Щастливи истории

Щастливи истории

Прощапулник в „Детска къща“

By | Блог | No Comments

Архитект, журналист или просто богата принцеса….   В тези три поприща ще се развива прекрасната малка Мариелка, за която се грижим в нашия Център за настаняване от семеен тип „Детска къща“. Това стана ясно вчера на прощапулника й, който се превърна в истинско детско празненство, с много подаръци, лакомства и музика.   Мариелка е каката в нашата Къща, която дойде при нас веднага след раждането си, едва на няколко дни. Макар и останала без мама и татко, при нас тя веднага намери любовта и сигурността, от която се нуждае всяко малко бебе. Благодарение на детегледачките ни, които полагат неуморни грижи за всяко малко вързопче, днес Мариелка и другите 5 дечица се развиват нормално, усмихват се и растат щастливи.   Наскоро празнувахме и първия рожден ден на малката перличка, направихме много снимки, които сложихме в албумче. За да могат нейните бъдещи мама и татко, които очакваме да се появят съвсем скоро, да запазят спомените от първия й истински дом, с първото й истинско семейство.   Ритуалите, празниците и традициите са важна част от живота на всеки един човек, давайки му онези специални моменти, които го съпътстват през целия му житейски път, още от най-ранното му детство. А тези моменти могат да се случат само благодарение на най-близките ни хора – нашите роднини, нашето семейство. Екипът на фондация „За Нашите Деца“ прави всичко възможно децата в „Детска къща“ да преживеят  тези специални мигове, така както всяко едно дете. Печем питка, събираме предмети, наричаме ги, наричаме и най-доброто на детето в този ден.   Всеки може да ни помогне да продължаваме да бъдем добрите орисници и да създаваме тези моменти за нашите деца. Вижте как…

Read More

Детските очи никога не лъжат…

By | Блог | No Comments

Колкото и малки и невръстни да са децата, те винаги усещат когато около тях има напрежение и негативни емоции, и особено, когато идват от техните родители.   Малката Лили е 4-годишна, когато  Даниел – нейният татко – се обръща към семейния консултант в Център за обществена подкрепа „Св. София“ към фондация „За Нашите Деца“ Петя Яначкова. Той е силно притеснен не само заради напрежението между него и съпругата му, а и защото дъщеря им не е щастливо и усмихнато дете.   Петя проследява историята на семейството и се среща с майката на Лили, Белослава – силна и властна жена, която държи както тя самата, така и дъщеря й да изглеждат перфектно на външен вид. Малката Лили е като кукла – красиво облечена, но без капчица блясък в очите. А очите на детето никога не лъжат.   Още на първите срещи Петя разбира, че срещу Даниел е заведено дело за домашно насилие и той има ограничителна заповед спрямо Белослава. Това я озадачава, защото на срещите майката избягва да я гледа в очите, говори малко и е видимо незаинтересована, а таткото е този, който е потърсил помощ. От дългогодишния си опит като семеен консултант, за Петя не е трудно да разбере, че не бащата е основната причина за нещастието в семейството. Той е изключително грижовен към дъщеря си и страда, че детето му е нещастно. Страхува се какво ще стане с Лили, ако семейството им се разпадне – как ли ще го понесе? Даниел знае, че малкото му момиченце иска просто мама и татко да са в добри отношения, и неуспешните й опити да ги сдобри не й се отразяват добре. Освен проблеми помежду си, Белослава и Даниел се състезават кой е по-по-най-добрият родител. На Лили, обаче, тази обич й идва в повече….   Последваха две съдебни дела. Последва и нашата сериозна подкрепа, за да може детето да остане и с двамата си родители. Превратна точка в този случай е рязкото влошаване на здравословното състояние на Белослава. Тогава Даниел пренебрегва забраната, наложена от съда, помага й, придружава я на всички прегледи и лечения. За кратко време тя разбира, че има до себе си силен човек, който не иска нищо друго освен щастие за цялото си семейство. Това води до коренна промяна в отношението й. Малката Лили веднага усеща подобрението и възродената любов между мама и татко, и лъчезарната усмивка се връща на лицето й. След още няколко разговора със семейството случаят е затворен, и семейството живее спокоен живот. Малката Лили играе неуморно с блясък в очите – от щастие, не от сълзи.   Всяко дете има нужда от сигурна и спокойно среда, в която да расте и да се развива щастливо. А това зависи от отношението на родителите както към него, така и помежду им. Със средствата, набрани по време на нашето първо и ексклузивно благотворително събитие – Арт вечер на добродетелите 2018, ние от фондация „За Нашите Деца“ ще подкрепим още повече семейства като това на Даниел, Белослава и красивата Лили, за да останат заедно и да имат пълноценен живот… като…

Read More

Как помогнахме на две малки сестрички да открият своето щастие

By | Блог | No Comments

Силвия на 1 годинка и Ирина на 1 месец са две малки сестрички, изоставени от своята майка. Те никога не са познавали своя татко и никой в родния им дом не им се е радвал и не е проявявал желание да ги гушка и да си играе с тях. Майка им сама се свързва с отдел „Закрила на детето“, казва че няма финансова възможност и не иска да се грижи за тях.  От ОЗД получават информация, че те имат и други братя и сестри, които никога не са се виждали, и които още като новородени са настанени при близки и роднини.   Веднага след  като получава сигнал за сестричките, специалистът Мариета Божанова от Център по приемна грижа към фондация „За Нашите Деца“ се заема със случая. Тя е изненадана от лошото отношение, което децата са получавали, както и от липсата на елементарна грижа и ниската хигиена на средата, в която са гледани. Друг проблем е, че развитието на по-голяма сестричка, Силвия, е забавено за възрастта й.   Тъй като не е намерено приемно семейство, в което двете дечица да бъдат настанени заедно, те са приети от две различни приемни майки. Дотогава децата нямат личен лекар, а по-малката Ирина няма дори и акт за раждане. Веднага след като момиченцата са настанени в приемни семейства, се забелязва положителна разлика – момиченцета вече са пухкави и имат бузки, усмихват се непрестанно и се радват искрено на играчките си и полученото внимание. Имат и лични лекари, които се грижат за тяхното здраве, а приемните им родители правят всичко по силите си, за да наваксат изоставането. И двете са изключително общителни и харесват да се срещат с други деца и възрастни.   Ние от фондация „За Нашите Деца“ вярваме, че приемната грижа е шанс за много деца да не попаднат в изолацията на институциите, а да имат истинско семейство, което да ги дарява с индивидуална грижа, внимание и любов. Затова ще продължим да подкрепяме Силвия и Ирина, за да могат двете слънчеви момиченца съвсем скоро да бъдат осиновени и да имат свое любящо семейство. През първите 6 месеца на 2018 г. Центърът ни по приемна грижа в гр. София подкрепи 45 деца, настанени в наши всеотдайни приемни семейства.   …

Read More

Как един малък юнак се изправи на крака

By | Блог | No Comments

Ивайло е малко красиво момченце, родено в гр. Пловдив, което живее с майка си Глория и баща си Иван. Семейството с радост посреща пеленачето, но веднага след раждането разбират, че то страда от церебрална парализа. В продължение на две години с майка му обикалят стотици лекарските кабинети в търсене на специалисти, които да помогнат на Ивайло. Междувременно, отношенията на Глория и съпруга й стават все по-обтегнати, те често се разделят и събират отново. Иван работи през по-голямата част от деня и много рядко има възможност да ги придружава, както и да се грижи за момчето.   Ежедневието на Глория е изпълнено с предизвикателства, тя непрестанно е заета със сина си, а скандалите и проблемите продължават. Състоянието на Ивайло не се подобрява, независимо от рехабилитацията, която посещава всяка седмица, а Глория е на прага на силите си. Тя напуска дома на съпруга си и двамата с Ивайло заживяват под наем. Финансовото им положение е изключително тежко, а всекидневното придвижване с тежката специализирана количка е почти невъзможно.   Отчаяна и безпомощна, без подкрепа от близки и роднини, Глория се обръща към отдел „Закрила на детето“ за помощ. След като специалисти се срещат с майката и детето, те я насочват към Център за обществена подкрепа „За деца и родители“ на фондация „За Нашите Деца“.   Екипът ни веднага включва Ивайло в сесии по хидротерапия, предоставени безплатно по съвместния ни проект с фондация „Международен Женски Клуб“ – „По-добър живот за дете в нужда“. Само след 6 месеца напредъкът е видим – мускулите му се отпускат и той сам стои изправен. За Глория това е най-щастливият момент – да види как детето й се подобрява, започва да се усмихва и е спокойно. Малко по малко надеждата се връща в майчиното сърце. Тя се надява, че скоро ще види първите му самостоятелни крачки!   Ние от фондация „За Нашите Деца“ продължаваме да подкрепяме Ивайло и да посещаваме него и майка му в техния дом. Пожелаваме им много радост, и слънчеви дни, изпълнени със…

Read More

Малкото момче в големия свят

By | Блог | No Comments

Едва на 5 години и половина, Виктор вече е преминал през много премеждия. Роден преждевременно, с много ниско тегло, още от първата си глътка въздух се налага да се бори за живота си. През първите два месеца е изолиран в кувьоз в интензивното отделение за недоносени бебета и най-близките му  – неговите майка и татко, не могат да са до него.   Когато се прибира у дома, Виктор има дихателни проблеми и не вижда добре, страда от недостиг на различни жизненоважни вещества. Родителите му изживяват това много тежко, чувстват се едновременно уплашени, но и виновни за състоянието на малкото си момченце. Въпреки всички трудности, те не спират да се борят и ежедневно водят Вики при различни специалисти – лекари, рехабилитатори, офталмолози, докато най-накрая един от тях насочва семейството към Центъра за обществена подкрепа „Св. София“ на фондация „За Нашите Деца“. Специалистите вярват, че при нас детето ще намери нужната подкрепа, за да навакса изпуснатото, да придобие нови умения и да преодолее страха от запознанство с нови деца и общуване със свои връстници.   Когато за първи път семейството се среща със старши специалист „Ранна детска интервенция“ Петя Узунова, Виктор е вече на 4 години, но боледува често и му се налага да прекарва повечето си време в различни лекарски кабинети и болници. Момчето трябва да се научи да общува свободно, а родителите му имат истинска нужда да споделят проблемите си с някой, който не само ще ги разбере, но и ще намери правилен начин да им помогне.   Още след първата среща, на Виктор е направена оценка на цялостното развитие. Той е включен в групови занимания по музико- и арт-терапия, както и лечебна езда, които му се отразяват изключително добре и той  вече не се плаши от силни шумове и други деца. Най-любимото занимание за Виктор е ездата, той показва силен интерес към кончетата. Обича да споделя своите ябълки с тях, гали ги и не се страхува да е в близост до животните. Семейството е истински щастливо, когато вижда малкото си момче да общува с друго дете и проявява желание да сподели обяда си с него.   И до този момент Виктор продължава да посещава различни занимания по програма „Ранна детска интервенция“ в ЦОП и те влияят благоприятно на развитието му. Вече порасналото момче е готово да посрещне големия свят около себе си и с помощта на най -близките си хора да се справи със страховете и проблемите…

Read More

Още едно малко птиче полетя към своите осиновители

By | Блог | No Comments

Още едно птиче, за което се грижи приемен родител на фондация „За Нашите Деца“, полетя към своите нови родители.   Поехме малката Траяна през месец март направо от родилно отделение. Тогава за нея отвари вратите на своя дом Маргарита Танева, приемна майка, подкрепяна от фондация „За Нашите Деца“.   Маргарита е професионален приемен родител от 2016-та година. Веднъж докато обсъждала с хората новините попаднала на информацията, че се търсят професионални родители. От този момент поема по пътя към своята нова мисия в живота, мисия, която променя съдби.   „Аз винаги съм чувствала вътрешна необходимост да помагам на хората, да правя нещо добро.“, споделя Маргарита.   Жената с огромно сърце преминава през обучителни курсове от експертите в Центъра ни по приемна грижа и с тяхна подкрепа започва да се грижи за първото си приемно дете.   Траянка е вече третото поредно дете. По време на тези четири месеца тя се радва на всеотдайната обич на приемния си родител Маргарита. Освен това тя получава всички необходими имунизации и се развива като всяко едно добре обгрижвано детенце.   С много топлина в сърцето Маргарита предаде Траянка на новите й родители. И днес усмихната и жизнерадостна тя се събуди в нов дом, този на своите осиновители. А домът на Маргарита се подготвя за следващия, търсещ майчина ласка, мъник, който ще бъде настанен при нея идния петък.   Благодарим на Маргарита за обичта и подкрепата, които дава на всяко дете, докоснало нейното сърце и преминало през нейните любящи грижи. Благодарим и на социалния работник Мариета Божанова за неуморната съвместна работа и оказана емоционална подкрепа в точното време за приемната майка.   А на Траянка пожелаваме здраве, спокойно и щастливо детство!     Фондация „За Нашите Деца” е създател на първия в България Център по приемна грижа (2011г.). В него екип от специалисти набира, обучава и подкрепя кандидат-приемни и приемни семейства, приели в уютния си дом деца, които не могат да живеят в родното си семейство. Центърът ни по приемна грижа работи с  32 приемни семейства на територията на гр. София и…

Read More

Майчината любов е по-силна от всичко

By | Блог | No Comments

В една топла лятна нощ, непълнолетната Цветелина и нейните приятелки решават да посетят квартално нощно заведение. Вечерта минава прекрасно за Цветелина и това се дължи най-вече на факта, че среща стройния и привлекателен Иван. Между младежите бързо припламва искра и два месеца след първата им среща заживяват заедно в дома на Иван, заедно с неговите родители. Това продължава само месец и половина, тъй като момичето разбира, че приятелят й изневерява. Прибира се при родителите си и скоро след това разбира, че е бременна. Tърси помощ и подкрепа от Иван, но той й казва, че няма нито желание, нито възможност, да бъде баща.   В момент на слабост, Цветелина започва да се колебае дали да задържи детето. Винаги силно е искала да има поне три деца, които да израснат щастливи и обичани. Споделя своята несигурност с родителите си, които я подкрепят напълно. Скоро след като разбира за бременността, майката на Цветелина – Катя, се свързва с Центъра за обществена подкрепа „Св. София“ на фондация „За Нашите Деца“, и търси съдействие и надежда. Подкрепата не закъснява – нашият социален работник Фикрие Байдакова веднага започва работа с несигурната млада майка и заедно преодоляват страховете й.   И така през декември 2017 г. Цветелина ражда здраво момиченце, което кръщава Милена. Нейна опора в този емоционален момент са всичките й роднини и приятели, но и Фикрие, която полага много усилия да научи Цветелина как да гледа дъщеря си по възможно най-добър начин. Тъй като майката няма навършени 18 години и не получава никакви доходи, ние й осигурихме всичко необходимо за посрещането на новороденото – памперси и шишета, корито, дрешки и козметика.   Цветелина ни сподели, че е благодарна на целия ни екип за подкрепата. Тя е щастлива да се грижи за малката Милена и е убедена, че дъщеря й ще израсне обичана безкрайно както от мама, така и от баба и дядо. Специалистите на ЦОП „Св. София“ продължават да проследяват развитието на малката Милена, както и грижите полагани от вече пълнолетната й…

Read More

Историята на малката птичка

By | Блог | No Comments

Известният американски писател Робърт Хайнлайн е казал: „Да бъдеш майка е отношение, а не биологична връзка.“ Именно това е призванието на приемния родител Красимира Нанова – да бъде майка.   Красимира е един от най-дългогодишните приемни родители на фондация „За Нашите Деца“ и под крилото й вече са израснали четири малки птички. Тя полага неуморни усилия, за да види как птичките й политат, а до нея са нейния съпруг и големия й пухкав котарак Пеци.   Съвсем наскоро в живота на Красимира се появява малкия Митко. Той прекарва първата година от живота си при своята биологична майка, но поради финансови проблеми и ниско качество на родителска грижа е изведен от родното му семейство и настанен в Център за настаняване от семеен тип. Когато екипът от Център по приемна грижа на фондация „За Нашите Деца“ разбира за него, бързо уговаря срещата му с Красимира, за да може момченцето час по-скоро да открие своето ново любящо семейство. Тя остава впечатлена от спокойната детска усмивка и слънчевото личице и веднага приема малкия Митко в дома си.   Вече на година и четири месеца, Митко живее със своите приемни родители в спокойна, уютна и любяща среда. Играе с най-добрия си приятел –пухкавия котарак Пеци и като възпитан джентълмен прибира сам играчките си в кошчето. Отскоро Митко прави и своите първи, сигурни крачки, и изненадва приемната си майка, когато хване лъжицата и се опитва да яде кашата си сам. Тя очаква съвсем скоро да чуе и първите му думички. Приемният баща на момченцето е бивш фотограф и обича да запълва семейните албуми с нови снимки. Като истински модел Митко гордо позира в ръцете на Красимира, или на мекия диван до своя котарак. Очичките на малката птичка са изпълнени с щастие и причината е топлата грижа и безкрайната любов, които получава.   Красимира се надява, че скоро Митко ще бъде вписан в регистъра за осиновяване и ще намери добро семейство, което ще продължи да помага на малката птичка да направи своя полет в…

Read More

Историята на двама герои и тяхната принцеса

By | Блог | No Comments

Росен и Андрей се срещат в дом за деца, лишени от родителски грижи,  и от възпитателите там разбират, че са братя. Оттогава те стават неизменна опора един за друг. По-късно, когато навършва пълнолетие,  Андрей среща младата и красива Таня, която също като него е израснала без родители, и двамата заживяват заедно. Скоро след  това на младото семейство се ражда дъщеричка – чернооката красавица Мария, но веднага след раждането, майката напуска семейството си и повече никога не се връща у дома.   Малката Мария остава на грижите на баща си Андрей, който е подкрепян изцяло от брат си. Двамата заживяват заедно със своята малка принцеса и за момент не си представят живота без нея. Когато тя навършва 6 месеца, личният й лекар установява двигателни проблеми, тя получава и епилептичен пристъп, а  скоро след това невролог открива, че има тежка умствена изостаналост. Вече на 4 годинки, Мария все още не може да ходи и да говори.   Силно притеснени от състоянието на детето, Росен и Андрей се обръщат към Център за обществена подкрепа „Св. София“ на фондация „За Нашите Деца“, и с Мария започва работа специалистът по ранна детска интервенция Рая Цветанова. Малката посещава услуги по програма „Ранна детска интервенция“, които да помогнат в бъдещото й развитие и в това да има щастливо детство и нормален живот. Един път в седмицата момиченцето посещава и музикотерапия, където заедно с другите деца се учи да общува докато се забавлява. Междувременно нашите специалисти работят с Росен и Андрей, за да могат те да се научат как по-добре да се грижат за детенце с трудности в развитието, и Мария час по-скоро да направи първите си крачки и да каже първата си думичка. Която най-вероятно ще бъде… „тати“.   Двамата мъже са герои, защото въпреки трудните моменти и липсата на подкрепа от страна на родната майка, не се отказват и за момент от Мария. Тяхната отдаденост насърчава Мария, и тя вече стъпва смело, придържайки се за мебелите вкъщи, играе с плюшени играчки, и искрено се забавлява когато слуша детски песнички.   Росен и Андрей за пример за това как с много сплотеност и любов всяко дете има шанс да води нормален и щастлив живот. Те няма да се откажат от борбата за малката си принцеса и ще останат нейните големи герои! А ние от ЦОП „Св. София“ ще продължаваме да ги подкрепяме, докато не се почувстват готови да поемат грижата за Мария…

Read More

История за (не)сбъднатите мечти

By | Блог | No Comments

Със Силвия се срещнахме за първи път в болницата в гр. Пловдив – несигурна и сама, беше решила да остави детенцето си. Нашият социален работник от Център за обществена подкрепа „За деца и родители“ към фондация „За Нашите Деца“ Таня веднага откликна на повикването на лекарите и бързо отиде в болницата, за да направи всичко по силите си бебчето да остане с майка си.   В рамките на около половин час Таня успя да научи много за Силвия и нейното голямо семейство – как тя и патньорът ? се обичат силно и се познават още от деца, как са били нетърпеливи да направят свое семейство, да имат много румени и здрави деца и да живеят в мир и любов в красива къща. Мечтата им обаче не се сбъдва напълно. Силвия и Ангел заживяват заедно, раждат им се 4 деца, но мечтаният дом не е точно такъв, какъвто са си го представяли, когато са били малки. В момента Силвия и 2 от децата й живеят в полуразрушена къща, със счупени прозорци, прогнила врата и скърцащ под, докато първородното ? детенце, родено с увреждане, е далеч от нея, в приемно семейство, което има възможност да полага необходими грижи и да посреща специфичните му нужди. Ангел пък е в чужбина, за да изкарва пари за семейството си и рядко се прибира. А през това време Силвия е самичка, объркана и несигурна дали за четвъртото им детенце няма да бъде по-добре да живее в друго семейство….   Таня разговаря дълго със Силвия, увери я, че целият екип на ЦОП „За деца и родители“ е готов да я подкрепи, за да могат майка и бебе да останат заедно и да не се разделят. Осигури на младата майка комплект за новородено, който съдържа всичко необходимо за посрещане на нуждите на едно бебенце през първите няколко месеца от неговия живот – памперси, дрешки, шампоани и кремчета, адаптирано мляко и др. Имайки тази подкрепа и увереността, че не е сама, в крайна сметка Силвия решава, че няма смелостта да остави детенцето си и заедно се прибират у дома.   „Оттук насетне за Силвия предстоят много предизвикателства, които ще я превърнат в още по-добра съпруга, майка и жена,“ казва Таня. Двете заедно ще работят за това Силвия да се научи да поддържа семейния дом чист, така че да е безопасен за най-малкия член на семейството – Валери, кръстен на баща ?, както и как най-добре да се грижи за него – как да го къпе, кога да му сменя пелените, как да си играе с него, за да насърчава развитието му. „Бързо забелязах, че Силвия силно иска да се научи как да гледа по-добре децата си. Отговорна е и се старае да се води от напътствията, които ? давам,“ споделя още Таня.   Със Силвия и семейството й ще работим до момента, в който сама не ни увери, че е готова да поеме грижата за децата и дома си и да е самостоятелна в отговорната задача на…

Read More