил изоставен веднага след раждането си. Когато се родил, той бил в лошо състояние и били необходими специални грижи със специални медикаменти. От страх, че е сама, че няма подкрепата на бащата, с когото се разделили по време на бременността, няма подкрепата на родителите си, няма и средства, и под влиянието на силните емоции, Анита се почувствала принудена да остави малкото си момченце, с надеждата, че друго семейство ще се грижи по-добре за него.    Минал един ден. Два. Седмица. Мислите на Анита били обсебени от една едничка мисъл – Яни. Нейното малко и крехко момченце, с големи, кръгли кафеви очи и чипо носле, което наследил от нея. Нейното момченце, което било само в болницата, сред непознати.   Таткото също не спирал да мисли за сина си, като дори не знаел дали вече се е родил. С Анита от няколко месеца не се били чували, не се виждали, не знаели нищо един за друг. Мисълта за Яни не го напускала, започнал да обикаля всички болници, питал, търсел го, но без резултат. Той не бил баща по документи и нямал право да знае нищо за детето си.   И така три месеца. След три месеца тази обща мисъл – за Яни – отново събрала родителите му. Анита и Младен отново се потърсили, поговорили, решили, че повече от всичко искат детето си, без значение кой ще бъде до тях и кой не. Важното било те да бъдат заедно и да отгледат детето си.  И заедно отишли в отдел „Закрила на детето“, за да се опитат да си върнат Яни, който междувременно бил настанен в нашата „Детска къща“. Там, в семейна среда, под грижите и любовта на Корнелия, Златка, Гери, Роси, Снежи, Гинка и Антоанета, той растял и се променял с всеки изминал ден.   От отдела насочили Анита и Младен към Центъра ни за обществена подкрепа „Св. София“ – да поработят върху връзката си, да заздравят отношенията си, за да бъдат майката и таткото, от които Яни имал нужда. С тях работил социалният ни работник Вяра Панайотова, който още в първата си среща с младите родители видял нетърпението в очите им – повече от всичко искали да се приберат с Яни у дома.   „Почти всеки ден бяха в „Детска къща“, за да се виждат с Яни, да си играят и така да изградят връзката помежду си. Таткото дори си беше измислил няколко интересни игри, с които забавляваше момченцето си. А Анита… тя броеше дните до момента, в който ще се прибере у дома с детето си,“ споделя впечатленията си Вяра.     Днес това най-после се случи. Изпратихме това прекрасно семейство, а на прага Анита ни пожела да продължим да помагаме на още много родители и деца отново да намерят пътя едни към други.     Янислав е едно от 11 деца, които намериха любов и топлина в нашия Център за настаняване от семеен тип „Детска къща“ през изминалата година. Той е и едно от 60-те деца в процес на реинтеграция, които екипът на фондацията „За Нашите Деца“ подкрепи, за да се върнат обратно в родните си семейства.  …

Read More

Случайностите…никога не са случайни

By | Блог | No Comments

Нали знаете как понякога се оказвате на точното място в точното време…съвсем „случайно“? Или как се озовавате в най-лошата ситуация в най-лошия момент…пак съвсем „случайно“.   „Стана съвсем случайно“, „Срещнах я случайно“, „Научих по случайност“ са едни от най-често използваните фрази, когато изразяваме учудването си от развоя на някое събитие.   А дали наистина съществуват случайности или всичко е програмирано да се случи по точно установен начин? Дали пък светът ни не е изпълнен с невидими нишки, които свързват всичко около нас – всички хора, всички места, цялата информация. Дали „случайностите“ не са един от инструментите, с които си служи Съдбата?   Феномен ли е случайността или това е Съдбата, която подрежда всичко както си трябва?   Една такава „случайност“ ни доведе до щастливия край на още една история.   „Бяхме в болница „Весела“ по съвсем друга причина. Тъкмо се приготвяхме да се връщаме обратно в офиса, когато старшата акушерка дойде при нас за помощ. Една майка щяла да изостави детето си,“ започва разказа си Марияна Костадинова, ръководител на екипа по социална работа в Център за обществена подкрепа „За деца и родители“ в гр. Пловдив.   Тя и социалният работник Маргарита веднага отишли в стаята на майката, където се натъкнали на следната гледка: една майка, с тъга в очите, държаща ръката на баща си, който също като нея стоял с наведена глава и с поглед втренчен в пода.   „Тъгата на едно семейство, илюстрирана по най-искрения начин,“ спомня си Марияна.   Двете жени се представили на семейството. Бащата се казвал Димитър, а дъщеря му…безмълвно вдигнала ръце, посочила към себе си, след това към устните си, а после и направила няколко жеста с пръсти – Ж Е Н И.   „Загубила слуха си, когато била малка, ни каза баща й.“   Жени имала две други деца, чиито гласове никога не е чувала. Не е чувала смеха им, сълзите им, не е чувала „Обичам те, мамо“. Когато били бебета, се страхувала постоянно да не им се случи нещо, защото не ги е чула. Не искала да минава отново през това и с това бебе.   Димитър разказал на Марияна и Маргарита за семейството им – той бил шофьор и единствен се грижел за семейството. Бащата на децата с години наранявал Жени, докато един ден тя не го напуснала. Не могла да вземе децата, но знаела, че той се грижи добре за тях и че ги обича. Подкрепа у дома идвала само от бабата на Жени, която обаче била много възрастна и наскоро имала тежка операция. Не знаели дали ще може да продължи да помага на внучка си, особено сега, когато в живота им се появила и малката Кристина.   „Димитър ни разказа и най-малките подробности за живота им, със сила и смелост, присъщи само на един отдаден баща и загрижен дядо. Скри чувствата си от нас, но това, което не можа да скрие, бе любовта, с която не спираше да гледа към внучето си. И тъгата, заради безизходицата, в която бяха изпаднали.“   Тогава Марияна и Маргарита разбрали, че това семейство се нуждае от съвсем малко, от приятелски съвет, от добра дума, от увереност, че могат да се справят, от опора, за да продължат.   „Казахме им, че детенцето е тяхно и макар и непланирано, то е дошло в тяхното семейство със своя собствена мисия. Каква е тя – казахме им, че не бихме могли да знаем, но единственият начин да научат, е да се приберат у дома с него, да се грижат за него, да порасне…и само да им покаже.“   Екипът ни ги уверил, че ще бъде до тях дотогава, докато имат нужда. Маргарита ще ги посещава в дома им, ще научи Жени и баба й как най-добре да се грижат за малкото синеоко момиченце, как да си помагат взаимно.   „Разбира се, подарихме им и комплекта „Първи грижи за новороденото“, с който спокойно да посрещнат Криси след изписването от болницата.“   За Димитър и дъщеря му тези топли думи и обещания били достатъчни, за да променят решението си. От благодарност, Жени не могла да сдържи щастието си и сълзите сами потекли. Най-чистите сълзи – тези на майчината обич.   Освен, че предотврати още едно изоставяне, екипът от ЦОП „За деца и родители“ се надява това да е ново начало за партньорството ни с болница „Весела“, филиал на МБАЛ „Св. Мина“.   „Досега не сме получавали сигнали оттам, но се надяваме след тази успешна превенция да продължим целенасочено да работим с персонала на болницата. А не да разчитаме на случайността,“ споделя очакванията си Марияна.   Същата тази „случайност“, заради която се оказвахме на точното място в точното време. Заради нея, Кристина ще расте обичана и щастлива в родното си семейство.   И все пак…дали беше случайно?   Малката Криси е едно от три бебенца, родени през януари, които благодарение на екипа ни от Център за обществена подкрепа „За деца и родители“, се прибраха вкъщи със семействата…

Read More

Денят се познава от сутринта, а годината – от първия успешен случай

By | Блог | No Comments

„Денят се познава от сутринта“ гласи старата българска поговорка.   Във фондация „За Нашите Деца“ интерпретираме тези думи по малко по-различен начин. Ние вярваме, че когато годината стартира с истински успех, е повече от сигурно, че и останалите 364 дни ще се увенчаят с положителни резултати. Такива надежди споделя Фикрие Байдакова – социален работник в Центъра ни за обществена подкрепа „Св….

Read More
Виж всички

Нашите Партньори