Актуално

Новини

Услугите ни за ранна интервенция разпознати като добра практика на международно ниво

By | Новини | No Comments

Практиката по ранна детска интервенция на Фондация „За Нашите Деца“ е включена в новия сборник „Укрепване на семейството: Колекция от най-добри практики от Източна Европа“ на международната детска организация „Спасете децата“. Сборникът включва различни интервенции от региона, насочени към подкрепа на семействата, превенция на разделянето на децата от родителите и реинтеграция на деца от институционална грижа в семейна среда. Нашата практика е единствената от България в сферата на превенцията, която е намерила място в изданието.   Сборникът е насочен към широка аудитория – институции, отговорни за политиките към децата, професионалисти работещи пряко с деца и семейства в риск, доставчици на социални услуги и неправителствени организации и експерти, работещи за гарантиране на правото на всяко дете да живее в семейство.     Целта на програмата за ранна детска интервенция на фондацията е да подкрепя семействата на деца до 3 годишна възраст с увреждания или изоставяне в развитието. Мултидисциплинарни екипи от специалисти в София и Пловдив са на разположение за извършване на оценка на детското развитие, консултиране на родителите и оказване на подкрепа за децата през услуги в нашите Центрове за обществена подкрепа, както и мобилно. За децата са осигурени различни социализиращи и развитийни дейности.   Услугите по ранна детска интервенция са от изключително значение за децата с трудности в развитието или увреждания. Ранната детска интервенция е световно доказан начин да бъде развит потенциала им и е с особено висока обществена възвръщаемост.   Фондация „За Нашите Деца“ се застъпва за въвеждането на национална система за ранна детска интервенция, включително методи и механизми за ранно разпознаване на трудностите и забавяне в развитието на децата в детските ясли, детските градини, здравните заведения и социалните услуги.  …

Read More
Виж всички

Щастливи истории

Сияна – принцесата – боец, която остана в родното си семейство с подкрепата на ЦОП „За Деца и родители“

By | Блог | No Comments

Сияна … малко момиченце, родено в навечерието на най- светлия християнски празник Коледа.  Мама Ива и татко Васил вече имат две големи деца и очакват с нетърпение третото да се роди в края на месец февруари тази година, но … то решило да ги зарадва по – рано. В навечерието на Коледа на бял свят се появява един малък боец, тежащ 1 кг. и 400 гр. – Сияна. Настанена в Неонатологията към УМБАЛ Пловдив, под зоркия поглед и грижа на д-р Диана Аргирова, мъничката Сияна се бори за живота си 40 дни. Сили й дава мама Ива, която всеки ден e при своя герой. Но е на ръба на силите си, не може да овладее емоциите и страховете си, които само майка, минала по нейния път, може да разбере. Съпругът й, изоставен от майка си и отгледан от баба си и дядо си, е неуверен, несигурен, не знае как да помогне, и се чувства виновен заради това.  Излиза често от дома си, стои до късно навън, за да не вижда Ива, която плаче от… безсилие. Страхът да не загубят детето си не ги сплотява, а ги разделя. Вплетени в хаотичните си мисли и погълнати от собствените си страхове, в безсилието си двамата вземат емоционално решение – да изоставят Сияна…   Съобщават го на лекарите от неонатологично отделение, които се грижат за Сияна, и с които ние от центъра за обществена подкрепа „За деца и родители“ партнираме в мисията си нито едно дете да не се разделя със семейството си.   Веднага след като научихме за риска, който грози Сияна потърсихме контакт със семейството. Със случая се заеха социалният работник Стела Александрова и Марияна Костадинова – мениджър „Социална работа“. Те се срещнаха и разговаряха в дома им с двама несигурни и объркани родители – майката беше в след родилна депресия, а бащата не знаеше как да я подкрепи. Още в началото на  разговора ни стана ясно, че всъщност решението им да изоставят детето си е емоционално, че не искат да изоставят детето си, просто се страхуват. Сияна се роди рано, не сме готови да я  посрещнем, ами ако е с увреждания, ако не успея да се справя, сподели страховете  си Ива. Безброй въпроси, на които заедно започнахме да търсим отговори и решения. И ги намерихме.   В следващите 30 дни екипът ни беше неотлъчно до Ива и Васил, помогнахме им да се почувстват по-уверени в себе си, поддържахме тясна връзка със специалистите, които помагаха на нашия боец да излезе здрав от Неонатологията и да се прибере при мама, татко и двете каки. Подкрепихме ги емоционално и материално. Осигурихме кошарка, дрешки, комплект за изписване на новородено – дрехи, ваничка, козметика, шишета, залъгалка, хавлийка и др., Предоставихме адаптирано мляко за недоносени, за да може момиченцето да наддаде на килограми, да се преодолее необходимостта от ензими за подпомагането на стомаха.   Бяхме до тях и в деня на изписването на Сияна, която приличаше на героиня на Братя Грим – „Коси черни като абанос, лице бяло като сняг, бузки алени като кръвта“, и беше цели 2,400 кг. Продължихме да подкрепяме семейството и развитието на детето. Заедно с д-р Аргирова, докато детето навърши една годинка ще проследяваме развитието и здравословното му състояние, а ако се наложи, кинезитерапевта към нашия център Христо Спасов ще се грижи за рехабилитацията му. С помощта на американска благотворителна организация, подкрепяща деца в нужда, осигурихме детска количка, столче за хранене, проходилка.   Днес Сияна е 7 – месечно бебе като всички свои връстници, усмихнато и щастливо със своите мама, татко и две сестрички. Ние продължаваме да сме до тях, защото вярваме, че всяко дете заслужава да живее в сигурна семейна среда и да получи своя шанс да заблести със своя неотразима светлина.   От началото на тази година съвместните усилия на екипа на ЦОП „За деца и родители“ и 3 болници в Пловдив, спасиха от изоставяне в родилно отделение 9 деца, които растат с любовта на родните си мама и…

Read More

Животът в институция – белег, който никога не изчезва

By | Блог | No Comments

Невена е „ничие дете“. Родена от майка, но отгледана от държавата. Тя не познава майчина ласка, таткова прегръдка. Вместо това цял живот е прекарала в домове за деца, заедно с други момчета и момичета като нея – изоставени. По нейно време не е имало приемни родители, които да заменят самотата и изолацията с истинска любов и пълноценна грижа. Затова изход за нея и за хилядите други деца като нея не е имало.     Животът в дом е оставил тежкия си отпечатък върху сърцето, душата, поведението, навиците на Невена. Тя е на 35 години, зряла жена, но само на възраст. Някои ежедневни задачи и дейности за нея са предизвикателство, трудно, дори понякога невъзможно, за нея е да се привърже истински към някого, да изгради приятелство, пълноценна връзка. Свикнала с институционалния живот, Неви и днес, след толкова години, не може да се откъсне от него – от 5 години живее в Център за временно настаняване в малко градче, заедно със съпруга си, който почти не се прибира и постоянно работи, за да могат да се измъкнат от там. Въпреки всички предизвикателства, двамата мечтаят за свое дете и решават, че независимо от трудностите, ще се справят.      Преди две години се ражда Христо – искано и чакано момченце. Невена и мъжът й са на седмото небе, но еуфорията на майката отминава бързо. Няколко дни след като се прибират „у дома“, тя изпада в дълбока следродилна депресия, не знае как да се справи с грижите за детето, съпругът й почти го няма и няма кой да я подкрепи.     „Депресията просто ме скова. Хвана ме за гърлото и не искаше да ме пусне.“, споделя Невена.       Изплашена и изправена сама пред предизвикателството, Невена чувства, че не може да се справи с детето и може би е по-добре да се разделят. Тогава от Центъра се свързват с нашия Център за обществена подкрепа „Св. София“ и работа със семейството започва специалистът ни по ранна детска интервенция Петя Узунова.       В началото срещите на Петя с майката са ежеседмични, а разговорите почти ежедневни. Говорят си по много и различни теми, обсъждат етапите от развитието на всяко дете, за които Невена не е знаела почти нищо. Майката споделя, че не е очаквала детето да има нужда от постоянно внимание и грижа, а Петя й казва, че няма как да очаква на 3 месеца детето да може да се грижи само за себе си, да се храни само, да бъде самостоятелно. Говорят и много за целия живот на Невена, която още след първата среща разбира, че може да се довери на Петя и че тя е тук единствено, за да й помогне. Споделя й много, сеща се за случки от детството си и постепенно, окуражавана от съветите и коментарите на Петя, сама започва да разбира себе си, реакциите си спрямо детето, страховете си.         Невена осъзнава, че наистина всичко се свежда до едно единствено нещо – че тя никога не е имала семейство, майка и татко, които да я обичат и към които да се привърже, и че това днес, след 35 години, се отразява върху връзката й с нейното дете.     Но осъзнава и нещо друго – че не би могла да причини този живот на собственото си дете и независимо какво им коства, тя и мъжът й ще се справят и няма да се разделят с детето си.      Междувременно, Петя прави скринингова оценка на детето, за да е сигурна, че се развива в норма. Казва, че въпреки страховете й, Неви полага добри грижи за детето, винаги е изкъпано, облечено добре, нахранено и въпреки всички предизвикателства – расте пълноценно и няма изоставане.   „Най-голямото предизвикателство пред Невена сега е да преодолее невъзможността си да се привърже към Христо, да се отдаде изцяло на майчинската обич, да се остави да я обгърне, без да се страхува.“, казва Петя.     Подкрепата ни към Невена и семейството й продължава. Петя продължава да ги посещава в Центъра, заедно излизат на разходки, Невена разказва за ежедневието им, какво е направил Христо, който вече е проходил, а съвсем скоро очаква да чуе първите му думички, дори бяха наши гости на празника ни за Деня на детето. Петя я напътства, дава й съвети как да стимулира развитието му, разговаря и с таткото, когото насърчава, въпреки натоварения му график, да е по-активен в грижата за сина си. Наскоро Петя сподели и друг радостен миг от живота на семейството – ремонтираната им стаичка в Центъра, която вече е много по-приветлива, по-добре обзаведена и по-благоприятна среда за малкия Христо, за когото тепърва предстои да „покорява върхове“. Невена и съпругът й са обнадеждени, че скоро ще успеят да имат и свое собствено жилище.     Да, последиците от живота в иституция оставят следи, винаги дебнат и избират „най-подходящия“ момент, за да напомнят за себе си. Но историята на Невена и сина й е още един пример как с правилната подкрепа, оказана навреме, следите бавно се заличават, а някой ден – дори и може би ще бъдат заличени…

Read More
Виж всички

Събития и Кампании

27.06.: Пловдив: „Първи грижи за новороденото“

„Покани лятото в офиса“

Бъди RE: дарител!

Вечер на Добродетелите

Галерия Видео

Виж всички