Фондацията в действие

Събития и Кампании

Арт вечер на добродетелите 2018

Празник: 10 години ЦОП „Св. София“

Всички издания на „Вечер на добродетелите“

Минали събития

Виж всички

Минали кампании

Виж всички

Проекти

Актуални Проекти

Проект „Грижа в ранната възраст“

By | Актуални Проекти | No Comments

С финансиране от фондация „ОУК“, фондация „За Нашите Деца“ изпълнява проект „Грижа в ранната възраст“, чрез който работи за изпълнението на целта си да подобри развитието и благосъстоянието на децата в ранна детска възраст…

Read More

Завършени Проекти

Семейни проекти в София, Пловдив и Велинград

By | Завършени Проекти | No Comments

Времетраене: 1993-2006 Описание: Целта на четирите семейни проекта, развивани в този период в София, Пловдив и Велинград е намаляването на броя на децата, постъпващи в специализирани институции. Основната цел е да се подпомогне отглеждането на детето в сигурна семейна среда. Уникално за проектите е изследването, което е направено при старта им – изследователи на организацията търсят отговори на въпроса: „Защо децата от попадат в социални домове”. За първи път се въвежда подхода мултидисциплинарни екипи да подкрепят децата и семействата преди и по време на кризата в семейството. Проектите обхващат близо 900…

Read More

Програма „Приемна грижа“

By | Завършени Проекти | No Comments

Времетраене: 1993-2002 Описание: Програмата “Приемна грижа” е реализирана в партньорство с фондация “Сирак”. Основните цели са осигуряването на възможност за преминаването на децата от институционална към семейна грижа, както и утвърждаването на приемната грижа като основна алтернатива на съществуващата система за институционална грижа и застъпничество за позитивни промени в българското законодателство, касаещо закрилата на децата. По време на изпълнението на програмата са обхванати 41 деца и техните…

Read More

Проекти в специализираните институции в София, Пловдив и Велинград

By | Завършени Проекти | No Comments

Времетраене: 1994-2005 Описание: Проектите са насочени към възможностите за социална интеграция на децата, отглеждани в специализираните институции за деца в София, Пловдив и Велинград и предоставят набор услуги, които включват подобряване на условията на живот, образованието и индивидуалното развитие на децата чрез квалифицирана социална помощ, образователни курсове извън дома, професионална ориентация, празнуване на рождени дни и интеграционни дейности. При работата с персонала, екипите на организацията застъпват като основен приоритет мотивирането и обучението на персонала за подобряване грижите за…

Read More

Проект „Деца и семейства“ – гр. Пловдив и гр. Хасково

By | Завършени Проекти | No Comments

Времетраене: 1997-2002 Описание: Проектът „Деца и семейства“ се реализира в общините Пловдив и Хасково в партньорство с националните и местни власти. Проектът демонстрира за първи път в България ефективното функциониране на набор от алтернативни на институционалната грижа услуги в общността, които целят предотвратяване разпадането на семействата и изоставянето на децата в социални домове (превенция); реинтегриране на децата от социалните домове в биологичните им семейства (реинтеграция ); и настаняване в приемни семейства (приемна грижа ). Благодарение на проекта, 200 деца не попадат в специализирани институции, а 8 деца намират приемни родители. Проектът за първи път въвежда приемната грижа, както и услугите по връщането на деца от домовете и превенцията на изоставянето. За първи път също така е създадена и структурата „Отдел за детето и семейството“. Моделът на отделите беше приложен на национално ниво и стана основа за сегашните отдели за закрила на детето. Фондация „За Нашите Деца“ се гордее с усилията, които е инвестирала в създаването на националната политика и системата за закрила на детето у…

Read More

Местен здравен център „Ракитово“

By | Завършени Проекти | No Comments

Времетраене: 1998-2005 Описание: Стартирането на проекта „Местен здравен център – Ракитово” започва с финансовата подкрепа на Европейския съюз за период от две години (1998-2000 г.). По него медицински специалисти и професионалисти от здравната система предоставят здравно обслужване в Здравния център, в ромското училище и по домовете на пациенти в ромската махала в Ракитово. Специалистите инициират и кампании за повишаване на здравната култура. Голяма е битката, която водят специалистите на фондацията, за да привлекат професионалисти, които да обслужват ромското население. През времетраенето на проекта в Здравния център са проведени 16 370 прегледа, манипулации и консултации, които включват 892 жени и момичета, които са прегледани и обслужени от гинеколог, както и зъболекарски прегледи и обслужване на 1362 лица. След приключване на проекта по заявка на община Ракитово цялото оборудване беше дарено и общината пое управлението на центъра, като част от политиката ни за развиване на устойчивост на проектните…

Read More

Проект „Детска къща“ – 1

By | Завършени Проекти | No Comments

Времетраене: 2001-2005 Описание: „Детска къща“ е първата в страната резидентна алтернатива на живота в специализираните институции. С дарения на британски граждани е закупен имот в кв. Коматево в Пловдив, който след осъществени ремонтни дейности става социална услуга за деца в риск. В къщата социалните служби настаняват деца от 3 до 12 години, като настаняването е временно, докато се намери трайно решение за детето. Услугата предоставя място за живот, оборудвано като семейно пространство, с отделни помещения за хранене, къпане, спане и прекарване на свободното време. Персоналът работи в посока развиването на самостоятелността на децата, които имат възможност да участват в приготвянето на храната, в прането на дрехите и във всички дейности, характерни за семейството. В момента къщата се управлява от община Пловдив като част от политиката на фондация „За Нашите Деца” да овластява общностите да управляват сами услугите, които са развити в подкрепа на техните деца и семейства.  Фондация „За Нашите Деца” се гордее с факта, че от стартирането на работата на къщата до момента няма нито едно дете, което да е продължило живота си в социален дом, след престоя си в…

Read More
Виж всички

Блог

Денят се познава от сутринта, а годината – от първия успешен случай

By | Блог | No Comments

„Денят се познава от сутринта“ гласи старата българска поговорка.   Във фондация „За Нашите Деца“ интерпретираме тези думи по малко по-различен начин. Ние вярваме, че когато годината стартира с истински успех, е повече от сигурно, че и останалите 364 дни ще се увенчаят с положителни резултати. Такива надежди споделя Фикрие Байдакова – социален работник в Центъра ни за обществена подкрепа „Св. София“.   Фифи изпрати 2018-та година, спасявайки от изоставяне още едно бебенце, и посрещна новата година със същия успех. Благодарение на нейния професионализъм и умение да предразполага клиентите си да споделят с нея и да й се доверяват, както в качеството й на социален работник, така и на приятел, малкият Александър ще расте в прегръдките на мама и татко.   С Анелия, Мариян и техния син Александър, Фифи се запознала, след като получила сигнал от II САГБАЛ Шейново, където всеки четвъртък тя дава дежурства. От болницата й казали, че имат нужда от нейната подкрепа за непълнолетна майка, която имала опасения, че няма да се справи с грижите за детенцето си.   Фифи се отзовала на сигнала веднага. Поговорила си с младите родители, разпитала ги за семейството им, готови ли са те самите да поемат тази отговорна роля.   „Майката беше много уплашена. Не знаеше дали ще успее да се грижи добре за Алекс, но в очите й се четеше, че го обича и много иска да задържи детето си,“ разказва Фикрие.   Виждайки че нито майката, нито таткото искат да се разделят с бебето си, Фифи ги уверила, че независимо какви страхове имат и пред какви проблеми се изправят, тя и целият екип на фондация „За Нашите Деца“ ще ги подкрепи, ще бъде до тях във всеки един момент, когато се чувстват несигурни.   Обнадеждени, че не са сами в това предизвикателство, младите родители решили, че ще се приберат вкъщи с Александър, но ще продължат да работят с Фифи. А у дома вече ги очаква комплектът „Първи грижи за новороденото“, който съдържа всичко необходимо за посрещане на бебето – ваничка за къпане, пелени, козметика, дрешки и др.   В следващите месеци, Фифи и семейството ще продължат да се срещат редовно, тя ще продължи да ги насърчава и да им дава съвети как да бъдат добри родители – как да къпят бебето, как да го хранят правилно, какво да правят, когато плаче, как да си играят с него и други полезни насоки.   „С майката и таткото ще продължа да работя дотогава, докато не съм сигурна, че са готови сами да поемат грижите за Александър,“ казва Фикрие.   Фифи е част от екипа на фондация „За Нашите Деца“ от година и половина. Първата й среща с екипа на организацията е когато кандидатства при нас за стаж в ЦОП „Св. София“. Оттогава, Фикрие е предотвратила десетки раздели и е променила съдбите на много деца, които иначе може би днес нямаше да живеят в сигурна семейна среда. Помогнала е и много изоставени деца отново да намерят пътя към своите семейства. Тя споделя, че моменти като тези я карат да вярва, че социалната работа е нейното призвание и е щастлива, че има възможността да допринася за щастливата развръзка на много истории. Като…

Read More

Разказ за доброто, което променя съдби

By | Блог | No Comments

Хората казват, че хубавите неща се случват тогава, когато най-малко ги очакваш. Такъв е опитът на един приемен родител, който цял живот е търсил неговото чудо. И го намира след години. Във вестник.   Предистория Маргарита Танева е жена с много житейски опит. На 57-годишна възраст, Маргарита има дъщеря, внук, имала е щастлив брак, който приключва твърде рано със смъртта на съпруга й. За Маргарита това е най-тежкият момент, момент, който тя не е знаела как ще преживее.   Години наред жената носи тази тежест в гърдите си, но всеки ден се бори за това дъщеря й, която тогава е само на 4 годинки, да не усети липсата на баща си. Бори се и за да продължи, както досега, да дарява света и хората около нея, с добрина и чудеса.   „Винаги съм чувствала вътрешна необходимост да помагам на хората, да правя нещо добро, макар и малко, за тях,“ казва тя.   И така един ден, след години търсене на онова добро, което ще й помогне да превъзмогне тъгата, тя попада на една статия. Във вестник. „Търсят се приемни родители,“ било заглавието на статията от 2015-та година, спомня си Маргарита.   Зачела се. Статията, обаче, не давала достатъчно информация. Влязла в интернет. „Приемна грижа“ и кликнала на първия линк, който излязал. „Беше сайтът на фондация „За Нашите Деца““.   Прочела още. Обадила се във фондацията. Разказали й. Разбрала какво всъщност е това „приемна грижа“ и какви са тези хора, които са родители, ама временно. Разбрала, че можела да помага на деца, останали без свое семейство, деца, които без приемните родители, са обречени на живот в дом… „А всички знаем какво означава това.“ Кандидатстването Кандидатствала. Минала 6-месечно обучение, в което Маргарита разбрала и на практика какво я очаква, ако стане приемен родител. От фондацията я запознали се с действащи приемни родители. Те й разказали за всички онези скрити моменти на истинско щастие, с които ги даряват децата. Щастие, което нямало еквивалент. От тях научила и за най-трудните моменти – идването на всяко ново дете… и раздялата с него.   От моментите на раздяла най-много се страхували дъщеря й и приятелите й, много пъти я питали как ще ги преживее. На този въпрос тя отговаряла, че когато гледаш, макар и временно, едно дете, с нагласата, че правиш това за негово добро, трябва да пренебрегнеш своите чувства. Да се научиш да обичаш едно чуждо същество, да му дадеш всичката си любов, с ясното съзнание, че то няма да те помни и най-вероятно никога няма да знае за теб. Но в него винаги ще живее част от теб.   „Психическата нагласа започва от самото кандидатстване. Още тогава трябва да си наясно, че ти трябва да се грижиш за това детенце, да му дадеш всичко, от което то има нужда, знаейки че в един момент ще се разделиш с него. Защото то ще си намери свое семейство, а работата на приемния родител е да му даде всичката любов, която би трябвало да получи от семейството си, дотогава докато го намери,“ споделя тя.     Моментът След като минала оценка, в средата на 2016 г. Маргарита била одобрена за професионален приемен родител на новородени и бебета до 6-месечна възраст.   Избрала да се грижи именно за бебенца, защото вярва, че ако едно изоставено дете получи шанс още от първия си ден да живее в семейство, то неговата адаптация по-късно ще бъде по-лесна, а и ще бъде осиновено много по-бързо.   Теорията й се оправдава – за изминалите 2 години през нейната грижа са преминали общо 3 деца, всички осиновени преди да навършат 1 годинка. И въпреки, че всеки път й е трудно да се раздели с децата, Маргарита приема своя професионален път не като работа, а като мисия, променяща човешки съдби. И не се отказва.   „Да си приемен родител е нещо, което променя и твоята собствена съдба – усещам една удовлетвореност, която не мога да опиша, с думи няма как.“   С приемната грижа, Маргарита намерила онова добро. Което чакала от много време.   И това добро тя ще продължи да дава на най-беззащитните същества, за да се чувстват обичани, закриляни и бързо да намерят свое постоянно семейство.   А около коледните празници, Маргарита е още по-щастлива, че е избрала този път. Защото заедно с дъщеря си, внучето си и малката Йолина, за която се грижи в момента, те ще прекарат най-магичната Коледа. Коледа, която Йолина иначе най-вероятно нямаше да…

Read More

Мариелка от „Детска къща“ получи най-ценния коледен подарък

By | Блог | No Comments

Днес едно семейство получи подранил коледен подарък. Двама родители, които дълги години са опитвали, са чакали да имат свое дете, днес намериха щастието и взеха дъщеря си у дома. А едно детенце, останало без свои мама и татко още в първите мигове на своя живот, най-после получи шанс за щастливо детство в сигурна и любяща семейна среда.   Нашата „Детска къща“ се сбогува с Мариелка, пожелавайки й да бъде здрава, щастлива и винаги обичана. А на родителите й – Райна и Петър, екипът ни пожела сплотеност и много незабравими мигове с дълго-чаканата им сбъдната мечта – тяхната дъщеричка.   Мариелка беше каката в нашата Къща, която дойде при нас веднага след раждането си, едва на няколко дни. Макар и останала без мама и татко, при нас тя веднага намери любовта и сигурността, от която се нуждае всяко малко бебе. Още оттогава беше много гушлива, обичаше вниманието и не пропускаше възможност да си поиска целувка или прегръдка.     При нас Мариелка преживя много „първи“ неща – излязоха й първите зъбчета, направи първите си крачки, които отбелязахме с прощапулник, отпразнувахме първия й рожден ден, чухме първите й думички. Всички тези специални моменти запечатахме в много снимки, които подарихме на Райна и Петър – за да могат да запазят спомените от първия й истински дом, с първото й истинско семейство.   Със сълзи от радост, но и мъничко тъга, екипът ни изпрати семейството, за което вярваме, че предстоят най-хубавите, най-чаканите мигове. Мигове, пропити с много любов, грижа и много семейно…

Read More

Да живееш, за да помагаш – пътят на един приемен родител

By | Блог | No Comments

Коледните празници са времето, когато всички отварят сърцата си за доброто, събуждат може би леко унесената си чувствителност, започват да се питат: „Как да помогна?“ и „На кого?“.   Преди 4 години, отново около Коледа, една майка, вдъхновена от детето си, решава, че иска да помогне, но не само за веднъж. Тя иска да живее, за да помага. За да приема – чуждата болка, чуждото щастие, и да дава – надежда, тласък, живот. И избира да стане приемен родител.   Марина Стефчева е посветила себе си на грижата за децата. Преди да открие приемната грижа, тя работи като детегледачка, докато в живота й не се появява Християн – нейният син и нейно вдъхновение.   Тя разказва за него, че още от малък, Хриси иска да помага на други деца, които не са имали неговия късмет – да имат щастливо детство. Тогава Марина осъзнава, че има силата да сбъдне не само неговото желание, но и желанието на още десетки деца за истинско семейство.   Тя кандидатства за приемен родител в началото на 2014 година, преминава през интензивно десетмесечно обучение, водено от екипа на Центъра по приемна грижа на фондация „За Нашите Деца“, а след това и през комисия, която я одобрява за приемен родител в началото на 2015 г..   Съвсем скоро при нея е настанено първото й детенце, за което тя се грижи в продължение на 1 година. Точно в Деня на детето 2016 г., момченцето е осиновено и завинаги напуска дома на Марина.   Не минава и месец и тя приема и второто си дете – Васил, за когото се грижи и досега.   Васко се ражда в клинична смърт – дете, за нещастие наследило множество инфекции и усложнения, които довеждат до това той да се роди преждевременно и тежащ едва 1 кг. и 700 гр.. Прекарва 5 месеца в болницата, където се борят с наследените болести, след което е настанен при Марина, тъй като биологичните му майка и баща не са в състояние да се грижат за него.   На 5 месеца, Васко е с развитието на новородено, тежи едва 5 килограма. Държи крачетата си свити към коремчето, плаче всеки път, когато Марина излезе от стаята. В продължение на 2 месеца, заради болките от усложненията, с които се ражда, Васил плаче безспирно. Ден и нощ.   Виждайки, че Васко е със сериозно изоставане в развитието си, Марина веднага се обръща към нашия Център за обществена подкрепа „Св. София“ за съдействие и работа с малкия започва рехабилитатор. Сега Васко е напълно здрав, ходи и бяга свободно, но все още не позволява на Марина да напусне стаята за по-дълго време. Както тя казва – „двамата с Васко сме като скачени съдове“.   От неговото настаняване до юли 2018 г., приемната майка и Васко се срещат всеки месец с биологичните му родители, които през това време работят социалните ни работници от ЦОП„Св. София“, за да подобрят връзката помежду си, да изградят родителски умения, и в крайна сметка да си върнат детето.   Изведнъж, обаче, обажданията и срещите секват. Родителите на Васко спират да го търсят. Спират да идват и на срещите със социалните работници. Един ден Марина разбира, че бащата на Васко е подал молба за отказ от реинтеграция.   Тя очаква съвсем скоро, след като изтече задължителния срок, Васко да бъде вписан в регистъра за пълно осиновяване. И да намери своето ново семейство, което дълго го е очаквало и ще го обича дори повече от нея.   Дотогава Марина ще продължи да бъде опора на Васко, а синът й Хриси също ще продължи да помага – ще го учи на нови думички, ще си играят заедно, ще го води на детска градина. Като всеки истински по-голям…

Read More

Когато приказката се превръща в реалност…

By | Блог | No Comments

Вяра е едно от 13-те деца, които през първите 9 месеца на тази година, благодарение на екипа ни от Център по приемна грижа и доброто ни сътрудничество с отделите „Закрила на детето“, напуснаха своите приемни семейства и днес живеят с биологичните си родители или са осиновени.   Една чуждестранна поговорка гласи, че понякога, точно по средата на обикновеното ежедневие, малко любов ни кара да живеем в приказка…   Именно любовта, която малката принцеса Вяра получава от приемната си майка и новите си родители й показва, че всъщност приказките, за които толкова е слушала, и чудесата в тях, могат да станат реалност.   Вяра е красиво 5-годишно момиченце, усмихнато, общително, слънчево дете. Когато е на 3 годинки, тя e разделена от родителите си, които не са можели да се грижат за нея и да й осигуряват дори най-основните неща.   Тогава, със съдействието на екипа на Центъра по приемна грижа на фондация „За Нашите Деца“, тя намира утеха и подкрепа в лицето на приемната ни майка Мая Вазова, която има много опит зад гърба си, както като приемен родител, така и като родна майка – изгледала е две големи деца, син и дъщеря.   Още със стъпването си в новия си дом, малката принцеса изживява първите мигове от приказката си – изкъпана е, нахранена е, има си свои собствени играчки и не й липсва грижа и любов. И така неусетно минават две прекрасни години, през които щастието е техен постоянен спътник.   Тъй като Вяра обича приказки,  приемната майка всеки ден й разказва за далечни земи, магически същества и други красиви принцеси като Вяра, чиито истории, въпреки многобройните предизвикателства, винаги завършват с щастлив край. А началото на щастливата развръзка за Вяра започва именно с появата на Мая в живота й – момент, който предвеща, че хубавото тепърва предстои.   И наистина щастливата развръзка не закъснява за Вяра и в един слънчев есенен ден се появява семейство Колеви от красив източен български град, с желанието да даде на Вяра това, за което тя винаги е мечтала – собствено семейство, което да я закриля.   След множество срещи, в които се опознаваха, и много разказани приказки, семейство Колеви се прибра вкъщи заедно с малката красавица, орисани от Мая да бъдат винаги заедно и да се обичат безкрайно. И въпреки че приказката за малката Вяра се превърна в реалност, вярваме че тя и семейството й ще продължават да има своите вълшебни мигове на мир, любов и разбирателство.   Защото само силата на истинската любов може да даде щастливият завършек на всяка една история.   За да можем да продължим да подкрепяме приемните ни семейства и да развиваме приемната грижа, която е най-добрата алтернатива за деца, останали без родните си семейства, имаме нужда от Вашата подкрепа! Подкрепете ни като ДАРИТЕ за нашия проект  „Приемната грижа – сигурност, развитие и щастие за уязвимите деца“, част от благотворителната инициатива на Райфайзенбанк „Избери, за да помогнеш“. Можете да направите това…

Read More

Как един малък човек получи голяма подкрепа

By | Блог | No Comments

Редовно в училище учителките питат децата: „Кое тежи повече – 1 килограм памук или 1 килограм желязо“.   Същият въпрос можем да си зададем за малкия Калин. Който е наистина много малък. Дали неговата силна усмивка „тежи“ повече отколкото него самия…?   Кики, както се обръщат към него майка му Велина и татко му Калоян, се ражда, тежащ малко повече от един килограм. Но още с първата си глътка въздух, малкият показва на всички в болницата, че е готов да се бори… и то с усмивка.   Детенцето прекарва два месеца в отделението за недоносени на „УМБАЛ-Пловдив“ и заедно с целия медицински персонал и любовта на семейството си, Кики се бори да наддаде килограми, за да може най-после да се прибере вкъщи.   След изписването от неонатология, Велина, Калоян и Кики най-после могат да бъдат истинско семейство. За тях борбата, обаче, продължава, тъй като на детенцето все още не е онова пухкаво бебенце, което би трябвало да бъде всяко двумесечно детенце.   В продължение на 6 месеца, тримата заедно правят всичко по силите си, за да може Кики да започне да се храни нормално и да напълни бузките. Но задачата се оказва прекалено трудна – малкият наддава с едва 100 грама на месец.   Тогава Велина решава да потърси подкрепа от специалист и от докторите в болницата разбира за Христо Спасов – кинезитерапевт, който работи в „УМБАЛ-Пловдив“ по проект „Грижа в ранната възраст“, изпълняван от фондация „За Нашите Деца“. Освен активни занимания с него, Кики започва да посещава сесии по хидротерапия, осигурени по програма „Ранна детска интервенция“ на Център за обществена подкрепа „За деца и родители“. Безплатните водни занимания са осигурени по съвместен проект на фондация „За Нашите Деца“ и фондация „Международен женски клуб“, който стартира по-рано тази година. Междувременно, родителите на Кики консултира и нашият специалист „Ранна детска интервенция“ Нели Кънева, която изработва специална индивидуална програма за работа вкъщи, за да може малкият да повиши теглото си още по-бързо.   Резултатите не закъсняват. Само след 6 посещения на водна терапия, в рамките на 1 месец, Кики качва цели 750 грама. Велина е изумена и изразява своята искрена благодарност за, по нейни думи – „чудото, което се е случило“.   Екипът ни в гр. Пловдив продължава подкрепата за малкия Кики и неговите родители, които с всеки изминал ден се чувстват все по-спокойни и вярват, че детенцето им ще се развива пълноценно и ще порасне в силно и здраво момче. С все същата силна усмивка.   През първите девет месеца на 2018-та година фондация „За Нашите Деца“ е подкрепила 339 деца по проект „Грижа в ранна възраст“, а 102 е общият брой случаи на семейна подкрепа от екипа на Центъра ни за обществена подкрепа „За Деца и Родители“ в гр. Пловдив. Ние силно вярваме, че активната социална работа, психологическата подкрепа и мобилизирането на различни специалисти около едно дете са основните фактори, които помагат за излизането от ситуация на уязвимост и за справяне с трудностите в живота на едно семейство, както е това на малкия Кики. Затова не спираме да предоставяме пряка подкрепа за деца и семейства с подход, базиран на потребностите и възможностите на хората, на които…

Read More
Виж всички