Властта на гражданите… или какво можем заедно – за ранното детско развитие

By 28.01.2021Новини

Предаването „Властта на гражданите… или какво можем заедно“ се реализира в рамките на проекта „Каузи с глас и лице“, финансиран по Фонд Активни граждани България.

 

Темата в днешното предаването е ранното детско развитие – нуждата от фокус върху подготовката на кадрите, които работят с малките деца и осигуряването на интегрирани услуги, според нуждата на всяко едно дете.

Събеседници са изпълнителният директор на фондация „За Нашите Деца“ Иванка Шалапатова и д-р Наталия Михайлова – ръководител на изследователския екип, извършил проучване за компетентностите на работещите с деца в ранна възраст.

 

В репортаж Доброслава Стоилова, мениджър-проекти във фондацията пък разказва за проекта на организацията в осем общини в област Пловдив, където на терен вече функционира интегрирано предоставяне на услуги за децата в риск и координирана подкрепа за семействата.

 

Мащабно проучване за кадрите, които работят с малките деца

В ефира на Дарик д-р Наталия Михайлова обобщи основните изводи от проучването, направено от фондацията по проект „България расте с децата си“. Тя съобщи, че проучването цели да изследва компетентностите на работещите с деца в ранна възраст в трите сектора – образование, здравеопазване и социални услуги. Над 460 специалисти – педиатри, медицински сестри в детски ясли, педагози, социални работници, са включени в това проучване.

Потърсено е и мнението на родителите с въпрос какво трябва да могат и да знаят професионалистите, за да работят заедно.

 

Досега не е представено такова изследване, което да постави фокус върху хората, работещи в тези сектори – те професионалисти ли са, имат ли нужните знания, след като влязат в системата имат ли възможност да се развиват професионално, защото в съвременния свят имаме деца със затруднения без поставени диагнози, коментира Иванка Шалапатова.

По думите й повечето специалисти започват работа с добра академична подготовка , но е слабост, че при обучението им няма фокус върху ранното детство като особен акцент в развитието на детето. Затова и от фондация „За Нашите Деца“ препоръчват академичното образование да постави фокус върху особеностите на ранното развитие.

 

Според д-р Михайлова често няма практическа подготовка на кадрите, както компетентност за работата със семействата. Условията на труд също са проблем, особено в сферата на социалните услуги. Ниски доходи, големи групи в детските градини, дефицит на персонал в детските ясли.

 

Условията на труд също са проблем, особено в сферата на социалните услуги. Ниски доходи, големи групи в детските градини, дефицит на персонал в детските ясли, са друг проблем, който отчита проучването.

Делът на младите педиатри е много малък, често завършващите нямат мотив да изберат тази специалност. Същият е проблемът и в детските ясли с медицинските сестри.

 

Към 2030 г. ще имаме спад на детското население с една четвърт

 

Ваня Шалапатова посочи, че България е  единствената страна в Европа, която към 2030 година ще има с 22 процента спад на детското си население в ранна възраст.

„Нещо повече – от тези деца, които са в момента в България почти всяко второ живее в бедност. По индекса на Световната банка се казва, че дори едно дете да му се предоставят достатъчно добри условия, при ситуацията в момента в страната, то ще постигне 60 процента от своя потенциал. Това показва, че има нещо, което пропускаме в система, която посреща детето след раждането му – това са родителите, лекарите, социалните работници, после работещите в яслите и градините“, отбеляза още Шалапатова.

 

Тя съобщи, че на предстоящата в края на февруари голяма конференция по темата фондацията ще апелира за ясна политика и стратегия за ранното детско развитие.

 

„Като общество трябва да бъдем по-критични и очакващи от специалисти, които работят с малките деца, но не по критичен, а по партньорски начин. Трябва да изискваме по-модерни политики за ранното детство, защото на тези хора не им е никак лесно, а в същото време задачата им е критично важна. Те да бъдат партньори на родителите и да дадат силен тласък в развитието на всяко дете, независимо дали има увреждания или не“, допълни изпълнителният директор на „За Нашите Деца“.

По думите й когато мислим за икономически прогрес, трябва да погледнем към човешкия капитал, който днес създаваме, за да може след 20 години той да продължи развитието на българското общество. „В противен случай пропускаме най-важният компонент на прогреса – човекът“, каза още тя.

 

Нужен е комплексен подход в услугите за децата и семействата

 

Друг проблем, който отчитат от фондацията и от екипа на проучването е, че няма комплексен подход на работещите в сферата на образованието, здравеопазването и социалните услуги.

Според тях ще е успех, ако тримата министри – на здравеопазването, на образованието и на труда и социалната политика, осъзнаят, че хората, които работят в тези системи трябва да имат споделени знания за ранното детство.

„Няма как да продължаваме в България педиатърът да гледа само здравният статус на детето, без да се интересува от семейната среда и нейните особености. Всеки специалист работи самостоятелно, а в центърът трябва да бъде интересът на детето и семейството“, коментира Иванка Шалапатова.

 

Д-р Наталия Михайлова отбеляза, че има страшно много бумащина и административна тежест в тези системи. Над 70 процента от работата на педиатри, педагози и социални работници се заема от попълване на административни документи, което отнема от времето им за работа на терен и за работа с децата и родителите, коментира тя.

 

Не помощи, а инвестиция в ранното развитие намалява нивото на бедност

Иванка Шалапатова се позова на научни данни, според които увеличаването на инвестициите с 50 до 100 процента в интегрирани услуги за ранно развитие, могат да намалят детската бедност с 33 до 50 процента.

„В България смятаме, че ще намалим детската бедност като даваме хуманитарни помощи на бедното семейство. Практиката показва, че само даването на помощи не води до просперитет нито на семейството, нито до развитието на детето“, категорична е тя.

 

Според нея политиката в момента е сбъркана, защото няма как с чисто финансови механизми да се постигне увереност на българският родител и на системите, че ще се справят с предизвикателствата пред  българското дете, което много често се развива с трудности в развитието, с увреждания.

Парите не са единствения фактор, а компетентната и мотивирана работна сила, която работи с децата и която постоянно се учи и развива, категорична е Шалапатова.

 

 

Добрият пример в област Пловдив – интегрирани услуги за детето

 

В осем общини на област Пловдив вече функционира комплексен подход, който обединява и координира различните услуги за деца с увреждания, с трудности в развитието или деца в риск. Постигнатото е дело на екипа на фондация „За Нашите Деца“, а проект по една от оперативните програми им помага да наложат добрите практики за координация между здравната, социалната и образователната сфера.

В репортаж за Дарик ръководителят на проекта Доброслава Стоилова обясни, че призмата в случая е обърната – тръгва се от нуждите на детето към търсенето на конкретните специалисти, които ще му помогнат. А не както е досега масовата практика – родителите да се лутат къде да намерят необходимата за детето им помощ.

Общините Пловдив, Марица, Садово, Асеновград, Стамболийски, Перущица, Родопи и Куклен вече имат свои координатори, които могат да се свържат с нужните специалисти и да организират помощта за децата. Поне докато проектът продължава.

 

Доброслава Стоилова не смята, че има съпротива от страна на институциите, напротив – осъзнава се нуждата от координация между отделните сектори, които работят с децата. Но все още предстоят много стъпки, които да наложат този вид услуги.

 

Фондацията предлага и мобилни услуги, което ги прави още по-търсени. Приключващият скоро проект осигурява специалистите и услугите за децата и техните семейства безплатно, но след края на проекта трябва да се потърсят начини създаденото да продължи да съществува.

 

В ефира на Дарик Ваня Шалапатова съобщи, че фондацията има пълното съдействие на община Пловдив и държавните институции добрата практика да продължи. Според нея трябва да се отпускат целеви субсидии за подобни комплексни услуги. „Все още нямаме увереност, че субсидията ще бъде пусната от първи април, но работим в тази посока“, отбеляза още тя.