Актуално

Новини

Фондация „За Нашите Деца“ и 4 други български организации участваха в общото събрание на международната мрежа Eurochild

By | Новини | No Comments

На 17 и 18 април в Брюксел Европейската детска мрежа Eurochild организира 15-тото общо събрание. Член на Eurochild е и фондация „За Нашите Деца“, от името на организацията участие в годишната среща взема координатор „Проекти“ Димитър Иванчев. Освен фондация „За Нашите Деца“, в срещата се включиха още 147 представили на организации, сред които и българските – фондация „Сийдър“, Национална мрежа за децата, Институт по социални дейности и практики и Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца към Нов Български Университет.   В Eurochild членуват общо 171 организации от над 30 държави, споделящи общ фокус – детското благосъстояние и спазването на правата на децата.  Стъпвайки на Конвенцията на ООН за правата на детето, мрежата се застъпва за това правата на децата да са в центъра на разработването на политики на местно и международно ниво.   Всяка година мрежата приема нови организации, защитници на детските права. По традиция, първият ден от общата среща започна с представяне на новите членове и продължи в дискусии за това как Европейския съюз допринася към усилията на държавите членки за успешното спазване на правата на децата и как Eurochild може да участва в създаването на политики, които ще подпомогнат ЕС да постигне това. Говорители през този ден бяха Валерия Сети, координатор в дирекция „Права на детето“ към Европейската комисия, зам. председателят на отдел „Деца с увреждания и социално включване“ Жозефин Хедерстрьом и Стефаан Херманс, директор „Стратегия и оценка на политиките“ към ЕК.   През втория ден се проведоха уъркшопи, в които участниците обмениха мнение и идеи по различни въпроси, един от които свързан с деинституционализацията и реализацията на втората стратегическа цел на Eurochild – да няма повече деца в институции в Европа.   В дискусиите участие взеха и рекорден брой деца на възраст от 13 до 17 години, с което мрежата иска да насърчи детското включване във вземането на важни решения и да покаже, че признава децата като активни агенти на промяната и че тяхното мнение е от изключително значение.   Снимките, използвани в материала, са собственост на…

Read More

Ученици организират благотворителен концерт „Заедно За Нашите Деца“

By | Новини | No Comments

Под надслов „Заедно За Нашите Деца“ учениците от 10 в клас на 32 СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“ и техни приятели организират благотворителен концерт в подкрепа на мисията на фондация „За Нашите Деца“. Събитието ще се състои на 20.04.2019 г, от 17:30 часа в народно читалище „Д-р Петър Берон 1926 г.“ в кв. Иван Вазов, гр. София. Концертът ще обедини на една сцена творческия стремеж на учениците да събудят доброто и каузата на фондацията – всяко дете да бъде обичано и да изживее своето детство в сигурна семейна среда.   Скечове, сътворени от учениците, и песни на вокалните групи на училището и на читалището ще веселят публиката. Атмосферата ще бъде изпълнена с огромното въодушевление на младите самодейци в желанието им да помагат на по-малките и беззащитни деца, които не са имали щастието и възможността като тях да развиват своя потенциал в семейство.   Всеки е добре дошъл. Срещу само 5 лв. вход можем да допринесем не само за благородната кауза на момчетата и момичетата от 32 СУИЧЕ, но и да ги стимулираме да продължават да преследват великодушната си мисия напред в живота.   Няма възраст за доброто! „Докато опитваме да научим децата си всичко за живота, те ни учат какво всъщност е той.“, Ангела…

Read More
Виж всички

Щастливи истории

Мечтата на едно дете – отново да ходи на училище

By | Блог | No Comments

Публична тайна е, че училището не е едно от най-любимите места на децата. Дали заради контролните и домашните, дали заради строгите учители, или заради онзи съученик, който просто не спира да те дразни, независимо колко пъти класният го изпитва на дъската, гони го от час или разговаря с родителите му и с всичките му роднини до девето коляно…     Но за нашата героиня, училището не е просто едно от най-нелюбимите й места. То е символ на притеснение, срам, подигравки…страх.  Контролните и домашните са предизвикателства, с които не може да се справи, съучениците й я тормозят, а учителите й като че ли…просто не са там. А единствен нейн „приятел“ в училище са честите паник атаки.     Въпреки това, Маги иска да ходи на училище. Мечтае си за място, където има много деца на нейната възраст, с които да играе, да учат заедно, които да й бъдат истински приятели. Не като тези „приятели“, които я карат да трепери, да плаче, които я задушават…     Но от 1 месец Маги не е стъпвала в училище.   Нито по-големите й брат и сестра, нито леля й, нито дори майка й не могат да й помогнат да превъзмогне страха си и да се върне обратно в клас. Виждайки, че не може да се справи сама, майката на Маргарита – Боряна, се свърза с отдел „Закрила на детето“, откъдето я насочват към нашия Център за обществена подкрепа „Св. София“ и с нея започва да работи психологът Катерина Ковачева.   Нужни са само няколко срещи с 11-годишното момиче, за да има видим напредък. В поредица от различни занимания и упражнения, Катерина търси причината за страха на Маги и за тежкото й емоционално състояние. Двете разговарят много, Маги постепенно отключва душата си, а с това думите сами започват да пишат историята й. В Катерина тя вижда човек на когото може да се довери, който я приема такава, каквато е, човек, който може да й помогне. За това тя мечтае от много, много време. А в Маги, Катерина вижда едно скромно, срамежливо, неуверено, не особено общително дете, което просто иска да бъде разбрано, да има приятели…и да се върне обратно на училище, без страх.   Знаейки това за нея, Катерина започва да насърчава Маги да развива уменията си за общуване като сама подхваща разговор с връстниците си и с близките си, а след една сесия, в която участва и майка й, момичето вече е записано в група за развитие на социални и личностни умения.   „Там – казва Катерина, – Маги ще се забавлява, ще се учи да говори с други деца и възрастни без да се притеснява, ще намери нови приятели. И ще сбъдне мечтите си“.     Този понеделник беше „първият“ учебен ден за Маги.   Първи, защото за първи път тя отиде на училище с желание. Майка й ни разказа, че още от вечерта сама приготвила дрешките си и чантата си, а сутринта станала най-рано от всички вкъщи и дори поискала да я заведат по-рано.   Въпреки огромният напредък, Катерина ще продължи да се среща с Маги, двете ще работят за това детето да е по-уверено и свободно да общува. За да може отсега нататък Маги винаги да ходи с усмивка на училище. Без страх.         Катерина Ковачева е част от екипа на фондация „За Нашите Деца“ от повече от 3 години и за това време е помогнала на десетки деца и семейства да се справят с трудностите. Работи основно с осиновени деца, осиновители, кандидат-осиновители, но и с родители, които са решили да изоставят детето си или такива, които вече са го направили. Избира да работи в социалната сфера, когато е на възрастта на днешната ни героиня – едва на 11 г., когато за първи път се сблъсква и работи с деца от домове, когато вижда тяхната тъга, самотата им. За работата си във фондацията, Катерина казва, че й позволява ежедневно да се докосне до много и различни човешки съдби.  А това, което я вдъхновява да продължи да се развива в тази професия, е знанието, че още едно семейство е цяло, благодарение на нейната…

Read More

Вяра и Надежда. И любов помежду им.

By | Блог | No Comments

Вяра е на 29 години, когато със съпруга й се разделят и тя остава сама в отглеждането на дъщеря си. Като всяка млада жена, макар и след разочарованието от първия й брак, мечтае за връзка с щастлив край – семейство и дом, в който да отгледа детето си в любов и разбирателство.   След раздялата, Вяра и дъщеря й заживяват при майката на Вяра – Мария. Трите бързо свикват да живеят заедно, Вяра си намира работа близо до вкъщи и бавно, но уверено започва да подрежда живота си. На работното си място често я заговаря по-възрастен мъж – по нейни думи „галантен“ и „истински джентълмен“. Постепенно чувствата помежду им се разпалват все повече и повече. Двамата се разбират, той й помага в грижите за дома, за детето. Показва й как да живее спокоен живот и да се наслаждава на всичко, което притежава.   Когато майката на Вяра разбира за връзката й с Димитър, споделя своето нежелание дъщеря й да общува и да бъде с човек, който е по-голям от самата нея. Влюбена, Вяра отказва да послуша майка си, отношенията им се влошават и Мария решава да замине за чужбина.   След заминаването на майка й, Вяра разбира, че очаква дете, плод на любовта й с Димитър, дете, което ще заличи горчивите спомени от предишния брак. Щастието й, обаче, е помрачено, когато Димитър я напуска – отказва да се грижи за дете на неговата възраст, не може да повярва, че е негово.   Страх започва да обзема Вяра – ще се справи ли сама? Времето минава, но не лекува – любовта й към Димитър не стихва. Самотна, отчаяна без подкрепа, без работа. Вяра…остава без вяра, без надежда. Без любов. Тогава от социалните мрежи научава за екипа ни от Центъра за обществена подкрепа „За деца и родители“ в гр. Пловдив и веднага се свързва със специалистите ни.   Наш социален работник се среща с Вяра в дома й почти на момента, в който разбираме за трудностите й. Говори с нея, съветва я, опитва се да й вдъхне увереност, да я подкрепи, за да не се откаже от детенцето, което съвсем скоро щеше да се появи на бял свят.   И наистина, няколко седмици по-късно се появи Надежда – да, с идването на Надежда, руса, сионеока и красива, се върна и надеждата в сърцето на Вяра. Веднага след изписването от болницата предоставихме дрешки, памперси, адаптирано мляко, козметика, нова детска количка за малката госпожица. Продължихме да подкрепяме и мама Вяра, която след раждането все още беше много тревожна и изплашена. В продължение на 1 година помагахме на майката в грижите за двете й момиченца, рамо до рамо с нея преживявахме всички трудности, малки и големи. И така с всеки изминал ден тя ставаше все по-уверен и уверен родител. Страхът изчезна.    С наша подкрепа и с любовта на мама и по-голямата й сестричка, Надежда днес расте в среда на спокойствие, пълноценна грижа и внимание. А за да е пълно щастието, осъзнал грешката си, татко й Димитър се върна, прие я, Вяра му прости и сега двамата заедно се грижат за малкото си семейство. А баба Мария, макар и отдалеч, редовно глези момиченцата с красиви дрешки и други подаръци.   „Да повярваш, че има изход от безизходицата, да съумееш да подкрепиш по този начин майка, която не познаваш – това е невъзможно. Но вие ми показахте, че има надежда, че има вяра, че има добри хора, които вярват в мен,“ споделя с благодарност Вяра.   С ваша подкрепа ще направим така, че повече деца да растат и да се развиват в сигурна семейна среда! Дайте своя принос още днес, като изпратите SMS с текст DMS DETSTVO на кратък номер 17 777 за всички мобилни оператори или…

Read More

Осиновяването – дългият път до вкъщи

By | Блог | No Comments

Знаете как, когато с нетърпение чакаме нещо да се случи, то се бави ли, бави. Както когато чакаме любимия човек да се прибере от дълго пътуване – седим и чакаме на прозореца, минутите се нижат и нижат, с всяко вдишваме поемаме още една доза нетърпение…и така до заветния миг.   Същото е чувството и с децата. Първо се питаш дали ще се справиш, после се чудиш кога да започнеш да „пробваш“, после „защо не става“, и се чудиш, и чудиш, и чудиш. И питането, и чуденето се превръщат в мечта – „кога НАЙ-ПОСЛЕ ще имам дете“. Защо се бави толкова…   Така е и с героите на днешната ни история. Мария и съпругът й Асен са минали през целия процес – на чуденето, на питането, на „преговарянето“, на горещите молби… на чакането. До днес. Днес чакането им приключи. Мечтата им се сбъдна. И нейното име е Мартина.   Мартина е специална още преди да се роди. Биологичната й майка не разбрала, че я очаква чак до 5-я месец – била в цветна бременност, нямала и симптоми както при другите две деца.   Разделила се с детето веднага след раждането. Причината – коварната бедност, в която живеят, с която се борят толкова много семейства.   А Мартина? Мартина заживя в нашата „Детска къща“ преди година. Посрещнахме я с много любов, отпразнувахме заедно с нея първия й рожден ден, радвахме й се, когато направи първите си крачки. Обичахме я, прегръщахме я, грижихме се за нея така, както би направило истинското й семейство. Заедно с нея чакахме деня, в който мама и татко ще дойдат и ще я гушнат. И няма да я пуснат никога.   С притаен дъх посрещнахме Мария и Асен в края на миналата година – те ли ще са, или ще чакаме още…   Те са.   Мартина е силно желана и очаквана от своите осиновители. Като истинска „господарка“, тя завладя сърцата им от първия миг – все пак това означава името й. За Мария и Асен Мартина е специална и не само защото е красива, малка и капризна лейди. А защото тя сбъдна най-чистата им мечта.   Дългото пътуване приключи. И за тримата. Прибраха се у…

Read More
Виж всички

Събития и Кампании

Бъди RE: дарител!

Галерия Видео

Виж всички