Как помагаме

Проблемът

През 2017 г. 3 783 деца са били в риск от изоставяне и раздяла с родните си семейства. Радялата на детето от неговите биологични родители най-често става поради  бедност, увреждане, заболяване, липса на подкрепа и на възможности за осигуряване на грижовна и сигурна среда.

Научи Повече

Решението

Социалната работа, психологическата подкрепа и мобилизирането на различни специалисти около едно дете – това е в основата на подкрепата, която помага за излизането от ситуация на уязвимост и справяне с трудностите в живота на едно семейство.

Научи Повече

Новини

Фондация „За Нашите Деца“ взе отличие от българския НПО портал

By | Новини | No Comments

На официална церемония за втора поредна година фондация „За Нашите Деца“ взе отличие в категория „Най-много публикации в ngobg.org през 2018 г.“ от Информационния портал за неправителствените организации в България.   Благодарим на портала NGObg.org, за това, че ни дава поле, на което да споделим доброто. За да може то да мотивира и мобилизира повече и повече хора.   Една известна притча разказва, как един човек, отивайки на плажа след жестока буря, вижда как друг се навежда и хвърля морска звезда след морска звезда в морето. „Човече, но те са толкова много. Няма да успееш да ги спасиш, те са хиляди. Няма да успееш да промениш нещата.“ Другият се навел за поред път, взел още една звезда в ръцете си, хвърлил я и казал – „да но, ето, промених съдбата на тази“.   Всяка една добра история, всяко едно добро дело, заслужават да бъдат споделени.   А добрите новини не би ги имало без хората, които са ги направили възможни. Във фондация „За Нашите Деца“ работят хора с опит, хора с висок професионализъм, но най-важното – хора, които живеят с мисълта всяко дете в България да живее в сигурна семейна среда. Хора, които до толкова силна степен се припознават с каузата на организацията, че преживяват всеки един случай, всяка една съдба, която ги докосне.   Доброто не обича да е…

Read More

Кой е приятел обсъждаха ученици заедно с екип от фондация „За Нашите Деца“

By | Новини | No Comments

С много емоции премина обучителният ни курс за толерантност и приятелство с учениците от два трети класа на ОУ „Васил Левски“ в с. Рогош, Пловдивско. Старши експертът Ранно детско развитие Цветелина Ганева и социалните работници Стела Александрова и Маргарита Чернева от Центъра ни за обществена подкрепа „За Деца и Родители“ се постараха учениците да получат допълнителни знания, свързани с емоционалната интелигентност и алтернативите за справяне с агресивното поведение, изграждането на позитивни взаимоотношения помежду си.     Педагозите от училището се свързаха с нашите специалисти с молба да споделят с децата, на база на своята експертиза, повече за подходящите и приемливи начини чрез които можем да изразяваме чувствата си, така че да не обиждаме или нараняваме другите и да бъдем по-толерантни към различията помежду си.   Още в самото начало на срещите от обучението изготвихме заедно с учениците групови правила за работа. За да ги запомним по-добре, се запознахме с тях чрез няколко игри-упражнения. Най-интересна за децата бе дискусията ни заедно за най-добрите приятели и за качествата, които трябва да притежават те.   Ето част от описанията за приятел, които ни дадоха децата: Трябва да е добър и да ми помага в трудни моменти, да играем заедно…. Заедно да караме колела… Трябва да можем да си помагаме и да играем заедно.. Най-добрите приятели не са само момчета, могат да бъдат и момичета… Иван ми дава идеи… Моят най-добър приятел играе футбол, гледа филми и иска да стане вратар. Ако стане, аз много ще се радвам за него… Трябва да можеш да споделяш тайни неща и да не ти ги казват… Моят най-добър приятел е Стани. С него ходим двамата при баба му. Той много ми е помагал в трудните моменти. Когато се караме е само за една минута. Той е човекът, който ми помага и вярвам на него, когато му кажа тайна. Моята най-добра приятелка е Мария. Веднъж се затруднявах с една задача и тя ми помогна. Обичаме да играем на криеница.   Самотата е един от най-често срещаните проблеми, които се наблюдават в днешното „дигитално детство“.  Колкото по-рано започнем да изграждаме атмосфера на толерантност за нашите деца, дадем им поле за изява, чуем тяхното мнение, толкова по-рано можем да предотвратим бъдещи прояви на агресия под различна форма. Важно е децата да могат да разпознават различните емоции, както своите, така и тези на другите. По този начин децата изграждат позитивни отношения, екипност, сътрудничество.   А ние, нямаме търпение да чуем какво мислят по теми, свързани с емоционалната интелигентност, и децата от  по-горните класове. Очаквайте продължение…       п.с. Всички имена на деца в материала са заменени с измислени, за да запазим в тайна истинската им…

Read More

Лов за великденски яйца За Нашите Деца

By | Новини | No Comments

В дните преди светлия празник Великден, фондация „За Нашите Деца“ изненада всички деца и семейства, с които работи, с Лов за великденски яйца.   Под звуците на пролетни мелодии, в компанията на хубаво време и топли слънчеви лъчи, и насърчавани от истински Великденски заек, децата и техните родители се впуснаха във великденското приключение. Всички гости, които носят в себе си великденски дух и имат изследователски нюх, имаха възможността да се включат в търсенето на повече от 150 ръчно-декорирани, неповторими великденски яйца, които по-рано същия ден екипът на организацията изработи.   Освен Лова, за децата бяхме подготвили и шарена програма, която да разкаже на малките и големите ни приятели за традициите на Великден, какво олицетворява празникът и как се поздравяват хората в тези три дни. На въпроса „Защо първото яйце се боядисва в червен цвят“ отговорите на децата бяха всевъзможни и нито един не се припокриваше с друг. Като започнем от „защото това е любимият ми цвят“, стигнем до „така ми каза баба“, но все пак минем и през „верния“ отговор, който даде едно от по-големите деца  – „защото то символизира Господ и неговата кръв“.  Разказахме им и за няколко по-непопулярни в България традиции, като особено интересна за децата беше легендата за Великденския заек. Може би защото я чуха от самия него – как рано сутринта на първия ден на Великден, още преди да се е вдигнала росата, скачал от градинка в градинка и оставял шарени яйца за стопаните на всяка къща, за да им е цветна и добра годината.   Въпреки че бяха капнали от лова, децата се включиха и във великденско лимбо и танци, с които празникът се търкулна към своя край.   Освен с всички яйчица, които бяха открили, малките „златотърсачи“ се прибраха вкъщи с много подаръци, балони и бонбони, но и с по 1 червено великденско яйце. С този символичен подарък, екипът на фондацията пожела на всяко семейство здраве и да посрещне празника в уюта на дома си, заедно. Всяко дете заслужава да има щастливо детство, изпълнено и с тези специални моменти, празници и традиции! Този мироглед споделят с нас и партньорите ни от Райфайзенбанк.  Без подкрепата на благотворителната  им инициатива „Избери за да помогнеш“ събитието „Лов за великденски яйца За Нашите Деца“ нямаше да бъде възможно. Благодарим от сърце!  …

Read More
Виж всички

Щастливи истории

Пъзел от милион части – „Животът на Съни“

By | Блог | No Comments

Представете си, че сте на път. Само вие сте. От двете страни на пътя се ширят поля, докъдето ви се простира погледа. Празни поля. Няма знаци. Няма маркировка. Няма завои. А просто един път, който сякаш води никъде. Но не спирате да се движите. Километражът се върти. 1…3…5…години.   По подобен начин можем да опишем животът на Съни. Или Сани. Не сме много сигурни за истинското му име, но ще го наричаме Съни – защото е слънчев. Възрастта му поне знаем вече – ще стане на 5 години този месец.   Майка му и баща му ги знаем, но дали са те…и за това не сме сигурни. Не познаваме роднините му. Знаем само това, което виждаме с очите си – Съни има красива, къдрава, черна коса, умни маслинени очи, в които плува историята на друга народност, далечна на нашата. Далечна – емоционално. Далечна – и физически.   Съни има ЛНЧ. Но за разлика от децата от дома за медико-социални грижи, с които е прекарал последната 1 година, Съни няма ЕГН. И за разлика от тях е напълно здрав, въпреки че доскоро нямаше направена нито една ваксина. Просто след извеждането от „близките му“ е нямало кой друг да се грижи за Съни. И по неволя е настанен в дома за деца, нуждаещи се от постоянни медицински грижи. Без той да има нужда от постоянни медицински грижи. А просто от обич и внимание.   Съни е бежанец. Той е един от близо 12 000 души, получили бежански статут през изминалите 5 години.   Бежанец. Колко гръмко прозвище за дете, което дори все още не знае какво означава тази дума.   „Но какво значи, че съм беЗанец?“ питал Съни жените от дома. А те, като не знаели как да обяснят на 5-годишно дете защо в очите на българското законодателство, то е с различен статут от връстниците му, въпреки че е роден тук, му казвали: „Означава, че твоите мама и татко не са от България и че са избягали от мястото, където са живели преди, за да намерят по-добро място“.   Но Съни не знае какво е това друго, по-лошо, място, от което са избягали. Не знае и защо е трябвало да избягат. Дали е имало лоши хора там, които са ги накарали? Както в приказките. Дали са се загубили в гората както Червената шапчица?   Не знае защо и той е беЗанец. Знае само, че неговите родни мама и татко ги няма, че вероятно няма да ги види повече, но и че вече няма да бъде сам.     Защото му намерихме истинско семейство. Преди седмица, точно за Великден, Съни напусна дома и отиде в друг дом, по-различен. Дом на надежда, на разбиране, на обич. Семеен дом. Този на приемната ни майка Рени Гекова, нейния съпруг и сина й.   Съни е трето приемно дете за семейство Гекови, които решават да се посветят на тази професия през 2014 г. С подкрепата на нашия екип от Център по приемна грижа, семейството се е грижило в продължение на 1 година за дете също на 5 години, което се е върнало при родителите си, и повече от 3 години за младо момиче, което в края на миналия месец навърши пълнолетие и предстои да завърши училище.     „Само седмица мина откакто Съни е при нас, а вече разцъфтява и се отваря като малко кокиченце, нежно и ранимо…Винаги е усмихнат и готов за игра, но в прекрасните му очички се крият много спомени! Ще мине доста време преди да сглобим пъзела на пътя му. Затова и ние, и вие – да затегнем коланите! Път ни чака!“, казва приемната майка на нашия социален работник Евгени Сираков в един от техните разговори.     Рени вече е силно впечатлена от знанията и уменията на момченцето. Казва, че без проблем се оправя с всякаква техника, знае доста сложни думи. А това, което искрено я изумява, е колко подреден е Съни – всяка сутрин оправя леглото си без да й се налага да му напомня, дрешките му винаги трябва да са сгънати, а любимите му детски колички – „паркирани“ в гаража.   Както самата Рени е казала на Евгени – предстои им дълго пътуване. С много криволичещи пътища, които в един момент, надяваме се,ще се срещнат и ще запълнят спомените. Ще запълнят картината. Отнякъде ще се появят знаци. Маркировка. Пътят вече няма да води към никъде. А към истината за живота на Съни.   Ние ще сме до тях при всяка тяхна…

Read More

Мечтата на едно дете – отново да ходи на училище

By | Блог | No Comments

Публична тайна е, че училището не е едно от най-любимите места на децата. Дали заради контролните и домашните, дали заради строгите учители, или заради онзи съученик, който просто не спира да те дразни, независимо колко пъти класният го изпитва на дъската, гони го от час или разговаря с родителите му и с всичките му роднини до девето коляно…     Но за нашата героиня, училището не е просто едно от най-нелюбимите й места. То е символ на притеснение, срам, подигравки…страх.  Контролните и домашните са предизвикателства, с които не може да се справи, съучениците й я тормозят, а учителите й като че ли…просто не са там. А единствен нейн „приятел“ в училище са честите паник атаки.     Въпреки това, Маги иска да ходи на училище. Мечтае си за място, където има много деца на нейната възраст, с които да играе, да учат заедно, които да й бъдат истински приятели. Не като тези „приятели“, които я карат да трепери, да плаче, които я задушават…     Но от 1 месец Маги не е стъпвала в училище.   Нито по-големите й брат и сестра, нито леля й, нито дори майка й не могат да й помогнат да превъзмогне страха си и да се върне обратно в клас. Виждайки, че не може да се справи сама, майката на Маргарита – Боряна, се свърза с отдел „Закрила на детето“, откъдето я насочват към нашия Център за обществена подкрепа „Св. София“ и с нея започва да работи психологът Катерина Ковачева.   Нужни са само няколко срещи с 11-годишното момиче, за да има видим напредък. В поредица от различни занимания и упражнения, Катерина търси причината за страха на Маги и за тежкото й емоционално състояние. Двете разговарят много, Маги постепенно отключва душата си, а с това думите сами започват да пишат историята й. В Катерина тя вижда човек на когото може да се довери, който я приема такава, каквато е, човек, който може да й помогне. За това тя мечтае от много, много време. А в Маги, Катерина вижда едно скромно, срамежливо, неуверено, не особено общително дете, което просто иска да бъде разбрано, да има приятели…и да се върне обратно на училище, без страх.   Знаейки това за нея, Катерина започва да насърчава Маги да развива уменията си за общуване като сама подхваща разговор с връстниците си и с близките си, а след една сесия, в която участва и майка й, момичето вече е записано в група за развитие на социални и личностни умения.   „Там – казва Катерина, – Маги ще се забавлява, ще се учи да говори с други деца и възрастни без да се притеснява, ще намери нови приятели. И ще сбъдне мечтите си“.     Този понеделник беше „първият“ учебен ден за Маги.   Първи, защото за първи път тя отиде на училище с желание. Майка й ни разказа, че още от вечерта сама приготвила дрешките си и чантата си, а сутринта станала най-рано от всички вкъщи и дори поискала да я заведат по-рано.   Въпреки огромният напредък, Катерина ще продължи да се среща с Маги, двете ще работят за това детето да е по-уверено и свободно да общува. За да може отсега нататък Маги винаги да ходи с усмивка на училище. Без страх.         Катерина Ковачева е част от екипа на фондация „За Нашите Деца“ от повече от 3 години и за това време е помогнала на десетки деца и семейства да се справят с трудностите. Работи основно с осиновени деца, осиновители, кандидат-осиновители, но и с родители, които са решили да изоставят детето си или такива, които вече са го направили. Избира да работи в социалната сфера, когато е на възрастта на днешната ни героиня – едва на 11 г., когато за първи път се сблъсква и работи с деца от домове, когато вижда тяхната тъга, самотата им. За работата си във фондацията, Катерина казва, че й позволява ежедневно да се докосне до много и различни човешки съдби.  А това, което я вдъхновява да продължи да се развива в тази професия, е знанието, че още едно семейство е цяло, благодарение на нейната…

Read More

Вяра и Надежда. И любов помежду им.

By | Блог | No Comments

Вяра е на 29 години, когато със съпруга й се разделят и тя остава сама в отглеждането на дъщеря си. Като всяка млада жена, макар и след разочарованието от първия й брак, мечтае за връзка с щастлив край – семейство и дом, в който да отгледа детето си в любов и разбирателство.   След раздялата, Вяра и дъщеря й заживяват при майката на Вяра – Мария. Трите бързо свикват да живеят заедно, Вяра си намира работа близо до вкъщи и бавно, но уверено започва да подрежда живота си. На работното си място често я заговаря по-възрастен мъж – по нейни думи „галантен“ и „истински джентълмен“. Постепенно чувствата помежду им се разпалват все повече и повече. Двамата се разбират, той й помага в грижите за дома, за детето. Показва й как да живее спокоен живот и да се наслаждава на всичко, което притежава.   Когато майката на Вяра разбира за връзката й с Димитър, споделя своето нежелание дъщеря й да общува и да бъде с човек, който е по-голям от самата нея. Влюбена, Вяра отказва да послуша майка си, отношенията им се влошават и Мария решава да замине за чужбина.   След заминаването на майка й, Вяра разбира, че очаква дете, плод на любовта й с Димитър, дете, което ще заличи горчивите спомени от предишния брак. Щастието й, обаче, е помрачено, когато Димитър я напуска – отказва да се грижи за дете на неговата възраст, не може да повярва, че е негово.   Страх започва да обзема Вяра – ще се справи ли сама? Времето минава, но не лекува – любовта й към Димитър не стихва. Самотна, отчаяна без подкрепа, без работа. Вяра…остава без вяра, без надежда. Без любов. Тогава от социалните мрежи научава за екипа ни от Центъра за обществена подкрепа „За деца и родители“ в гр. Пловдив и веднага се свързва със специалистите ни.   Наш социален работник се среща с Вяра в дома й почти на момента, в който разбираме за трудностите й. Говори с нея, съветва я, опитва се да й вдъхне увереност, да я подкрепи, за да не се откаже от детенцето, което съвсем скоро щеше да се появи на бял свят.   И наистина, няколко седмици по-късно се появи Надежда – да, с идването на Надежда, руса, сионеока и красива, се върна и надеждата в сърцето на Вяра. Веднага след изписването от болницата предоставихме дрешки, памперси, адаптирано мляко, козметика, нова детска количка за малката госпожица. Продължихме да подкрепяме и мама Вяра, която след раждането все още беше много тревожна и изплашена. В продължение на 1 година помагахме на майката в грижите за двете й момиченца, рамо до рамо с нея преживявахме всички трудности, малки и големи. И така с всеки изминал ден тя ставаше все по-уверен и уверен родител. Страхът изчезна.    С наша подкрепа и с любовта на мама и по-голямата й сестричка, Надежда днес расте в среда на спокойствие, пълноценна грижа и внимание. А за да е пълно щастието, осъзнал грешката си, татко й Димитър се върна, прие я, Вяра му прости и сега двамата заедно се грижат за малкото си семейство. А баба Мария, макар и отдалеч, редовно глези момиченцата с красиви дрешки и други подаръци.   „Да повярваш, че има изход от безизходицата, да съумееш да подкрепиш по този начин майка, която не познаваш – това е невъзможно. Но вие ми показахте, че има надежда, че има вяра, че има добри хора, които вярват в мен,“ споделя с благодарност Вяра.   С ваша подкрепа ще направим така, че повече деца да растат и да се развиват в сигурна семейна среда! Дайте своя принос още днес, като изпратите SMS с текст DMS DETSTVO на кратък номер 17 777 за всички мобилни оператори или…

Read More
Виж всички

Събития и Кампании

01.06. Празник За Нашите Деца в гр. София. ЗАПОВЯДАЙТЕ!

01.06. Празник За Нашите Деца в гр. Пловдив. ЗАПОВЯДАЙТЕ!

Бъди RE: дарител!

Нашите Партньори