Monthly Archives

юли 2011

Импас Клима ще помага на новородени в риск

By | Новини | No Comments

Фирма „Импас Клима” стартира благотворителна инициатива в подкрепа на дейността на фондация „За Нашите Деца”. Компанията ще отделя 10 % от стойността на монтажа на всеки закупен климатик за предотвратяване изоставянето на новородени. Събраните средства от кампанията ще бъдат използвани за подкрепа на родилки в риск. Фондацията помага на майките, които изпитват трудности, чрез активна социална и психологическа работа, учи ги как да отглеждат своите деца, осигурява най-нужното за приемането на малкия човек, предоставя рехабилитация на децата с увреждания. „Нека се замислим за съдбата на изоставените деца и за това, че всеки от нас може да направи нещо по своите сили, за да им намерим приемни семейства. Ние от Импас-Клима вярваме, че заедно можем да подарим усмивка на дете, да му осигурим сигурно и щастливо семейство. Обръщаме се нашите клиенти, партньори и приятели и се надяваме те да се включат в нашата инициатива, защото само с тяхно участие можем да подкрепим децата в нужда.” – каза Петър Георгиев, офис мениджър в „Импас Клима”. Теодора Стоименова, мениджър маркетинг във фондация „За Нашите Деца”, благодари на фирмата за съпричастността им към съдбата на децата в нужда”. „Инициативата на Импас Клима е пример за наистина иновативна социална кампания. Надяваме се, че много хора ще изберат именно техните продукти, не само, защото те наистина са качествени, а защото допринасят за спасяването на деца в нужда.” – каза още тя. Можете да изберете сред богатата гама от продукти на Импас Клима от сайта: www.impas-klima.com. Поръчайте на телефон: 0885 78 35 65 или на 0899 78 35…

Read More

Под покрива на новата къщурка

By | Блог | No Comments

Мая е на 21 години. Тя е от ромски произход. Живее заедно със семейството си-майка си и брат си, но скромно. Едва осигуряват прехраната си. Мая е ходила на училище като по-малка, но не е успяла да завърши основното си образование. Общува предимно с момичета и момчета от махалата, в която е израснала. Така се е запознала и със своя приятел ГеоргиНе след дълго Мая разбрала, че е бременна. Майка й не била във възторг от тази новина, дори настоявала да направи аборт. Самата Мая обаче не допуска, че би могла да направи такова нещо, желае това дете. Георги също няма образование, няма и професия. Безработен е. Въпреки това споделя на Мая, че би се радвал да си имат дете и ще я подкрепя с каквото можеТака и става. Не след дълго, Мая роди своя син. Кръсти го на покойния си баща – Ангел. Малкото е с много ниско тегло при раждането и това налага, то да бъде преместено в отделение за недоносени. Мая е изписана от родилно отделение. Когато се прибира вкъщи, майка й и други близки и познати я убеждават, че е най-добре да остави детето, то и без това е в болницата. Майка й казала, че тя не може да се грижи за това бебе, не знаела как да го храни, не знаела как да го държи, да го къпе, а и не може да разчита на ГеоргиМая не послушала близките си. С нетърпение чакала изписването на детето си, редовно го посещавала в Отделението. Не срещала подкрепа от никого. Отношенията с майка й ставали все по конфликтни и нетърпимиС трудностите, които среща Мая се запознава и социален работник. Той многократно посещава дома на семейството, разговаря с майката на Мая, брат й, както и бащата на новороденото- Георги. Основните притеснения на всички са от една страна бедността, в която живеят, а от друга- неспособността на Мая да се справи с ролята си на родител. Майка й смята, че самата тя е все още дете и не е подготвена да се грижи за бебе. Споделя, че и тя милее за това дете, но не вижда изход от ситуациятаАнгел бе изписан от Отделението за недоносени и скоро се прибра вкъщи. Ирина бе плаха, неуверено, но желанието й и обичта към това дете й дават сили. Майка й склони да й помага и да я напътства в грижите за малкото бебе, докато тя самата се научиИ така, след време, Ирина се научи да храни детето си, все по-уверено го държеше в ръцете си, научи се да сменя памперси, престраши се да го изкъпеСтаваше все по-добра и по-добра майка. Майка й също се успокои и започна да планира отделянето й в самостоятелно помещение, тъй като в постройката, в която живеят, мястото е недостатъчноКогато лятото дойде, малкия Ангел стана на осем месеца. Вече имаше свой дом, своя детска кошара и живееше заедно с майка си и баща си. Майката на Мая бе положила неимоверни усилия, за да построи една скромна къщурка за дъщеря си- четири стени, един прозорец, покрив и входна врата. Независимо от това, тя винаги ще бъде до дъщеря си и ще я подкрепя, когато се…

Read More

Никой не ме иска, баба ми е златна

By | Блог | No Comments

Надя е на 20 години. Съвсем скоро е родила първата си рожба. Дълго време е чакала това дете. Независимо от това обаче, настъпват някои промени в живота й, които я водят към решението да остави детето си в ДомНадя живее с партньора си Кирил в дома на неговите родители от близо две години. Отношенията й снего постепенно се влошили. Той останал без работа, често отсъствал от вкъщи, събирал се с приятели с които се напивал, прибирал се късно вечер. Отделно от това, Надя смята, че родителите му допринасяли за проблемите помежду им, тъй като не я харесвали още от момента, в който той я представил за своя жена и я довел в къщата им.Когато Надя била бременна в шестия месец Кирил й предложил да се разделят. Обяснил й, че нещата не вървят добре, не се разбират, не са щастливи и така ще бъде по-добре и за двама им.Надяси тръгнала обидена и огорчена от постъпката му. Събрала багажа си и се върнала при семейството си.Родителите наНадя живеят в друго село. Когато им обяснила, че се е разделила с Кирил и той я отпратил, те заявили, че не могат да я приемат в дома си, тъй като тя носи детето от него. Това било унижение и срам за пред хората в селото. Накарали я да отиде и да направи аборт. Бременността обаче била твърде напреднала. Родителите й били повече от категорични, че не могат да я приберат вкъщи. Обяснили й, че и без това мястото е недостатъчно. Жилището им се състои от две стаи. Едната стая се ползва от бабата на Катя-възрастна и болна жена, а другата се ползва от брат й и сестра й.Самите родители на Надя работят и на практика от близо пет години живеят в Кипър. Прибират се рядко, независимо от това, решенията в къщата се взимат от бащата на Надя. Брат й и сестра й й съчувстват, но не биха могли да направят нищо. В този момент,Надя оставала на улицата и не намирала изход от ситуацията. Нямала нито покрив над главата си, нито пари, с които да оцелее. Въпросът за нероденото й тогава дете въобще не стоял пред нея – Надя е повече от категорична, че след раждането му ще го даде за осиновяванеНад нея се смилила леля й. Жената й предложила да я подслони временно, но й обяснила, че не би могла да живее при нея дългосрочно, тъй като тя и съпругът й също се справят трудно, грижат се и за едно от внучетата сиКогато ражда детето си Надяго кръщава на баща си Асен. Тя веднага започва да го кърми, да го държина ръце, да го гушка, от време на време даму се усмихва. В родилния дом я посещават леля й и брат й. Родителите й не искат и да чуят, че е родила.Надяе напрегната, пита постоянно кога може да си тръгне, роднините й също се интересуват. Категорична е, че не желае детето. Пред медицинския персонал, майката заявява, че желае да си тръгне веднагаНадя знае много добре, че следва да бъдат спазени някои процедури и това не може да стане на момента. В първия ден след раждането, тя бе посетена от социален работник, с когото имаше възможност да разговаря за чувствата си, страховете си, намеренията си относно бъдещето си и това на детето. Надя знаеше и очакваше втората си среща със социалния работник.На втория ден Надя дори не пожела да седне в стаята, в която бе поканена за разговор. Стоеше права, до вратата, прескачаше от крак на крак и питаше Кога ще си тръгвам, искам да си тръгна веднага.Социалният работник я подкрепи в това да седне и да се опита да сподели кое я притеснява, защо бърза толкова много. Очите на Надя се напълниха със сълзи, тя не бе способна да ги спре. Майката се разстрои и тихо прошепна Обичам това дете, не мога да си тръгна без негоСлед известно време социалният работник се чу с Надя по телефона. Тя се бе прибрала с малкия Асен в дома на леля си и не след дълго я посетил Красимир, за да види рожбата си. В момента тримата са намерили подслон при бабата на Надя по майчина линия, тъй като били отпратени за пореден път от родителите на Красимир. Баба й дядо й са възрастни хора, бедни са, но имат големи…

Read More

Под „крилото” на тайната

By | Блог | No Comments

Нели бе обикновено момиченце, на 4 години и половина. Живееше с майка си, дядо си и баба си родители на майка й. Знаеше, че нейните родители са разделени. Това не пречеше обаче да се вижда с баща си дори по-често от предвидените от съда два дни месечноИ изведнъж нещо се обърка. Без обяснения, без възможност за реакция, без разбиране.Един ден вуйчо й се обади по телефона на баба й. От този момент тя стана различна. Усещаше напрежението около себе си като дим, който те задушава, като обръч, който се затяга около теб.Започнаха да идват хора у дома им. Всички плачеха и си мислеха, че тя не чува и разбира, но тя чуваше, макар и отделни думи убийство, името на майка си, нож, името на баща си, мястото, където работеше майка й.От този ден Нели никога не видя майка си отново. И никой не й каза къде е тя. А толкова й липсваше! Не е вярно, че 4-годишните не разбират. Искаше й се да може да покаже колко много знае за усещанията, за липсата на онази емоция, когато майка й я гушкаше и й говореше. Знаеше, че баба й и дядо й правят всичко за нея. Усещаше, че им е тежко, въпреки че никога не плачеха пред нея, въпреки, че не говореха за болката си, нито за промяната, която изведнъж ги връхлетяОт онзи ден нататък не чу и за баща си. Просто знаеше, че нещо става. Но какво? Нещо й пречеше да попита. Понякога случайно чуваше думата затвор, но тя не й бе достатъчна, за да й върне сигурността.Само един път плахо попита баба й за майка си. И тя с тъга й обясни, че тя е ангел и е на небето. Тогава за първи път видя баба си да плаче. И си позволи и тя да го изпита.Оттогава се затвори. Вече не питаше, не задаваше въпроси. Остави всичко в себе си, скри го дълбоко, за да не наранява и да не се нараняваИ тогава баба й и дядо й я заведоха на едно място, където започна да се среща със специални хора. Да говори за себе си, за приятелите си и тогава започна да чува и за майка си. Знаеше само имената на тези хора, въпреки че понякога чуваше смътно терапевт исоциален работник. Не я интересуваха какво означават тези думи.С жената, която наричаха терапевт чуваше за майка си. Понякога чрез разговор с баба й и дядо й, понякога в директен разговор със самата нея. И тогава се плашеше. Често се скриваше под масата и се правеше, че не чува. Понякога си позволяваше да се разплаче, уж за нещо различно.Пред човека, който назоваваха социален работник тя никога не спомена нито майка си, нито баща си. Там си позволяваше да бъде себе си и да говори за нещата, които не й се струваха толкова страшниСега Нели е на 6 години. Вече знае, че колкото и плашещи да й са се стрували срещите с жената, която наричаха терапевт, с тях започна и промяната. Оттогава баба й и дядо й говорят за мама. Понякога просто четат приказки или гледат телевизия и когато се споменават други майки, те започват да говорят за нейната.Нели все още не се чувства достатъчно готова да говори свободно за това. Но вече знае, че, ако някога пожелае, баба й и дядо й ще бъдат до нея и ще й помогнат за това. Освен това беше и на гроба на мама. Видя го и сякаш се почувства свободна, защото можеше да го каже, можеше да го сподели с някой. И усещаше, че разговорите тепърва предстоятНо преди всичко знаеше, че започва да напуска мястото си под крилото на тайната и й беше хубаво, защото там се чувстваше тъжна, объркана и беше…

Read More

Мамо, ако си уморена, мога да ти донеса вода

By | Блог | No Comments

Първата ни среща с Надя беше за около три минути и от поне пет метра разстояние. Домът беше под карантина заради варицела, а малкото стеснително усмихнато момиченце, което ни представиха беше цялото в пъпки.Нашият път към привързаността и любовта към приемното ни дете започна тогава когато вече имаше личице, с което да свързваме мислите си и малко разменени думи, които да прехвърляме многократно в спомените си до следващата ни срещаСледващата ни среща беше чак след три седмици, през които чакахме да бъде отменена карантината в Дома. Надя ни посрещна като дълго чакани гости, беше горда че някой идва специално при нея, много усмихната и леко притеснена.Имаше много спиращи дъха моменти в тези първи наши срещи. Когато за първи път я хванах за ръчичката, тя ме погледна с изненада и широко ококорени очи и каза Ти ме докосваш? и после не пусна ръката ми до края на срещата ни. Скочи на крака и каза че иска да ни покаже целия двор на дома и така хванати за ръка обиколихме няколко пъти двора, а Надя гордо демонстрираше пред групичките играещи деца, тази нова за нея физическа близост.И когато за първи път предстоеше да дойде да гостува в къщи с преспиване, аз в опит да я подготвя за предстоящото й разказвах какво ще правим заедно, изброявайки всички интересни за децата мероприятия, като посещение на зоологическата градина, кино, пица… тя ме погледна и каза с молба в гласа И ще си говорим!И след като вече бяхме водили разговори за това, че ние сме нейните приемни родители и тя ще дойде да живее с нас, тя попита с тревога За колко време? а след това Може ли завинаги? В този момент не можех да се впусна в обяснения за неясната перспектива, за липсата на сигурност и гаранции, за срокове. И понеже времето за малките деца, особено за тези живели в изолация няма ясна форма и казах, че ще остане с нас докато расте, учи, стане голяма жена и създаде свой дом и семейство. И тогава ще ни идва на гости. Също, както и голямото ни дете (имаме биологично дете по-голямо от Надя с една година). И ние със съпруга ми, ще сме щастливи да ги посрещаме у дома, да сядаме заедно около масата и да играем с внуците си. Надя се успокои и лицето и грейна в усмивка.Нашата любов към приемното ни дете, започна още тогава, в тези първи срещи, наситени с емоции. Тя беше малко петгодишно момиченце, което имаше простички човешки нужди от внимание и грижа, от това някой да вижда нейното бъдеще и да и го разказва.И добре че я имаше тази любов, после когато започна трудното. За да побере в себе си гнева, разочарованието, депресиятаНашето приемно момиченце се промени до неузнаваемост около месец, след като заживя у дома. От послушното, деликатно и усмихнато дете тя се превърна в проблемно дете отказваше да спазва дори елементарни правила, правеше всичко наопаки, умишлено и целенасочено влизаше в конфликт с всеки член от семейството ни, не поемаше отговорност за постъпките си и не изпитваше вина за нищо стореното. Разбира се всеки ден следваха извинения и обещания че няма повече да прави така. До следващия ден.Този неин протест продължи няколко дълги месеца. Зад всичко това стоеше страх страх, че ще бъде изоставена отново, че няма да бъде приета такава каквато е, че е лоша по рождение. Тя се бореше с тази свои страхове, като водеше война с всички и всичкоЗнанията за механизмите на това поведение и причините, които стоят зад това, натрупани през дългата ни подготовка за предизвикателството на приемното родителство, не ни спасяваше от гнева, отчаянието, чувството че живеем в кошмар, който сами сме си причинили. Не загубихме надежда, не се отказахме и не поставихме етикет лоша благодарение на онази любов и привързаност започнала още в първите ни срещи.Надя също водеше борба със себе си. Имаше си своятеория за дяволчето и ангелчето, които живеят в сърцето и как и било по-лесно да слуша дяволчето. Веднъж в момент на разкаяние каза Добре, ще се опитвам да не слушам дяволчето, но моля ви да обичате и него.Промяната при нея дойде когато в дългите месеци на борба с нас тя ни заобича като стари бойни другари, като хората които не се отказаха от нея. Започна да я е грижа, да е отговорна за постъпките си и за другите. Все по-често започнахме да чуваме реплики Добре ще направя това, но не защото искам, а защото не желая да те ядосвам или Мамо, ако си уморена, мога да ти донеса вода… да си подредя стаята Може ли да…Намери себе си някъде между абсолютната подчиненост и послушание, което демонстрираше в началото и себеотстояването, което вече не беше така крайно, между потребността си от независимост и нуждата да зависи, между близостта и дистанциятаВ края на първата ни година заедно с приемното ни дете, домът ни отново е сигурно място. Не че няма дребни проблеми, но ги преодоляваме с по-малко усилия и повече разбиране. Защото я има привързаността, а през нея човешките отношения се случват по различен начин. Ние като родители имаме влияние над детето, влияние което е доброволно прието. Надя полага усилия да пази своята част от семейния мир, да се учи.Не знам какво и колко още ни предстои, знам че няма да е лесно но много ми се иска онази приказка, която видях разказвайки я в началото за порасналите ми момичета, техните деца и семейната маса на празници, да се…

Read More

Служители от цял свят събират средства в подкрепа на български деца в нужда

By | Новини | No Comments

Най-голямата частна фирма в САЩ – Каргил подкрепя фондация „За Нашите Деца” за намирането на приемни родители за изоставени деца. Двете организации подписаха партньорско споразумение за създаването на център по приемна грижа. Центърът ще се локализира в София, като ще предоставя и мобилни услуги. Екипът по проекта ще започне работа през август. „Създаването на център, който приоритетно ще работи за настаняването на новородени и деца с увреждания е значима стъпка, която показва успешен модел на партньорство между бизнес и неправителствена организация. Групите деца, към които сме се насочени, изискват наистина добре обучени и подготвени приемни родители, които да отговорят на специфичните им нужди. Затова ще работим за развитието на широка гама от допълнителни социални услуги, с които да ги подкрепим.” – каза Елка Налбантова, която е директор „Развитие” на фондация „За Нашите Деца”. Проектът е на стойност 200 000, като очакванията са цялата тази сума да бъда набрана чрез дарения от служителите на компанията посредством организацията на различни благотворителни инициативи. Така например по случай международния ден на детето офисът на Каргил в България направи своеобразен магазин за гевреци, които се продаваха за набиране на средства за общия проект. Търговският директор на фирмата Мат Шелабиър продаде своя скутер на благотворително събитие в Женева. Служители на Каргил от Бразилия, Холандия, Англия, САЩ, Белгия също вече набират средства за реализирането на българския проект.  Основана като семейна фирма през 1865 г., в момента Каргил е най-голямата частна компания в САЩ. За компанията работят над 152 000 души от цял свят. Тя се занимава с производство, продажба и обработка на зърнени храни, с отглеждане и продажба на животни, фармация, финансиране….

Read More

Верига магазини „Бенетон” с „Колекция за изоставени деца”

By | Новини | No Comments

От днес веригата магазини Бенетон се включват в кампанията за приемна грижа на фондация „За Нашите Деца” чрез създаването на специална „Колекция за изоставени деца”. Идеята на колекцията е да провокира хората да се замислят за съдбата на изоставените деца и за това, че всеки от нас може да направи нещо по своите сили, за да им намерим приемни семейства.   Снимки на „Колекцията за изоставени деца“ можете да видите във фейсбук страницата на фондация „За Нашите Деца“ http://www.facebook.com/media/set/?set=a.216477335051669.61400.120739227958814#!/photo.php?fbid=235983113101091&set=a.216477335051669.61400.120739227958814&type=1&theater Рекламна агенция „Смартс” създадоха колекцията от тениски с послания от името на децата, които са затворени в социалните домове и нямат шанса да ги споделят с нас. „Може ли да ти казвам мама?”, „Гушни ме!”, „Много искам да си имам татко”, „Познаваш ли някой, който може да ми е мама?” са част от надписите, които могат да бъдат прочетени на дрехите. Тениските не могат да бъдат закупени, а ще бъдат изложени във всички магазини Бенетон в столицата с цел популяризиране на приемната грижа до края на месец юли. Всеки клиент на магазини Бенетон може да се включи в инициативата, като се обади на националната телефонна линия 0700 188 22 (на цената на един градски разговор или според тарифата на мобилните оператори.), за да научи повече как може да помогне на изоставените деца или пък разкаже за инициативата на свои приятели. Кампанията „Изоставените деца нямат нужда от съжаление, а от семейство” на фондация „За Нашите Деца” има за цел да намери приемни семейства за деца в нужда. Инициативата е израз на увереността на фондация „За Нашите Деца”, че всеки може да даде своя принос, за да няма нито едно българско дете, което да прекарва най-цените мигове от живота си в самотата и изолацията на домовете. В момента фондацията търси приемни родители за 19 деца от дома за бебета „Св.София”, които чакат своя шанс за любов, семейство и истинска…

Read More

Следващата международна конференция по приемна грижа ще бъде в България

By | Новини | No Comments

Фондация „За Нашите Деца” ще бъде домакин на международната конференция по приемна грижа, която ще се състои от 21 до 24 октомври 2012 г. в град София. Фондацията е партньор в организирането на конференцията на международната организация по приемна грижа – IFCO. Ежегодните конференции осигуряват мултикултурно пространство, където деца, млади хора,приемни родители, социални работници, университетски преподаватели, изследователи, доброволци, медии и политици могат да се срещнат и да споделят опит. Всички присъстващи на конференцията са обединени зад общата кауза да се помогне на правото на всяко дете да живее в семейна среда. Този форум се провежда от 1979 година насам и е възможност за приемни родители и деца от цял свят да се почувстват като подкрепяща се общност от съмишленици. IFCO е единствената глобална мрежа от доброволци, посветенa на насърчаването на развитието на приемната грижа. Организацията работи на база Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето, която гласи, че децата имат право да растат в семейна среда. IFCO е създадена през 1981 г. и има членове по целия свят. Директорът на фондация „За Нашите Деца” Иванка Шалапатова е член на борда на IFCO. Можете да гледате видео визитката на конференцията в България тук.   ОЧАКВАЙТЕ СКОРО ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ НА САЙТА НА КОНФЕРЕНЦИЯТА НА АДРЕС WWW.IFCO-SOFIA2012.COM….

Read More

Над 2500 лева бяха събрани от пътниците на летище София в помощ на майки в нужда

By | Новини | No Comments

В дарителски кутии на летище София бяха събрани над 2500 лева в подкрепа на каузата на фондация „За Нашите Деца” за предотвратяване изоставянето на новородени. Летище София се включи в дарителската акция на фондацията в началото на 2011 г. Средствата ще бъдат използвани за закупуването на бебешки пакети с най-необходимото за отглеждането на новородени, чийто родители изпитват материални трудности. Фондация „За Нашите Деца” от години подкрепя със социални и психологически консултации майки, изправени пред дилемата да се разделят с децата си, защото не могат да се грижат за тях. Освен това организацията предоставя и материална подкрепа, тъй като една от главните причини за оставянето на деца в социален дом, е бедността. Само за миналата година социалните работници на „За Нашите Деца” са спасили 165 деца от изоставяне в социален дом. Елка Налбантова, която управлява социалната дейност на фондацията изрази своята благодарност към участвалите в дарителската акция – „Искам да благодаря на всички пътници, които са отделили пари в името на нашата кауза, както и на летище „София” за дългосрочната подкрепа.” „Събраните средства са наистина от голямо значение за семействата, с които работим. Един пакет за новородено струва едва 140 лева. Той съдържа памперси, адаптирано мляко, медикаменти, бебешка козметика и дрехи. Неща, които са от жизненоважни за бебетата, но не могат да бъдат закупени от родителите. Радвам се, че ще можем да ги осигурим с набраните средства.” – каза още тя. Дарителските кутии са разположение на терминал 1 и 2 на летището и ще останат там за…

Read More

Фондация „За Нашите Деца” представи кампанията си за приемна грижа на годишната среща на ФРГИ

By | Новини | No Comments

На ежегодната среща на ФРГИ Теодора Стоименова – мениджър „Маркетинг и фондонабиране” на фондация „За Нашите Деца” представи резултатите от кампанията за набиране на приемни родители за изоставените деца.     Пред повече от 60 представители на неправителствения сектор Стоименова разказа подробности за инициативата. „От 3 месеца заедно с колегите търсим приемни семейства за изоставените деца в страната ни и по-специално от Дома за медико-социални дейности „Света София”, в който се помещава и Центърът за обществена подкрепа на фондацията. За мен е истинско удоволствие, че мога да споделя с вас резултатите, които постигнахме и подкрепата, която намерихме„ – разказва Теодора Стоименова. „Такива кампании ни карат да се замисляме върху наистина важните неща от живота ни. Ние трябва да говорим за това на всички, които работят в една или друга сфера на неправителствения сектор” – сподели изпълнителният директор на ФРГИ Илияна Николова. От началото на инициативата до този момент повече от 200 души са заявили своя интерес към приемната грижа, а 5 семейства се подготвят, за да приемат дете в нужда….

Read More