Фондацията в действие

Събития и Кампании

Арт вечер на добродетелите 2018

Празник: 10 години ЦОП „Св. София“

Всички издания на „Вечер на добродетелите“

Минали събития

Виж всички

Минали кампании

Виж всички

Проекти

Актуални Проекти

Проект „Практика и нормативна база за ранно детско развитие“

By | Актуални Проекти, Проекти | No Comments

Фондация „За Нашите Деца“ и фондация „Институт за устойчиво развитие на правото“ започват изследване на практиката и нормативната база за  насърчаване на ранното детско образование и грижа в България.Изследването е част от проект, реализиран в партньорство от двете организации, чиято цел е оптимизиране на националните политики за ранно детско развитие и насочване на общественото внимание към проблеми, свързани с качеството на услугите за образование и грижа за деца, както и подходите за тяхното решаване.   Ще бъде изготвен правен анализ на нормативната рамка за ранно детско развитие в страната и съответствието й с нормите в Европейски съюз. По специално разработени механизъм, инструментариум и методика за граждански контрол върху държавните и местни дейности и политики в тази област ще бъде проведено изследване в 20 детски ясли и градини в 5 населени места, което да установи доколко практиките в тях са в съответствие както със съществуващата нормативната рамка, така и с препоръчителните практики на европейско ниво, и дали има необходимост от промяна.   На база на проучванията, организациите ще изготвят оценка на законодателството и ще изведат предложения за промяна на нормативната уредба и насоки за повишаване на качеството. Те ще бъдат представени и по време на уъркшоп-семинар със служители от държавната и общинска администрация, по време на който участниците ще имат възможност да обсъдят предложенията и да надградят своята квалификация.   Направените анализи и оценки и резултатите от изследванията чрез разработения инструментариум за мониторинг ще бъдат обсъдени на кръгла маса в началото на 2020 г. с участието на представители на неправителствения сектор, бизнеса, други представители на гражданското общество и държавната и местна администрации.   Фондация „Институт за устойчиво развитие на правото“ и фондация „За Нашите Деца“ имат богат опит в дейности както в изследователски проекти, така и в застъпничество в сферата на ранното детско развитие.   Проектът „Практиката и нормативната база за ранно детско развитие в Република България в контекста на „Препоръка на Съвета на ЕС за висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст“ (№ BG05SFOP001-2.009-0207) е финасиран по процедура „Повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“, по оперативна програма „Добро управление“. Безвъзмездната финансова помощ е на стойност от 88 129.27 лв и обезпечава изцяло дейностите по проекта.   Срок за изпълнение: 15…

Read More

Завършени Проекти

Семейни проекти в София, Пловдив и Велинград

By | Завършени Проекти | No Comments

Времетраене: 1993-2006 Описание: Целта на четирите семейни проекта, развивани в този период в София, Пловдив и Велинград е намаляването на броя на децата, постъпващи в специализирани институции. Основната цел е да се подпомогне отглеждането на детето в сигурна семейна среда. Уникално за проектите е изследването, което е направено при старта им – изследователи на организацията търсят отговори на въпроса: „Защо децата от попадат в социални домове”. За първи път се въвежда подхода мултидисциплинарни екипи да подкрепят децата и семействата преди и по време на кризата в семейството. Проектите обхващат близо 900…

Read More

Програма „Приемна грижа“

By | Завършени Проекти | No Comments

Времетраене: 1993-2002 Описание: Програмата “Приемна грижа” е реализирана в партньорство с фондация “Сирак”. Основните цели са осигуряването на възможност за преминаването на децата от институционална към семейна грижа, както и утвърждаването на приемната грижа като основна алтернатива на съществуващата система за институционална грижа и застъпничество за позитивни промени в българското законодателство, касаещо закрилата на децата. По време на изпълнението на програмата са обхванати 41 деца и техните…

Read More

Проекти в специализираните институции в София, Пловдив и Велинград

By | Завършени Проекти | No Comments

Времетраене: 1994-2005 Описание: Проектите са насочени към възможностите за социална интеграция на децата, отглеждани в специализираните институции за деца в София, Пловдив и Велинград и предоставят набор услуги, които включват подобряване на условията на живот, образованието и индивидуалното развитие на децата чрез квалифицирана социална помощ, образователни курсове извън дома, професионална ориентация, празнуване на рождени дни и интеграционни дейности. При работата с персонала, екипите на организацията застъпват като основен приоритет мотивирането и обучението на персонала за подобряване грижите за…

Read More

Проект „Деца и семейства“ – гр. Пловдив и гр. Хасково

By | Завършени Проекти | No Comments

Времетраене: 1997-2002 Описание: Проектът „Деца и семейства“ се реализира в общините Пловдив и Хасково в партньорство с националните и местни власти. Проектът демонстрира за първи път в България ефективното функциониране на набор от алтернативни на институционалната грижа услуги в общността, които целят предотвратяване разпадането на семействата и изоставянето на децата в социални домове (превенция); реинтегриране на децата от социалните домове в биологичните им семейства (реинтеграция ); и настаняване в приемни семейства (приемна грижа ). Благодарение на проекта, 200 деца не попадат в специализирани институции, а 8 деца намират приемни родители. Проектът за първи път въвежда приемната грижа, както и услугите по връщането на деца от домовете и превенцията на изоставянето. За първи път също така е създадена и структурата „Отдел за детето и семейството“. Моделът на отделите беше приложен на национално ниво и стана основа за сегашните отдели за закрила на детето. Фондация „За Нашите Деца“ се гордее с усилията, които е инвестирала в създаването на националната политика и системата за закрила на детето у…

Read More

Местен здравен център „Ракитово“

By | Завършени Проекти | No Comments

Времетраене: 1998-2005 Описание: Стартирането на проекта „Местен здравен център – Ракитово” започва с финансовата подкрепа на Европейския съюз за период от две години (1998-2000 г.). По него медицински специалисти и професионалисти от здравната система предоставят здравно обслужване в Здравния център, в ромското училище и по домовете на пациенти в ромската махала в Ракитово. Специалистите инициират и кампании за повишаване на здравната култура. Голяма е битката, която водят специалистите на фондацията, за да привлекат професионалисти, които да обслужват ромското население. През времетраенето на проекта в Здравния център са проведени 16 370 прегледа, манипулации и консултации, които включват 892 жени и момичета, които са прегледани и обслужени от гинеколог, както и зъболекарски прегледи и обслужване на 1362 лица. След приключване на проекта по заявка на община Ракитово цялото оборудване беше дарено и общината пое управлението на центъра, като част от политиката ни за развиване на устойчивост на проектните…

Read More

Проект „Детска къща“ – 1

By | Завършени Проекти | No Comments

Времетраене: 2001-2005 Описание: „Детска къща“ е първата в страната резидентна алтернатива на живота в специализираните институции. С дарения на британски граждани е закупен имот в кв. Коматево в Пловдив, който след осъществени ремонтни дейности става социална услуга за деца в риск. В къщата социалните служби настаняват деца от 3 до 12 години, като настаняването е временно, докато се намери трайно решение за детето. Услугата предоставя място за живот, оборудвано като семейно пространство, с отделни помещения за хранене, къпане, спане и прекарване на свободното време. Персоналът работи в посока развиването на самостоятелността на децата, които имат възможност да участват в приготвянето на храната, в прането на дрехите и във всички дейности, характерни за семейството. В момента къщата се управлява от община Пловдив като част от политиката на фондация „За Нашите Деца” да овластява общностите да управляват сами услугите, които са развити в подкрепа на техните деца и семейства.  Фондация „За Нашите Деца” се гордее с факта, че от стартирането на работата на къщата до момента няма нито едно дете, което да е продължило живота си в социален дом, след престоя си в…

Read More
Виж всички

Галерии Видео

Виж всички

Блог

Пъзел от милион части – „Животът на Съни“

By | Блог | No Comments

Представете си, че сте на път. Само вие сте. От двете страни на пътя се ширят поля, докъдето ви се простира погледа. Празни поля. Няма знаци. Няма маркировка. Няма завои. А просто един път, който сякаш води никъде. Но не спирате да се движите. Километражът се върти. 1…3…5…години.   По подобен начин можем да опишем животът на Съни. Или Сани. Не сме много сигурни за истинското му име, но ще го наричаме Съни – защото е слънчев. Възрастта му поне знаем вече – ще стане на 5 години този месец.   Майка му и баща му ги знаем, но дали са те…и за това не сме сигурни. Не познаваме роднините му. Знаем само това, което виждаме с очите си – Съни има красива, къдрава, черна коса, умни маслинени очи, в които плува историята на друга народност, далечна на нашата. Далечна – емоционално. Далечна – и физически.   Съни има ЛНЧ. Но за разлика от децата от дома за медико-социални грижи, с които е прекарал последната 1 година, Съни няма ЕГН. И за разлика от тях е напълно здрав, въпреки че доскоро нямаше направена нито една ваксина. Просто след извеждането от „близките му“ е нямало кой друг да се грижи за Съни. И по неволя е настанен в дома за деца, нуждаещи се от постоянни медицински грижи. Без той да има нужда от постоянни медицински грижи. А просто от обич и внимание.   Съни е бежанец. Той е един от близо 12 000 души, получили бежански статут през изминалите 5 години.   Бежанец. Колко гръмко прозвище за дете, което дори все още не знае какво означава тази дума.   „Но какво значи, че съм беЗанец?“ питал Съни жените от дома. А те, като не знаели как да обяснят на 5-годишно дете защо в очите на българското законодателство, то е с различен статут от връстниците му, въпреки че е роден тук, му казвали: „Означава, че твоите мама и татко не са от България и че са избягали от мястото, където са живели преди, за да намерят по-добро място“.   Но Съни не знае какво е това друго, по-лошо, място, от което са избягали. Не знае и защо е трябвало да избягат. Дали е имало лоши хора там, които са ги накарали? Както в приказките. Дали са се загубили в гората както Червената шапчица?   Не знае защо и той е беЗанец. Знае само, че неговите родни мама и татко ги няма, че вероятно няма да ги види повече, но и че вече няма да бъде сам.     Защото му намерихме истинско семейство. Преди седмица, точно за Великден, Съни напусна дома и отиде в друг дом, по-различен. Дом на надежда, на разбиране, на обич. Семеен дом. Този на приемната ни майка Рени Гекова, нейния съпруг и сина й.   Съни е трето приемно дете за семейство Гекови, които решават да се посветят на тази професия през 2014 г. С подкрепата на нашия екип от Център по приемна грижа, семейството се е грижило в продължение на 1 година за дете също на 5 години, което се е върнало при родителите си, и повече от 3 години за младо момиче, което в края на миналия месец навърши пълнолетие и предстои да завърши училище.     „Само седмица мина откакто Съни е при нас, а вече разцъфтява и се отваря като малко кокиченце, нежно и ранимо…Винаги е усмихнат и готов за игра, но в прекрасните му очички се крият много спомени! Ще мине доста време преди да сглобим пъзела на пътя му. Затова и ние, и вие – да затегнем коланите! Път ни чака!“, казва приемната майка на нашия социален работник Евгени Сираков в един от техните разговори.     Рени вече е силно впечатлена от знанията и уменията на момченцето. Казва, че без проблем се оправя с всякаква техника, знае доста сложни думи. А това, което искрено я изумява, е колко подреден е Съни – всяка сутрин оправя леглото си без да й се налага да му напомня, дрешките му винаги трябва да са сгънати, а любимите му детски колички – „паркирани“ в гаража.   Както самата Рени е казала на Евгени – предстои им дълго пътуване. С много криволичещи пътища, които в един момент, надяваме се,ще се срещнат и ще запълнят спомените. Ще запълнят картината. Отнякъде ще се появят знаци. Маркировка. Пътят вече няма да води към никъде. А към истината за живота на Съни.   Ние ще сме до тях при всяка тяхна…

Read More

Мечтата на едно дете – отново да ходи на училище

By | Блог | No Comments

Публична тайна е, че училището не е едно от най-любимите места на децата. Дали заради контролните и домашните, дали заради строгите учители, или заради онзи съученик, който просто не спира да те дразни, независимо колко пъти класният го изпитва на дъската, гони го от час или разговаря с родителите му и с всичките му роднини до девето коляно…     Но за нашата героиня, училището не е просто едно от най-нелюбимите й места. То е символ на притеснение, срам, подигравки…страх.  Контролните и домашните са предизвикателства, с които не може да се справи, съучениците й я тормозят, а учителите й като че ли…просто не са там. А единствен нейн „приятел“ в училище са честите паник атаки.     Въпреки това, Маги иска да ходи на училище. Мечтае си за място, където има много деца на нейната възраст, с които да играе, да учат заедно, които да й бъдат истински приятели. Не като тези „приятели“, които я карат да трепери, да плаче, които я задушават…     Но от 1 месец Маги не е стъпвала в училище.   Нито по-големите й брат и сестра, нито леля й, нито дори майка й не могат да й помогнат да превъзмогне страха си и да се върне обратно в клас. Виждайки, че не може да се справи сама, майката на Маргарита – Боряна, се свърза с отдел „Закрила на детето“, откъдето я насочват към нашия Център за обществена подкрепа „Св. София“ и с нея започва да работи психологът Катерина Ковачева.   Нужни са само няколко срещи с 11-годишното момиче, за да има видим напредък. В поредица от различни занимания и упражнения, Катерина търси причината за страха на Маги и за тежкото й емоционално състояние. Двете разговарят много, Маги постепенно отключва душата си, а с това думите сами започват да пишат историята й. В Катерина тя вижда човек на когото може да се довери, който я приема такава, каквато е, човек, който може да й помогне. За това тя мечтае от много, много време. А в Маги, Катерина вижда едно скромно, срамежливо, неуверено, не особено общително дете, което просто иска да бъде разбрано, да има приятели…и да се върне обратно на училище, без страх.   Знаейки това за нея, Катерина започва да насърчава Маги да развива уменията си за общуване като сама подхваща разговор с връстниците си и с близките си, а след една сесия, в която участва и майка й, момичето вече е записано в група за развитие на социални и личностни умения.   „Там – казва Катерина, – Маги ще се забавлява, ще се учи да говори с други деца и възрастни без да се притеснява, ще намери нови приятели. И ще сбъдне мечтите си“.     Този понеделник беше „първият“ учебен ден за Маги.   Първи, защото за първи път тя отиде на училище с желание. Майка й ни разказа, че още от вечерта сама приготвила дрешките си и чантата си, а сутринта станала най-рано от всички вкъщи и дори поискала да я заведат по-рано.   Въпреки огромният напредък, Катерина ще продължи да се среща с Маги, двете ще работят за това детето да е по-уверено и свободно да общува. За да може отсега нататък Маги винаги да ходи с усмивка на училище. Без страх.         Катерина Ковачева е част от екипа на фондация „За Нашите Деца“ от повече от 3 години и за това време е помогнала на десетки деца и семейства да се справят с трудностите. Работи основно с осиновени деца, осиновители, кандидат-осиновители, но и с родители, които са решили да изоставят детето си или такива, които вече са го направили. Избира да работи в социалната сфера, когато е на възрастта на днешната ни героиня – едва на 11 г., когато за първи път се сблъсква и работи с деца от домове, когато вижда тяхната тъга, самотата им. За работата си във фондацията, Катерина казва, че й позволява ежедневно да се докосне до много и различни човешки съдби.  А това, което я вдъхновява да продължи да се развива в тази професия, е знанието, че още едно семейство е цяло, благодарение на нейната…

Read More

Вяра и Надежда. И любов помежду им.

By | Блог | No Comments

Вяра е на 29 години, когато със съпруга й се разделят и тя остава сама в отглеждането на дъщеря си. Като всяка млада жена, макар и след разочарованието от първия й брак, мечтае за връзка с щастлив край – семейство и дом, в който да отгледа детето си в любов и разбирателство.   След раздялата, Вяра и дъщеря й заживяват при майката на Вяра – Мария. Трите бързо свикват да живеят заедно, Вяра си намира работа близо до вкъщи и бавно, но уверено започва да подрежда живота си. На работното си място често я заговаря по-възрастен мъж – по нейни думи „галантен“ и „истински джентълмен“. Постепенно чувствата помежду им се разпалват все повече и повече. Двамата се разбират, той й помага в грижите за дома, за детето. Показва й как да живее спокоен живот и да се наслаждава на всичко, което притежава.   Когато майката на Вяра разбира за връзката й с Димитър, споделя своето нежелание дъщеря й да общува и да бъде с човек, който е по-голям от самата нея. Влюбена, Вяра отказва да послуша майка си, отношенията им се влошават и Мария решава да замине за чужбина.   След заминаването на майка й, Вяра разбира, че очаква дете, плод на любовта й с Димитър, дете, което ще заличи горчивите спомени от предишния брак. Щастието й, обаче, е помрачено, когато Димитър я напуска – отказва да се грижи за дете на неговата възраст, не може да повярва, че е негово.   Страх започва да обзема Вяра – ще се справи ли сама? Времето минава, но не лекува – любовта й към Димитър не стихва. Самотна, отчаяна без подкрепа, без работа. Вяра…остава без вяра, без надежда. Без любов. Тогава от социалните мрежи научава за екипа ни от Центъра за обществена подкрепа „За деца и родители“ в гр. Пловдив и веднага се свързва със специалистите ни.   Наш социален работник се среща с Вяра в дома й почти на момента, в който разбираме за трудностите й. Говори с нея, съветва я, опитва се да й вдъхне увереност, да я подкрепи, за да не се откаже от детенцето, което съвсем скоро щеше да се появи на бял свят.   И наистина, няколко седмици по-късно се появи Надежда – да, с идването на Надежда, руса, сионеока и красива, се върна и надеждата в сърцето на Вяра. Веднага след изписването от болницата предоставихме дрешки, памперси, адаптирано мляко, козметика, нова детска количка за малката госпожица. Продължихме да подкрепяме и мама Вяра, която след раждането все още беше много тревожна и изплашена. В продължение на 1 година помагахме на майката в грижите за двете й момиченца, рамо до рамо с нея преживявахме всички трудности, малки и големи. И така с всеки изминал ден тя ставаше все по-уверен и уверен родител. Страхът изчезна.    С наша подкрепа и с любовта на мама и по-голямата й сестричка, Надежда днес расте в среда на спокойствие, пълноценна грижа и внимание. А за да е пълно щастието, осъзнал грешката си, татко й Димитър се върна, прие я, Вяра му прости и сега двамата заедно се грижат за малкото си семейство. А баба Мария, макар и отдалеч, редовно глези момиченцата с красиви дрешки и други подаръци.   „Да повярваш, че има изход от безизходицата, да съумееш да подкрепиш по този начин майка, която не познаваш – това е невъзможно. Но вие ми показахте, че има надежда, че има вяра, че има добри хора, които вярват в мен,“ споделя с благодарност Вяра.   С ваша подкрепа ще направим така, че повече деца да растат и да се развиват в сигурна семейна среда! Дайте своя принос още днес, като изпратите SMS с текст DMS DETSTVO на кратък номер 17 777 за всички мобилни оператори или…

Read More

Осиновяването – дългият път до вкъщи

By | Блог | No Comments

Знаете как, когато с нетърпение чакаме нещо да се случи, то се бави ли, бави. Както когато чакаме любимия човек да се прибере от дълго пътуване – седим и чакаме на прозореца, минутите се нижат и нижат, с всяко вдишваме поемаме още една доза нетърпение…и така до заветния миг.   Същото е чувството и с децата. Първо се питаш дали ще се справиш, после се чудиш кога да започнеш да „пробваш“, после „защо не става“, и се чудиш, и чудиш, и чудиш. И питането, и чуденето се превръщат в мечта – „кога НАЙ-ПОСЛЕ ще имам дете“. Защо се бави толкова…   Така е и с героите на днешната ни история. Мария и съпругът й Асен са минали през целия процес – на чуденето, на питането, на „преговарянето“, на горещите молби… на чакането. До днес. Днес чакането им приключи. Мечтата им се сбъдна. И нейното име е Мартина.   Мартина е специална още преди да се роди. Биологичната й майка не разбрала, че я очаква чак до 5-я месец – била в цветна бременност, нямала и симптоми както при другите две деца.   Разделила се с детето веднага след раждането. Причината – коварната бедност, в която живеят, с която се борят толкова много семейства.   А Мартина? Мартина заживя в нашата „Детска къща“ преди година. Посрещнахме я с много любов, отпразнувахме заедно с нея първия й рожден ден, радвахме й се, когато направи първите си крачки. Обичахме я, прегръщахме я, грижихме се за нея така, както би направило истинското й семейство. Заедно с нея чакахме деня, в който мама и татко ще дойдат и ще я гушнат. И няма да я пуснат никога.   С притаен дъх посрещнахме Мария и Асен в края на миналата година – те ли ще са, или ще чакаме още…   Те са.   Мартина е силно желана и очаквана от своите осиновители. Като истинска „господарка“, тя завладя сърцата им от първия миг – все пак това означава името й. За Мария и Асен Мартина е специална и не само защото е красива, малка и капризна лейди. А защото тя сбъдна най-чистата им мечта.   Дългото пътуване приключи. И за тримата. Прибраха се у…

Read More

Малкия Янислав го посрещнаха с много прегръдки и целувки…у дома

By | Блог | No Comments

Днес още едно детенце се завърна у дома заедно със своите родни мама и татко. Янислав напусна Центъра за настаняване от семеен тип  „Детска къща“ на фондация „За Нашите Деца“ в прегръдките на своите родители – Анита и Младен. А у дома, казаха ни те, го очаквали много изненади – подаръци, негови собствени играчки, нова стая, една щастлива баба и двама по-големи братя, които нямали търпение да видят малкия юнак.   Яни бил изоставен веднага след раждането си. Когато се родил, той бил в лошо състояние и били необходими специални грижи със специални медикаменти. От страх, че е сама, че няма подкрепата на бащата, с когото се разделили по време на бременността, няма подкрепата на родителите си, няма и средства, и под влиянието на силните емоции, Анита се почувствала принудена да остави малкото си момченце, с надеждата, че друго семейство ще се грижи по-добре за него.    Минал един ден. Два. Седмица. Мислите на Анита били обсебени от една едничка мисъл – Яни. Нейното малко и крехко момченце, с големи, кръгли кафеви очи и чипо носле, което наследил от нея. Нейното момченце, което било само в болницата, сред непознати.   Таткото също не спирал да мисли за сина си, като дори не знаел дали вече се е родил. С Анита от няколко месеца не се били чували, не се виждали, не знаели нищо един за друг. Мисълта за Яни не го напускала, започнал да обикаля всички болници, питал, търсел го, но без резултат. Той не бил баща по документи и нямал право да знае нищо за детето си.   И така три месеца. След три месеца тази обща мисъл – за Яни – отново събрала родителите му. Анита и Младен отново се потърсили, поговорили, решили, че повече от всичко искат детето си, без значение кой ще бъде до тях и кой не. Важното било те да бъдат заедно и да отгледат детето си.  И заедно отишли в отдел „Закрила на детето“, за да се опитат да си върнат Яни, който междувременно бил настанен в нашата „Детска къща“. Там, в семейна среда, под грижите и любовта на Корнелия, Златка, Гери, Роси, Снежи, Гинка и Антоанета, той растял и се променял с всеки изминал ден.   От отдела насочили Анита и Младен към Центъра ни за обществена подкрепа „Св. София“ – да поработят върху връзката си, да заздравят отношенията си, за да бъдат майката и таткото, от които Яни имал нужда. С тях работил социалният ни работник Вяра Панайотова, който още в първата си среща с младите родители видял нетърпението в очите им – повече от всичко искали да се приберат с Яни у дома.   „Почти всеки ден бяха в „Детска къща“, за да се виждат с Яни, да си играят и така да изградят връзката помежду си. Таткото дори си беше измислил няколко интересни игри, с които забавляваше момченцето си. А Анита… тя броеше дните до момента, в който ще се прибере у дома с детето си,“ споделя впечатленията си Вяра.     Днес това най-после се случи. Изпратихме това прекрасно семейство, а на прага Анита ни пожела да продължим да помагаме на още много родители и деца отново да намерят пътя едни към други.     Янислав е едно от 11 деца, които намериха любов и топлина в нашия Център за настаняване от семеен тип „Детска къща“ през изминалата година. Той е и едно от 60-те деца в процес на реинтеграция, които екипът на фондацията „За Нашите Деца“ подкрепи, за да се върнат обратно в родните си семейства.  …

Read More

Случайностите…никога не са случайни

By | Блог | No Comments

Нали знаете как понякога се оказвате на точното място в точното време…съвсем „случайно“? Или как се озовавате в най-лошата ситуация в най-лошия момент…пак съвсем „случайно“.   „Стана съвсем случайно“, „Срещнах я случайно“, „Научих по случайност“ са едни от най-често използваните фрази, когато изразяваме учудването си от развоя на някое събитие.   А дали наистина съществуват случайности или всичко е програмирано да се случи по точно установен начин? Дали пък светът ни не е изпълнен с невидими нишки, които свързват всичко около нас – всички хора, всички места, цялата информация. Дали „случайностите“ не са един от инструментите, с които си служи Съдбата?   Феномен ли е случайността или това е Съдбата, която подрежда всичко както си трябва?   Една такава „случайност“ ни доведе до щастливия край на още една история.   „Бяхме в болница „Весела“ по съвсем друга причина. Тъкмо се приготвяхме да се връщаме обратно в офиса, когато старшата акушерка дойде при нас за помощ. Една майка щяла да изостави детето си,“ започва разказа си Марияна Костадинова, ръководител на екипа по социална работа в Център за обществена подкрепа „За деца и родители“ в гр. Пловдив.   Тя и социалният работник Маргарита веднага отишли в стаята на майката, където се натъкнали на следната гледка: една майка, с тъга в очите, държаща ръката на баща си, който също като нея стоял с наведена глава и с поглед втренчен в пода.   „Тъгата на едно семейство, илюстрирана по най-искрения начин,“ спомня си Марияна.   Двете жени се представили на семейството. Бащата се казвал Димитър, а дъщеря му…безмълвно вдигнала ръце, посочила към себе си, след това към устните си, а после и направила няколко жеста с пръсти – Ж Е Н И.   „Загубила слуха си, когато била малка, ни каза баща й.“   Жени имала две други деца, чиито гласове никога не е чувала. Не е чувала смеха им, сълзите им, не е чувала „Обичам те, мамо“. Когато били бебета, се страхувала постоянно да не им се случи нещо, защото не ги е чула. Не искала да минава отново през това и с това бебе.   Димитър разказал на Марияна и Маргарита за семейството им – той бил шофьор и единствен се грижел за семейството. Бащата на децата с години наранявал Жени, докато един ден тя не го напуснала. Не могла да вземе децата, но знаела, че той се грижи добре за тях и че ги обича. Подкрепа у дома идвала само от бабата на Жени, която обаче била много възрастна и наскоро имала тежка операция. Не знаели дали ще може да продължи да помага на внучка си, особено сега, когато в живота им се появила и малката Кристина.   „Димитър ни разказа и най-малките подробности за живота им, със сила и смелост, присъщи само на един отдаден баща и загрижен дядо. Скри чувствата си от нас, но това, което не можа да скрие, бе любовта, с която не спираше да гледа към внучето си. И тъгата, заради безизходицата, в която бяха изпаднали.“   Тогава Марияна и Маргарита разбрали, че това семейство се нуждае от съвсем малко, от приятелски съвет, от добра дума, от увереност, че могат да се справят, от опора, за да продължат.   „Казахме им, че детенцето е тяхно и макар и непланирано, то е дошло в тяхното семейство със своя собствена мисия. Каква е тя – казахме им, че не бихме могли да знаем, но единственият начин да научат, е да се приберат у дома с него, да се грижат за него, да порасне…и само да им покаже.“   Екипът ни ги уверил, че ще бъде до тях дотогава, докато имат нужда. Маргарита ще ги посещава в дома им, ще научи Жени и баба й как най-добре да се грижат за малкото синеоко момиченце, как да си помагат взаимно.   „Разбира се, подарихме им и комплекта „Първи грижи за новороденото“, с който спокойно да посрещнат Криси след изписването от болницата.“   За Димитър и дъщеря му тези топли думи и обещания били достатъчни, за да променят решението си. От благодарност, Жени не могла да сдържи щастието си и сълзите сами потекли. Най-чистите сълзи – тези на майчината обич.   Освен, че предотврати още едно изоставяне, екипът от ЦОП „За деца и родители“ се надява това да е ново начало за партньорството ни с болница „Весела“, филиал на МБАЛ „Св. Мина“.   „Досега не сме получавали сигнали оттам, но се надяваме след тази успешна превенция да продължим целенасочено да работим с персонала на болницата. А не да разчитаме на случайността,“ споделя очакванията си Марияна.   Същата тази „случайност“, заради която се оказвахме на точното място в точното време. Заради нея, Кристина ще расте обичана и щастлива в родното си семейство.   И все пак…дали беше случайно?   Малката Криси е едно от три бебенца, родени през януари, които благодарение на екипа ни от Център за обществена подкрепа „За деца и родители“, се прибраха вкъщи със семействата…

Read More
Виж всички