Актуално

Новини

1600 деца и семейства се довериха на фондация „За Нашите Деца“ през изминалата година

By | Новини | No Comments

През 2018 г. фондация „За Нашите Деца“ продължи да работи за това всяко дете в България да живее в сигурна семейна среда. Екипът на организацията вярва, че единствено семейството може да даде стабилната основа за успешното развитие на детето и че единствено в семейство то може да получи равен шанс и да се радва на пълноценен живот.   Близо 1600 деца и семейства се довериха на фондация „За Нашите Деца“ само през изминалата година. Експертите ни работиха с над 1400 деца и семейства в центровете за обществена подкрепа в София и Пловдив, Центъра по приемна грижа и Центъра ни за настаняване от семеен тип „Детска къща“. 1314 деца в биологични, осиновителни и разширени семейства ползваха услугите и експертиза ни, 53 деца намериха любов и грижа в 36 приемни семейства, които подкрепяме, a 11 бебета посрещнаха първите си месеци в уюта и топлината на „Детска къща“.   Предотвратяване на раздялата и реинтеграция  През 2018г. екипът ни работи по над 340 случая на превенция на изоставянето на деца. Благодарение на отдадеността и професионализма на социалните ни работници, от раздяла с родното семейство спасихме 298 деца в ранна възраст. Помогнахме на новородени и техните семейства, на многодетни семейства, семейства живеещи в бедност, родители с увреждания или зависимости, семейства на деца с увреждания или здравословен проблем, както и семейства на недоносени бебета.   Чрез програмите ни за семейна подкрепа работихме и с 8 деца, настанени в семейства на роднини и близки; 15 осиновени деца и техните семейства; 11 деца жертви на насилие; 15 деца в риск от отпадане от училище; 12 деца с трудно поведение.   Подкрепихме 60 деца и родители в процес на реинтеграция.     Социализиращи дейности и обучения  Общо 144 деца включихме в различни социализиращи дейности – театрални постановки, куклен театър, бебешка опера, екскурзии и излети, пикници сред природата и др. Докато се забавляваха и играеха, децата се учеха да общуват, да споделят, изграждаха по-силна емоционална връзка с грижещите се за тях възрастни.     И през изминалата година организираните от нас безплатни курсове за родителски умения продължиха да се радват на голям интерес и посещаемост от бъдещи и настоящи родители. Нашите експерти обучиха 105 кандидат-осиновители, които вече са готови да дадат любящ дом и втори шанс на много деца. За екипа на фондацията много важна част от работата с родители е ранното идентифициране на проблеми и предизвикателства, свързани с грижата за деца, и оказване на навременна подкрепа за справянето с тях. Това включва подкрепа на родителите дори преди раждането. През 2018 г. проведохме 40 курса за родителски умения, в които участие взеха 227 бъдещи и настоящи майки и татковци.     Една от отличителните черти и причина да сме предпочитан доставчик на услуги е високото ниво на качество и експертиза на екипа ни. Наше вярване е, че специалистите трябва регулярно да обновяват и надграждат своите знания, за да са по-добри в подкрепата към децата и семействата. През 2018-та година подкрепихме 91 специалисти с разнообразни тренинги и обучения, с които те повишиха своите компетенции. Резултати  Подкрепата към биологични, роднински и осиновителни семейства, която фондацията извършва по международно утвърдена методика, се отразява позитивно върху децата, категорично сочат изследванията на качеството на нашите услуги. В резултат на работата ни при 115 от оценените 176 деца е констатирана положителна промяна, родителите им полагат необходимите грижи за тях и посрещат адекватно нуждите им. Родителите на 61 от децата все още се нуждаят от нас. Работихме усилено за изграждането на емоционална връзка между родителите и техните деца. 139 деца в риск от изоставяне останаха в родните си семейства.   От създаването си преди 27 години до момента фондация „За Нашите Деца“ е подкрепила повече от 12 800 деца, семейства и специалисти….

Read More

Стартира проект „Децата на фокус в реформата за съдебната система“

By | Новини | No Comments

Той предвижда пилотно въвеждане на медиация при разрешаването на семейни спорове, така че да се търси най-добрият интерес на детето   Стартира „Децата на фокус в реформата за съдебната система“ – проект, насочен към реформирането на структурата и организацията на съдебната система в сферата на семейното правосъдие. Негова цел е разработването и пилотирането на иновативна процедура по семейна медиация с фокус най-добрия интерес на детето. Предлаганият нов модел за решаване на семейни спорове включва създаването на задължителни информационни сесии,  към които родителите да бъдат насочвани от съда в случай на конфликт относно децата им. Тези кратки и обучителни сесии ще повишават познанието и разбирането на страните относно ефекта на съдебните производства върху детската психика, начините за преодоляване на конфликта и ползите от медиацията. Преминалите през това родители пък ще бъдат насочвани и към последваща задължителна процедура по медиация, чиито шансове за намиране на решение значително се увеличават след успешното преминаване на информационните сесии. Предвижда се задълбоченото проучаване на проблемите в решаването на семейните конфликти, касаещи деца и изследване на добрите национални и световни практики при решаването им; разработване на единна методология зa обследване и оценка на най-добрия интерес на детето при родителски конфликт; изграждането на обща рамка за функциониране, популяризиране и създаване на необходимите условия за прилагане на алтернативни методи /медиация/ като основен способ за решаване на тези конфликти – сред родителите и експертите, работещи в сферата: съдии, съдебни помощници, адвокати, психолози.   „Децата на фокус в реформата за съдебната система“ се реализира в партньорство между Професионална асоциация на медиаторите в България (ПАМБ), Национална мрежа за децата (НМД), Институт по социални дейности и практики (ИСДП), фондация „За Нашите Деца“ и Асоциация Родители. Партньорите обединяват широка експертиза от задълбочени познания от сферата на правото, медиацията, психологията и педагогиката, целящи да дадат необходимата задълбоченост и пълнота на проекта в предлагането на един алтернативен способ за намиране на решения в спор за упражняване на родителски права.   Проектът се осъществява с осигурено финансиране по Оперативна програма „Добро управление“ по процедура BG05SFOP001 – 3.0003 „Граждански контрол върху реформата в съдебната система“ в размер 85 745.48 лв.  Срокът за изпълнение е 18 месеца считано от м. март 2019…

Read More

Деца изработиха повече от 400 уникални мартеници благотворително За Нашите Деца

By | Новини | No Comments

Две седмици преди първи март офисът ни бе завладян от свежо настроение, което донесоха направените с много любов и творческа енергия мартенички. Повече от 400 уникални мартеници изработиха изцяло безвъзмездно учениците от 3 г клас на 105-то СУ „Атанас Далчев“ в град София с безценната подкрепа на родителите си и вдъхновени от нестихващия ентусиазъм на класния ръководител Ели Георгиева.   Мартениците, изцяло в духа на българската традиция, пречупена през индувидуалното виждане на децата и техните майки, ще бъдат предложени на базари или ще бъдат откупени благотворително от корпоративни дарители на фондацията, за да зарадват техни клиенти.   Благодарим на децата от 3г клас, на г-жа Георгиева и на всички родители за доверието, за приятелството и жеста им на съпричастност към съдбите на децата и семействата, на които помагаме. „Когато до всяко добро същество застане поне още едно“, веригата на доброто, вярата и надеждата…

Read More
Виж всички

Щастливи истории

Малкия Янислав го посрещнаха с много прегръдки и целувки…у дома

By | Блог | No Comments

Днес още едно детенце се завърна у дома заедно със своите родни мама и татко. Янислав напусна Центъра за настаняване от семеен тип  „Детска къща“ на фондация „За Нашите Деца“ в прегръдките на своите родители – Анита и Младен. А у дома, казаха ни те, го очаквали много изненади – подаръци, негови собствени играчки, нова стая, една щастлива баба и двама по-големи братя, които нямали търпение да видят малкия юнак.   Яни бил изоставен веднага след раждането си. Когато се родил, той бил в лошо състояние и били необходими специални грижи със специални медикаменти. От страх, че е сама, че няма подкрепата на бащата, с когото се разделили по време на бременността, няма подкрепата на родителите си, няма и средства, и под влиянието на силните емоции, Анита се почувствала принудена да остави малкото си момченце, с надеждата, че друго семейство ще се грижи по-добре за него.    Минал един ден. Два. Седмица. Мислите на Анита били обсебени от една едничка мисъл – Яни. Нейното малко и крехко момченце, с големи, кръгли кафеви очи и чипо носле, което наследил от нея. Нейното момченце, което било само в болницата, сред непознати.   Таткото също не спирал да мисли за сина си, като дори не знаел дали вече се е родил. С Анита от няколко месеца не се били чували, не се виждали, не знаели нищо един за друг. Мисълта за Яни не го напускала, започнал да обикаля всички болници, питал, търсел го, но без резултат. Той не бил баща по документи и нямал право да знае нищо за детето си.   И така три месеца. След три месеца тази обща мисъл – за Яни – отново събрала родителите му. Анита и Младен отново се потърсили, поговорили, решили, че повече от всичко искат детето си, без значение кой ще бъде до тях и кой не. Важното било те да бъдат заедно и да отгледат детето си.  И заедно отишли в отдел „Закрила на детето“, за да се опитат да си върнат Яни, който междувременно бил настанен в нашата „Детска къща“. Там, в семейна среда, под грижите и любовта на Корнелия, Златка, Гери, Роси, Снежи, Гинка и Антоанета, той растял и се променял с всеки изминал ден.   От отдела насочили Анита и Младен към Центъра ни за обществена подкрепа „Св. София“ – да поработят върху връзката си, да заздравят отношенията си, за да бъдат майката и таткото, от които Яни имал нужда. С тях работил социалният ни работник Вяра Панайотова, който още в първата си среща с младите родители видял нетърпението в очите им – повече от всичко искали да се приберат с Яни у дома.   „Почти всеки ден бяха в „Детска къща“, за да се виждат с Яни, да си играят и така да изградят връзката помежду си. Таткото дори си беше измислил няколко интересни игри, с които забавляваше момченцето си. А Анита… тя броеше дните до момента, в който ще се прибере у дома с детето си,“ споделя впечатленията си Вяра.     Днес това най-после се случи. Изпратихме това прекрасно семейство, а на прага Анита ни пожела да продължим да помагаме на още много родители и деца отново да намерят пътя едни към други.     Янислав е едно от 11 деца, които намериха любов и топлина в нашия Център за настаняване от семеен тип „Детска къща“ през изминалата година. Той е и едно от 60-те деца в процес на реинтеграция, които екипът на фондацията „За Нашите Деца“ подкрепи, за да се върнат обратно в родните си семейства.  …

Read More

Случайностите…никога не са случайни

By | Блог | No Comments

Нали знаете как понякога се оказвате на точното място в точното време…съвсем „случайно“? Или как се озовавате в най-лошата ситуация в най-лошия момент…пак съвсем „случайно“.   „Стана съвсем случайно“, „Срещнах я случайно“, „Научих по случайност“ са едни от най-често използваните фрази, когато изразяваме учудването си от развоя на някое събитие.   А дали наистина съществуват случайности или всичко е програмирано да се случи по точно установен начин? Дали пък светът ни не е изпълнен с невидими нишки, които свързват всичко около нас – всички хора, всички места, цялата информация. Дали „случайностите“ не са един от инструментите, с които си служи Съдбата?   Феномен ли е случайността или това е Съдбата, която подрежда всичко както си трябва?   Една такава „случайност“ ни доведе до щастливия край на още една история.   „Бяхме в болница „Весела“ по съвсем друга причина. Тъкмо се приготвяхме да се връщаме обратно в офиса, когато старшата акушерка дойде при нас за помощ. Една майка щяла да изостави детето си,“ започва разказа си Марияна Костадинова, ръководител на екипа по социална работа в Център за обществена подкрепа „За деца и родители“ в гр. Пловдив.   Тя и социалният работник Маргарита веднага отишли в стаята на майката, където се натъкнали на следната гледка: една майка, с тъга в очите, държаща ръката на баща си, който също като нея стоял с наведена глава и с поглед втренчен в пода.   „Тъгата на едно семейство, илюстрирана по най-искрения начин,“ спомня си Марияна.   Двете жени се представили на семейството. Бащата се казвал Димитър, а дъщеря му…безмълвно вдигнала ръце, посочила към себе си, след това към устните си, а после и направила няколко жеста с пръсти – Ж Е Н И.   „Загубила слуха си, когато била малка, ни каза баща й.“   Жени имала две други деца, чиито гласове никога не е чувала. Не е чувала смеха им, сълзите им, не е чувала „Обичам те, мамо“. Когато били бебета, се страхувала постоянно да не им се случи нещо, защото не ги е чула. Не искала да минава отново през това и с това бебе.   Димитър разказал на Марияна и Маргарита за семейството им – той бил шофьор и единствен се грижел за семейството. Бащата на децата с години наранявал Жени, докато един ден тя не го напуснала. Не могла да вземе децата, но знаела, че той се грижи добре за тях и че ги обича. Подкрепа у дома идвала само от бабата на Жени, която обаче била много възрастна и наскоро имала тежка операция. Не знаели дали ще може да продължи да помага на внучка си, особено сега, когато в живота им се появила и малката Кристина.   „Димитър ни разказа и най-малките подробности за живота им, със сила и смелост, присъщи само на един отдаден баща и загрижен дядо. Скри чувствата си от нас, но това, което не можа да скрие, бе любовта, с която не спираше да гледа към внучето си. И тъгата, заради безизходицата, в която бяха изпаднали.“   Тогава Марияна и Маргарита разбрали, че това семейство се нуждае от съвсем малко, от приятелски съвет, от добра дума, от увереност, че могат да се справят, от опора, за да продължат.   „Казахме им, че детенцето е тяхно и макар и непланирано, то е дошло в тяхното семейство със своя собствена мисия. Каква е тя – казахме им, че не бихме могли да знаем, но единственият начин да научат, е да се приберат у дома с него, да се грижат за него, да порасне…и само да им покаже.“   Екипът ни ги уверил, че ще бъде до тях дотогава, докато имат нужда. Маргарита ще ги посещава в дома им, ще научи Жени и баба й как най-добре да се грижат за малкото синеоко момиченце, как да си помагат взаимно.   „Разбира се, подарихме им и комплекта „Първи грижи за новороденото“, с който спокойно да посрещнат Криси след изписването от болницата.“   За Димитър и дъщеря му тези топли думи и обещания били достатъчни, за да променят решението си. От благодарност, Жени не могла да сдържи щастието си и сълзите сами потекли. Най-чистите сълзи – тези на майчината обич.   Освен, че предотврати още едно изоставяне, екипът от ЦОП „За деца и родители“ се надява това да е ново начало за партньорството ни с болница „Весела“, филиал на МБАЛ „Св. Мина“.   „Досега не сме получавали сигнали оттам, но се надяваме след тази успешна превенция да продължим целенасочено да работим с персонала на болницата. А не да разчитаме на случайността,“ споделя очакванията си Марияна.   Същата тази „случайност“, заради която се оказвахме на точното място в точното време. Заради нея, Кристина ще расте обичана и щастлива в родното си семейство.   И все пак…дали беше случайно?   Малката Криси е едно от три бебенца, родени през януари, които благодарение на екипа ни от Център за обществена подкрепа „За деца и родители“, се прибраха вкъщи със семействата…

Read More

Денят се познава от сутринта, а годината – от първия успешен случай

By | Блог | No Comments

„Денят се познава от сутринта“ гласи старата българска поговорка.   Във фондация „За Нашите Деца“ интерпретираме тези думи по малко по-различен начин. Ние вярваме, че когато годината стартира с истински успех, е повече от сигурно, че и останалите 364 дни ще се увенчаят с положителни резултати. Такива надежди споделя Фикрие Байдакова – социален работник в Центъра ни за обществена подкрепа „Св….

Read More
Виж всички

Събития и Кампании

Направете едно чудо! Включете се днес!

Галерия Видео

Виж всички