Щастливи истории

Щастливи истории

Да живееш, за да помагаш – пътят на един приемен родител

By | Блог | No Comments

Коледните празници са времето, когато всички отварят сърцата си за доброто, събуждат може би леко унесената си чувствителност, започват да се питат: „Как да помогна?“ и „На кого?“.   Преди 4 години, отново около Коледа, една майка, вдъхновена от детето си, решава, че иска да помогне, но не само за веднъж. Тя иска да живее, за да помага. За да приема – чуждата болка, чуждото щастие, и да дава – надежда, тласък, живот. И избира да стане приемен родител.   Марина Стефчева е посветила себе си на грижата за децата. Преди да открие приемната грижа, тя работи като детегледачка, докато в живота й не се появява Християн – нейният син и нейно вдъхновение.   Тя разказва за него, че още от малък, Хриси иска да помага на други деца, които не са имали неговия късмет – да имат щастливо детство. Тогава Марина осъзнава, че има силата да сбъдне не само неговото желание, но и желанието на още десетки деца за истинско семейство.   Тя кандидатства за приемен родител в началото на 2014 година, преминава през интензивно десетмесечно обучение, водено от екипа на Центъра по приемна грижа на фондация „За Нашите Деца“, а след това и през комисия, която я одобрява за приемен родител в началото на 2015 г..   Съвсем скоро при нея е настанено първото й детенце, за което тя се грижи в продължение на 1 година. Точно в Деня на детето 2016 г., момченцето е осиновено и завинаги напуска дома на Марина.   Не минава и месец и тя приема и второто си дете – Васил, за когото се грижи и досега.   Васко се ражда в клинична смърт – дете, за нещастие наследило множество инфекции и усложнения, които довеждат до това той да се роди преждевременно и тежащ едва 1 кг. и 700 гр.. Прекарва 5 месеца в болницата, където се борят с наследените болести, след което е настанен при Марина, тъй като биологичните му майка и баща не са в състояние да се грижат за него.   На 5 месеца, Васко е с развитието на новородено, тежи едва 5 килограма. Държи крачетата си свити към коремчето, плаче всеки път, когато Марина излезе от стаята. В продължение на 2 месеца, заради болките от усложненията, с които се ражда, Васил плаче безспирно. Ден и нощ.   Виждайки, че Васко е със сериозно изоставане в развитието си, Марина веднага се обръща към нашия Център за обществена подкрепа „Св. София“ за съдействие и работа с малкия започва рехабилитатор. Сега Васко е напълно здрав, ходи и бяга свободно, но все още не позволява на Марина да напусне стаята за по-дълго време. Както тя казва – „двамата с Васко сме като скачени съдове“.   От неговото настаняване до юли 2018 г., приемната майка и Васко се срещат всеки месец с биологичните му родители, които през това време работят социалните ни работници от ЦОП„Св. София“, за да подобрят връзката помежду си, да изградят родителски умения, и в крайна сметка да си върнат детето.   Изведнъж, обаче, обажданията и срещите секват. Родителите на Васко спират да го търсят. Спират да идват и на срещите със социалните работници. Един ден Марина разбира, че бащата на Васко е подал молба за отказ от реинтеграция.   Тя очаква съвсем скоро, след като изтече задължителния срок, Васко да бъде вписан в регистъра за пълно осиновяване. И да намери своето ново семейство, което дълго го е очаквало и ще го обича дори повече от нея.   Дотогава Марина ще продължи да бъде опора на Васко, а синът й Хриси също ще продължи да помага – ще го учи на нови думички, ще си играят заедно, ще го води на детска градина. Като всеки истински по-голям…

Read More

Когато приказката се превръща в реалност…

By | Блог | No Comments

Вяра е едно от 13-те деца, които през първите 9 месеца на тази година, благодарение на екипа ни от Център по приемна грижа и доброто ни сътрудничество с отделите „Закрила на детето“, напуснаха своите приемни семейства и днес живеят с биологичните си родители или са осиновени.   Една чуждестранна поговорка гласи, че понякога, точно по средата на обикновеното ежедневие, малко любов ни кара да живеем в приказка…   Именно любовта, която малката принцеса Вяра получава от приемната си майка и новите си родители й показва, че всъщност приказките, за които толкова е слушала, и чудесата в тях, могат да станат реалност.   Вяра е красиво 5-годишно момиченце, усмихнато, общително, слънчево дете. Когато е на 3 годинки, тя e разделена от родителите си, които не са можели да се грижат за нея и да й осигуряват дори най-основните неща.   Тогава, със съдействието на екипа на Центъра по приемна грижа на фондация „За Нашите Деца“, тя намира утеха и подкрепа в лицето на приемната ни майка Мая Вазова, която има много опит зад гърба си, както като приемен родител, така и като родна майка – изгледала е две големи деца, син и дъщеря.   Още със стъпването си в новия си дом, малката принцеса изживява първите мигове от приказката си – изкъпана е, нахранена е, има си свои собствени играчки и не й липсва грижа и любов. И така неусетно минават две прекрасни години, през които щастието е техен постоянен спътник.   Тъй като Вяра обича приказки,  приемната майка всеки ден й разказва за далечни земи, магически същества и други красиви принцеси като Вяра, чиито истории, въпреки многобройните предизвикателства, винаги завършват с щастлив край. А началото на щастливата развръзка за Вяра започва именно с появата на Мая в живота й – момент, който предвеща, че хубавото тепърва предстои.   И наистина щастливата развръзка не закъснява за Вяра и в един слънчев есенен ден се появява семейство Колеви от красив източен български град, с желанието да даде на Вяра това, за което тя винаги е мечтала – собствено семейство, което да я закриля.   След множество срещи, в които се опознаваха, и много разказани приказки, семейство Колеви се прибра вкъщи заедно с малката красавица, орисани от Мая да бъдат винаги заедно и да се обичат безкрайно. И въпреки че приказката за малката Вяра се превърна в реалност, вярваме че тя и семейството й ще продължават да има своите вълшебни мигове на мир, любов и разбирателство.   Защото само силата на истинската любов може да даде щастливият завършек на всяка една история.   За да можем да продължим да подкрепяме приемните ни семейства и да развиваме приемната грижа, която е най-добрата алтернатива за деца, останали без родните си семейства, имаме нужда от Вашата подкрепа! Подкрепете ни като ДАРИТЕ за нашия проект  „Приемната грижа – сигурност, развитие и щастие за уязвимите деца“, част от благотворителната инициатива на Райфайзенбанк „Избери, за да помогнеш“. Можете да направите това…

Read More

Как един малък човек получи голяма подкрепа

By | Блог | No Comments

Редовно в училище учителките питат децата: „Кое тежи повече – 1 килограм памук или 1 килограм желязо“.   Същият въпрос можем да си зададем за малкия Калин. Който е наистина много малък. Дали неговата силна усмивка „тежи“ повече отколкото него самия…?   Кики, както се обръщат към него майка му Велина и татко му Калоян, се ражда, тежащ малко повече от един килограм. Но още с първата си глътка въздух, малкият показва на всички в болницата, че е готов да се бори… и то с усмивка.   Детенцето прекарва два месеца в отделението за недоносени на „УМБАЛ-Пловдив“ и заедно с целия медицински персонал и любовта на семейството си, Кики се бори да наддаде килограми, за да може най-после да се прибере вкъщи.   След изписването от неонатология, Велина, Калоян и Кики най-после могат да бъдат истинско семейство. За тях борбата, обаче, продължава, тъй като на детенцето все още не е онова пухкаво бебенце, което би трябвало да бъде всяко двумесечно детенце.   В продължение на 6 месеца, тримата заедно правят всичко по силите си, за да може Кики да започне да се храни нормално и да напълни бузките. Но задачата се оказва прекалено трудна – малкият наддава с едва 100 грама на месец.   Тогава Велина решава да потърси подкрепа от специалист и от докторите в болницата разбира за Христо Спасов – кинезитерапевт, който работи в „УМБАЛ-Пловдив“ по проект „Грижа в ранната възраст“, изпълняван от фондация „За Нашите Деца“. Освен активни занимания с него, Кики започва да посещава сесии по хидротерапия, осигурени по програма „Ранна детска интервенция“ на Център за обществена подкрепа „За деца и родители“. Безплатните водни занимания са осигурени по съвместен проект на фондация „За Нашите Деца“ и фондация „Международен женски клуб“, който стартира по-рано тази година. Междувременно, родителите на Кики консултира и нашият специалист „Ранна детска интервенция“ Нели Кънева, която изработва специална индивидуална програма за работа вкъщи, за да може малкият да повиши теглото си още по-бързо.   Резултатите не закъсняват. Само след 6 посещения на водна терапия, в рамките на 1 месец, Кики качва цели 750 грама. Велина е изумена и изразява своята искрена благодарност за, по нейни думи – „чудото, което се е случило“.   Екипът ни в гр. Пловдив продължава подкрепата за малкия Кики и неговите родители, които с всеки изминал ден се чувстват все по-спокойни и вярват, че детенцето им ще се развива пълноценно и ще порасне в силно и здраво момче. С все същата силна усмивка.   През първите девет месеца на 2018-та година фондация „За Нашите Деца“ е подкрепила 339 деца по проект „Грижа в ранна възраст“, а 102 е общият брой случаи на семейна подкрепа от екипа на Центъра ни за обществена подкрепа „За Деца и Родители“ в гр. Пловдив. Ние силно вярваме, че активната социална работа, психологическата подкрепа и мобилизирането на различни специалисти около едно дете са основните фактори, които помагат за излизането от ситуация на уязвимост и за справяне с трудностите в живота на едно семейство, както е това на малкия Кики. Затова не спираме да предоставяме пряка подкрепа за деца и семейства с подход, базиран на потребностите и възможностите на хората, на които…

Read More

Малката Анелия вече има свои мама, татко и по-голямо братче

By | Блог | No Comments

Поредното детенце, за което се грижихме в нашия Център за настаняване от семеен тип „Детска къща“, вече има свое семейство. Изпратихме малката Анелия в нейния нов дом заедно с мама, татко и по-голямото й братче – Андрей, който е повече от щастлив, че си има сестричка.   Анелия бе поверена на грижите на нашите детегледачки, когато беше съвсем мъничка – едва на 2 седмици. Майка й я оставила в болницата веднага след раждането и оттогава никой не я потърсил. И така до преди няколко месеца, когато на вратата ни похлопа прекрасното семейство на Даниела и Марин, което с много любов и нежност ще се грижи за нея оттук насетне.   За 10-тте месеца, през които се грижихме за нея, Анелия се превърна в енергично дете, с характер. Понякога, заради упоритостта й, детегледачките ни казваха, че се чувствали все едно борят ината на голям човек, а не на пеленаче. А най-много се инатяла, разказват, когато й приготвяли вкусна, но пък постна супа – често, вместо в стомахчето на Ани, супата се оказвала по лигавника й. Другите деца в Къщата, дори по-големите, също знаели да не я ядосват, защото иначе щели да последват гръмогласни ревове.   Благодарение на добрата и всеотдайна грижа на целия ни екип, Ани се развиваше нормално и съвсем бързо се научи да се обръща по коремче и по гръб, и да лази. Тя е едно силно и здраво детенце, което вече има свое истинско семейство. Семейство, което ще й даде… всичко. Обич, грижа, сигурност, бъдеще…и щастливо…

Read More

След година и половина в институция Вальо най-после заживя в истинско семейство

By | Блог | No Comments

Животът на Валентин започва по нестандартен начин. Малкият е роден не в болница, а в дома си, не е посрещнат с нетърпение и любов, а напротив –  отречен от баща си и в тежест на майка си, тежест, с която тя решава, че не може и не желае да се справи. На 20-я ден след раждането си, Вальо е разделен от родния му дом и заживява в дом за медико-социални грижи.   Първата година и половина от своя живот Валентин прекарва далеч от майчина ласка и бащина обич, далеч от истинско семейство, което му дава сигурност и да го закриля.  Детето прави първите си стъпки без те да са отбелязани и отпразнувани, справя се сам самичък със самотата и липсата на топла прегръдка и любов, а дома си, играчките си, съдбата си дели с още много други деца, които също като него си нямат никого. Тъжни деца с още по-тъжно настояще.   И така до днес. Днес Вальо напусна завинаги институцията и влезе с много усмивки в дома на Димитринка Георгиева – един от приемните родители, които екипът от Център по приемна грижа на фондация „За Нашите Деца“ подкрепя. Майка по признание и любяща жена, дала ново начало на 3 други деца преди него, които днес живеят обгрижвани от новото си семейство и имат щастливо детство. А да не забравяме, че самата тя има прекрасно 10-годишно момченце, с което всяка седмица ходят на излети сред природата.   Тя посрещна Вальо със силна прегръдка, каквато той не бе получавал досега, и цял кош с играчки – само за него.   Вярваме, че с любовта и нежността, които му дават Димитринка и нейното семейство, Валентин съвсем скоро ще се превърне в щастливо малко момче, готово да се срещне с бъдещите си майка и татко, които да му дадат всичко, което му е липсвало през първата година и половина от живота му.   От началото на годината фондация „За Нашите Деца“ е настанила 15 деца, лишени от родителски грижи, във всеотдайни приемни семейства. До момента 33 деца се радват на пълноценна грижа и любов. Екипът на Центъра ни по приемна грижа подкрепя 35 приемни семейства с обучения, психологическа и материална подкрепа, и предоставя шанс с децата да работят рехабилитатор, педиатър, специалист по ранна детска интервенция, които да им помогнат да се развиват…

Read More

Прощапулник в „Детска къща“

By | Блог | No Comments

Архитект, журналист или просто богата принцеса….   В тези три поприща ще се развива прекрасната малка Мариелка, за която се грижим в нашия Център за настаняване от семеен тип „Детска къща“. Това стана ясно вчера на прощапулника й, който се превърна в истинско детско празненство, с много подаръци, лакомства и музика.   Мариелка е каката в нашата Къща, която дойде при нас веднага след раждането си, едва на няколко дни. Макар и останала без мама и татко, при нас тя веднага намери любовта и сигурността, от която се нуждае всяко малко бебе. Благодарение на детегледачките ни, които полагат неуморни грижи за всяко малко вързопче, днес Мариелка и другите 5 дечица се развиват нормално, усмихват се и растат щастливи.   Наскоро празнувахме и първия рожден ден на малката перличка, направихме много снимки, които сложихме в албумче. За да могат нейните бъдещи мама и татко, които очакваме да се появят съвсем скоро, да запазят спомените от първия й истински дом, с първото й истинско семейство.   Ритуалите, празниците и традициите са важна част от живота на всеки един човек, давайки му онези специални моменти, които го съпътстват през целия му житейски път, още от най-ранното му детство. А тези моменти могат да се случат само благодарение на най-близките ни хора – нашите роднини, нашето семейство. Екипът на фондация „За Нашите Деца“ прави всичко възможно децата в „Детска къща“ да преживеят  тези специални мигове, така както всяко едно дете. Печем питка, събираме предмети, наричаме ги, наричаме и най-доброто на детето в този ден.   Всеки може да ни помогне да продължаваме да бъдем добрите орисници и да създаваме тези моменти за нашите деца. Вижте как…

Read More

Детските очи никога не лъжат…

By | Блог | No Comments

Колкото и малки и невръстни да са децата, те винаги усещат когато около тях има напрежение и негативни емоции, и особено, когато идват от техните родители.   Малката Лили е 4-годишна, когато  Даниел – нейният татко – се обръща към семейния консултант в Център за обществена подкрепа „Св. София“ към фондация „За Нашите Деца“ Петя Яначкова. Той е силно притеснен не само заради напрежението между него и съпругата му, а и защото дъщеря им не е щастливо и усмихнато дете.   Петя проследява историята на семейството и се среща с майката на Лили, Белослава – силна и властна жена, която държи както тя самата, така и дъщеря й да изглеждат перфектно на външен вид. Малката Лили е като кукла – красиво облечена, но без капчица блясък в очите. А очите на детето никога не лъжат.   Още на първите срещи Петя разбира, че срещу Даниел е заведено дело за домашно насилие и той има ограничителна заповед спрямо Белослава. Това я озадачава, защото на срещите майката избягва да я гледа в очите, говори малко и е видимо незаинтересована, а таткото е този, който е потърсил помощ. От дългогодишния си опит като семеен консултант, за Петя не е трудно да разбере, че не бащата е основната причина за нещастието в семейството. Той е изключително грижовен към дъщеря си и страда, че детето му е нещастно. Страхува се какво ще стане с Лили, ако семейството им се разпадне – как ли ще го понесе? Даниел знае, че малкото му момиченце иска просто мама и татко да са в добри отношения, и неуспешните й опити да ги сдобри не й се отразяват добре. Освен проблеми помежду си, Белослава и Даниел се състезават кой е по-по-най-добрият родител. На Лили, обаче, тази обич й идва в повече….   Последваха две съдебни дела. Последва и нашата сериозна подкрепа, за да може детето да остане и с двамата си родители. Превратна точка в този случай е рязкото влошаване на здравословното състояние на Белослава. Тогава Даниел пренебрегва забраната, наложена от съда, помага й, придружава я на всички прегледи и лечения. За кратко време тя разбира, че има до себе си силен човек, който не иска нищо друго освен щастие за цялото си семейство. Това води до коренна промяна в отношението й. Малката Лили веднага усеща подобрението и възродената любов между мама и татко, и лъчезарната усмивка се връща на лицето й. След още няколко разговора със семейството случаят е затворен, и семейството живее спокоен живот. Малката Лили играе неуморно с блясък в очите – от щастие, не от сълзи.   Всяко дете има нужда от сигурна и спокойно среда, в която да расте и да се развива щастливо. А това зависи от отношението на родителите както към него, така и помежду им. Със средствата, набрани по време на нашето първо и ексклузивно благотворително събитие – Арт вечер на добродетелите 2018, ние от фондация „За Нашите Деца“ ще подкрепим още повече семейства като това на Даниел, Белослава и красивата Лили, за да останат заедно и да имат пълноценен живот… като…

Read More

Как помогнахме на две малки сестрички да открият своето щастие

By | Блог | No Comments

Силвия на 1 годинка и Ирина на 1 месец са две малки сестрички, изоставени от своята майка. Те никога не са познавали своя татко и никой в родния им дом не им се е радвал и не е проявявал желание да ги гушка и да си играе с тях. Майка им сама се свързва с отдел „Закрила на детето“, казва че няма финансова възможност и не иска да се грижи за тях.  От ОЗД получават информация, че те имат и други братя и сестри, които никога не са се виждали, и които още като новородени са настанени при близки и роднини.   Веднага след  като получава сигнал за сестричките, специалистът Мариета Божанова от Център по приемна грижа към фондация „За Нашите Деца“ се заема със случая. Тя е изненадана от лошото отношение, което децата са получавали, както и от липсата на елементарна грижа и ниската хигиена на средата, в която са гледани. Друг проблем е, че развитието на по-голяма сестричка, Силвия, е забавено за възрастта й.   Тъй като не е намерено приемно семейство, в което двете дечица да бъдат настанени заедно, те са приети от две различни приемни майки. Дотогава децата нямат личен лекар, а по-малката Ирина няма дори и акт за раждане. Веднага след като момиченцата са настанени в приемни семейства, се забелязва положителна разлика – момиченцета вече са пухкави и имат бузки, усмихват се непрестанно и се радват искрено на играчките си и полученото внимание. Имат и лични лекари, които се грижат за тяхното здраве, а приемните им родители правят всичко по силите си, за да наваксат изоставането. И двете са изключително общителни и харесват да се срещат с други деца и възрастни.   Ние от фондация „За Нашите Деца“ вярваме, че приемната грижа е шанс за много деца да не попаднат в изолацията на институциите, а да имат истинско семейство, което да ги дарява с индивидуална грижа, внимание и любов. Затова ще продължим да подкрепяме Силвия и Ирина, за да могат двете слънчеви момиченца съвсем скоро да бъдат осиновени и да имат свое любящо семейство. През първите 6 месеца на 2018 г. Центърът ни по приемна грижа в гр. София подкрепи 45 деца, настанени в наши всеотдайни приемни семейства.   …

Read More

Как един малък юнак се изправи на крака

By | Блог | No Comments

Ивайло е малко красиво момченце, родено в гр. Пловдив, което живее с майка си Глория и баща си Иван. Семейството с радост посреща пеленачето, но веднага след раждането разбират, че то страда от церебрална парализа. В продължение на две години с майка му обикалят стотици лекарските кабинети в търсене на специалисти, които да помогнат на Ивайло. Междувременно, отношенията на Глория и съпруга й стават все по-обтегнати, те често се разделят и събират отново. Иван работи през по-голямата част от деня и много рядко има възможност да ги придружава, както и да се грижи за момчето.   Ежедневието на Глория е изпълнено с предизвикателства, тя непрестанно е заета със сина си, а скандалите и проблемите продължават. Състоянието на Ивайло не се подобрява, независимо от рехабилитацията, която посещава всяка седмица, а Глория е на прага на силите си. Тя напуска дома на съпруга си и двамата с Ивайло заживяват под наем. Финансовото им положение е изключително тежко, а всекидневното придвижване с тежката специализирана количка е почти невъзможно.   Отчаяна и безпомощна, без подкрепа от близки и роднини, Глория се обръща към отдел „Закрила на детето“ за помощ. След като специалисти се срещат с майката и детето, те я насочват към Център за обществена подкрепа „За деца и родители“ на фондация „За Нашите Деца“.   Екипът ни веднага включва Ивайло в сесии по хидротерапия, предоставени безплатно по съвместния ни проект с фондация „Международен Женски Клуб“ – „По-добър живот за дете в нужда“. Само след 6 месеца напредъкът е видим – мускулите му се отпускат и той сам стои изправен. За Глория това е най-щастливият момент – да види как детето й се подобрява, започва да се усмихва и е спокойно. Малко по малко надеждата се връща в майчиното сърце. Тя се надява, че скоро ще види първите му самостоятелни крачки!   Ние от фондация „За Нашите Деца“ продължаваме да подкрепяме Ивайло и да посещаваме него и майка му в техния дом. Пожелаваме им много радост, и слънчеви дни, изпълнени със…

Read More

Малкото момче в големия свят

By | Блог | No Comments

Едва на 5 години и половина, Виктор вече е преминал през много премеждия. Роден преждевременно, с много ниско тегло, още от първата си глътка въздух се налага да се бори за живота си. През първите два месеца е изолиран в кувьоз в интензивното отделение за недоносени бебета и най-близките му  – неговите майка и татко, не могат да са до него.   Когато се прибира у дома, Виктор има дихателни проблеми и не вижда добре, страда от недостиг на различни жизненоважни вещества. Родителите му изживяват това много тежко, чувстват се едновременно уплашени, но и виновни за състоянието на малкото си момченце. Въпреки всички трудности, те не спират да се борят и ежедневно водят Вики при различни специалисти – лекари, рехабилитатори, офталмолози, докато най-накрая един от тях насочва семейството към Центъра за обществена подкрепа „Св. София“ на фондация „За Нашите Деца“. Специалистите вярват, че при нас детето ще намери нужната подкрепа, за да навакса изпуснатото, да придобие нови умения и да преодолее страха от запознанство с нови деца и общуване със свои връстници.   Когато за първи път семейството се среща със старши специалист „Ранна детска интервенция“ Петя Узунова, Виктор е вече на 4 години, но боледува често и му се налага да прекарва повечето си време в различни лекарски кабинети и болници. Момчето трябва да се научи да общува свободно, а родителите му имат истинска нужда да споделят проблемите си с някой, който не само ще ги разбере, но и ще намери правилен начин да им помогне.   Още след първата среща, на Виктор е направена оценка на цялостното развитие. Той е включен в групови занимания по музико- и арт-терапия, както и лечебна езда, които му се отразяват изключително добре и той  вече не се плаши от силни шумове и други деца. Най-любимото занимание за Виктор е ездата, той показва силен интерес към кончетата. Обича да споделя своите ябълки с тях, гали ги и не се страхува да е в близост до животните. Семейството е истински щастливо, когато вижда малкото си момче да общува с друго дете и проявява желание да сподели обяда си с него.   И до този момент Виктор продължава да посещава различни занимания по програма „Ранна детска интервенция“ в ЦОП и те влияят благоприятно на развитието му. Вече порасналото момче е готово да посрещне големия свят около себе си и с помощта на най -близките си хора да се справи със страховете и проблемите…

Read More