Monthly Archives

март 2011

Известни личности ще танцуват в „Приказен танц”

By | Новини | No Comments

На 29 април 2011 г. в Кемпински Хотел Зографски, гр. София ще се проведе за първи път пролетният бал на фондация „За Нашите Деца” – „Приказен танц”. Събитието се осъществява с партньорството на Dance Academy и под патронажа на министър Свилен Нейков. „Приказен танц” събира на една сцена водещи бизнесмени, популярни личности от културния и политически елит с професионални танцьори. Всички ще танцуват безвъзмездно в името на каузата за осигуряване на приемни семейства за изоставените деца. Сред благотворителите, които ще се включат в „Приказен танц”, са Зоя Паунова – изпълнителен директор на AstraZeneca за България; Симона Пейчева – състезателка по художествена гимнастика; Евгения Раданова – състезателка по шорттрек; Калина Крумова – най-младият депутат в 41 – вото Народно събрание и др. Всеки един участник ще се подготвя индивидуално в продължение на два месеца за своето представяне, а тренировъчния процес се провежда с персонален репетитор от Dance Academy. Кулминацията на вечерта ще бъдат изпълненията на благотворителите, които ще демонстрират наученото и чрез своите умения ще дадат шанс на повече деца да имат своето приемно семейство. Водещи на събитието ще бъдат Камен Воденичаров и Мария Силвестър….

Read More

Покана за прес конференция

By | Новини | No Comments

Фондация „За Нашите Деца” организира прес конференция по повод обявяването на национална кампания за набиране на приемни родители на 4 април 2011 г. от 10:30 ч. в галерия „Склада” на ул. Г. Бенковски 11, ет. 4.   „Изоставените деца нямат нужда от съжаление, а от семейство” е посланието на информационната кампания на фондацията, която има за цел да намери приемни родители за деца, лишени от родителска грижа. Ангажирането на вниманието на българското общество, медиите и институциите е от огромно значение за спасяването на живеещите в момента в социални домове 6333 деца. Кампанията е израз на увереността на фондация „За Нашите Деца”, че всеки може да даде своя принос, за да няма нито едно българско дете, което да прекарва най-цените мигове от живота си в самотата и изолацията на домовете. На срещата с медиите ще бъде представена позицията на фондацията и приемни родители относно развитието на услугата приемна грижа. Нуждата от реални условия, за да могат доставчиците на приемна грижа да изпълняват всички функции по услугата и необходимите промени в съществуващата нормативна уредба ще бъдат сред обсъжданите теми. Участници в прес конференцията: Елка Налбантова – директор „Развитие” на фондация „За Нашите Деца”Мира Добрева – лице на кампанията и посланик на каузата приемна грижаМария Благоева – приемна майка и член на Управителния съвет на Националната асоциация по приемна грижаРадослав Бимбалов – творчески директор в рекламна агенция „Смартс”, разработил рекламната визия на социалната кампания.  За повече информация: Теодора Стоименова, Връзки с обществеността, Фондация „За Нашите Деца“, тел. 02/980 70 58, GSM: 0884 196 076, E-mail:t.stoimenova@detebg.org  …

Read More

Организираме конкурс за детска рисунка

By | Новини | No Comments

Фондация „За Нашите Деца” обявява конкурс за детска рисунка на тема „Моят най-щастлив спомен с мама и татко.” В него могат да се включат деца на възраст от 4 до 15 години, като изпратят своите творби на адрес: гр.София, ул.Гюешево 21, Център за обществена подкрепа „Св.София”, за Янита Петрова.   Победителите в различните възрастови категории ще бъдат обявени на детския празник 1 юни на специално тържество по случая и ще получат много награди и изненади. След това с най-добрите творби ще бъде направена изложба в подкрепа на деца, лишени от родителска грижа.   Целта на конкурса е да стимулира децата да разкажат чрез изобразителното изкуство за това какво ги прави щастливи  и да ги насърчи да творят и мечтаят. За всяко едно дете моментите с мама и татко, когато цялото семейство е заедно и се забавляват, са много ценни и му помагат да се чувства сигурно и обичано. С конкурса фондация „За Нашите Деца” иска да ангажира и вниманието на родителите и да им напомни, че е нужно да отделят достатъчно внимание на децата си и да прекарват с тях повече време. Няма нищо по-важно за едно дете от семейството, което да му осигурява подкрепа, добра грижа и щастливи детски спомени.   При изпращането на рисунките не забравяйте да запишете трите си имена, възраст и телефон за обратна връзка, за да можем да се свържем с вас, ако печелите награда. Срокът за изпращане е до 10…

Read More

Core Assets trains our staff to develop professional relationships with foster carers

By | Новини | No Comments

In March Kulvinder Sahota and Mandeep Sahejpal from Core Assets in the UK delivered training on the role of the supervising social worker. This is the second training held jointly with the personnel from the children’s institution St. Sofia. Kulvinder and Mandeep presented the method used by Core Assets for supervision of foster carers and social workers. They pointed out that during this process we need to treat the foster carers as professionals and to walk the way along with them by providing the support they need.     “With this training I see that Bulgaria have a long way to go in finding the right attitude and developing professional relations with the foster carers. We expect that the state will give credit and recognition to this profession. However, I can see that we as an organization are walking in the right direction by learning from the best foster care experts in the world and this gives me courage and motivation to continue”, said Ivan Pavlov, Director of the Community support center of the Foundation in Sofia.     Vladimir Ivanov, psychologist and leader of the Foster Care Team, shared that “Once again, the trainers of Core Assets had an inspirational and energizing effect on me and I am convinced that we with such help we will succeed in our mission to provide quality foster care for abandoned children in Bulgaria”….

Read More

Бедността и липсата на адекватна подкрепа са основните причини за изоставянето на деца

By | Новини | No Comments

Всяка година в България близо 2000 деца се изоставят Психологът Иван Павлов – директор на Център за обществена подкрепа „Св.София” към фондация „За Нашите Деца” разказва за причините за изоставянето и последствията от живота в социален дом. Иван Павлов има дългогодишен опит в системата за закрила на детето. Повече от 9 години е работил като началник на Отдел за закрила на детето към Дирекция Социално подпомагане – район Възраждане, град София. Преди това е бил директор на дома за деца ”Асен Златаров” в София.   В България по данни на Държавната агенция за закрила на детето за 2010 г. 6333 деца живеят в социални домове. Всяка година близо 2000 деца постъпват в тези домове, като половината от тях са бебета, изоставени още в родилния дом. Това е тревожната статистика, зад която се крият разрушените животи и несбъднатите мечти на хиляди деца в България. Ние сме последната страна от Европейския съюз, в която все още има домове за деца. Социалните домове във вида, в който в момента функционират, са по-скоро наследство, но не и необходимост за нашето общество. Много изследвания от години наред показват, че отглеждането на децата в големи групи, при което реално няма как да се създаде лична връзка между дете и конкретен възрастен, е изключително увреждаща практика. Грижата само за физическите потребности на децата не е достатъчна за развитието на физически и психически здраво дете. Първите три години от живота на детето са най-важните за неговото емоционално развитие. Така наречените домове за медико социални грижи, в които се отглеждат изоставените бебета и деца до тригодишна възраст са по-скоро болнични заведения, в които нашите деца прекарват най-важните години от живота си в самота и изолация. Когато едно новородено постъпи в дом то прекарва първите 20 дни в една стая, наречена „изолатор”, в която влизат само, за да го нахранят и да му сменят пелената. През другото време то е съвсем само, никой не му говори, не го гушка, не го успокоява, когато плаче. За това и много често изоставените деца не плачат, защото знаят, че няма кой да ги чуе и нищо няма да се промени. След тези мъчителни първи дни, в които детето е отделено, за да се види дали не страда от някаква болест, която може да зарази другите деца, то отива в отделението за бебета. Там заедно с още 15-20 други бебета прекарва почти целия ден, защото няма кой да го разходи, да поиграе с него или просто да му почете приказка. За него се грижат сърцати хора, но те не са достатъчно на брой за да създадат индивидуална емоционална връзка. Те нямат физическата възможност да обърнат внимание на всяко едно дете и се опитват най-вече да се погрижат бебето да е сухо, нахранено, изкъпано и облечено. Във фондация „За Нашите Деца” работим, за да няма нито едно българско дете, което да започва живота си в социален дом. Само за миналата година сме помогнали на повече от 200 деца, за да останат при родителите си, а да не бъдат изоставени. Причините за изоставянето на деца са много и различни, но водещи са бедността и липсата на подкрепа. Често обществото ние е склонно да обвинява майките, които се разделят с децата си, че са лоши и безотговорни, но повярвайте ми, много малко са хората, които не искат да се грижат за децата си. В повечето случай тези жени са принудени да се разделят с детето си, защото няма никой, който да им подаде ръка. Всеки ден се сблъскваме с крайно бедни родители, които смятат, че давайки детето си за отглеждане в социален дом, то поне ще получи топла храна, дрехи и покрив над главата си. Не може да се опише болката и отчаянието на хората, които са изправени пред дилемата дали да не се разделят с детето си, защото нямат средства да се грижат за него. В последните две години кризата си каза думата и отглеждането на дете става все по-голямо предизвикателство.   Друга причина за изоставянето е раждането на дете с увреждане. Когато се роди бебе с увреждане, се смята, че това е дефект. Все още има лекари, който убеждават родителите да оставят детето си в специализирана институция за деца, за да се грижи за него медицински персонал и им казват, че те няма да могат да се справят с отглеждането му. Истината е, че трябва да има много услуги за хората с увреждания, защото родители, които имат такова дете, трябва да са сигурни, че могат да се грижат за него и да му осигурят сигурна и безопасна среда.Липсата на развити социално-здравни услуги за подкрепа на семействата, в които се раждат деца с увреждане също е причина родилката да вземе решение да изостави новороденото.   Въпреки че след приемането на Закона за закрила на детето координацията между институциите, ангажирани в превенцията на изоставянето са подобри, все още липсва работещ модел за ранна кризисна интервенция и единни разпознати от социалната и медицинската системи стандарти за информиране, консултиране и психосоциална подкрепа на ниво родилно отделение.   Хората, които си изоставят децата, са и непълнолетни момичета или много самотни майки, които нямат никаква подкрепа около себе си и дори нямат с кого да го обсъдят. Те се съмняват, че ще могат да посрещнат нуждите им, не са предприели семейно планиране и контрацепция.Случва се бременността да не е желана, защото родилката е жертва на насилие или вътрешен трафик.   Съвсем скоро имахме случай на млада майка, която беше на път да се раздели с бебето си, защото майка й и баба й категорично отказваха да я подкрепят в отглеждането му. Самото момиче също бе израснало в социален дом и знаеше колко ужасно място е това за едно дете, а да не говорим за новородено. Бащата на бебето нямаше никакво желание да поеме отговорност. Тъй като момичето живееше с майка си и баба си в малко село, за да прикрият „срама” от съседите, те бяха измислили дори цяла история как тя е изгубила бебето при раждането и за това се връща сама от родилния дом. Успяхме да помогнем на тази млада майка да остане с детето си. Наш социален работник разговаря с нея, разказа й за възможностите, който тя има и подкрепата, която може да получи от нас и институциите. След няколко дни на консултации в родилния дом, тя си тръгна заедно с бебето. Успяхме да й намерим жилище, където да има подходящи условия да се грижи за детето си. В момента дори посещава вечерно училище, защото разбира колко важно е да има образование, за да може да осигури по-добро бъдеще на детето си.   Най-важното, което правим, когато консултираме родители, изправени пред дилемата дали ще могат да отглеждат детето си, е това, че им даваме възможност да направят информиран избор. Нашите социални работници и психолози не дават готови решения на родители, а ги подкрепят, за да достигнат те самите до най-добрия възможен изход за себе си и детето си. Когато разберем, че има риск от изоставяне се намесваме веднага. В повечето от случаи разбираме за това в самите родилни отделения, където нашите социални работници дежурят и помагат на всяка майка, която има трудности или колебания. Понякога това става и преди раждането. Обаждат ни се близки и роднини, които знаят за нашата работа и ни споделят, че имат притеснения за майката, след което нашите социални работници я посещават. Получаваме информация и от самите майки, като много често те ни пишат с молбата да останат анонимни. Получаваме информация от отделите за закрила на детето, за което сме им благодарни, защото ни съдействат в изпълнението на нашата работа. Така също получаваме информация и от родилно отделение, когато се разбере, че бъдещата майка има намерение да се раздели с детето си. Ранната превенция е изключително важна, защото се избягват изключително тежките последици за детето от живота в дом. Всеки един месец в социален дом води до психическо и физическо изоставане на детето, за това ние се стремим да не допуснем да се стига до раздяла между майката и бебето. Много важно е да се каже, че ние не работим във всеки един от случаите, за да останат детето и родителите заедно на всяка цена. Понякога това е невъзможно, защото родителите няма да осигурят добра грижа за това бебе поради психически проблеми, домашно насилие или друг много тежък проблем, който не може да бъде разрешен. В тези случаи ние започваме да търсим приемно семейство за детето. Приемната грижа е възможност за него да не попадне в специализирана институция и да получи грижа и обич, от които всяко човешко същество се нуждае, за да расте като уверена, спокойна и щастлива личност.   Приемането на ясна стратегия, включваща превантивни програми, ясен алгоритъм за взаимодействие между ангажираните институции, финансови инвестиции за подкрепа на биологичното семейство са възможните решения за това бъдещите и настоящите майки и бащи да изпълнят родителските си функции.  …

Read More

Номинация за награда на ООН за изключителна служба в полза на обществото получи фондация „За Нашите Деца”

By | Новини | No Comments

За изключителна служба в полза на обществото фондация „За Нашите Деца” бе номинирана за годишната награда на ООН в категорията за прозрачност, отчетност и отговорност. Номинацията е дело на Велик Приорат България, част от световния орден на рицарите тамплиери.   Номинацията под формата на сертификат, подпечатан със специалните гербове и символи на рицарите тамплиери, бе връчена на Иванка Шалапатова, директор на фондация „За Нашите Деца” от генерал майор (о.р.) Румен Ралчев, велик прийор на българските тамплиери.   „Фондация „За Нашите Деца” бе предпочетена заради отговорния, прозрачен и последователен стил на работа. Целите на нейната дейност се припокриват с изповядваните от нас ценности, като взаимопомощ между християни и подпомагане на хора в беда, както и интелектуална благотворителност” – изтъкна г-н Румен Ралчев.   „Това е огромна чест за нас! Поласкани сме, че в контекста на организациите, работещи със социална и хуманна насоченост в България, вашият избор се е спрял точно на нас! – заяви развълнувана Иванка Шалапатова. – От друга страна, нашата работа в полза на децата в риск вече 18 години ни отрежда достойно и заслужено място сред световните организации предвид броя на хората, чиито живот сме променили към по-добро. Ще продължаваме да работим в същия дух и с удвоена упоритост!” – обеща Шалапатова в заключение.   През 2008 година Велик Приорат България е приет за пълноправен член на Ордена на Рицарите Тамплиери на Йерусалим – неправителствена организация със седалище в Женева. Организацията има специален консултативен статут към ООН и е член на Международното бюро за мир – Нобелови награди. От своя страна Постоянното международно бюро за мир – International Peace Bureau – for a World Without War „IPB“, е най–старата в света международна мирна федерация, чиято цел е да кординира дейността на световните дружества за…

Read More

Foster carer of 30 children shares what is fostering about

By | Новини | No Comments

You delivered a 2 day training of our team as foster care specialist. You have also been supervising and supporting foster carers for over 12 years. How did you decide to become a social worker? Does your experience as foster carer help you in your current work?   Prior to fostering our penultimate foster placement we cared for two children aged 1 year and newborn. We cared for these two children for a year. The social worker for the children suggested that I should become a social worker as she felt that I had the skills and experience for the job. I had also been feeling frustrated with the system and the lack of support provided to foster carers. I applied not expecting to be successful and was offered a place to study as a social work student. I was the only foster carer on the course and was shocked that at the time that there was no specific training with regards to fostering. As a result I arranged for a foster carer involved in training with the local authority to talk to students about fostering. I also shared my experiences with fellow students. My experience as a foster carer has helped me immensely and I believe that carers appreciate that I have personal experience of the fostering task. My experience enables me to appreciate both perspectives of any situation which may arise and has been particularly useful in the planning and reviewing stages for young people and the impact of fostering on the wider fostering family, e.g. when I was fostering I would receive a letter inviting me to a meeting at my house without any consultation. Once working for the local authority and for the past 12 years for FCA I have ensured that carers are asked if they are happy for a meeting to be held in their house or whether they would prefer the meeting to be in the office, in doing so I am being respectful to the carer and not assuming that its ok for the meeting to take place in the foster carers home without consultation. Additionally when I fostered for the local authority there was no opportunity for the sons and daughters of foster carers to meet or for their perspective to be considered. On joining FCA regular groups were set up which provided an opportunity for sons and daughters to meet, to discuss their experiences and to carry out a fun activity and a meal together. I am also able to share my own fostering experiences with carers, especially when there is a difficult situation which needs either addressing or support & advice given. What are your impressions from the team of For Our Children Foundation? At the end of our two day training course and having had an opportunity to get to know people from For Our Children a little more I felt they were motivated and ready for the change and the challenges ahead. Also I got the feeling that staff we met with on the first evening were passionate about their role in wishing to moving Fostering and Adoption in Bulgaria forward. They were interested in my personal experiences and in how some of the ideas we discussed can be used positively within their work. Both Clive and I felt that For Our Children Staff and staff from the institution could benefit greatly in working more closely together and that hopefully the disability training that was jointly attended will just be the start At what stage of development is the foster care in Bulgaria? With regards to fostering and fostering disabled children in particular, I would estimate that Bulgaria is between 30 and forty years behind the UK. My first foster child who was a baby with Downs syndrome will be 26 this year, and although fostering a disabled child met with quite a lot of negativity from the public in general, fostering a disabled child had been happening for several years. In the UK now there are families who specifically only want to foster or adopt disabled children. When I began fostering disabled children was not a specific category for fostering and we were approved in general as a family suitable for fostering.   How many children have you fostered? I have fostered almost 30 children in total, including several pre adoption babies, children involved in care proceedings as well as children who eventually returned home to their families and disabled children. Whilst fostering I was also a child minder for preschool children which helped to provide additional income as only as small allowance was provided by the local authority for the children we fostered. Is it harder to take care of disabled children? Do the foster carers in the UK receive additional support when they foster disabled children? With the right support and planning caring for a disabled child as with any child can be rewarding and satisfying. The learning curve can be steeper particularly where there are medical and communication issues, but with the right information, training, planning and guidance, good outcomes for disabled children can be achieved. You don’t have to be experienced to care for a disabled child you just need to want to make a difference as with any child. Think child first disability second. Training can start at the point of placement if the carers are enthusiastic and motivated enough to want to provide the best possible care and to help that child reach their potential. Carers then become the experts in caring for that child. There can be additional practical things to think about when caring for a disabled child e.g. when going out to the theatre is there disabled access and allocated seating for wheelchairs, are there changing facilities? Within FCA we ensure that a child with complex needs, which can include disability, is placed in a planned way and that all appropriate training (moving and handling, administering medication, respite) is agreed prior to the child or young person moving in. We have several disabled children placed within our region and each placement receives an additional ?250 per week to acknowledge the additional care and supervision required in caring for a disabled child. When personal care is required for a child or young person this can make the task harder. Planning and preparation needs to be in place to ensure respect and dignity of the young person if for example the carer needs to go out, ensuring that appropriate and trained support is in place. In additional to a fostering allowance disabled children in the UK are entitled to Disability Living Allowance which is paid at three levels dependent on the severity of the disability. This money is specifically for the child and to help with additional costs which arise due to their disability and to enhance their lives (e.g a child with cerebral palsy may need shoes more often, to enable a disabled child to receive specialist riding lessons). However, when I began my fostering career with our first disabled child the allowance paid was the same as for any other child. Caring for a disabled child requires different and/or additional skills all that can be learnt. I do not think that it has to be harder although it may be dependent on the severity of the disability. Support groups specifically for carers of disabled children are helpful in providing support, guidance advice and ideas.   Do you remember what the feeling was when the first child came to your home? I remember feeling excited as well as nervous. I remember feeling a little apprehensive about administering such small amounts of medication but soon the routine fell into place and our new arrival quickly became part of the family. I had read up as much as I could about Downs Syndrome so as to have some understanding of the disability before the baby arrived. The real learning came once she arrived. After a very short time I did not see the disability but saw a “child” first and the disability second. My son and daughter adjusted quickly and accepted the baby as a little sister. I do remember there being lots of medical appointments which I was taken to by the baby’s social worker as I could not drive. In general when children first arrive it takes a few days to get to know them and their ways. My advice to carers is to put in place as tight boundaries as possible as it is always possible to loosen the boundaries but very hard to increase them. I also believe that tight boundaries also help the child to feel safe. Often it is difficult for carers to accept this when they first begin fostering as they feel they have to make allowances for the child they are caring for being looked after. The reality is that loose boundaries are not helpful and the child will often feel unsafe and difficult behavior can escalate. It is also usual for carers to take a dip in their feelings about fostering and this can happen any time within their first year, more usually within the first 3 months. The reality will kick in with regard to the task that has been taken on. However, with support particularly from other carers who have experienced this feeling, the feeling of “what have we done” will pass and the motivation and enthusiasm in caring for the child will again take over.   What was the feeling to separate with your foster child? How is it possible for the foster carers to deal with the moment of separation?   The feeling of separation from our first foster child was immense. We had no support from the local authority and the feelings that I had were not dissimilar to that of bereavement, feeling like I was a surrogate mother giving my baby away. Those that heard my story will have witnessed me reliving some of the feelings as if it had happened yesterday. I believe though that on reflection we could have been supported and prepared for the separation enabling us to manage the situation better. We were happy with the family chosen to adopt the baby but the pain was immense. At the time we were told that we were not to ask to adopt the baby, because we were foster carers. I believe the situation would be different today in the UK and we would now be asked if we would consider adoption. I asked at the time if there was a family I could talk to who had been through a similar position but was told there wasn’t. I believe that in this particular case the move to an adoption placement was very quick, just one week, and that there was not time to come to terms with the imminent move. Following this experience we became stronger with future separations, particularly in relation to caring for pre adoption babies although to this day “goodbyes” are difficult for me. With the many pre adoption babies we have cared for we managed to separate positively knowing that no experience could be as difficult as the first. With each adoptive family we have been welcoming and happy for them that a gap in their lives has been filled. I have always provided blankets and clothing to help with the move which allows the baby to keep your “smell” with them for the first few days. I have also provided a written daily routine including signs and symptoms of the baby’s behavior that only a mother would know. Many adoptive parents have told me that this really helps the baby to settle into their new family. We have also arranged with the adoptive parents to meet up with them a couple of months later at which point it is possible to visually see that the baby has become their “baby” and the final relinquishing of the baby takes place. Each time a baby in particular has left me I have cried. I do not see this as a negative but as confirmation that I have done my job well, confirmation that I have formed an attachment to the baby which will give the baby the ability to attach again. Not all separations are sad, some are happy and some are a relief! Sometimes it can be necessary to say “we cannot continue in caring for this child” and that’s ok. I have been in such a position where a child we were caring for had such a high level of need that these were better met in a placement with no other children. Other children have returned to the care of their parents which has generally been a happy separation….

Read More

По случай деня на социалната работа Мариана Петрова разказа какво е нужно на едно дете, за да е щастливо

By | Новини | No Comments

Днес на Световния ден по социална работа мониторинг експертът Мариана Петрова разказва за проекта на фондация „За Нашите Деца” – „Защитени деца в сигурни семейства”. В него участват социални работници от цялата страна, психолози и експерти в грижата за децата. Проектът има за цел да създаде първите в България стандарти за сигурна семейна среда, извлечени в разговори с деца и семейства. Фондация „За Нашите Деца” поздравява всички свои колеги и партньори, помагащи всекидневно на хората в нужда и вярва, че когато всички ние сме обединени от обща кауза ще можем да постигнем значими промени в живота на нашите деца. Доказателство за това е и проектът „Защитени деца в сигурни семейства”.    Как реално проектът ще помогне на децата? Преди всичко искам да поздравя всички колеги социални работници, които работиха за създаването на тези стандарти с празника на социалната работа. Проект „Защитени деца в сигурни семейства” е изцяло фокусиран върху децата. В рамките на проекта се създават стандарти, които са уникални с това, че са изказани от децата. Децата разказаха истории. Ние гарантирахме, че те ще бъдат чути и ще станат част от правилата и насоките за възрастните в грижата за децата. В мен звучат много силно думите на децата, които говорят за обич, доверие, внимание, за съботната закуска с тати, за неделната семейна разходка, за празниците. Децата не говорят за правила, закони, политики, стратегии и деинституционализаци, но те ни разказаха какво е важно за тях, за да се чувстват добре и за да се развиват. Те ни подариха най-естествената човешка мъдрост, че не е необходимо да имат идеални родители, не е необходимо винаги всичко да е чудесно. Важно е родителят до тях да е загрижен и чувствителен, важно е да има хубави моменти заедно.   Какво представляват стандартите?   Стандартите представляват текстове, които насърчават уменията на родителите за свързване с детето, зачитане на неговата индивидуалност и подкрепят неговото развитие.   В каква посока ще се промени животът на децата благодарение на стандартите, които подготвяте?   Има примери за много добра връзка и родителстване в много тежки житейски ситуации, неангажирани общности и слабо развити социални системи за закрила. Същевременно всички ние сме свидетели как в общества с развити социални системи и ангажирани общности е факт насилието над деца в семейна среда. Ние вярваме, че най-добрият начин да се помогне на детето е като подкрепим родителите. А работата на социалния работник със семействата наподобява много родителстването.   Как и кога виждате да заработят стандартите на практика? Стандартите вече работят. Те работят от момента на стартиране на идеята за тяхното създаване. Всички ние, които участваме в тяхното създаване сме застъпници и техни посланици. Всички ние вече прилагаме в работата си принципите, за които разказах. Успоредно с това търсихме думите, в които да облечем тази по детски чиста мъдрост, търсихме рамката, в която да я опишем. Вече сме в края на този благодатен процес. В последните два дни ние се съгласихме, че ще договорим три вида стандарти – минимални, основни и развиващи. В края на месец май ние ще имаме в завършен вариант текстовете на стандартите. А от началото на месец юни ще започне пилотното им въвеждане в семейства.   Какво още трябва да бъде направено в нашето общество, за да няма деца, загинали заради безхаберие и липса на грижа?   Трябва да се осигурят достатъчно широки и мащабни програми, които да могат да обхванат подкрепата към семействата, които се затрудняват в осигуряването на основните грижи за детето. За съжаление към момента в България службите реагират едва, когато детето е в ситуация, в която не са гарантирани минимални стандарти, когато то е в актуален и висок риск. Това ограничава силно възможностите за ефективна и фокусирана към нуждите на дето подкрепа. Тогава обикновено сме стигнали до „единственото решение” – „институцията”. А тя институцията е подмяна на един вид насилие с друг. За детето нищо не се променя. С тази „закрила” сякаш защитаваме повече себе си и споделяме отговорността с безличната „система за закрила”. Създаването на условия за широкото прилагане на стандартите, ще позволи интензивна работа със семейството за промяна преди кризата, преди родителите да стигнат до безизходицата на това да бъдат заплаха за собственото си дете. Стандартите преодоляват анонимността на общото понятие „система за закрила”, „мерки за закрила”, „Закони”, „политики”. Те изваждат на преден план уникалното човешко отношение, чрез което работят всички тези неща, а то е отношението между социалния работник и родителя. Има дълъг път, който трябва да извървим заедно всички – деца, родители, помагащи професионалисти, общество….

Read More

Националният център по превенция на изоставянето спаси 94 бебета от живот в дом

By | Новини | No Comments

На 10.03.2011 г. в хотел Санкт Петербург в Пловдив бяха представени резултатите от работата на Национален център по превенция на изоставянето, създаден от фондация „За Нашите Деца” пред повече от 100 души. Центърът е първи по рода си България и развива уникален социално-здравен модел, който подкрепя родители, които имат дилеми да изоставят децата си още преди раждането на детето и на ниво родилен дом. Събитието бе открито от Валентина Симеонова – заместник – министър на труда и социалната политика, която подчерта важността на подобен род услуги, които да подкрепят родителите да не изоставят децата си. „Този форум е много важен за мен и в професионално и в лично качество. Много благодаря на фондация „За Нашите Деца” и Нова телевизия за активното партньорство и за това, че обединиха своите усилия да създадат една наистина много ценна социална услуга. За съжаление статистиката на изоставянето в България все още продължава да е тревожна. Над 2000 деца се изоставят годишно в домове за бебета, близо 1000 от тях се изоставят веднага след раждане им.” – каза в своето приветствие Валентина Симеонова. Елка Налбантова, която е директор „Развитие” на „Фондация „За Нашите Деца” представи ефекта от работата на центъра „Да останеш сам в първите дни от живота ти, без никой, който наистина да се интересува и грижи за теб, е жестоко преживяване. Нашата цел е да няма нито едно дете в България, което да бъде лишено от семейна грижа. Само за една година социалните работници на Националния център по превенция на изоставянето спасиха 94 бебета от живот в социален дом.”– изтъкна Елка Налбантова. Мариана Петрова, ръководител на Националния център по превенция на изоставянето подчерта, че моделът, демонстриран в рамките на проекта показа, че изоставянето на новородени деца може да бъде предотвратено с адекватна подкрепа към семействата. „За да не се стига до изоставяния на новородени, е нужно здравната и социалната система да функционират в синхрон и координация, така че да осигурят на децата сигурна и здравословна семейна среда” – каза още тя. В дискусията се включиха още Георги Титюков – заместник кмет на община Пловдив с ресор спорт и младежки дейности, Даринка Янкова – заместник изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, представители на Държавната агенция за закрила на детето и водещи специалисти в грижата за децата. На събитието присъстваха и родители, на които социалните работници на центъра са помогнали да бъдат заедно с децата си. Модератор на дискусията бе Цветанка Ризова от Нова телевизия. Изводът от протеклото обсъждане на проблемите на изоставянето бе, че определящо за развитието на услугите е разбирането, че семействата трябва да бъдат подкрепяни, а не „замествани” в грижите за децата. Проект „Национален център за превенция на изоставянето на деца от 0 до 3 години” се реализира от Фондация „За Нашите Деца” с финансовата подкрепа на Нова телевизия. Проектът стартира през август 2009 г. и приключва през март 2011 г. и е на стойност 190 376 лева. В рамките на проекта бяха изградени четири „Стаи за майката и бебето” в родилните отделения на болниците МБАЛ „Пловдив”, МБАЛ „Св. Мина”, както и на обществени места – в МОЛ – Пловдив и Зоопарк – София. Стаите са ремонтирани, обзаведени и оборудвани така, че да предоставят условия за грижа и кърмене на бебето, както и за консултиране на семейства. Освен това бяха осигурени семейни помощи за 63 семейства, за 105 деца бяха закупени бебешки пакети, подкрепени бяха и 13 приемни семейства и 7 осиновителни семейства….

Read More

Резултатите от работата на Националния център по превенция на изоставянето ще бъдат представени на кръгла маса в Пловдив

By | Новини | No Comments

Кръглата маса ще бъде открита от Тотю Младенов – министър на труда и социалната политика. За участие са поканени Надя Шабани – председател на Държавната агенция за закрила на детето, изпълнителният директор на Агенцията по социално подпомагане – Йвайло Иванов, д-р Стефан Константинов – министър на здравеопазването, кметът на община Пловдив – Славчо Атанасов, Георги Търновалийски – зам.кмет „Европейски политики и социални дейности“ на община Пловдив. Водещ на събитието ще бъде Цветанка Ризова – водещ на предаването „На четири очи“ по Нова телевизия и член на Консултативния съвет на фондация „За Нашите Деца“. Ще бъде представен и кратък документален филм за НЦПИ с участието на деца и семейства, подкрепени по…

Read More