Щастливи истории

Щастливи истории

Днес ЦНСТ „Детска къща“ изпрати най-гласовития си обитател в новото му семейство

By | Блог | No Comments

Днес се сбогувахме с нашия сладур Иван, когото изпратихме от нашата Детска къща у дома с новото му семейство.    За първи път поехме Ванко в прегръдките си преди 6 месеца, когато беше едва на 2 седмици – съвсем мъничко бебе, с рошава черна косица и красиви кафяви очи. Още оттогава Ванко се очерта като най-гръмогласното бебе в Детска къща и макар рядко да плачеше и да се сърдеше, беше истински страшен, когато се разлютеше. Дете с характер, шегуваха се всички детегледачки.   Освен гласовит, бебокът е уникален чаровник и истинска фурия – обича да е център на вниманието, постоянно пълзи и се закача с другите деца. За своите нови мама и татко, Ванко е подготвил широк репертоар от всякакви бебешки изпълнения, които вярваме ще донесат на новото семейство много смях и весели моменти.   Ванко е едно от 7-те деца, прекарали първите месеци от живота си в уютната среда на Детска къща, за които намерихме любящо семейство през изминалата 2017г.. Пет от тях бяха осиновени, 1 върнахме в любящото му родно семейство и 1 днес расте щастливо в приемно семейство, очаквайки своите осиновители. Център за настаняване от семеен тип „Детска къща“ е място за настаняване на малки деца (до 6 деца от 0 до 7 години), изоставени от своите родители, често пъти още от родилно отделение. В Детска къща бебетата получават пълноценна грижа, внимание и много обич, докато екипите ни търсят трайно решение за всяко от тях – връщане в родното семейство, осиновяване или живот в приемно семейство. За изминалите 5 години от създаването ?, свой временен дом в Детска къща откриха 38 деца, от които 34 са вече осиновени. Благодарение на професионалния подход на екипа на Детска къща и доброто ни сътрудничество с отделите за закрила на детето, всяко от децата остава при нас между 4 и 6 месеца, след което се връща в биологичното си семейство, а ако това не е възможно, заживява в истинското семейство на осиновителите си, или на приемното си семейство. …

Read More

Баща прегърна сина си у дома след тригодишна битка с институциите

By | Блог | No Comments

Преди близо 3 години, на вратата на Центъра ни за обществена подкрепа в София почука Владимир – един баща, носещ много огорчение в душата си и тъга в очите си. Съкрушен, изгубил вяра в институциите, Владо търсеше подкрепа, за да върне детето си. Разказа ни за Веско – чакан и желан единствен син, който тъкмо се бе появил на бял свят. На Великден. Но Великият ден за малкото семейство е помрачен, когато социалните отнемат Веско от ръцете на таткото и го отвеждат далеч, някъде където ще дели „любовта“ на непознати жени с други, изоставени, непотърсени деца. Какъвто Веско не е.   Поехме случая и работихме упорито цели 3 години, бяхме неотлъчно до Владо, подкрепяхме го в битката за сина му, за семейството му, за правото му да е баща на Веско, да се грижи за него и да го обича, и детето да се радва на любовта на родното си семейство. Придружихме го до всички институции, застъпихме се за него в  съда,  сътрудничихме  си  с  адвоката  –  защитник. Подкрепихме   неговото  израстване  като  личност и му помогнахме да продължи да бъде бащата, от когото има нужда и другото му дете – прекрасната Стела.   Благодарение на упоритостта на таткото и професионализма на експертите ни, преди месец Владо най-после върна у дома сина си. Днес баща и син отново са заедно с мама и по-голямата сестричка. Щастливото семейство посрещна Коледните и новогодишни празници у дома – там, където малкият винаги е бил очакван, където има своето специално и запазено място.   Историята на Владо и Веско разказва за много недоверие и неразбиране, за много страхове, но и много смелост. За това какво е да имаш 2 деца, родени от партньорка с психично заболяване, какво е да се бориш с ежедневието без право на почивка, и въпреки умората, в края на деня да не можеш да заспиш, защото едно от децата ти е някъде далеч, орисано да прекара първите години от живота си далеч от родното си семейство.   Но тя доказва и как подкрепата на експертите от фондацията прави така, че повече деца да има щастливо детство в родните си…

Read More

Още едно новородено бебе настанено в любящо приемно семейство на фондация „За Нашите Деца“

By | Блог | No Comments

През първите 11 месеца на изминалата 2017 година, 5 изоставени новородени бебчета бяха настанени по спешност в приемни семейства, с които работи фондация „За Нашите Деца“. Днес това се случи и с малкия Ивайло, който  благодарение на прекрасното семейство на Галина и Алексей Ангелови, няма да усети липсата на майчина и таткова ласка и ще започне своя живот както всяко друго дете – обгрижван и истински обичан.   Ивайло е изоставен веднага след раждането си – нежелан от родителите си, дребосъкът прекарва 3 месеца в отделението на болницата, чакайки своите нови мама и татко. Детенцето се ражда с проблем в развитието – едното му краче е по-слабо от другото и недобре развито. Този проблем, макар и лесно преодолим с редовна рехабилитация, би могъл да доведе до по-големи усложнения за в бъдеще, ако бъде пренебрегнат. Затова и бързото настаняване в семейство бе от ключово значение за  по-нататъшното развитие на Иво.   От фондация „За Нашите Деца“ сме благодарни на Галина и Алексей, които за пореден път отвориха дома и сърцата си за детенце, лишено от родителска обич. Семейството се грижи за деца без родители от 2012 г. и до момента е помогнало за отглеждането на 4 деца, 1 от които е върнато в биологичното си семейство, а другите 3 са осиновени. Галя и Алексей са пример за това как с много внимание, обич и грижа, всяко дете има истински шанс за свое семейство.   Фондация „За Нашите Деца” е създател на първия в България Център по приемна грижа (2011г.). В него екип от специалисти набира, обучава и подкрепя кандидат-приемни и приемни семейства, приели в уютния си дом деца, които не могат да живеят в родното си семейство. Центърът ни по приемна грижа работи с  32 приемни семейства на територията на гр. София и София-област, които в момента дават цялата любов и грижа за 34 деца на различна…

Read More

Днес нашият малък „Антонио Бандерас“ напусна „Детска къща“ със своите нови мама и татко

By | Блог | No Comments

От ЦНСТ „Детска къща“ днес изпратихме и малкия красавец Тони, който вече има свои нови любящи мама и татко.    Тони дойде при нас веднага след раждането си, на 15-дневна възраст, и веднага се превърна в перлата в короната на „Детска къща“. Плачеше много, беше капризен и растеше с буен нрав, но пък пленяваше всички с уникални чар, усмивка, големи очи и къдрава тъмна коса, на букли. Малкият красавец боледуваше много, имаше леко изоставане – на 7 месеца все още не можеше да се обръща, но с подкрепата на психолози и специалисти „Ранна детска интервенция“ към фондация „За Нашите Деца“, Тони бързо преодоля проблемите и днес вече е в пълна готовност да проходи. Заедно с другите деца от „Детска къща“, Тони всяка седмица се забавляваше на „Музика в действие“, организирана от Център за обществена подкрепа „Св. София“, пееше на своя си бебешки език, дрънкаше с дайренце и тропаше на барабани. Но любимо нещо му беше кукления театър – смееше се с глас всеки път.   Вчера беше и първият рожден ден на Тони. Отпразнувахме го в „Детска къща“ с вкусни лакомства и много подаръци, но най-големият подарък за мъника пристигна, както се вика „на патерици“ – неговите нови мама и татко, грейнали от щастие и със сълзи в очите, силно гушнаха Тони и тримата заедно се отправиха към новия си живот като едно здраво и пълноценно семейство. И към двуметровата торта, с която ще почерпят всички свои роднини и приятели за рождения ден на Тони.   А ние от екипа на „Детска къща“ желаем на Тони прекрасно и слънчево детство и да продължава все така да пленява всички с уникалния си чар и къдрава, красива главица.   Тони е едно от 33 деца, което след няколкомесечен престой в Детска къща намери свое любящо и стабилно семейство. Вече 5 години Детска къща функционира, за да могат изоставените бебета да получат необходимите за всяко дете грижа и внимание в сигурна, близка до семейната среда. Детска къща е място за преход на изоставените деца от временна към дългосрочна семейна среда, без да се налага да прекарат първите мигове от своя живот в самотата и изолацията на социалния…

Read More

Eдна млада майка преодоля трудностите и страховете благодарение на нашите експерти от ЦОП „Св.София“

By | Блог | No Comments

Една млада майка се справи със страховете си с помощта на нашите експерти от ЦОП „Св.София“ и сега се радва истински на двете си дечица.   Преди два месеца в Център за обществена подкрепа „Св.София“ дойдоха Валентина и Симеон. Млада двойка, съвсем наскоро се бяха оженили. Обичаха се истински. Не личеше двамата да имат проблеми. Но това не беше съвсем така.   Скоро след раждането на първата им рожба, Росен, в семейния дом се настанили проблемите. Валентина имала тежко раждане – наложило се да роди със секцио, по време на което получила панически пристъп. Това оставило траен отпечатък върху психиката на младата майка и месеци след раждането тя все още се чувства нещастна. След срещи с психолог и терапия,  Валентина отново успяла да се почувства щастлива и най-после да започне да се радва на малкото си съкровище.   Радостта на младата майка обаче не продължила за дълго. Семейството има финансови затруднения, заради закупуването на лекарствата за Валентина и нещата, необходими за малкия Росен – детско креватче, количка, дрехи и пелени. Това накарало жената да спре да плаща здравните си осигуровки точно в най-неподходящия момент – когато разбира, че е бременна за втори път.   Валентина ни потърси в този труден за семейството й момент. Ние бяхме до нея през целия период от бременността й. Водихме я редовно на прегледи, които помогнаха за проследяване на бременността й. Експерти от специализирана болница се грижиха за нея постоянно, за да се уверят, че бременността й протича нормално, без усложнения.   Въпреки всичко, страхът от повторен пристъп не напускаше Валентина и беше неин постоянен спътник. Тя се чувстваше неспокойна и несигурна в родителските си способности. Не вярваше, че ще успее да осигури най-доброто, от което се нуждае детето й. Това е и нещото, което доведе младата майка при нас – желанието й детето й да получи най-добрата грижа. Ние се включихме в грижите за малкия Росен, който беше голям палавник и не слушаше мама и татко. Дадохме й съвети как да се грижи за него и да го възпитава правилно. Подкрепихме материално семейството, като закупихме пелени, дрехи и пюрета за мъника. Със спестените от това пари, семейството успя да плати здравните осигуровки на Валентина.   Само преди няколко дни настъпи и така очакваният ден за Валентина – роди се второто им дете Деница. Двете вече са у дома при таткото и баткото, които нямаха търпение да се запознаят с най-новото попълнение на тяхното семейство.   А ние от ЦОП не спираме да работим с младото семейство, за да могат двамата родители да се радват спокойно на двете си деца и да им дават цялата любов, от която имат нужда, за да имат Росен и Деница едно щастливо и безгрижно детство….

Read More

ЦОП „Св. София“ убеди една майка да върне изоставеното си дете

By | Блог | No Comments

Запознахме се с Антония, след като от родилното отделение ни съобщиха, че е оставила момиченцето си веднага след раждането и е избягала от болницата. Специалистите ни от Център за обществена подкрепа „Св.София“ посетиха майката в нейния дом, за да поговорят за това какво я е накарало да направи този тежък избор.   Докато разговаряхме, около нея стояха другите й деца, които се усмихваха широко. Изглеждаха щастливи и добре-гледани. Въпреки това, Антония не бе уверена в себе си; мислеше че няма да успее да даде на новороденото си цялата любов и грижа, от които се нуждае. С тъга ни каза, че не може да се справи с още едно дете. Ние обаче я посъветвахме да обмисли по-задълбочено всичко и да не взема прибързани решения.   Няколко седмици по-късно Антония ни потърси сама. Сподели ни, че заедно с партньора си, не спират да мислят за момиченцето си и много се чудят как да постъпят. В крайна сметка осъзнали, че обичта към новороденото е по-силна от страха и колебанията им. Затова решават да направят всичко възможно да си върнат бебенцето, което в момента е в Център за настаняване от семеен тип. Родителите не знаеха какво следва оттук нататък и бяха много разтревожени, че няма да успеят да си върнат детето.   Ние помогнахме на майката и я придружихме до всички институции, за да си набави необходимите документи. Заведохме я и до ЦНСТ, за да види детето си. Когато видя малката сладурана, Антония се просълзи, не спираше да я прегръща и да й говори нежно.   Направихме всичко възможно да съдействаме на семейството да си върне обратно мъничето. Разговаряхме с колеги от различни институции и съвместно взехме решението детето да се прибере при родителите си. Насрочено е дело, което трябва да уреди окончателното преместване на момиченцето у дома. А ние, от ЦОП „Света София“, ще продължим да помагаме на голямото, но задружно семейство на Антония, за да може то никога повече да не се разделя…

Read More

Съживената красота на Мира

By | Блог | No Comments

Мира е красива. С големи, топли очи. Дълга коса. Нежна. Чаровна. Добра ученичка, спортистка, сестра, дъщеря.   Мира е истински наранена. Преследват я собствените й кошмари. И ден, и нощ. Обладана е от страх. Тъга. Дори срам и вина. За нещо, за което тя не е виновна. За чуждата злина.   Една топла майска вечер, Мира отива до магазина, когато 70-годишният „квартален воайор“ извършва немислимото. Пресреща я на пътя й, когато около тях няма никого. Завлича я някъде. Дърпа я за косите. Обижда я. Съблича я. Другото….е ясно.   Оттогава Мира не е същото лъчезарно 13-годишно момиче. Красотата й – сякаш е завехнала. Очите й – все така големи, но тъжни. Дългата й коса – тежка и нечиста. Слаба е – ще се счупи. Трудно й е да разговаря дори с най-близките си, а понякога дните се нижат, без да е изрекла и дума. За училище и приятели да не говорим.   За майката на Мира, случилото се с дъщеря й, е най-страшното нещо. Нещо, променило доскоро щастливата й дъщеря, отличничката, спортистката, в сянка с образа на човек. Знаейки, че не би могла да излекува тази рана сама, Ивана се обръща към Отдел „Закрила на отдела“, откъдето й казват за нашите психолози в Център за обществена подкрепа „Св. София“.   Вече няколко месеца психолог от ЦОП работи с Мира, говорят си за лошите спомени, за непрестанното чувство на страх, което я преследва, за нощните кошмари, за срама и вината. Мира вече споделя със своите близки, с приятелите си, не се крие зад ужасната травма, по-открита е. Храни се, смее се, а в очите й се вижда онова момиче – момичето от преди ужасната майска вечер.     * Снимката е илюстративна и не е на момичето, чиято история е описана в този материал, с цел да бъде предпазена самоличността…

Read More

Баба и внучка – специалната връзка, която не може да се разруши

By | Блог | No Comments

Бабите са грижовни, те са наша подкрепа, те ни дават безценни житейски уроци, те ни забавляват. А понякога, когато се налага, баба е заместител на мама. Така е и в малкото семейство на Виолета, Емилия и Боян.   За 13-годишната Емилия и 5-годишния Боян, баба Виолета се грижи от 3 години. Тримата заедно живеят в китна, добре-обзаведена малка къщичка, извън големия град, където децата могат да играят на воля, а Виолета може да изкара старините си в тишина и спокойствие. Е да, покривът малко тече и студеният вятър често идва на гости през старата дограма, но пък трапезата им не остава без топла, домашно-сготвена гозба.   Въпреки възрастта си, Виолета все още работи – чисти други къщи и апартаменти, за да може да даде на обичните си внуци всичко най-необходимо. Заради работата, Виолета често трябвало да отсъства от вкъщи и невинаги успява да обръща достатъчно внимание на Емилия, която е на прага на една сложна възраст – тийнейджърство. Емилия започнала да бяга от вкъщи, да нощува при приятели и да не се прибира по един-два дни.  И това се повторило. И потретило. След един такъв път, Виолета подала сигнал за издирване в полицията, след което, обаче, Емилия била настанена в Кризисен център „Вяра, Надежда и Любов“, гр. София.   Съкрушената баба веднага подала молба до отдел „Закрила на детето“ за възможността тя да полага грижи за внучка си. Оттам, Виолета идва в  Центъра ни за обществена подкрепа „Св. София“, надявайки се някой, да чуе болката й, да я подкрепи, да я посъветва как да върне внучка си у дома.   Специалистите ни от ЦОП поговориха доста с баба Виолета, научиха всичко за нея. Трябваше и да я оценят, да видят дали може да бъде родителя, от който се нуждае Емилия.  През това време, Виолета редовно посещаваше детето в Кризисния център, където двете ги консултираха психолог и мултидисциплинарен екип от специалисти.   След едни дълги 6 месеца, видяхме, че баба и внучка се обичат много, и че това не може да им бъде отнето. Специалистите ни в ЦОП им помогнаха да говорят една с друга повече, започнаха да  се чуват и осъзнаха, колко са си нужни. И баба и внуци останаха заедно….

Read More

История за безусловната майчина обич – Валя и Ники

By | Блог | No Comments

Аз съм Валя, на 57 години, счетоводител. Майка на три момчета, две  биологични – на 37 и 35. А на 2-годишния Ники съм приемна майка. Каква е разликата ли? Никаква освен по документи. Щом го гледаш като твое, щом го обичаш, значи си му майчица.   Колко е пораснал, ако знаеш… На година и 4 месеца като го взехме от вече бившия дом за деца „Св.София“, само лежеше в кошарката и си смучеше пръста. Нито говореше, нито ходеше, нито се усмихваше.  Детска церебрална парализа. Сега е на 2г. и 4 месеца, и крачетата раздвижи, и ръчичката. Ако не знаеш, няма да разбереш, че е с диагноза. Вече хваща и с двете ръце, но и аз му избирам играчките да се държат с две ръце. Че само лявата протягаше, дясната стисната в юмруче. А колко беше сладък, като го учехме да ходи. Казах на батковците тогава – сега ти заставаш в другия край на стаята и държиш парче ябълка, а Ники толкова беше пощенлив… Само да види храна и земята ще изрови да стигне до нея. Та така… Проходи лека-полека. Всеки ден сме на терапия. Понякога и по два пъти. Зимата в студа батковците се редуваха да ни карат дотам, че не мога да качвам количката в трамвая сама. Много го обичат. Ами то може ли да не го обикне човек? Детенце. Майка му, и тя го обича. На 23 години е, а акълът й на 8-годишна. Нещастно момиче. Родила бебето и го оставила в родилното, с инфекции разни, с ДЦП. Идва да го вижда от време на време. Всяко дете има нужда от майчица. И да се обича, всеки миг да се обича. Безусловно. Много е умничък. Всичко разбира. Сега започваме терапия при логопед, да не изостава. Всичко съм проучила аз.   Защо избрах Ники ли? Ами, то не е точно да си избираш. След като изкарах курса и ме одобриха, попълних формуляр, в който написах, че искам момиче. Много ми се плетяха плитки, нали съм с двама сина. Падна ми се Ники, детенце с увреждане. Ами и аз куцам, с изкуствена става съм. И какво? Да не би да съм половин човек? Това беше едната причина. А другата е… Дълга история. Имаш ли време? То може би с това трябваше да започна, защото ако не беше се случило, Ники нямаше да е при мен сега.   Има-няма преди три години, връщам се от работа, ама люта зима. И гледам на спирката до нас едно момиченце, да беше на пет годинки. По тениска, трепери. В ръката държи едно пликче и нещо шава там, другата ръчичка една такава слаба, като изсъхнала. Какво правиш тук, детенце, да не се изгуби?, я питам. Мама ме изгони, ми казва то. И даже не плаче. Само ме гледа с едни такива големи очи. Устичката му посиняла. Свалих си палтото да я наметна, тя се изгуби вътре. Слабичко, почти прозрачно. Зад спирката сладкарница има, влязохме там да се стопли, купих й пастичка и чай. Ана се казваше. Показа ми какво има в пликчето – хамстера й Чочо. Казвам ти, дорева ми се. Сладкарката ме познава, дойде да види какво става. Нищо, казвам. Намерих си момиченце, ще си го осиновя. Не знам откъде ми хрумна, ама на мига го реших. А сладкарката ми вика: Ти да не си полудяла? Виж го, че е сакатичко. Поне си вземи някое „нормално“. Аз не съм много по скандалите, но се ядосах. „Нормално“, значи? А тези, „сакатичките“, на боклука ли да ги изхвърляме? Засрами се тя и се прибра зад щанда. Повече не съм стъпила в онази сладкарница.   А после… Обадих се на полицията, какво да правя. Ана я прибра една полицайка, разпитаха ме и толкова. Повече не я видях. Ходих, питах за нея, нямали право да ми кажат къде е, какво е. Не бил такъв редът. Още я сънувам. Казах на момчетата, те свиват рамене. Както решиш, мамо, ти си знаеш. И така… Седнах един ден на компютъра, разрових се тук-там. Четох за осиновяване, четох за приемни родители, четох за децата с увреди, всичко изчетох. И взех решението. Нищо случайно няма на този свят, да знаеш. Трябвало е така да се случи с Ана, за да се намерим с Ники. Аз съм силна още, не ме гледай, че накуцвам. А сега с Ники… Втора младост карам. Всички ме мислят за майка, не за баба.   Приела съм Ники за син, той ме е приел за майка. Затова и така се казва, приемна майка.   П.С. Фондация „За нашите деца“ обучи Валя, подкрепя я и съдейства за всички процедури на малкия Ники.   Благодарим на  Мария Пеева, „Мама нинджа“, за прекрасно предадената история. …

Read More

Още един усмихнат мъник от нашата Детска къща беше осиновен и ще расте обичан и щастлив при мама и татко

By | Блог | No Comments

Вальо е детенце, което не познава майчина ласка. Още след раждането майка му се отказала да се грижи за него и го оставила в родилно отделение. От там Вальо е преместен в дом за деца, където малкия прекарва 8 месеца когато най-сетне съдбата го довежда до прага на нашия Център за настаняване от семеен тип „Детска Къща“.   Когато малкия красавец дойде при нас, забелязахме, че той не беше щастливо дете. Рядко виждахме усмивка на лицето му, през повечето време изглеждаше тъжен, почти не плачеше. Гледаше безизразно и не се обръщаше, когато някой го повика по име, не искаше да си играе с другите деца. На осем месеца той все още не можеше да седи самостоятелно.   Ние, от Детска къща, се грижихме за Вальо и се постарахме да получи цялата любов, от която има нужда. Гушкахме го, четохме му приказки, преди да заспи, играхме с него на различни игри. Помагахме му да си играе с другите деца, за да се социализира. С всеки изминал ден наблюдавахме развитието на мъника и сме щастливи, че той днес вече не е тъжен, усмихва се широко и щастливо си играе с другите деца.  И макар че ни беше трудно да го изпратим, ние сме сигурни, че той ще има слънчевото и прекрасно детство, което всяко дете трябва да…

Read More