Щастливи истории

Щастливи истории

Днес Детска къща на фондация „За Нашите Деца“ изпрати поредното детенце в новото му семейство

By | Блог | No Comments

Марти, или както му казвахме всички – Пуханчо, си тръгна днес със своите нови мама и татко след като прекара почти година в Детската къща на фондация „За Нашите Деца“. Той дойде при нас, когато беше едва на 2 месеца, изоставен и отхвърлен от родното си семейство. Майка му избягала от родилното отделение часове след като се появил на бял свят, заминала в чужбина и не го потърсила никога вече. Роден на 14 февруари, Марти не бе орисан да посрещне първите мигове от живота си обичан и закрилян, а напротив – самичък, в болничното креватче, под тежката луминисцентна светлина, без път и посока. И така докато един ден отдел „Закрила на детето“ не го настани в семейната среда на нашата Детска къща, където да дочака своите нови мама и татко в компанията на още 5 бебета, останали без родители.   Обикнахме Пуханчо мигновено – и как иначе. По рождение имаше пухкави бузки и големи опияняващи очи, в които просто нямаше как да не се влюбим. А какъв апетит имаше – чак ние огладнявахме, гледайки го как си хапва. Като поотрасна, любими му станаха сладките изкушения – пюрета и сокчета, а покрай Великден – и вкусни, домашни козунаци. При нас му изникнаха първите зъбчета, каза първите си думи, отпразнува първия си рожден ден и първата си Коледа и почти проходи.   Днес казахме „Сбогом“ на пощенливия красавец, на заразителния му смях и слънчева усмивка, но знаем, че е време на тях да се радва и истинското му семейство, което ще му даде в замяна много любов и подкрепа. По традиция, семейството на Марти донесе питка за здраве и ни подари прекрасна икона, която да закриля всяко дете, което предстои да намери свой временен дом в нашата Къща….

Read More

Как един приемен родител пренаписа 6 детски истории…

By | Блог | No Comments

Поредната кукла на 3 месеца вече няма да заспива самичка в тясното болнично креватче, а ще се радва на любовта и грижата на семейство. Малката Елена намери своя дом в семейството на Даниела Великова, която се е отдала на мисията си да бъде приемен родител на най-беззащитни същества – новородените и децата до 3-годишна възраст. Тя решава да посвети времето и живота си на децата останали без родители преди 4 години и оттогава насам е дала шанс за ново начало на 6 момиченца, 4 от които вече имат свое семейство, а 1 е заживяло отново с родното си семейство. Днес те мечтаят, играят, знаят как се рисува щастливо семейство. Знаят какво е любов.   За Елена, Даниела казва, че е една малка звездичка, сияеща и нежна. „Очите й заблестяват всеки път, когато я гушна. Затова я наричам моя звездичка,“ споделя тя.   Приемната грижа е призвание за Даниела. Тя пише поезия, но истински въздействащите й творби са написани с невидимо мастило – с него тя е пренаписала историята на Мария, Калина, Ради и Лина, Невена, а сега и Елена. Техните усмивки са нейната муза, а опора са родителите и дъщеря й, които също носят онзи заряд, с който Даниела променя детски съдби.  А принцът в това женско царство е внукът на Даниела, който е само част от колекцията ? от красиви бижута, наред с другите приемни деца. На тях тя посвещава цялото си внимание и грижа, за да могат да растат щастливи, обичани и да имат скъпоценно детство.   „Макар всеки път да изживявам раздялата с децата изключително тежко, знам, че не сме важни ние и нашите чувства. Важни са те. Важно е децата да получат грижата, която заслужават, и любовта, която ще им даде криле,” казва Даниела.   Само през първите 2 седмици на март месец, екипът от Центъра по приемна грижа на фондация „За Нашите Деца“ даде шанс за семейство на 4 бебета, които настани в любящи приемни семейства. Те никога няма да усетят изолацията и самотата на институцията, а ще бъдат обичани и закриляни от своите приемни родители, очаквайки своето постоянно семейство.     …

Read More

Силата на майчината любов или как един ангел разгръща всекидневно потенциала си

By | Блог | No Comments

Когато Боряна забременява преди 4 години и през ум не й минава, че животът й ще се преобърне на 180 градуса и че дългоочакваният Наско ще има нужда от нейната 24-часова подкрепа и пълно внимание. Не просто за да се развива – а за да оцелее.   Наско се ражда с тежко генетично заболяване. Вече четиригодишен, той не може да диша самостоятелно, не говори, има голямо изоставане в развитието си, крехък е и често се разболява. Въпреки диагнозата, която обрича и двамата да бъдат зависими един от друг, Боряна не се отказва от детето си и така заедно с Наско се борят ежедневно с различните премеждия, с които ги среща коварното заболяване.   Боряна превръща дома си в болнично отделение, което свети от чистота и е пригодено за специфичните потребности на малкия. Въпреки огромните усилия, които майката полага, Наско се разболява често, стига се дори до престой в болница, където понякога се налага да прекарат цял месец.   В началото Боряна успява да се справи с грижите покрай малкия, помощ получава и от бащата, но скоро след раждането двойката се разделя и Боряна трябва сама да носи на гърба си тежката болест. Тогава тя се обръща за подкрепа към нашите специалисти от ЦОП „За деца и родители“ в гр. Пловдив, където с нея започва работа психолог, а за Наско са осигурени ежеседмични домашни посещения от кинезитерапевт, който активно работи за това малкия най-после да направи първите си крачки. Почти две години по-късно, майката и специалистите с радост споделят за напредъка на детето, което най-после се придвижва свободно с помощта на проходилка.   Мечтая моят ангел да започне да диша самостоятелно и някой ден уверено да проходи, споделя пред екипа ни Боряна.   За да сбъдне мечтата си, Боряна кандидатства по проект „Протегни ръка“ и печели финансовата подкрепа на ПроКредит Банк. Благодарение на това и на допълнителната отстъпка, която правят лъчезарните служители на магазин за медицинско оборудване Адапт БГ, днес Наско вече има така необходимата проходилка и е готов, със съдействието на специалистите от ЦОП, да се научи да ходи….

Read More

Историята на Доби – седемгодишното момченце, пленник в собствения си домашен затвор

By | Блог | No Comments

Добромир живее в мълчание през целия си живот. Вече 7-годишен, той все още не може да говори, носи памперс. Не е ходил на детска градина, няма и приятели. Повече от година не е излизал от вкъщи, след като при последната му разходка се изплашил от внезапно завалялия силен дъжд с гръмотемици.   Такова е накратко ежедневието на седемгодишния Доби, изпуснал толкова много прекрасни моменти от детството, които едва ли ще успее да върне. От ОЗД се обърнаха към екипа на ЦОП „Св. София“ с молба за подкрепа, за да разбием решетките на този домашен затвор, от който те и детето вече години наред не могат да излязат сами.   Психолог и специалист „Ранна детска интервенция“ започнаха работа по случая, те посещават детето в дома му всяка седмица, общуват с него, както и с родителите му, които страдат от психични заболявания и трудно могат сами да се справят с тежката ситуация.   Въпреки честите срещи, причина за състоянието на Доби все още не е ясна. Детето не умее да рисува и играе, не може да говори, страхува се от много неща, но защо…това все още е загадка за нас. Ето защо потърсихме съдействие от невролог и педиатър, които да се включат в работата по случая доброволно – без направления, без заплащане, без формалности. Лекар-съмишленик на фондация „За Нашите Деца“, прегледа Добчо у дома и установи, че детето вероятно има нарушение на слуха, както и/или хромозомна болест, на които може би се дължат трудностите в развитието му. Сега предстои да се свържем с личния му лекар, за да го мотивираме да прегледа детето у дома и да издаде необходимите направления, за да се направят медицински изследвания в болнична среда, да се постави точна диагноза и час по-скоро да се пристъпи към лечение.   Дотогава  нашият психолог продължава работа с детето и семейството и прави всичко по силите си, за да компенсира изоставането в развитието на Доби. За да прекъсне този омагьосан кръг. За да може Доби скоро да проговори, да започне да мечтае ….и да излезе от домашния си…

Read More

Днес ЦНСТ „Детска къща“ изпрати най-гласовития си обитател в новото му семейство

By | Блог | No Comments

Днес се сбогувахме с нашия сладур Иван, когото изпратихме от нашата Детска къща у дома с новото му семейство.    За първи път поехме Ванко в прегръдките си преди 6 месеца, когато беше едва на 2 седмици – съвсем мъничко бебе, с рошава черна косица и красиви кафяви очи. Още оттогава Ванко се очерта като най-гръмогласното бебе в Детска къща и макар рядко да плачеше и да се сърдеше, беше истински страшен, когато се разлютеше. Дете с характер, шегуваха се всички детегледачки.   Освен гласовит, бебокът е уникален чаровник и истинска фурия – обича да е център на вниманието, постоянно пълзи и се закача с другите деца. За своите нови мама и татко, Ванко е подготвил широк репертоар от всякакви бебешки изпълнения, които вярваме ще донесат на новото семейство много смях и весели моменти.   Ванко е едно от 7-те деца, прекарали първите месеци от живота си в уютната среда на Детска къща, за които намерихме любящо семейство през изминалата 2017г.. Пет от тях бяха осиновени, 1 върнахме в любящото му родно семейство и 1 днес расте щастливо в приемно семейство, очаквайки своите осиновители. Център за настаняване от семеен тип „Детска къща“ е място за настаняване на малки деца (до 6 деца от 0 до 7 години), изоставени от своите родители, често пъти още от родилно отделение. В Детска къща бебетата получават пълноценна грижа, внимание и много обич, докато екипите ни търсят трайно решение за всяко от тях – връщане в родното семейство, осиновяване или живот в приемно семейство. За изминалите 5 години от създаването ?, свой временен дом в Детска къща откриха 38 деца, от които 34 са вече осиновени. Благодарение на професионалния подход на екипа на Детска къща и доброто ни сътрудничество с отделите за закрила на детето, всяко от децата остава при нас между 4 и 6 месеца, след което се връща в биологичното си семейство, а ако това не е възможно, заживява в истинското семейство на осиновителите си, или на приемното си семейство. …

Read More

Баща прегърна сина си у дома след тригодишна битка с институциите

By | Блог | No Comments

Преди близо 3 години, на вратата на Центъра ни за обществена подкрепа в София почука Владимир – един баща, носещ много огорчение в душата си и тъга в очите си. Съкрушен, изгубил вяра в институциите, Владо търсеше подкрепа, за да върне детето си. Разказа ни за Веско – чакан и желан единствен син, който тъкмо се бе появил на бял свят. На Великден. Но Великият ден за малкото семейство е помрачен, когато социалните отнемат Веско от ръцете на таткото и го отвеждат далеч, някъде където ще дели „любовта“ на непознати жени с други, изоставени, непотърсени деца. Какъвто Веско не е.   Поехме случая и работихме упорито цели 3 години, бяхме неотлъчно до Владо, подкрепяхме го в битката за сина му, за семейството му, за правото му да е баща на Веско, да се грижи за него и да го обича, и детето да се радва на любовта на родното си семейство. Придружихме го до всички институции, застъпихме се за него в  съда,  сътрудничихме  си  с  адвоката  –  защитник. Подкрепихме   неговото  израстване  като  личност и му помогнахме да продължи да бъде бащата, от когото има нужда и другото му дете – прекрасната Стела.   Благодарение на упоритостта на таткото и професионализма на експертите ни, преди месец Владо най-после върна у дома сина си. Днес баща и син отново са заедно с мама и по-голямата сестричка. Щастливото семейство посрещна Коледните и новогодишни празници у дома – там, където малкият винаги е бил очакван, където има своето специално и запазено място.   Историята на Владо и Веско разказва за много недоверие и неразбиране, за много страхове, но и много смелост. За това какво е да имаш 2 деца, родени от партньорка с психично заболяване, какво е да се бориш с ежедневието без право на почивка, и въпреки умората, в края на деня да не можеш да заспиш, защото едно от децата ти е някъде далеч, орисано да прекара първите години от живота си далеч от родното си семейство.   Но тя доказва и как подкрепата на експертите от фондацията прави така, че повече деца да има щастливо детство в родните си…

Read More

Още едно новородено бебе настанено в любящо приемно семейство на фондация „За Нашите Деца“

By | Блог | No Comments

През първите 11 месеца на изминалата 2017 година, 5 изоставени новородени бебчета бяха настанени по спешност в приемни семейства, с които работи фондация „За Нашите Деца“. Днес това се случи и с малкия Ивайло, който  благодарение на прекрасното семейство на Галина и Алексей Ангелови, няма да усети липсата на майчина и таткова ласка и ще започне своя живот както всяко друго дете – обгрижван и истински обичан.   Ивайло е изоставен веднага след раждането си – нежелан от родителите си, дребосъкът прекарва 3 месеца в отделението на болницата, чакайки своите нови мама и татко. Детенцето се ражда с проблем в развитието – едното му краче е по-слабо от другото и недобре развито. Този проблем, макар и лесно преодолим с редовна рехабилитация, би могъл да доведе до по-големи усложнения за в бъдеще, ако бъде пренебрегнат. Затова и бързото настаняване в семейство бе от ключово значение за  по-нататъшното развитие на Иво.   От фондация „За Нашите Деца“ сме благодарни на Галина и Алексей, които за пореден път отвориха дома и сърцата си за детенце, лишено от родителска обич. Семейството се грижи за деца без родители от 2012 г. и до момента е помогнало за отглеждането на 4 деца, 1 от които е върнато в биологичното си семейство, а другите 3 са осиновени. Галя и Алексей са пример за това как с много внимание, обич и грижа, всяко дете има истински шанс за свое семейство.   Фондация „За Нашите Деца” е създател на първия в България Център по приемна грижа (2011г.). В него екип от специалисти набира, обучава и подкрепя кандидат-приемни и приемни семейства, приели в уютния си дом деца, които не могат да живеят в родното си семейство. Центърът ни по приемна грижа работи с  32 приемни семейства на територията на гр. София и София-област, които в момента дават цялата любов и грижа за 34 деца на различна…

Read More

Днес нашият малък „Антонио Бандерас“ напусна „Детска къща“ със своите нови мама и татко

By | Блог | No Comments

От ЦНСТ „Детска къща“ днес изпратихме и малкия красавец Тони, който вече има свои нови любящи мама и татко.    Тони дойде при нас веднага след раждането си, на 15-дневна възраст, и веднага се превърна в перлата в короната на „Детска къща“. Плачеше много, беше капризен и растеше с буен нрав, но пък пленяваше всички с уникални чар, усмивка, големи очи и къдрава тъмна коса, на букли. Малкият красавец боледуваше много, имаше леко изоставане – на 7 месеца все още не можеше да се обръща, но с подкрепата на психолози и специалисти „Ранна детска интервенция“ към фондация „За Нашите Деца“, Тони бързо преодоля проблемите и днес вече е в пълна готовност да проходи. Заедно с другите деца от „Детска къща“, Тони всяка седмица се забавляваше на „Музика в действие“, организирана от Център за обществена подкрепа „Св. София“, пееше на своя си бебешки език, дрънкаше с дайренце и тропаше на барабани. Но любимо нещо му беше кукления театър – смееше се с глас всеки път.   Вчера беше и първият рожден ден на Тони. Отпразнувахме го в „Детска къща“ с вкусни лакомства и много подаръци, но най-големият подарък за мъника пристигна, както се вика „на патерици“ – неговите нови мама и татко, грейнали от щастие и със сълзи в очите, силно гушнаха Тони и тримата заедно се отправиха към новия си живот като едно здраво и пълноценно семейство. И към двуметровата торта, с която ще почерпят всички свои роднини и приятели за рождения ден на Тони.   А ние от екипа на „Детска къща“ желаем на Тони прекрасно и слънчево детство и да продължава все така да пленява всички с уникалния си чар и къдрава, красива главица.   Тони е едно от 33 деца, което след няколкомесечен престой в Детска къща намери свое любящо и стабилно семейство. Вече 5 години Детска къща функционира, за да могат изоставените бебета да получат необходимите за всяко дете грижа и внимание в сигурна, близка до семейната среда. Детска къща е място за преход на изоставените деца от временна към дългосрочна семейна среда, без да се налага да прекарат първите мигове от своя живот в самотата и изолацията на социалния…

Read More

Eдна млада майка преодоля трудностите и страховете благодарение на нашите експерти от ЦОП „Св.София“

By | Блог | No Comments

Една млада майка се справи със страховете си с помощта на нашите експерти от ЦОП „Св.София“ и сега се радва истински на двете си дечица.   Преди два месеца в Център за обществена подкрепа „Св.София“ дойдоха Валентина и Симеон. Млада двойка, съвсем наскоро се бяха оженили. Обичаха се истински. Не личеше двамата да имат проблеми. Но това не беше съвсем така.   Скоро след раждането на първата им рожба, Росен, в семейния дом се настанили проблемите. Валентина имала тежко раждане – наложило се да роди със секцио, по време на което получила панически пристъп. Това оставило траен отпечатък върху психиката на младата майка и месеци след раждането тя все още се чувства нещастна. След срещи с психолог и терапия,  Валентина отново успяла да се почувства щастлива и най-после да започне да се радва на малкото си съкровище.   Радостта на младата майка обаче не продължила за дълго. Семейството има финансови затруднения, заради закупуването на лекарствата за Валентина и нещата, необходими за малкия Росен – детско креватче, количка, дрехи и пелени. Това накарало жената да спре да плаща здравните си осигуровки точно в най-неподходящия момент – когато разбира, че е бременна за втори път.   Валентина ни потърси в този труден за семейството й момент. Ние бяхме до нея през целия период от бременността й. Водихме я редовно на прегледи, които помогнаха за проследяване на бременността й. Експерти от специализирана болница се грижиха за нея постоянно, за да се уверят, че бременността й протича нормално, без усложнения.   Въпреки всичко, страхът от повторен пристъп не напускаше Валентина и беше неин постоянен спътник. Тя се чувстваше неспокойна и несигурна в родителските си способности. Не вярваше, че ще успее да осигури най-доброто, от което се нуждае детето й. Това е и нещото, което доведе младата майка при нас – желанието й детето й да получи най-добрата грижа. Ние се включихме в грижите за малкия Росен, който беше голям палавник и не слушаше мама и татко. Дадохме й съвети как да се грижи за него и да го възпитава правилно. Подкрепихме материално семейството, като закупихме пелени, дрехи и пюрета за мъника. Със спестените от това пари, семейството успя да плати здравните осигуровки на Валентина.   Само преди няколко дни настъпи и така очакваният ден за Валентина – роди се второто им дете Деница. Двете вече са у дома при таткото и баткото, които нямаха търпение да се запознаят с най-новото попълнение на тяхното семейство.   А ние от ЦОП не спираме да работим с младото семейство, за да могат двамата родители да се радват спокойно на двете си деца и да им дават цялата любов, от която имат нужда, за да имат Росен и Деница едно щастливо и безгрижно детство….

Read More

ЦОП „Св. София“ убеди една майка да върне изоставеното си дете

By | Блог | No Comments

Запознахме се с Антония, след като от родилното отделение ни съобщиха, че е оставила момиченцето си веднага след раждането и е избягала от болницата. Специалистите ни от Център за обществена подкрепа „Св.София“ посетиха майката в нейния дом, за да поговорят за това какво я е накарало да направи този тежък избор.   Докато разговаряхме, около нея стояха другите й деца, които се усмихваха широко. Изглеждаха щастливи и добре-гледани. Въпреки това, Антония не бе уверена в себе си; мислеше че няма да успее да даде на новороденото си цялата любов и грижа, от които се нуждае. С тъга ни каза, че не може да се справи с още едно дете. Ние обаче я посъветвахме да обмисли по-задълбочено всичко и да не взема прибързани решения.   Няколко седмици по-късно Антония ни потърси сама. Сподели ни, че заедно с партньора си, не спират да мислят за момиченцето си и много се чудят как да постъпят. В крайна сметка осъзнали, че обичта към новороденото е по-силна от страха и колебанията им. Затова решават да направят всичко възможно да си върнат бебенцето, което в момента е в Център за настаняване от семеен тип. Родителите не знаеха какво следва оттук нататък и бяха много разтревожени, че няма да успеят да си върнат детето.   Ние помогнахме на майката и я придружихме до всички институции, за да си набави необходимите документи. Заведохме я и до ЦНСТ, за да види детето си. Когато видя малката сладурана, Антония се просълзи, не спираше да я прегръща и да й говори нежно.   Направихме всичко възможно да съдействаме на семейството да си върне обратно мъничето. Разговаряхме с колеги от различни институции и съвместно взехме решението детето да се прибере при родителите си. Насрочено е дело, което трябва да уреди окончателното преместване на момиченцето у дома. А ние, от ЦОП „Света София“, ще продължим да помагаме на голямото, но задружно семейство на Антония, за да може то никога повече да не се разделя…

Read More