Monthly Archives

май 2011

Служители на AVON даряват труда си за каузата на фондация „За Нашите Деца”

By | Новини | No Comments

В Деня на доброволния труд служители на козметичния гигант AVON решиха да излязат от офиса и да прекарат един трудов ден в детския център на фондация „За Нашите Деца” в столицата.   Служителите избраха да дарят своя труд именно на фондация „За Нашите Деца”, защото са съпричастни към нейната кауза – по-малко българчета в социалните домове и повече в приемни семейства. Преди да започнат засаждането на храсти и цветя, и боядисването на детската площадка, служителите посетиха дома за деца до 3-годишна възраст, който се намира в същата сграда, в която е центърът.   Излизайки от дома, всички те бяха на едно мнение – на изоставените деца преди всичко им е нужно семейство и в колкото и добри условия да живеят, те са лишени от най-важното – родителска грижа. Именно поради тези причина служителите на козметичната компания изразиха своята съпричастност и готовност за подкрепа към каузата на фондацията. Иван Павлов, който е директор на детския център на фондацията, разказа на доброволците за работата на фондацията. Те бяха впечатлени от факта, че само за 2010 г. социалните работници на центъра са подкрепили повече от 114 деца да останат в семействата си. Служителите на козметичната компания изразиха своята съпричастност и готовност за подкрепа към каузата на фондацията и занапред….

Read More

Време само за Надя

By | Блог | No Comments

Елена е на 34 години и е майка на общо четири деца – трима сина и една дъщеря. Към настоящия момент живее на семейни начала с мъж на име Петър в неговия дом, заедно с възрастните му родители. Обитават една стая с приспособен кът за готвене. Ползват външна баня и тоалетна. Отношенията на младото семейство и възрастните родители на са обтегнати, често конфликтите им прерастват в семейни скандали, което налага и намесата на полицията.В момента двамата родители полагат грижи за две от децата- Александър на 1 година и Надя на 5 години, чийто биологичен баща е самият Петър. Надя спи на спалнята, заедно с родителите си, а Александър има детска кошара. Елена има още едно момче от Петър, за което, малко след раждането му, двамата вземат решение да го дадат за осиновяване, за да му осигурят по-добра перспектива. Към онзи момент, Петър и Елена живеят в дома на нейните родители и често са свидетели, а и участници в семейни конфликти , които често завършвали с побой.Първородното дете на Елена е на 15 години и е настанено във възпитателно-учебен интернат. Елена поддържа връзка с него, но само по телефона, поради отдалечеността на населеното място. Детето не е припознато от биологичния си баща, друг партньор на майката, който понастоящем е покойник.Елена има трудно и тежко минало. Тя е дългогодишна жертва на физическо и емоционално насилие, както от страна на своите родители, така и в последствие от страна на двамата си партньори. И в биологичното семейство на майката редовно се е злоупотребявало с алкохол. Петър също пие редовно.Семейството е в затруднено финансово положение, тъй като Петър е безработен. Разчитат на сумата от 100 лева, които майката получава от майчинство и детски добавки – по 35лв. за двете деца. Тези средства са крайно недостатъчни за посрещане на основните нужди на децата и за осигуряването на огрев през зимата.Вниманието и времето на Елена са ангажирани основно с грижите за Александър. До скоро майката кърмеше своето дете, оплакваше се, че се изморява, тъй като то често се буди вечер, а на обяд отказва да спи.Надя посещава детска градина. Детето често става свидетел на конфликти между майка й и баща й или между баба й и дядо й. Тя често стои в стаята на баба си и дядо си, понякога се храни там. Обича да излиза с баба си на разходка, тя обаче, въпреки че е пенсионерка, все още работи. Дядо й има диабет и някои други съпътстващи заболявания.Центърът е ангажиран с подкрепата на семейството, след като Отдел Закрила на детето насочи децата с направление за ползване на социални услуги. Предвидена е работа с родителите с цел повишаване информираността им по въпроси, свързани с грижите за децата, спрямо индивидуалните им потребности. Акцентирано е върху необходимостта от консултиране на родителите относно рисковото им поведение след употребата на алкохол и съществуващите рискове за децата. Успоредно с това е заложена и работа с възрастните родители на Петър с цел подобряване на отношенията между двете поколения.В процеса на работа със семейството е наблюдавана неангажираността на Петър в процеса на отглеждане и възпитание на децата. Основната причина за скандали от страна на майката е именно неговата абдикация от грижата за домакинството и обезпечаването на семейството от финансова гледна точка. В тази връзка, социалният работник посредничи при разпределянето на ролите и отговорностите в семейството с цел снемане на съществуващото напрежение.Майката е напътствана и подкрепяна в грижите за Александър, като в процеса на работа е предоставена материална подкрепа под формата на памперси за Александър и дрехи- втора употреба за децата. В началото на зимния сезон, от страна на Центъра са отпуснати средства за закупуването на един кубик дърва и четири чувала въглища, тъй като към онзи момент бяха изчерпани възможностите на Дирекция Социално подпомагане.В разговорите на социалния работник и майката е акцентирано върху необходимостта от грижа и внимание за Надя. Поради факта, че Надя често бе пренебрегвана от страна на родителите си, детето бе започнало да ревнува от своето по-малко братче и се държеше агресивно към него. Майката е споделяла не веднъж за ситуации, в които Надя повишава тон нарочно, докато тя се опитва да приспива Александър.При едно от посещенията, социалният работник обърна внимание върху очичките на Надя. Изглежда така, сякаш детето има кривогледство. Майката не е обръщала внимание на това, няма спомен дали този проблем се е появил в последствие или е от раждането на детето. Социалният работник подкрепи Елена да посети лекуващия лекар на Надя, с когото да се консултира относно възможността за насочването им към очен специалист за диагностициране на проблема и осигуряване на адекватна медицинска грижа. Подкрепата на семейството продължава и към настоящия момент.Елена получи направление за очен специалист и ще продължи да бъде подкрепяна и насърчавана да разпознава, както здравните нужди на детето, така и да дари дъщеря си с обич, внимание и приятни…

Read More

Рисувайки, деца от цялата страна помагат на свои връстници без родители

By | Новини | No Comments

На 4 юни 2011 г. от 11 ч. на детско тържество в столичния зоопарк ще бъдат обявени победителите в конкурса за детска рисунка на фондация „За Нашите Деца” – „Моят най-щастлив спомен с мама и татко”. В инициативата се включиха деца на възраст от 4- до 15-годишна възраст. Партньор на събитието е списание „9 месеца“.    Със своите рисунки децата искат да помогнат и на свои връстници, лишени от родителски грижи и за това всеки, който желае ще има възможност да си закупи от картините. Средствата от продажбата ще отидат за подготовката и обучението на приемни родители за деца в нужда.   Целта на конкурса е да стимулира децата да разкажат чрез изобразително изкуство за това какво ги прави щастливи и да ги насърчи да творят и мечтаят. За всяко едно дете моментите с мама и татко, когато цялото семейство е заедно и се забавляват, са много ценни и му помагат да се чувства сигурно и обичано.   С конкурса фондация „За Нашите Деца” иска да ангажира вниманието на цялото общество върху децата, лишени от семейна грижа. Няма нищо по-важно за едно дете от семейството, което да му осигурява подкрепа, добра грижа и щастливи детски спомени. За съжаление близо 7000 деца нямат възможност да се радват на сигурността и обичта в семейна среда и прекарват своето детство, изоставени и самотни в социални домове. Фондация „За Нашите Деца” работи, за да осигури приемни семейства за тези деца и да им даде шанс за щастливи спомени и по-добро бъдеще.   Водеща на празника ще чаровната Богдана – водеща на сутрешния блок „Стартер“ по БГ РАДИО, което е партньор и на нашата кампания за приемна грижа.   За всички деца организаторите са подготвили много изненади, специални подаръци, осигурени от фирма Компас и Орифлейм, ще получат победителите в конкурса. От април 2010 г. Компас подкрепя усилията на фондация „За Нашите Деца“  за осигуряване на приемни семейства за изоставени деца, като отчислява 8% от цената на всеки закупен детски пастет Компас Junior  в помощ на каузата. Орифлейм също инвестира в развитието на приемната грижа, като отчислява 2 лева от специална дарителска гривничка за фондация „За Нашите…

Read More

Децата са нашето богатство

By | Блог | No Comments

Нора е на 35 години. Сама се грижи за трите си деца и същевременно помага на болната си майка. Двете жени си помагат взаимно и посрещат житейските несгоди заедно.Най-малкото дете на Нора е момиченце на 3 години и има проблем с очите, който може да се коригира само с очила с диоптър. Нора няма необходимите средства за тях и изпитваше големи притеснения за дъщеря си. Най-голямото желание на детето е да има своя кукла, която да има дълга коса като нейната и да прилича на принцеса.По-голямото дете е момче на 5 години. То е доста буйно в игрите дете и подхожда с любопитство. Има много приятели и рядко се задържа вкъщи навън е с другите момчета от улицата, на която живеят.Най-големият син на Нора е по-сериозен и отговорен от брат си. Той е ученик и има повече задължения от другите деца. Всеки ден майка му отделя специално внимание на това дали преди да е тръгнал за училище е чист, с подредена чанта, в която има всичко необходимо, с написани домашни задачиНо животът е непредсказуем.Без да е планирано, Нора забременява с четвърто дете. Дълго време е на кръстопът – какво да прави. Вече има три деца, няма отговорен партньор, на когото да разчита в грижите за децата, няма подходящи жилищни условия, няма и достатъчно средства, за да осигурява всичко необходимо на семейството си. Ще трябва да се справя сама с всичко това като бъде едновременно и майка и баща на децата си; като бъде отговорна дъщеря на майка си; като осигурява прехраната и сигурността на едно бебе, което ще има нужда и от много любов и внимание. Как да бъде уверена, че ще успее да се справи с всичко това?!Когато се видяхме за първи път, тя имаше намерение да изостави детето, което носи в утробата си. Не искаше да го обрече на страдание и нищета. Беше убедена, че в Дома детето ще е на топло и сигурно място, ще нахранено, чисто и нищо няма да му липсва.След многократни срещи, разговори и посещения на адрес в дома на семейството майката се успокои постепенно. Почувства се подкрепена и стана по-уверена и по-спокойна за бъдещето. Заедно планирахме нещата, които трябва да се случат през идните месеци и впоследствие прояви активност за подобряване на ситуацията в семейството си.На една от последните ни срещи Нора сподели нещо с доста развълнуван глас: Като се роди детето ще ни бъде трудно на всички у дома, но ще се справим. Реших да задържа детето. Децата са нашето богатство и не трябва да се отказваме от тях……

Read More

Красимира

By | Блог | No Comments

Красимира е 22-годишна и живее в гр.С. Сама отглежда петте си деца. Биологичния баща не проявява интерес към семейството, в момента живее с друга жена и отглежда нейните деца.Родителите на Красимира са разведени. Тя никога не е срещала баща си. Майка й има нов съпруг и други деца. Преди време е изгонила Красимира от дома и тя се е озовала на улицата с петте си деца. В момента живее в жилището на своя леля, където са й предоставили една стая която по стеклите се обстоятелства също е принудена в скоро време да освободи.Красимира посети ЦОП където потърси подкрепа от нас. Майката беше много притеснена и свита. Със страх разказваше историята си. Тревожеше се дали не е сгрешила и попаднала на място, в което ще й вземат децата, тъй като те са нейният живот.Сподели, че бащата я е напуснал докато е била бременна с близнаците и че след това е решила да ги настани в институция след тяхното раждане.Красимира разказа за радостта, която е изпитала след раждането им и за това, че близнаците са дар от Бог и как не е имала силите да остави тези малки същества на който в момента е толкова нужна.Социални работници от фондацията направиха домашно посещение. Установи се, че за децата в семейството има риск. В процеса на проведените разговори майката ставаше по-спокойна и разбра, че ние сме тук за да я подкрепим. Нашата работа се фокусира в подкрепа на майката за отглеждането на децата и в непосилната борба с институциите за жилище. В процеса на работа майката проявяваше силна заинтересованост и отговорност в спазването на уговорените срещи и поставените й напътствияНа семейството беше оказана практическа подкрепа под формата на храна и памперси. Вмомента, в който майката получи дарената количка и дрешки за двете си най-малки деца в дома й беше празник, тъй като до момента тя нямаше възможност да ги заведе на разходка.Работата по случая продължава. Към настоящия момент майката проявява доверие към екипа на фондацията. Тя вижда в нас онези хора, които могат да окажат нужната й подкрепа в момент, когато й е най-трудно и когато няма към кого да се обърне за…

Read More

Да бъдеш майка на дете с майка

By | Блог | No Comments

Петя е на 28 години. Съжителства с Петър на 30 години. Имат собствен дом. Нямат биологични деца. От 2009 г. Петя е приемен родител на едно прекрасно 3-годишно момиченце Катя. Тя идва от Дом за деца, но има майка, с която се вижда веднъж в месеца. Петър и семейството му подкрепят Петя за отглеждането на Катя. Катя казва на Петя и Петър мамо и тате. Родителите на Петя също помагат в обгрижването на момиченцето и се радват на успехите й. Петър и Петя работят, а детето посещава детска градина.Фондация За Нашите Деца подкрепят Петя и Петър още от самото начало, когато заявяват, че искат да станат приемни родители. Специалисти от Фондацията са подкрепили Петя в осъзнаване на личната си мотивация за това решение, осъзнаването на собствените си предразсъдъци и нагласи, обучили са семейството относно етапите на развитие на детето, относно изграждането на цикъл на привързаност, относно спецификите на детето и още много други полезни и важни неща, с които те трябва да бъдат запознати преди предприемането на решителната стъпка.В деня, в който Катя пристигна в семейството беше празник. Постепенно Петя идентифицира проблемни зони, върху които имаше нужда от допълнителна подкрепа и напътствия и затова тя разчиташе на вече познатите й специалисти от Център за обществена подкрепа. Момиченцето се напикаваше през нощта. Нямаше развит речников запас, който да съответства на възрастта й, не познаваше бита в една къща и дори обикновените неща като печка, пералня, хладилник. По-късно, когато тръгна на детска градина и когато се разхождаха с Петя и Петър в парка, Катя стана агресивна към децата.Заедно с консултации, подкрепа, напътствия и окуражаване от социалния си работник от Център за обществена подкрепа, приемната майка започна да преодолява трудностите около обгрижването на детето. По време на тези консултации, Петя сподели и своите опасения от срещите на Катя с биологичната й майка. Тя беше подготвена по време на обучението за тези срещи, но въпреки това, когато те щяха да си осъществят, притеснението беше факт. Социалните работници от отдел Закрила на детето, екипът от Центъра, Петя и биологичната майка на Катя, се договориха домакин на срещите да бъдем ние Центърът за обществена подкрепа. Сега, след няколко месеца и няколко подобни срещи, Петя е уверена и доволна от тях, защото това помага на Катя и тя ще познава собствената си майка и собствената си история.Днес Петя е една уверена приемна майка, която знае кое е добро за малкото момиченце и която, в групите за самоподкрепа с други приемни родители, предава своя…

Read More

Случаят на Петьо

By | Блог | No Comments

С Петьо се запознах преди повече от година и половина. Той ми се видя различен от другите деца. Беше изключително любвеобвилен, настойчиво търсеше прегръдка, закачаше се като дърпа косата и главата на човек надолу. Желанието му да общува по този начин и да търси контакт чрез усмивка и целувка веднага го отличиха от другите деца. Той просто ме погледна и протегна ръце към мене, за да го прегърна.Още от началото забелязах, че не може да говори, пръстчетата му са сини, зъбите почти липсват, защото са развалени. Често се уморява и в такива моменти обича да сяда и да си слага главата на коленете ми. Разбира се, обича много музиката и музикалните играчки. Нямах ясна диагноза за него, нито яснота за съдбата му. Това придаваше някаква мистика и чар на срещите ни. Това, което ясно се виждаше е, че е момченцето изоставаше в интелектуалното си развитие.На срещите ни съсредоточих работата си в тази насока развитие на познавателните му процеси. Един ден той започна да казвапа па. Това беше един от най-щастливите ми дни с него. Сякаш разбираше, че това ме прави щастлива, настойчиво повтаряше папа-па-па. С течение на времето разбрах, че има болно сърце и че са му правени няколко операции.От колежки от Центъра разбрах, че той има майка, която в началото на неговото настаняване е идвала да го вижда, но впоследствие е спряла. Наскоро научих от социалната работничка на дома, че на Петьо не са правени операции на сърцето, защото докторите смятат, че сърцето му няма да издържи на това. Петьо страда по рождение от синдром на Ди Джорджи – освен забавено интелектуалното развитие има слаба имунна система и проблеми със сърцето.След година и половина на срещи Петьо се опитва да казва няколко думи. За съжаление не си играе с другите деца, сърди се ако някое дете му вземе играчка. Все още го впечатляват музикалните играчки и го карат с часове да стои до тях и да слуша звука им. Сега е вече на 6 години. Обича да играе на криеница, даа плаши другия, но и да бъде прегръщан. Той е едно много слънчево дете, готово да дава и да получава…

Read More

Отново

By | Блог | No Comments

Случаят на Й. бе подаден от Родилно отделение. Нямаше заявено намерение от страна на майката за изоставяне на детето. Медицинският персонал се свърза с ЦОП, тъй като се касаеше за дете с увреждане и по повод това предстоеше информиране на родителите.Г. /майка на детето/ бе на 42г. От първия си партньор имаше 8 годишна дъщеричка И., която също бе родена с увреждане без анус. Като малка й е направена операция. При навършване на 12г., й предстои втора такава присаждане на мускул и разширяване на дебелото черво. От страна на близките на Г., в частност снаха й, е имало натиск да изостави новороденото, но тя отказва. През годините сама се е справяла в грижите за дъщеря си. Не е срещала подкрепа от страна на партньора си. Не са се разбирали добре, тъй като често е злоупотребявал с алкохол. Във връзката е имало насилие, на което И. често е ставала свидетел, поради което е била стресирана и до момента не желае да види баща си. За да съхрани себе си и дъщеря си, Г. взима смело решение и преди 1г. се разделя с партньора си.Й. / на 1 месеца/ е дете от настоящия партньор на Гергана. Познават се от много години били са приятели. Трудните моменти сближават хората, изпитват една връзка и приятелство. Преди 10 месеца Г. и партньорът й, доскоро приятели, се събират и заживяват на семейни начала. Н. приема И. като своя дъщеря мил е към нея, грижовен, възпитава я и учи на отговорност. Детето също се чувства добре с него спокойно, жизнено, усмихнато, обичано.Г. първа разбра, че за втори път в живота си, че ще мине през изпитанието да се грижи за дете с увреждане, дете със синдром на Даун. В разговор със социалния работник сподели, че дълбоко в себе си го е усещала и молила да не е най-лошото. Не се съмняваше в себе си, че ще успее да се справи и пребори с трудностите, но се чувстваше несигурна и тревожна около това как Н. ще приеме факта, че първото и единствено дете няма да е като останалите.В родилно отделение майката съобщи на бащата на детето за неговото заболяване, подкрепена от социалния работник. Н. го прие нормално, с разбиране. След изписването на Г. и Й., срещите с родителите продължиха. В семейна обстановка, там, където човек се чувства сигурен и защитен, двамата имаха възможност да поговорят със социалния работник за своите страхове, тревоги, питания, неясноти по отношение на заболяването и от своя страна да разберат, че не са сами, че има и други като тях, че когато силно искаш нещо и си достатъчно мотивиран, готов да поемеш подадената ти ръка, ще успееш да се справиш с всяка трудност пред себе си много по-уверено.Факт е. Резултатите от изследванията потвърдиха, че Й. е със Синдром на Даун. За Г. и Н. детето е тяхното слънчице. Радват му се, гушкат го, То е тяхното дете, не по-различно от останалите. Готови са да му дадат и направят всичко, което е необходимо. Веднъж Г. е извървяла този път, сама, без подкрепа, изправяйки се срещу близките си. Сега.когато отново е изправена пред страха на една майкасъдбата като че ли е решила да й се реваншира и отговорността да бъде споделена и по равно поделена.Ще има върхове и спадове, ще има усмивки и сълзи, но важно е да не губим вяра и да не губим своите мечти. Нека го направим всички…

Read More

Момчето с тъжните очи

By | Блог | No Comments

Това не са обикновените детски очи, в които се открива щастие и безгрижие. Трябва да погледнеш в тях, за да усетиш силата на това, което изричат. Това са очите, в които можеш да се давиш в тъга.Данаил е на 9 години. Твърде малък, за да носи тежестта на това усещане и вече голям, за да си позволи да плаче. Може би точно заради това свое разбиране той едва задържа сълзите си и се опитва да ги скрие.Питам се къде се задържа тази сила? Тялото му е твърде малко, а душата вече носи твърде много. До 4 годишна възраст той живее с майка си и нейния втори съжител. Нарича го арменеца. И въпреки, че помни всеки удар по тялото си, нанесен от него, той има силата да не говори с неприязън. Въпреки страхът от тъмното, който носи като част от спомена за него, той намира време да мечтае.Не иска много, просто едно колело и книжка с тренировки, за да има мускули. Трябват му, за да не го бият в училище. Нещо, за което е обвиняван от всички. И нещо, което желае да не се случва най-много от всички. Показва ми раната на ръката си, а зад това откривам несигурността. За това, че не му вярват, за това, че трябва да се защитава сам и че понякога се чувства сам.Когато е на 4 години, той идва да живее при баща си. Баба му го води. Оттогава не я е виждал нито нея, нито майка си. Сега живее с втората си майка и двете си по-малки братчета, едното от които болно. Знае, че то прави припадъци, че не може да се движи и на майка му е трудно. Защото е сама. Не й се сърди, че понякога няма време за него. Но усещането за отхвърленост остава. Когато то го завладее отива зад фургона, в който живее и ляга на своето място тъжен и тревожен. Без разбиране защо баща му просто замина. За него Франция е нищо – място, което приютява баща му и което го отдалечава.И въпреки това не се оплаква. Въпреки сълзите в очите казва, че е доволен от грижите на втората му майка и от това, че тя единствена го приютява за момента.Продължава в представите си да търси образа на майка си – Онази с тъмната коса, бялото лице и черните обувки. Иска му се да я види и я чака. С надежда я е чакал, когато е издирвана от социалните. Вярвал е, че ще я види. Сега вече знае, че няма. Опитва се да го понесе. А моментите, в които казва мамо на жената, която сега го гледа, му е тежко. Свързва ги с баба му майка на баща му, която го заставя да я нарича така.Приведена до него, зад фургона, оставам безмълвна и си правя равносметка доколкото мога – дали настаняването при втората му майка е единствената сигурност, която сме му дали.А предизвикателството предстои – да провокирам всички хора около него да погледнат на Данаил с очите, с които аз го виждам. За да няма безсмислени цели на работа и тъжни…

Read More

Майчина обич

By | Блог | No Comments

По време на дежурство в родилно отделение, получаваме сигнал от дежурния лекар за риск от изоставяне на новородено. Детето се е родило недоноосено и се намира в специално отделение за недоносени деца – неонатологично отделение. По информация на лекарите детето вече е с нормални килограми, в добро здравословно състояние и е готово за изписване, но родителите не посещават детето.От страна на болничното заведение бяха изразени съмнения, че майката вероятно не пребивава на адреса по лична карта. Свързахме се с Отдел Закрила на детето по постоянния адрес на майката, там беше направена справка и се установи, че същата пребивава на друго населено място. Подаден е сигнал към полицията за издирване на майката. В последствие същата заедно с настоящия и партньор и баща на детето, бяха открити и насърчени на следващия ден да посетят новороденото си дете. Семейството спази договорката и дойде в неонатологичното отделение с идеята за изписване на детето. Ние също бяхме там, срещахме се и се запознахме с тях.В разговора с майката Мария и с бащата Стефан се разбра, че новороденото не е планирано и желано, но са нямали намерение да го изоставят. Очаквали са, че някой ще се свърже с тях за изписването на детето. Изяснявайки нагласите и намеренията им по отношение на детето стана ясно, че Стефан искаше да изостави детето, тъй като нямат средства да се грижат за него, както и това, че ще останат без жилище.Те живеят на квартира и очакват скоро да я освободят. Мария беше много разтревожена, притесняваше се за детето си. Осъзнаваше, че трудно биха се справили в отглеждането на новороденото, но тя искаше това дете, искаше да си го гледа. На родителите бе дадено време и пространство да размислят и да вземат решение. Решиха да си го вземат и да се грижат за него. В разговора с родителите стана ясно, че те не се бяха подготвили за посрещането на новороденото. За да дойдат до болницата бяха взели пари на заем и не разполагаха с други средства. Бащата работи като пастир и получава много малко възнаграждение. Майката е безработна и се грижи за другите си две деца. Стефан е вторият партньор на Мария. От първия има четири деца. За другите две деца се грижи бабата по бащина линия.Преди да бъде изписано детето, решихме да посетим жилището им, за да видим в какви условия живеят. На другия ден ги посетихме, срещнахме се със семейството, както и с роднините на Стефан. Те също бяха против изоставянето на новороденото – обещаха, че ще ги подкрепят в отглеждането на детето . Разговаряно бе и с майката на Стефан. Тя се съгласи да им предостави една стая. Показаха ни я, имаше мебели, легла, но беше чиста и подредена.Беше им предоставен пакет за новородено, което съдържа всичко необходимо. На другия ден детето беше изписано, ние също присъствахме на изписването. Семейството беше много радостно и щастливо. Ние продължаваме да ги посещаваме и…

Read More