Щастливи истории

Щастливи истории

Днес нашият малък „Антонио Бандерас“ напусна „Детска къща“ със своите нови мама и татко

By | Блог | No Comments

От ЦНСТ „Детска къща“ днес изпратихме и малкия красавец Тони, който вече има свои нови любящи мама и татко.    Тони дойде при нас веднага след раждането си, на 15-дневна възраст, и веднага се превърна в перлата в короната на „Детска къща“. Плачеше много, беше капризен и растеше с буен нрав, но пък пленяваше всички с уникални чар, усмивка, големи очи и къдрава тъмна коса, на букли. Малкият красавец боледуваше много, имаше леко изоставане – на 7 месеца все още не можеше да се обръща, но с подкрепата на психолози и специалисти „Ранна детска интервенция“ към фондация „За Нашите Деца“, Тони бързо преодоля проблемите и днес вече е в пълна готовност да проходи. Заедно с другите деца от „Детска къща“, Тони всяка седмица се забавляваше на „Музика в действие“, организирана от Център за обществена подкрепа „Св. София“, пееше на своя си бебешки език, дрънкаше с дайренце и тропаше на барабани. Но любимо нещо му беше кукления театър – смееше се с глас всеки път.   Вчера беше и първият рожден ден на Тони. Отпразнувахме го в „Детска къща“ с вкусни лакомства и много подаръци, но най-големият подарък за мъника пристигна, както се вика „на патерици“ – неговите нови мама и татко, грейнали от щастие и със сълзи в очите, силно гушнаха Тони и тримата заедно се отправиха към новия си живот като едно здраво и пълноценно семейство. И към двуметровата торта, с която ще почерпят всички свои роднини и приятели за рождения ден на Тони.   А ние от екипа на „Детска къща“ желаем на Тони прекрасно и слънчево детство и да продължава все така да пленява всички с уникалния си чар и къдрава, красива главица.   Тони е едно от 33 деца, което след няколкомесечен престой в Детска къща намери свое любящо и стабилно семейство. Вече 5 години Детска къща функционира, за да могат изоставените бебета да получат необходимите за всяко дете грижа и внимание в сигурна, близка до семейната среда. Детска къща е място за преход на изоставените деца от временна към дългосрочна семейна среда, без да се налага да прекарат първите мигове от своя живот в самотата и изолацията на социалния…

Read More

Eдна млада майка преодоля трудностите и страховете благодарение на нашите експерти от ЦОП „Св.София“

By | Блог | No Comments

Една млада майка се справи със страховете си с помощта на нашите експерти от ЦОП „Св.София“ и сега се радва истински на двете си дечица.   Преди два месеца в Център за обществена подкрепа „Св.София“ дойдоха Валентина и Симеон. Млада двойка, съвсем наскоро се бяха оженили. Обичаха се истински. Не личеше двамата да имат проблеми. Но това не беше съвсем така.   Скоро след раждането на първата им рожба, Росен, в семейния дом се настанили проблемите. Валентина имала тежко раждане – наложило се да роди със секцио, по време на което получила панически пристъп. Това оставило траен отпечатък върху психиката на младата майка и месеци след раждането тя все още се чувства нещастна. След срещи с психолог и терапия,  Валентина отново успяла да се почувства щастлива и най-после да започне да се радва на малкото си съкровище.   Радостта на младата майка обаче не продължила за дълго. Семейството има финансови затруднения, заради закупуването на лекарствата за Валентина и нещата, необходими за малкия Росен – детско креватче, количка, дрехи и пелени. Това накарало жената да спре да плаща здравните си осигуровки точно в най-неподходящия момент – когато разбира, че е бременна за втори път.   Валентина ни потърси в този труден за семейството й момент. Ние бяхме до нея през целия период от бременността й. Водихме я редовно на прегледи, които помогнаха за проследяване на бременността й. Експерти от специализирана болница се грижиха за нея постоянно, за да се уверят, че бременността й протича нормално, без усложнения.   Въпреки всичко, страхът от повторен пристъп не напускаше Валентина и беше неин постоянен спътник. Тя се чувстваше неспокойна и несигурна в родителските си способности. Не вярваше, че ще успее да осигури най-доброто, от което се нуждае детето й. Това е и нещото, което доведе младата майка при нас – желанието й детето й да получи най-добрата грижа. Ние се включихме в грижите за малкия Росен, който беше голям палавник и не слушаше мама и татко. Дадохме й съвети как да се грижи за него и да го възпитава правилно. Подкрепихме материално семейството, като закупихме пелени, дрехи и пюрета за мъника. Със спестените от това пари, семейството успя да плати здравните осигуровки на Валентина.   Само преди няколко дни настъпи и така очакваният ден за Валентина – роди се второто им дете Деница. Двете вече са у дома при таткото и баткото, които нямаха търпение да се запознаят с най-новото попълнение на тяхното семейство.   А ние от ЦОП не спираме да работим с младото семейство, за да могат двамата родители да се радват спокойно на двете си деца и да им дават цялата любов, от която имат нужда, за да имат Росен и Деница едно щастливо и безгрижно детство….

Read More

ЦОП „Св. София“ убеди една майка да върне изоставеното си дете

By | Блог | No Comments

Запознахме се с Антония, след като от родилното отделение ни съобщиха, че е оставила момиченцето си веднага след раждането и е избягала от болницата. Специалистите ни от Център за обществена подкрепа „Св.София“ посетиха майката в нейния дом, за да поговорят за това какво я е накарало да направи този тежък избор.   Докато разговаряхме, около нея стояха другите й деца, които се усмихваха широко. Изглеждаха щастливи и добре-гледани. Въпреки това, Антония не бе уверена в себе си; мислеше че няма да успее да даде на новороденото си цялата любов и грижа, от които се нуждае. С тъга ни каза, че не може да се справи с още едно дете. Ние обаче я посъветвахме да обмисли по-задълбочено всичко и да не взема прибързани решения.   Няколко седмици по-късно Антония ни потърси сама. Сподели ни, че заедно с партньора си, не спират да мислят за момиченцето си и много се чудят как да постъпят. В крайна сметка осъзнали, че обичта към новороденото е по-силна от страха и колебанията им. Затова решават да направят всичко възможно да си върнат бебенцето, което в момента е в Център за настаняване от семеен тип. Родителите не знаеха какво следва оттук нататък и бяха много разтревожени, че няма да успеят да си върнат детето.   Ние помогнахме на майката и я придружихме до всички институции, за да си набави необходимите документи. Заведохме я и до ЦНСТ, за да види детето си. Когато видя малката сладурана, Антония се просълзи, не спираше да я прегръща и да й говори нежно.   Направихме всичко възможно да съдействаме на семейството да си върне обратно мъничето. Разговаряхме с колеги от различни институции и съвместно взехме решението детето да се прибере при родителите си. Насрочено е дело, което трябва да уреди окончателното преместване на момиченцето у дома. А ние, от ЦОП „Света София“, ще продължим да помагаме на голямото, но задружно семейство на Антония, за да може то никога повече да не се разделя…

Read More

Съживената красота на Мира

By | Блог | No Comments

Мира е красива. С големи, топли очи. Дълга коса. Нежна. Чаровна. Добра ученичка, спортистка, сестра, дъщеря.   Мира е истински наранена. Преследват я собствените й кошмари. И ден, и нощ. Обладана е от страх. Тъга. Дори срам и вина. За нещо, за което тя не е виновна. За чуждата злина.   Една топла майска вечер, Мира отива до магазина, когато 70-годишният „квартален воайор“ извършва немислимото. Пресреща я на пътя й, когато около тях няма никого. Завлича я някъде. Дърпа я за косите. Обижда я. Съблича я. Другото….е ясно.   Оттогава Мира не е същото лъчезарно 13-годишно момиче. Красотата й – сякаш е завехнала. Очите й – все така големи, но тъжни. Дългата й коса – тежка и нечиста. Слаба е – ще се счупи. Трудно й е да разговаря дори с най-близките си, а понякога дните се нижат, без да е изрекла и дума. За училище и приятели да не говорим.   За майката на Мира, случилото се с дъщеря й, е най-страшното нещо. Нещо, променило доскоро щастливата й дъщеря, отличничката, спортистката, в сянка с образа на човек. Знаейки, че не би могла да излекува тази рана сама, Ивана се обръща към Отдел „Закрила на отдела“, откъдето й казват за нашите психолози в Център за обществена подкрепа „Св. София“.   Вече няколко месеца психолог от ЦОП работи с Мира, говорят си за лошите спомени, за непрестанното чувство на страх, което я преследва, за нощните кошмари, за срама и вината. Мира вече споделя със своите близки, с приятелите си, не се крие зад ужасната травма, по-открита е. Храни се, смее се, а в очите й се вижда онова момиче – момичето от преди ужасната майска…

Read More

Баба и внучка – специалната връзка, която не може да се разруши

By | Блог | No Comments

Бабите са грижовни, те са наша подкрепа, те ни дават безценни житейски уроци, те ни забавляват. А понякога, когато се налага, баба е заместител на мама. Така е и в малкото семейство на Виолета, Емилия и Боян.   За 13-годишната Емилия и 5-годишния Боян, баба Виолета се грижи от 3 години. Тримата заедно живеят в китна, добре-обзаведена малка къщичка, извън големия град, където децата могат да играят на воля, а Виолета може да изкара старините си в тишина и спокойствие. Е да, покривът малко тече и студеният вятър често идва на гости през старата дограма, но пък трапезата им не остава без топла, домашно-сготвена гозба.   Въпреки възрастта си, Виолета все още работи – чисти други къщи и апартаменти, за да може да даде на обичните си внуци всичко най-необходимо. Заради работата, Виолета често трябвало да отсъства от вкъщи и невинаги успява да обръща достатъчно внимание на Емилия, която е на прага на една сложна възраст – тийнейджърство. Емилия започнала да бяга от вкъщи, да нощува при приятели и да не се прибира по един-два дни.  И това се повторило. И потретило. След един такъв път, Виолета подала сигнал за издирване в полицията, след което, обаче, Емилия била настанена в Кризисен център „Вяра, Надежда и Любов“, гр. София.   Съкрушената баба веднага подала молба до отдел „Закрила на детето“ за възможността тя да полага грижи за внучка си. Оттам, Виолета идва в  Центъра ни за обществена подкрепа „Св. София“, надявайки се някой, да чуе болката й, да я подкрепи, да я посъветва как да върне внучка си у дома.   Специалистите ни от ЦОП поговориха доста с баба Виолета, научиха всичко за нея. Трябваше и да я оценят, да видят дали може да бъде родителя, от който се нуждае Емилия.  През това време, Виолета редовно посещаваше детето в Кризисния център, където двете ги консултираха психолог и мултидисциплинарен екип от специалисти.   След едни дълги 6 месеца, видяхме, че баба и внучка се обичат много, и че това не може да им бъде отнето. Специалистите ни в ЦОП им помогнаха да говорят една с друга повече, започнаха да  се чуват и осъзнаха, колко са си нужни. И баба и внуци останаха заедно….

Read More

История за безусловната майчина обич – Валя и Ники

By | Блог | No Comments

Аз съм Валя, на 57 години, счетоводител. Майка на три момчета, две  биологични – на 37 и 35. А на 2-годишния Ники съм приемна майка. Каква е разликата ли? Никаква освен по документи. Щом го гледаш като твое, щом го обичаш, значи си му майчица.   Колко е пораснал, ако знаеш… На година и 4 месеца като го взехме от вече бившия дом за деца „Св.София“, само лежеше в кошарката и си смучеше пръста. Нито говореше, нито ходеше, нито се усмихваше.  Детска церебрална парализа. Сега е на 2г. и 4 месеца, и крачетата раздвижи, и ръчичката. Ако не знаеш, няма да разбереш, че е с диагноза. Вече хваща и с двете ръце, но и аз му избирам играчките да се държат с две ръце. Че само лявата протягаше, дясната стисната в юмруче. А колко беше сладък, като го учехме да ходи. Казах на батковците тогава – сега ти заставаш в другия край на стаята и държиш парче ябълка, а Ники толкова беше пощенлив… Само да види храна и земята ще изрови да стигне до нея. Та така… Проходи лека-полека. Всеки ден сме на терапия. Понякога и по два пъти. Зимата в студа батковците се редуваха да ни карат дотам, че не мога да качвам количката в трамвая сама. Много го обичат. Ами то може ли да не го обикне човек? Детенце. Майка му, и тя го обича. На 23 години е, а акълът й на 8-годишна. Нещастно момиче. Родила бебето и го оставила в родилното, с инфекции разни, с ДЦП. Идва да го вижда от време на време. Всяко дете има нужда от майчица. И да се обича, всеки миг да се обича. Безусловно. Много е умничък. Всичко разбира. Сега започваме терапия при логопед, да не изостава. Всичко съм проучила аз.   Защо избрах Ники ли? Ами, то не е точно да си избираш. След като изкарах курса и ме одобриха, попълних формуляр, в който написах, че искам момиче. Много ми се плетяха плитки, нали съм с двама сина. Падна ми се Ники, детенце с увреждане. Ами и аз куцам, с изкуствена става съм. И какво? Да не би да съм половин човек? Това беше едната причина. А другата е… Дълга история. Имаш ли време? То може би с това трябваше да започна, защото ако не беше се случило, Ники нямаше да е при мен сега.   Има-няма преди три години, връщам се от работа, ама люта зима. И гледам на спирката до нас едно момиченце, да беше на пет годинки. По тениска, трепери. В ръката държи едно пликче и нещо шава там, другата ръчичка една такава слаба, като изсъхнала. Какво правиш тук, детенце, да не се изгуби?, я питам. Мама ме изгони, ми казва то. И даже не плаче. Само ме гледа с едни такива големи очи. Устичката му посиняла. Свалих си палтото да я наметна, тя се изгуби вътре. Слабичко, почти прозрачно. Зад спирката сладкарница има, влязохме там да се стопли, купих й пастичка и чай. Ана се казваше. Показа ми какво има в пликчето – хамстера й Чочо. Казвам ти, дорева ми се. Сладкарката ме познава, дойде да види какво става. Нищо, казвам. Намерих си момиченце, ще си го осиновя. Не знам откъде ми хрумна, ама на мига го реших. А сладкарката ми вика: Ти да не си полудяла? Виж го, че е сакатичко. Поне си вземи някое „нормално“. Аз не съм много по скандалите, но се ядосах. „Нормално“, значи? А тези, „сакатичките“, на боклука ли да ги изхвърляме? Засрами се тя и се прибра зад щанда. Повече не съм стъпила в онази сладкарница.   А после… Обадих се на полицията, какво да правя. Ана я прибра една полицайка, разпитаха ме и толкова. Повече не я видях. Ходих, питах за нея, нямали право да ми кажат къде е, какво е. Не бил такъв редът. Още я сънувам. Казах на момчетата, те свиват рамене. Както решиш, мамо, ти си знаеш. И така… Седнах един ден на компютъра, разрових се тук-там. Четох за осиновяване, четох за приемни родители, четох за децата с увреди, всичко изчетох. И взех решението. Нищо случайно няма на този свят, да знаеш. Трябвало е така да се случи с Ана, за да се намерим с Ники. Аз съм силна още, не ме гледай, че накуцвам. А сега с Ники… Втора младост карам. Всички ме мислят за майка, не за баба.   Приела съм Ники за син, той ме е приел за майка. Затова и така се казва, приемна майка.   П.С. Фондация „За нашите деца“ обучи Валя, подкрепя я и съдейства за всички процедури на малкия Ники.   Благодарим на  Мария Пеева, „Мама нинджа“, за прекрасно предадената история. …

Read More

Още един усмихнат мъник от нашата Детска къща беше осиновен и ще расте обичан и щастлив при мама и татко

By | Блог | No Comments

Вальо е детенце, което не познава майчина ласка. Още след раждането майка му се отказала да се грижи за него и го оставила в родилно отделение. От там Вальо е преместен в дом за деца, където малкия прекарва 8 месеца когато най-сетне съдбата го довежда до прага на нашия Център за настаняване от семеен тип „Детска Къща“.   Когато малкия красавец дойде при нас, забелязахме, че той не беше щастливо дете. Рядко виждахме усмивка на лицето му, през повечето време изглеждаше тъжен, почти не плачеше. Гледаше безизразно и не се обръщаше, когато някой го повика по име, не искаше да си играе с другите деца. На осем месеца той все още не можеше да седи самостоятелно.   Ние, от Детска къща, се грижихме за Вальо и се постарахме да получи цялата любов, от която има нужда. Гушкахме го, четохме му приказки, преди да заспи, играхме с него на различни игри. Помагахме му да си играе с другите деца, за да се социализира. С всеки изминал ден наблюдавахме развитието на мъника и сме щастливи, че той днес вече не е тъжен, усмихва се широко и щастливо си играе с другите деца.  И макар че ни беше трудно да го изпратим, ние сме сигурни, че той ще има слънчевото и прекрасно детство, което всяко дете трябва да…

Read More

История за малката срамежливка Кристина

By | Блог | No Comments

Днес ще ви разкажем за тригодишната ни красавица Кристина, с която Центърът ни за обществен подкрепа (ЦОП) „Св. София“ работи вече две години.  Малката Криси се развива по-бавно от връстниците си. Когато дойде при нас, Криси беше притеснителна, срамежлива, закриваше с ръчичка лицето си, щом някой я погледнеше в очите, трудно се присъединяваше към децата, за да си играе с тях.   Работихме с Криси по проект „Ранна детска интервенция“. Родителите й редовно я водеха на групова музикотерапия, а ние от ЦОП я поощрявахме да бъде по-спокойна и да се забавлява, когато е сред другарчетата си. Осигурихме и лечебна физкултура за малката принцеса, по време на която тя щастливо яздеше кончета с наша помощ и им се радваше. Не забравихме да помогнем и на родителите на детето. Те преминаха през обучение как максимално да стимулират развитието на дъщеря си, подкрепяхме ги емоционално през целия процес на работа.   Сега Криси е по-общителна и уверена от преди. Често се усмихва и се смее с глас. Вече не крие лицето си с ръчичка и по-свободно общува с други деца. Родителите на Кристина са благодарни за оказаната от нас помощ и с радост наблюдават постиженията на дъщеричката си.   От ЦОП „Св. София“ продължаваме да работим с Криси. Тя е пример за дете, което с всеки изминал ден развива своите способности и с всяка крачка се приближава до възможността да е по-самостоятелна. Всеки напредък в лечението е една малка победа както за Криси и нейното семейството, така и за нас от ЦОП „Св. София“….

Read More

ЦОП „За Деца и родители“ даде сили на една майка да продължи да се грижи за детето си

By | Блог | No Comments

За нелеката съдба на малкия Архангел ми разказа майка му Елица. Сподели ми за здравословните проблеми на Архангел, които започват още от раждането му. Сърчицето му спира на няколко пъти, лекарите успяват да спасят живота му, но мозъкът на Архангел остава увреден. Често му е трудно да диша и не може да се справи без помощта на специален апарат.   Срещнах Архангел, когато беше на годинка и 7 месеца, но развитието му отговаряше на 5-6 месечно бебе. През повечето време той лежеше, не можеше да стои седнал, не издаваше звуци, не можеше да държи играчки в малките си ръчички. Не можеше и да се храни самостоятелно, не познаваше вкуса на храната, не знаеше как да я сдъвче и да я глътне.   Докато наблюдавах Архангел забелязах, че той не отделяше поглед от майка си и й се усмихваше. Момченцето беше силно привързано към нея, защото тя постоянно беше до него и му помагаше. Елица говореше с мъка, докато ми разказваше за изпитанията, пред които е изправена като майка, но в погледа й ясно долавях борбеност и силна майчина воля. Когато й казах, че е изключително смела, тя ме погледна и ми отвърна „Какво друго мога да направя? Той ми е дете! Моето дете!“ В тези думи Елица вложи целия смисъл на това да бъдеш родител – да се посветиш изцяло, да приемеш детето си такова, каквото е, да го обичаш безусловно и да се бориш всекидневно то да живее по-добър живот. Въпреки ограничените финансови средства, с които разполагаше семейството й, въпреки факта, че тя нямаше родителски опит, майката нито за миг не се беше замисляла да изостави рожбата си. За нея да се грижи за сина си, въпреки тежкото му здравословно състояние, беше естествено толкова, колкото дишането.   Причината Елица да се обърне към Центъра ни за обществена подкрепа (ЦОП) в Пловдив беше, че въпреки усилията, които постоянно полагаше, майката все още се нуждаеше от материална и емоционална подкрепа. Дадохме храна и бебешка козметика на Елица, осигурихме рехабилитация за Архангел, която да се извършва от специалист в дома на семейството, защото малкият не можеше да бъде транспортиран до болницата. Майката имаше нужда да сподели с някого своите страхове и съмнения, да разкаже за начина, по който ежедневно се чувства. Осигурихме специалисти, с които тя свободно да може да разговаря и да се чувства емоционално подкрепена.   След упоритата ни съвместна работа, Архангел вече може да стои седнал, да издава звуци, сам да държи играчките си и да натиска бутончетата им, които пеят песнички и го забавляват. С него работи рехабилитатор от ЦОП. А майка му знае, че има човек, който може да чуе тревогите й и да я подкрепи, както и някой, който да се радва на успехите на детето заедно с нея.   Преди екипът ни от ЦОП да се появи в живота на Елица, тя беше сама в трудностите и болките си. Благодарение на нашата подкрепа, Елица вече знае, че не е нужно да върви по трудния път сама. Ние сме неотлъчно до нея и семейството й. Това я успокоява, позволява й в някои моменти да бъде уязвима и крехка, да сваля тежкия товар от раменете си и по-често да е уверена, че е добър родител.   От ЦОП правим всичко възможно максимално да подкрепим Архангел и семейството му. Предстои ни да бъдем застъпници пред различните институции, за да може малкото момченце да има достъп до необходимите за неговото здравословно състояние услуги. Ние ще продължим осигуряването на рехабилитационни услуги в домашна среда, ще предоставяме материална подкрепа, защото грижата за детето изисква много средства, с които семейството не разполага. Елица все още понякога се чувства разколебана и изплашена: „Не знам дали детето ми ще може да порасне, да проходи, да яде само. Все се надявам да се случи, но като се разболее, се притеснявам да не стане най-лошото“. Но Елица споделя, че в такива моменти усеща помощта и подкрепата, която ЦОП й оказва, и се чувства обнадеждена. „Цяла България бди над детето ми“ – казва тя с нежна майчина усмивка….

Read More

История за едничкото желание на една майка…

By | Блог | No Comments

‘’Мечтая да имам лаптоп’’ – казва тихо 9-годишният Никола. Завършил е годината с много добър успех, но няма право на желания. Всеки приход в сплотеното му семейство е разпределен още преди да бъде получен.   Никола е най-голямото от три деца в семейството на Емилия и Захари. Те нямат достатъчно средства да се грижат добре за децата. Бащата е безработен, не може да си намери работа, защото страда от епилепсия. Майката е израснала в домове за деца, лишени от родителски грижи. Често е ставала жертва на насилие от по-големите деца и поради това губи слуха си. Въпреки недоимъка, родителите даряват децата си с много любов.   Най-малкият член на семейството Мелинда се ражда с криви крачета и все още не е проговорила. Притеснени, Емилия и Захари търсят подкрепа по програма Ранна детска интервенция в Център за обществена подкрепа (ЦОП) ‘’Св.София’’.   „Искам само Мелинда да проговори“ – ни каза с болка Емилия, когато за първи път се срещнахме със семейството й. Родителите бяха объркани, не знаеха как да помогнат на дъщеря си, затова ги срещнахме с нашия специалист Рая Цветанова. Тя оцени развитието на детето, обясни на родителите състоянието му и ги насочи към специализирана клиника.   На малката принцеса й предстои операция, а ние продължаваме да помагаме на родителите й. Те живеят извън София, но с готовност посещават осигурените от ЦОП занимания за тях и Мелинда всеки месец. Ние ги консултираме как да стимулират нейното развитие и да не губят надежда, че момиченцето тепърва ще каже първите си думички….

Read More