Актуално

Новини

Добрите ни практики в подкрепа на колеги от Македония

By | Новини | No Comments

Специалисти от Министерството на труда и социалната политика на Македония, местния клон на „УНИЦЕФ“, ръководители на институции и др. бяха днес на работно посещение в услугите ни в гр. София. Целта на тази визита бе колегите от югозападната ни съседка да се запознаят с успешен модел на деинституционализация на грижата за деца. Инициативата се реализира с подкрепата на международната маркетингова и консултантска фирма Junction.   В рамките на срещата, гостите ни успяха да разберат повече за начина, по който в края на 2016 г. успешно изведохме всички деца в семейна или близка до семейната среда и затворихме дома за медико-социални грижи „Св. София“, както и за дейността ни в посока предотвратяване на изоставянето, работата ни с биологични, осиновителни и приемни семейства, услугите ни по ранна детска интервенция. Разказахме им също за плановете ни да разкрием Комплекси за ранно детско развитие, които ще дадат възможност да увеличим обема и качеството на подкрепа към семейства в риск от раздяла със своето дете. Освен за двата комплекса в гр. София и гр. Пловдив, им споделихме и за плановете ни да разкрием високо-технологичен Обучителен център в гр. Пловдив, където чрез съвременни технологии и интерактивни методи  ще провеждаме обучения за специалисти, деца и родители.   В края на посещението си колегите споделиха, че наученото ще им бъде много полезно в процеса по затваряне на единствената институция за бебета в Битоля. Те изразиха своята благодарност и надежда, че ще продължим да си сътрудничим в името на общата ни цел – да затворим входа към институциите и да направим така, че всяко дете да живее в семейство….

Read More

Доброто съществува – и то е във всички (наши) доброволци

By | Новини | No Comments

Понякога най-истинските, най-вдъхновяващите действия, онези със силата да сътворяват чудеса, остават неизговорени.   Затова в Международния ден на доброволеца, фондация „За Нашите Деца“ с благодарност говори за онези хора, които даряват труда, времето, знанията си за това повече деца да усещат любовта и да имат истинско детство. Запознайте се с един от тях…   Тя е доброволец. С голямо сърце. Тя е пример за всеотдаен, мотивиран и вдъхновяващ човек. Отдадена е със сърцето си на децата и правото им да растат щастливи и обичани в сигурна семейна среда. Тя е Румяна Златкова и е част от екипа доброволци, които подкрепят екипа на Центъра за настаняване от семеен тип „Детска къща“ на фондация „За Нашите Деца“ в грижата за бебетата и създаването на усещане за истинско семейство.   Вече трета година Румяна посвещава 3 пъти седмично поне по 2 часа на бебоците. Изключително позитивна, винаги усмихната, готова да гушне и да се погрижи за всяко от децата, за да се чувстват те обичани, спокойни и щастливи. Децата я очакват с нетърпение, посрещат я възторжено и протягат ръчички за прегръдка, търсят топлината и сигурността, която тя носи и им дарява.   Освен че с удоволствие и артистичност чете приказки и приковава вниманието им, Румяна подкрепя колегите от екипа, като ги придружава, когато извеждат децата – на разходка в парка, на пикник, на куклен театър или цирк, или когато се налага, до болница.   Екипът на фондацията е горд, радостен и благодарен, че Румяна е избрала да ни подкрепи в мисията ни да направим така, че всяко дете да расте в семейство. Тя е пример за това как добротата, съпричастността и обичта към децата, се превъплъщават в грижа за най-нуждаещите се от тях, за да имат шанс да живеят щастливи и обичани. Затова и в началото на месеца тя бе номинирана от фондацията в категория „Доброволческа кауза на годината“ в първите по рода си „Годишни награди за добри практики в сферата на социалните услуги“ на Столична община.   Желаем й успех! Защото Румяна е пример за истински герой, символ на доброто, а нейната смелост и отдаденост трябва да бъдат възнаградени!   Център за настаняване от семеен тип „Детство“ (Детска къща) стартира през 2012 г. с капацитет на услугата – 6 деца от 0 до 7 годишна възраст. Услугата е предоставила до момента възможност за временно настаняване в сигурна семейна среда на общо 41 деца, разделени от семействата си, докато за тях бъде осигурено постоянно и сигурно семейство – биологично, на близки и роднини, осиновително или приемно….

Read More

Нови знания след посещението на британския Център „Пен Грийн“

By | Новини | No Comments

На 28-29 ноември 2018 г. представители на фондация „За Нашите Деца“, заедно с председателя на Държавната агенция за закрила на детето д-р Елеонора Лилова и експерти от Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Държавната агенция за закрила на детето, Столична община, бяха на посещение в Центъра за деца и семейства „Пен Грийн“ в гр. Корби, Нортхемптъншир. Центърът предлага висококачествено ранно образование и грижи за децата и техните семейства в местната общност и прилага модел за интегриране на тези услуги с другите системи, които подкрепят ранното детско развитие.   Достъпът до услуги и тяхното качество са сред основните предизвикателства в областите, които са от значение за развитието в ранната детска възраст, в България, а развитието на интегрирани услуги е предпоставка за преодоляване на предизвикателствата в областта на борбата с бедността и социалното изключване у нас. Именно поради тази причина, основната цел на тази работна визита бе да надгради знанията и капацитета на членовете на работната група по създаването на първата Национална стратегия за ранното детско развитие, давайки им поглед над дейността и успешните практики на колегите от Обединеното Кралство.   В двудневната програма участниците имаха възможност да се запознаят с историята на Центъра, подходите за развитие и интегриране на услугите, подходи за работа с родители и привличането им в работата на услугата, както и начини на работа в „Пен Грийн“.   След завръщането си в България, те споделиха, че опита, с който са се запознали,  ще ги подкрепи в изготвянето на ключово важен за страната стратегически документ.   Фондацията има възможността да координира и организира посещението благодарение на финансовата подкрепа на Посолството на Великобритания в България, както и на фондация ОУК по линия на проект „Грижа в ранната възраст“, който изпълняваме в периода 2016-2019…

Read More
Виж всички

Щастливи истории

Да живееш, за да помагаш – пътят на един приемен родител

By | Блог | No Comments

Коледните празници са времето, когато всички отварят сърцата си за доброто, събуждат може би леко унесената си чувствителност, започват да се питат: „Как да помогна?“ и „На кого?“.   Преди 4 години, отново около Коледа, една майка, вдъхновена от детето си, решава, че иска да помогне, но не само за веднъж. Тя иска да живее, за да помага. За да приема – чуждата болка, чуждото щастие, и да дава – надежда, тласък, живот. И избира да стане приемен родител.   Марина Стефчева е посветила себе си на грижата за децата. Преди да открие приемната грижа, тя работи като детегледачка, докато в живота й не се появява Християн – нейният син и нейно вдъхновение.   Тя разказва за него, че още от малък, Хриси иска да помага на други деца, които не са имали неговия късмет – да имат щастливо детство. Тогава Марина осъзнава, че има силата да сбъдне не само неговото желание, но и желанието на още десетки деца за истинско семейство.   Тя кандидатства за приемен родител в началото на 2014 година, преминава през интензивно десетмесечно обучение, водено от екипа на Центъра по приемна грижа на фондация „За Нашите Деца“, а след това и през комисия, която я одобрява за приемен родител в началото на 2015 г..   Съвсем скоро при нея е настанено първото й детенце, за което тя се грижи в продължение на 1 година. Точно в Деня на детето 2016 г., момченцето е осиновено и завинаги напуска дома на Марина.   Не минава и месец и тя приема и второто си дете – Васил, за когото се грижи и досега.   Васко се ражда в клинична смърт – дете, за нещастие наследило множество инфекции и усложнения, които довеждат до това той да се роди преждевременно и тежащ едва 1 кг. и 700 гр.. Прекарва 5 месеца в болницата, където се борят с наследените болести, след което е настанен при Марина, тъй като биологичните му майка и баща не са в състояние да се грижат за него.   На 5 месеца, Васко е с развитието на новородено, тежи едва 5 килограма. Държи крачетата си свити към коремчето, плаче всеки път, когато Марина излезе от стаята. В продължение на 2 месеца, заради болките от усложненията, с които се ражда, Васил плаче безспирно. Ден и нощ.   Виждайки, че Васко е със сериозно изоставане в развитието си, Марина веднага се обръща към нашия Център за обществена подкрепа „Св. София“ за съдействие и работа с малкия започва рехабилитатор. Сега Васко е напълно здрав, ходи и бяга свободно, но все още не позволява на Марина да напусне стаята за по-дълго време. Както тя казва – „двамата с Васко сме като скачени съдове“.   От неговото настаняване до юли 2018 г., приемната майка и Васко се срещат всеки месец с биологичните му родители, които през това време работят социалните ни работници от ЦОП„Св. София“, за да подобрят връзката помежду си, да изградят родителски умения, и в крайна сметка да си върнат детето.   Изведнъж, обаче, обажданията и срещите секват. Родителите на Васко спират да го търсят. Спират да идват и на срещите със социалните работници. Един ден Марина разбира, че бащата на Васко е подал молба за отказ от реинтеграция.   Тя очаква съвсем скоро, след като изтече задължителния срок, Васко да бъде вписан в регистъра за пълно осиновяване. И да намери своето ново семейство, което дълго го е очаквало и ще го обича дори повече от нея.   Дотогава Марина ще продължи да бъде опора на Васко, а синът й Хриси също ще продължи да помага – ще го учи на нови думички, ще си играят заедно, ще го води на детска градина. Като всеки истински по-голям…

Read More

Когато приказката се превръща в реалност…

By | Блог | No Comments

Вяра е едно от 13-те деца, които през първите 9 месеца на тази година, благодарение на екипа ни от Център по приемна грижа и доброто ни сътрудничество с отделите „Закрила на детето“, напуснаха своите приемни семейства и днес живеят с биологичните си родители или са осиновени.   Една чуждестранна поговорка гласи, че понякога, точно по средата на обикновеното ежедневие, малко любов ни кара да живеем в приказка…   Именно любовта, която малката принцеса Вяра получава от приемната си майка и новите си родители й показва, че всъщност приказките, за които толкова е слушала, и чудесата в тях, могат да станат реалност.   Вяра е красиво 5-годишно момиченце, усмихнато, общително, слънчево дете. Когато е на 3 годинки, тя e разделена от родителите си, които не са можели да се грижат за нея и да й осигуряват дори най-основните неща.   Тогава, със съдействието на екипа на Центъра по приемна грижа на фондация „За Нашите Деца“, тя намира утеха и подкрепа в лицето на приемната ни майка Мая Вазова, която има много опит зад гърба си, както като приемен родител, така и като родна майка – изгледала е две големи деца, син и дъщеря.   Още със стъпването си в новия си дом, малката принцеса изживява първите мигове от приказката си – изкъпана е, нахранена е, има си свои собствени играчки и не й липсва грижа и любов. И така неусетно минават две прекрасни години, през които щастието е техен постоянен спътник.   Тъй като Вяра обича приказки,  приемната майка всеки ден й разказва за далечни земи, магически същества и други красиви принцеси като Вяра, чиито истории, въпреки многобройните предизвикателства, винаги завършват с щастлив край. А началото на щастливата развръзка за Вяра започва именно с появата на Мая в живота й – момент, който предвеща, че хубавото тепърва предстои.   И наистина щастливата развръзка не закъснява за Вяра и в един слънчев есенен ден се появява семейство Колеви от красив източен български град, с желанието да даде на Вяра това, за което тя винаги е мечтала – собствено семейство, което да я закриля.   След множество срещи, в които се опознаваха, и много разказани приказки, семейство Колеви се прибра вкъщи заедно с малката красавица, орисани от Мая да бъдат винаги заедно и да се обичат безкрайно. И въпреки че приказката за малката Вяра се превърна в реалност, вярваме че тя и семейството й ще продължават да има своите вълшебни мигове на мир, любов и разбирателство.   Защото само силата на истинската любов може да даде щастливият завършек на всяка една история.   За да можем да продължим да подкрепяме приемните ни семейства и да развиваме приемната грижа, която е най-добрата алтернатива за деца, останали без родните си семейства, имаме нужда от Вашата подкрепа! Подкрепете ни като ДАРИТЕ за нашия проект  „Приемната грижа – сигурност, развитие и щастие за уязвимите деца“, част от благотворителната инициатива на Райфайзенбанк „Избери, за да помогнеш“. Можете да направите това…

Read More

Как един малък човек получи голяма подкрепа

By | Блог | No Comments

Редовно в училище учителките питат децата: „Кое тежи повече – 1 килограм памук или 1 килограм желязо“.   Същият въпрос можем да си зададем за малкия Калин. Който е наистина много малък. Дали неговата силна усмивка „тежи“ повече отколкото него самия…?   Кики, както се обръщат към него майка му Велина и татко му Калоян, се ражда, тежащ малко повече от един килограм. Но още с първата си глътка въздух, малкият показва на всички в болницата, че е готов да се бори… и то с усмивка.   Детенцето прекарва два месеца в отделението за недоносени на „УМБАЛ-Пловдив“ и заедно с целия медицински персонал и любовта на семейството си, Кики се бори да наддаде килограми, за да може най-после да се прибере вкъщи.   След изписването от неонатология, Велина, Калоян и Кики най-после могат да бъдат истинско семейство. За тях борбата, обаче, продължава, тъй като на детенцето все още не е онова пухкаво бебенце, което би трябвало да бъде всяко двумесечно детенце.   В продължение на 6 месеца, тримата заедно правят всичко по силите си, за да може Кики да започне да се храни нормално и да напълни бузките. Но задачата се оказва прекалено трудна – малкият наддава с едва 100 грама на месец.   Тогава Велина решава да потърси подкрепа от специалист и от докторите в болницата разбира за Христо Спасов – кинезитерапевт, който работи в „УМБАЛ-Пловдив“ по проект „Грижа в ранната възраст“, изпълняван от фондация „За Нашите Деца“. Освен активни занимания с него, Кики започва да посещава сесии по хидротерапия, осигурени по програма „Ранна детска интервенция“ на Център за обществена подкрепа „За деца и родители“. Безплатните водни занимания са осигурени по съвместен проект на фондация „За Нашите Деца“ и фондация „Международен женски клуб“, който стартира по-рано тази година. Междувременно, родителите на Кики консултира и нашият специалист „Ранна детска интервенция“ Нели Кънева, която изработва специална индивидуална програма за работа вкъщи, за да може малкият да повиши теглото си още по-бързо.   Резултатите не закъсняват. Само след 6 посещения на водна терапия, в рамките на 1 месец, Кики качва цели 750 грама. Велина е изумена и изразява своята искрена благодарност за, по нейни думи – „чудото, което се е случило“.   Екипът ни в гр. Пловдив продължава подкрепата за малкия Кики и неговите родители, които с всеки изминал ден се чувстват все по-спокойни и вярват, че детенцето им ще се развива пълноценно и ще порасне в силно и здраво момче. С все същата силна усмивка.   През първите девет месеца на 2018-та година фондация „За Нашите Деца“ е подкрепила 339 деца по проект „Грижа в ранна възраст“, а 102 е общият брой случаи на семейна подкрепа от екипа на Центъра ни за обществена подкрепа „За Деца и Родители“ в гр. Пловдив. Ние силно вярваме, че активната социална работа, психологическата подкрепа и мобилизирането на различни специалисти около едно дете са основните фактори, които помагат за излизането от ситуация на уязвимост и за справяне с трудностите в живота на едно семейство, както е това на малкия Кики. Затова не спираме да предоставяме пряка подкрепа за деца и семейства с подход, базиран на потребностите и възможностите на хората, на които…

Read More
Виж всички

Събития и Кампании

Направете едно чудо! Включете се днес!