Щастливи истории

Щастливи истории

Още едно малко птиче полетя към своите осиновители

By | Блог | No Comments

Още едно птиче, за което се грижи приемен родител на фондация „За Нашите Деца“, полетя към своите нови родители.   Поехме малката Траяна през месец март направо от родилно отделение. Тогава за нея отвари вратите на своя дом Маргарита Танева, приемна майка, подкрепяна от фондация „За Нашите Деца“.   Маргарита е професионален приемен родител от 2016-та година. Веднъж докато обсъждала с хората новините попаднала на информацията, че се търсят професионални родители. От този момент поема по пътя към своята нова мисия в живота, мисия, която променя съдби.   „Аз винаги съм чувствала вътрешна необходимост да помагам на хората, да правя нещо добро.“, споделя Маргарита.   Жената с огромно сърце преминава през обучителни курсове от експертите в Центъра ни по приемна грижа и с тяхна подкрепа започва да се грижи за първото си приемно дете.   Траянка е вече третото поредно дете. По време на тези четири месеца тя се радва на всеотдайната обич на приемния си родител Маргарита. Освен това тя получава всички необходими имунизации и се развива като всяко едно добре обгрижвано детенце.   С много топлина в сърцето Маргарита предаде Траянка на новите й родители. И днес усмихната и жизнерадостна тя се събуди в нов дом, този на своите осиновители. А домът на Маргарита се подготвя за следващия, търсещ майчина ласка, мъник, който ще бъде настанен при нея идния петък.   Благодарим на Маргарита за обичта и подкрепата, които дава на всяко дете, докоснало нейното сърце и преминало през нейните любящи грижи. Благодарим и на социалния работник Мариета Божанова за неуморната съвместна работа и оказана емоционална подкрепа в точното време за приемната майка.   А на Траянка пожелаваме здраве, спокойно и щастливо детство!     Фондация „За Нашите Деца” е създател на първия в България Център по приемна грижа (2011г.). В него екип от специалисти набира, обучава и подкрепя кандидат-приемни и приемни семейства, приели в уютния си дом деца, които не могат да живеят в родното си семейство. Центърът ни по приемна грижа работи с  32 приемни семейства на територията на гр. София и…

Read More

Майчината любов е по-силна от всичко

By | Блог | No Comments

В една топла лятна нощ, непълнолетната Цветелина и нейните приятелки решават да посетят квартално нощно заведение. Вечерта минава прекрасно за Цветелина и това се дължи най-вече на факта, че среща стройния и привлекателен Иван. Между младежите бързо припламва искра и два месеца след първата им среща заживяват заедно в дома на Иван, заедно с неговите родители. Това продължава само месец и половина, тъй като момичето разбира, че приятелят й изневерява. Прибира се при родителите си и скоро след това разбира, че е бременна. Tърси помощ и подкрепа от Иван, но той й казва, че няма нито желание, нито възможност, да бъде баща.   В момент на слабост, Цветелина започва да се колебае дали да задържи детето. Винаги силно е искала да има поне три деца, които да израснат щастливи и обичани. Споделя своята несигурност с родителите си, които я подкрепят напълно. Скоро след като разбира за бременността, майката на Цветелина – Катя, се свързва с Центъра за обществена подкрепа „Св. София“ на фондация „За Нашите Деца“, и търси съдействие и надежда. Подкрепата не закъснява – нашият социален работник Фикрие Байдакова веднага започва работа с несигурната млада майка и заедно преодоляват страховете й.   И така през декември 2017 г. Цветелина ражда здраво момиченце, което кръщава Милена. Нейна опора в този емоционален момент са всичките й роднини и приятели, но и Фикрие, която полага много усилия да научи Цветелина как да гледа дъщеря си по възможно най-добър начин. Тъй като майката няма навършени 18 години и не получава никакви доходи, ние й осигурихме всичко необходимо за посрещането на новороденото – памперси и шишета, корито, дрешки и козметика.   Цветелина ни сподели, че е благодарна на целия ни екип за подкрепата. Тя е щастлива да се грижи за малката Милена и е убедена, че дъщеря й ще израсне обичана безкрайно както от мама, така и от баба и дядо. Специалистите на ЦОП „Св. София“ продължават да проследяват развитието на малката Милена, както и грижите полагани от вече пълнолетната й…

Read More

Историята на малката птичка

By | Блог | No Comments

Известният американски писател Робърт Хайнлайн е казал: „Да бъдеш майка е отношение, а не биологична връзка.“ Именно това е призванието на приемния родител Красимира Нанова – да бъде майка.   Красимира е един от най-дългогодишните приемни родители на фондация „За Нашите Деца“ и под крилото й вече са израснали четири малки птички. Тя полага неуморни усилия, за да види как птичките й политат, а до нея са нейния съпруг и големия й пухкав котарак Пеци.   Съвсем наскоро в живота на Красимира се появява малкия Митко. Той прекарва първата година от живота си при своята биологична майка, но поради финансови проблеми и ниско качество на родителска грижа е изведен от родното му семейство и настанен в Център за настаняване от семеен тип. Когато екипът от Център по приемна грижа на фондация „За Нашите Деца“ разбира за него, бързо уговаря срещата му с Красимира, за да може момченцето час по-скоро да открие своето ново любящо семейство. Тя остава впечатлена от спокойната детска усмивка и слънчевото личице и веднага приема малкия Митко в дома си.   Вече на година и четири месеца, Митко живее със своите приемни родители в спокойна, уютна и любяща среда. Играе с най-добрия си приятел –пухкавия котарак Пеци и като възпитан джентълмен прибира сам играчките си в кошчето. Отскоро Митко прави и своите първи, сигурни крачки, и изненадва приемната си майка, когато хване лъжицата и се опитва да яде кашата си сам. Тя очаква съвсем скоро да чуе и първите му думички. Приемният баща на момченцето е бивш фотограф и обича да запълва семейните албуми с нови снимки. Като истински модел Митко гордо позира в ръцете на Красимира, или на мекия диван до своя котарак. Очичките на малката птичка са изпълнени с щастие и причината е топлата грижа и безкрайната любов, които получава.   Красимира се надява, че скоро Митко ще бъде вписан в регистъра за осиновяване и ще намери добро семейство, което ще продължи да помага на малката птичка да направи своя полет в…

Read More

Историята на двама герои и тяхната принцеса

By | Блог | No Comments

Росен и Андрей се срещат в дом за деца, лишени от родителски грижи,  и от възпитателите там разбират, че са братя. Оттогава те стават неизменна опора един за друг. По-късно, когато навършва пълнолетие,  Андрей среща младата и красива Таня, която също като него е израснала без родители, и двамата заживяват заедно. Скоро след  това на младото семейство се ражда дъщеричка – чернооката красавица Мария, но веднага след раждането, майката напуска семейството си и повече никога не се връща у дома.   Малката Мария остава на грижите на баща си Андрей, който е подкрепян изцяло от брат си. Двамата заживяват заедно със своята малка принцеса и за момент не си представят живота без нея. Когато тя навършва 6 месеца, личният й лекар установява двигателни проблеми, тя получава и епилептичен пристъп, а  скоро след това невролог открива, че има тежка умствена изостаналост. Вече на 4 годинки, Мария все още не може да ходи и да говори.   Силно притеснени от състоянието на детето, Росен и Андрей се обръщат към Център за обществена подкрепа „Св. София“ на фондация „За Нашите Деца“, и с Мария започва работа специалистът по ранна детска интервенция Рая Цветанова. Малката посещава услуги по програма „Ранна детска интервенция“, които да помогнат в бъдещото й развитие и в това да има щастливо детство и нормален живот. Един път в седмицата момиченцето посещава и музикотерапия, където заедно с другите деца се учи да общува докато се забавлява. Междувременно нашите специалисти работят с Росен и Андрей, за да могат те да се научат как по-добре да се грижат за детенце с трудности в развитието, и Мария час по-скоро да направи първите си крачки и да каже първата си думичка. Която най-вероятно ще бъде… „тати“.   Двамата мъже са герои, защото въпреки трудните моменти и липсата на подкрепа от страна на родната майка, не се отказват и за момент от Мария. Тяхната отдаденост насърчава Мария, и тя вече стъпва смело, придържайки се за мебелите вкъщи, играе с плюшени играчки, и искрено се забавлява когато слуша детски песнички.   Росен и Андрей за пример за това как с много сплотеност и любов всяко дете има шанс да води нормален и щастлив живот. Те няма да се откажат от борбата за малката си принцеса и ще останат нейните големи герои! А ние от ЦОП „Св. София“ ще продължаваме да ги подкрепяме, докато не се почувстват готови да поемат грижата за Мария…

Read More

История за (не)сбъднатите мечти

By | Блог | No Comments

Със Силвия се срещнахме за първи път в болницата в гр. Пловдив – несигурна и сама, беше решила да остави детенцето си. Нашият социален работник от Център за обществена подкрепа „За деца и родители“ към фондация „За Нашите Деца“ Таня веднага откликна на повикването на лекарите и бързо отиде в болницата, за да направи всичко по силите си бебчето да остане с майка си.   В рамките на около половин час Таня успя да научи много за Силвия и нейното голямо семейство – как тя и патньорът ? се обичат силно и се познават още от деца, как са били нетърпеливи да направят свое семейство, да имат много румени и здрави деца и да живеят в мир и любов в красива къща. Мечтата им обаче не се сбъдва напълно. Силвия и Ангел заживяват заедно, раждат им се 4 деца, но мечтаният дом не е точно такъв, какъвто са си го представяли, когато са били малки. В момента Силвия и 2 от децата й живеят в полуразрушена къща, със счупени прозорци, прогнила врата и скърцащ под, докато първородното ? детенце, родено с увреждане, е далеч от нея, в приемно семейство, което има възможност да полага необходими грижи и да посреща специфичните му нужди. Ангел пък е в чужбина, за да изкарва пари за семейството си и рядко се прибира. А през това време Силвия е самичка, объркана и несигурна дали за четвъртото им детенце няма да бъде по-добре да живее в друго семейство….   Таня разговаря дълго със Силвия, увери я, че целият екип на ЦОП „За деца и родители“ е готов да я подкрепи, за да могат майка и бебе да останат заедно и да не се разделят. Осигури на младата майка комплект за новородено, който съдържа всичко необходимо за посрещане на нуждите на едно бебенце през първите няколко месеца от неговия живот – памперси, дрешки, шампоани и кремчета, адаптирано мляко и др. Имайки тази подкрепа и увереността, че не е сама, в крайна сметка Силвия решава, че няма смелостта да остави детенцето си и заедно се прибират у дома.   „Оттук насетне за Силвия предстоят много предизвикателства, които ще я превърнат в още по-добра съпруга, майка и жена,“ казва Таня. Двете заедно ще работят за това Силвия да се научи да поддържа семейния дом чист, така че да е безопасен за най-малкия член на семейството – Валери, кръстен на баща ?, както и как най-добре да се грижи за него – как да го къпе, кога да му сменя пелените, как да си играе с него, за да насърчава развитието му. „Бързо забелязах, че Силвия силно иска да се научи как да гледа по-добре децата си. Отговорна е и се старае да се води от напътствията, които ? давам,“ споделя още Таня.   Със Силвия и семейството й ще работим до момента, в който сама не ни увери, че е готова да поеме грижата за децата и дома си и да е самостоятелна в отговорната задача на…

Read More

Днес си казахме „Довиждане“ с още едно слънчево детенце

By | Блог | No Comments

Няма по-голямо щастие от това да се сгушиш в прегръдката на мама и татко и тримата заедно да се приберете у дома…като семейство.   Най-после тази мечта се сбъдна и за малкия Мони – прекрасното, слънчево русокосо момченце, с което днес си казахме „Довиждане“ и изпратихме от „Детска къща“ с неговите родни мама и татко. Василена и Кирил дълго време работиха за това да си върнат детенцето у дома, където тримата заедно да бъдат истинско семейство. И днес това най-сетне се случи.   Мони бе настанен при нас в края на миналата година, когато бе на 1 годинка. За крехката си възраст, малкият вече бе преминал през много изпитания – разделен с родните си мама и татко едва на 4-месечна възраст, Мони е настанен в Дом за медико-социални грижи, където прекарва няколко месеца съвсем самичък. Оттам отдел „Закрила на детето“ го премества в нашата „Детска къща“, където за него да се грижат любящи детегледачки – за да не забрави Мони какво е да имаш свое истинско семейство, което да те обича.   И така за няколко месеца превърнахме тъжното, слабичко, болнаво момченце, което рядко се усмихваше в едно слънчево дете, с румени бузки, любопитни очички и прекрасна усмивка. А съвсем наскоро се научи и да ходи, организирахме му и прощапулник.   През това време, майката и таткото на Мони мечтали за деня, в който ще могат да си върнат детето у дома. Започнали работа с Центъра за обществена подкрепа в родния им град, където специалисти ги подкрепяли и консултирали за това как най-добре да се грижат за Мони. Когато русокоското дойде при нас, те започнаха да го посещават всяка седмица, да си играят с него, дори се обърнаха към Центъра ни за обществена подкрепа „Св. София“ за съдействие – искаха да знаят още за грижата за най-ценното си богатство.   И така почти неусетно дойде деня, в който тримата заедно си тръгнаха от „Детска къща“, заедно, като едно щастливо, сплотено семейство.   От създаването на Център за настаняване от семеен тип „Детска къща“ преди 5 години, свой временен дом в нея откриха 40 деца, 36 от които вече имат свое семейство. Благодарение на набора от взаимно-допълващи се, качествени социални услуги за деца и семейства, които предлага фондация „За Нашите Деца“, средният престой на децата в „Детска къща“ е между 4 и 6 месеца, след което те се връщат в биологичното си семейство, осиновяват се или се настаняват в приемно…

Read More

Днес Детска къща на фондация „За Нашите Деца“ изпрати поредното детенце в новото му семейство

By | Блог | No Comments

Марти, или както му казвахме всички – Пуханчо, си тръгна днес със своите нови мама и татко след като прекара почти година в Детската къща на фондация „За Нашите Деца“. Той дойде при нас, когато беше едва на 2 месеца, изоставен и отхвърлен от родното си семейство. Майка му избягала от родилното отделение часове след като се появил на бял свят, заминала в чужбина и не го потърсила никога вече. Роден на 14 февруари, Марти не бе орисан да посрещне първите мигове от живота си обичан и закрилян, а напротив – самичък, в болничното креватче, под тежката луминисцентна светлина, без път и посока. И така докато един ден отдел „Закрила на детето“ не го настани в семейната среда на нашата Детска къща, където да дочака своите нови мама и татко в компанията на още 5 бебета, останали без родители.   Обикнахме Пуханчо мигновено – и как иначе. По рождение имаше пухкави бузки и големи опияняващи очи, в които просто нямаше как да не се влюбим. А какъв апетит имаше – чак ние огладнявахме, гледайки го как си хапва. Като поотрасна, любими му станаха сладките изкушения – пюрета и сокчета, а покрай Великден – и вкусни, домашни козунаци. При нас му изникнаха първите зъбчета, каза първите си думи, отпразнува първия си рожден ден и първата си Коледа и почти проходи.   Днес казахме „Сбогом“ на пощенливия красавец, на заразителния му смях и слънчева усмивка, но знаем, че е време на тях да се радва и истинското му семейство, което ще му даде в замяна много любов и подкрепа. По традиция, семейството на Марти донесе питка за здраве и ни подари прекрасна икона, която да закриля всяко дете, което предстои да намери свой временен дом в нашата Къща….

Read More

Как един приемен родител пренаписа 6 детски истории…

By | Блог | No Comments

Поредната кукла на 3 месеца вече няма да заспива самичка в тясното болнично креватче, а ще се радва на любовта и грижата на семейство. Малката Елена намери своя дом в семейството на Даниела Великова, която се е отдала на мисията си да бъде приемен родител на най-беззащитни същества – новородените и децата до 3-годишна възраст. Тя решава да посвети времето и живота си на децата останали без родители преди 4 години и оттогава насам е дала шанс за ново начало на 6 момиченца, 4 от които вече имат свое семейство, а 1 е заживяло отново с родното си семейство. Днес те мечтаят, играят, знаят как се рисува щастливо семейство. Знаят какво е любов.   За Елена, Даниела казва, че е една малка звездичка, сияеща и нежна. „Очите й заблестяват всеки път, когато я гушна. Затова я наричам моя звездичка,“ споделя тя.   Приемната грижа е призвание за Даниела. Тя пише поезия, но истински въздействащите й творби са написани с невидимо мастило – с него тя е пренаписала историята на Мария, Калина, Ради и Лина, Невена, а сега и Елена. Техните усмивки са нейната муза, а опора са родителите и дъщеря й, които също носят онзи заряд, с който Даниела променя детски съдби.  А принцът в това женско царство е внукът на Даниела, който е само част от колекцията от красиви бижута, наред с другите приемни деца. На тях тя посвещава цялото си внимание и грижа, за да могат да растат щастливи, обичани и да имат скъпоценно детство.   „Макар всеки път да изживявам раздялата с децата изключително тежко, знам, че не сме важни ние и нашите чувства. Важни са те. Важно е децата да получат грижата, която заслужават, и любовта, която ще им даде криле,” казва Даниела.   Само през първите 2 седмици на март месец, екипът от Центъра по приемна грижа на фондация „За Нашите Деца“ даде шанс за семейство на 4 бебета, които настани в любящи приемни семейства. Те никога няма да усетят изолацията и самотата на институцията, а ще бъдат обичани и закриляни от своите приемни родители, очаквайки своето постоянно семейство.     …

Read More

Силата на майчината любов или как един ангел разгръща всекидневно потенциала си

By | Блог | No Comments

Когато Боряна забременява преди 4 години и през ум не й минава, че животът й ще се преобърне на 180 градуса и че дългоочакваният Наско ще има нужда от нейната 24-часова подкрепа и пълно внимание. Не просто за да се развива – а за да оцелее.   Наско се ражда с тежко генетично заболяване. Вече четиригодишен, той не може да диша самостоятелно, не говори, има голямо изоставане в развитието си, крехък е и често се разболява. Въпреки диагнозата, която обрича и двамата да бъдат зависими един от друг, Боряна не се отказва от детето си и така заедно с Наско се борят ежедневно с различните премеждия, с които ги среща коварното заболяване.   Боряна превръща дома си в болнично отделение, което свети от чистота и е пригодено за специфичните потребности на малкия. Въпреки огромните усилия, които майката полага, Наско се разболява често, стига се дори до престой в болница, където понякога се налага да прекарат цял месец.   В началото Боряна успява да се справи с грижите покрай малкия, помощ получава и от бащата, но скоро след раждането двойката се разделя и Боряна трябва сама да носи на гърба си тежката болест. Тогава тя се обръща за подкрепа към нашите специалисти от ЦОП „За деца и родители“ в гр. Пловдив, където с нея започва работа психолог, а за Наско са осигурени ежеседмични домашни посещения от кинезитерапевт, който активно работи за това малкия най-после да направи първите си крачки. Почти две години по-късно, майката и специалистите с радост споделят за напредъка на детето, което най-после се придвижва свободно с помощта на проходилка.   Мечтая моят ангел да започне да диша самостоятелно и някой ден уверено да проходи, споделя пред екипа ни Боряна.   За да сбъдне мечтата си, Боряна кандидатства по проект „Протегни ръка“ и печели финансовата подкрепа на ПроКредит Банк. Благодарение на това и на допълнителната отстъпка, която правят лъчезарните служители на магазин за медицинско оборудване Адапт БГ, днес Наско вече има така необходимата проходилка и е готов, със съдействието на специалистите от ЦОП, да се научи да ходи….

Read More

Историята на Доби – седемгодишното момченце, пленник в собствения си домашен затвор

By | Блог | No Comments

Добромир живее в мълчание през целия си живот. Вече 7-годишен, той все още не може да говори, носи памперс. Не е ходил на детска градина, няма и приятели. Повече от година не е излизал от вкъщи, след като при последната му разходка се изплашил от внезапно завалялия силен дъжд с гръмотемици.   Такова е накратко ежедневието на седемгодишния Доби, изпуснал толкова много прекрасни моменти от детството, които едва ли ще успее да върне. От ОЗД се обърнаха към екипа на ЦОП „Св. София“ с молба за подкрепа, за да разбием решетките на този домашен затвор, от който те и детето вече години наред не могат да излязат сами.   Психолог и специалист „Ранна детска интервенция“ започнаха работа по случая, те посещават детето в дома му всяка седмица, общуват с него, както и с родителите му, които страдат от психични заболявания и трудно могат сами да се справят с тежката ситуация.   Въпреки честите срещи, причина за състоянието на Доби все още не е ясна. Детето не умее да рисува и играе, не може да говори, страхува се от много неща, но защо…това все още е загадка за нас. Ето защо потърсихме съдействие от невролог и педиатър, които да се включат в работата по случая доброволно – без направления, без заплащане, без формалности. Лекар-съмишленик на фондация „За Нашите Деца“, прегледа Добчо у дома и установи, че детето вероятно има нарушение на слуха, както и/или хромозомна болест, на които може би се дължат трудностите в развитието му. Сега предстои да се свържем с личния му лекар, за да го мотивираме да прегледа детето у дома и да издаде необходимите направления, за да се направят медицински изследвания в болнична среда, да се постави точна диагноза и час по-скоро да се пристъпи към лечение.   Дотогава  нашият психолог продължава работа с детето и семейството и прави всичко по силите си, за да компенсира изоставането в развитието на Доби. За да прекъсне този омагьосан кръг. За да може Доби скоро да проговори, да започне да мечтае ….и да излезе от домашния си…

Read More