Monthly Archives

януари 2012

Годишен доклад за 2011 г. на детския ни център в София

By | Новини | No Comments

  „Скъпи приятели, партньори, дарители и колеги,   Пред Вас е годишният доклад за работата на нашия Център за обществена подкрепа „Св.София”.   Ние от екипа на Център за обществена подкрепа знаем, че любовта е чувство, но също така е и поредица от действия, насочени към децата и семействата в неравностойно положение. Придържаме се към максимата, че „Заедно можем повече”. В тази връзка благодарим на всички партньори и приятели от държавните служби в системата за закрила на детето, общинските структури и звена, родилните отделения в болниците, бизнеса и гражданите, на екипа ни от доброволци, на екипа на Дома за медико-социални грижи „Света София” (ДМСГД „Св.София”) за доверието и за подкрепата. Особено важна за нас е ролята на Столична община, която гарантира успешното развитие на центъра съобразно нуждите на общността. Изграждането, развитието и утвърждаването на центъра допринесоха много за това той да бъде и през 2011 година желан партньор и място, където 652 деца и семейства в риск намериха своя пристан в преодоляване на житейските трудности. Продължаваме да насочваме усилията си към създаване на възможности за извеждане на децата, настанени в специализирани институции, чрез развитие на услуги за алтернативни семейства (приемни, осиновителни, близки и роднински), както и спиране на настаняванията в специализирани институции чрез развитието на превантивни услуги, базирани в общността.“     ДОКЛАДЪТ МОЖЕТЕ ДА ИЗТЕГЛИТЕ ОТ ТУК.     Янита ПетроваДиректор на Център за обществена подкрепа „Св. София”Фондация „За Нашите Деца”…

Read More

Core Assets проведоха 4-дневно обучение на тема „Привързаност“

By | Новини | No Comments

 Фондация „За Нашите Деца“ отново посрещна своите партньори от най-голямата британска организация по приемна грижа Core Assets. Този път британските специалисти проведоха в Интер Експо център четиридневно обучение (23-25.01.2012 г.), на което социални работници, фамилни терапевти и психолози от фондация „За Нашите Деца“, се обучиха какво означава привързаност между детето и неговия обгрижващ и защо нейното качество е важно за пълноценното развитие на едно дете като личност.   Домакините от Интер Експо център любезно и безвъзмездно ни предоставиха уютната зала „Пирин” за целите на обучението, където имаше възможност да се проведе теоретична подготовка, интерактивни упражнения и показване на различни видео материали по темата.   Благодарение на това обучение екипите на фондация „За Нашите Деца“ подобриха квалификацията си по приемна грижа чрез обучения от високо квалифицирани експерти от световния лидер в приемната грижа Core Assets. Това обучение е в рамките на съвместното сътрудничеството между фондация „За Нашите Деца“ и Core Assets за повишаване на капацитета на професионалистите от фондация „За Нашите Деца“ за подкрепа на приемните семейства в България.   Сърдечно благодарим на Михаела Таралова от Интер Експо Център за предоставената възможност за развитие на екипите на фондацията, с което се подпомага качеството на  услугите и помощта за децата на…

Read More

Михаела Майкрофт е носителка на международната детска награда за мир

By | Новини | No Comments

  Международната детска награда за мир през за 2011 г. бе присъден на Михаела Майкрофт, която се бори за правата на децата с увреждания. Международната детска награда за мир се присъжда ежегодно на изключително дете, чийто смели и забележителни действия са променили живота на деца от цял свят. Целта на наградата е да мотивира децата да изразят своите идеи и да се включат активно в инициативи, свързани с детските права. Михаела Майкрофт или както я наричат близките и приятелите Чаели е родена с церебрална парализа, трудно движи ръцете и краката си, но там, където другите виждат ограничения, тя вижда възможности. Тя е на 17 години и живее в Южна Африка. Нейната положителна нагласа е вдъхновение за мнозина. При получаването на наградата в Хага на 21 ноември 2011 г. тя казва: „Надеждата е това, което ни движи напред. Тя е което ни кара да се борим за живота, който заслужаваме. Имам надежда за себе си, но аз също имам надежда за всички останали деца с увреждания. Надявам се, че моите действия ще направят света за хората с увреждания, а и за всички останали, по-сговорчив и толерантен, защото всички ние имаме нужда да бъдем приемани и оценени независимо дали сме с увреждания или не.“ Когато е на девет години Чаели заедно със свои приятели и сестра си стартира проект, за да съберат пари за моторизирана инвалидна количка. Само за седем седмици те събират повече от достатъчно пари и така Чаели решава да помогне и на други деца с увреждания. Проектът се превръща в кампания „Чаели” – професионална организация, която всяка година помага на повече от 3000 деца с увреждания в Южна Африка с оборудване, рехабилитация и защита на техните права. Чаели вдъхновява и други деца да започнат проекти и за тях развива програма за посланици на добра воля….

Read More

Безплатен курс „Първи грижи за новороденото“ в Пловдив

By | Новини | No Comments

Безплатна лекция за бъдещи и настоящи майки и татковци „Първи грижи за новороденото” Мили майки и татковци, Екипът на Център за обществена подкрепа „За деца и родители”- Пловдиви МБАЛ- Пловдив имат удоволствието да ви поканят на среща-демонстрация за първите грижи за новороденото.   Ние знаем, че да си майка и татко не е лесно. И това се научава с времето. Бихме се радвали да ви бъдем полезни с това, което ние знаем и можем. КОГА: 28 януари /събота/, 2012г. КЪДЕ: МБАЛ-Пловдив /ет.1- заседателна зала/ НАЧАЛО: 10.30 часа КОЙ: Д-р Диана Аргирова- неонатолог Какво ще научите: Как да къпем бебето?Как да го храним правилно?Как да се грижим за кожата на новороденото?Някои други интересни и важни подробности. Всяка майка и татко, които чакат своето бебе, ще получат книжка за майката и бебето от фондация „За Нашите Деца”, за да бъдат добри, уверени и грижовни родители.Лице за контакт: Деница Велкова- старши социален работник към Център за обществена подкрепа „За Деца и Родители”- Пловдив   Записвания за участие: 032/ 943-444GSM: 0879-943-442Ще се радваме да бъдете наши…

Read More

Правилен избор

By | Блог | No Comments

Телефонът прозвъня и се чу един топъл и треперещ глас, който искаше да разговаря със социален работник. Беше разбрала за нас от личния си лекар. Сподели, че се обажда от името на дъщеря си, която е бременна в почти деветия месец и се очаква скоро роди. Каза, че имат намерение да изоставят детето, да го дадат в майчин дом, тъй – като имат семейни и финансови проблеми. Помоли да съдействаме в подготовката на необходимите документи за настаняване в дом. Получихме информация за адреса на който живеят и я попитахме дали е възможно да ги посетим и да разговаряме. Те нямаха нищо на против и ни поканиха у тях. Открихме жилището, в което живеят. Посрещнаха ни майката и бащата на Силвия, Тодорка и Стоян. Силвия не беше вкъщи, беше отишла да вземе детето си Васил от детската градина. Те живееха в апартамент с три стаи и кухня. Апартамента беше чист и подреден. Поканиха ни в хола и седнахме да разговаряме относно намеренията им за изоставяне на детето. Те започнаха с историята на дъщеря им Силвия. Споделиха, че дъщеря им е разделена с партньора й от дълго време, който е и баща на първото им дете Васил. След раждането на Васил, дъщеря им се разделила с партньора си и се върнала да живее при родителите си, които й помагат в отглеждането на Васил. Партньора й, Славчо им помага финансово, когато има възможност, но това се случва много рядко. Преди отново да забременее, Силвия се събрала отново със Славчо и живеели известно време при родителите му, но за кратко време и отново се разделили, защото не се разбирала с родителите на партньора си. Когато Силвия се върнала отново при родителите разбира, че е бременна. Искали са да направи аборт, но нямали финансовата възможност. Сега възнамеряват да го изоставят, понеже смятат, че няма да може да се грижат добре за детето. И двамата родители на Силвия са безработни и казват, че ще им е много трудно да се грижат за новороденото бебе. Консултирахме ги за помощите, които ще получат от социално подпомагане, ако задържат бебето, и че ние също ще ги подкрепим. Беше им обяснено и за децата по домовете. Те се развълнуваха от разказаното и им стана много тъжно, почнаха да плачат. Оставихме ги да си помислят и да вземат правилното решение за внука им, който ще се роди. Казаха, че ще поговорят и с дъщеря им и ще й разкажат за чутото от нас, за изоставените деца по домовете. След два дни ги посетихме отново. Този път присъстваха Силвия и Славчо. Той не знаеше, че искат да изоставят бебето и беше против това. Силвия и родителите й също размислиха и решиха, да задържат бебето. А двамата млади отново се събраха и решиха да заживеят заедно, отделно от родителите на Славчо. Сега имат къща, която се състои от една стая с коридор, но чиста и подредена. Новината много ни зарадва и си тръгнахме с уговорка, че ще ни се обадят когато се роди бебето. След една седмица, Славчо се обади по телефона и ни каза радостната новина, че вече има още един син. Кръстиха го Пламен. Беше много щастлив и радостен. Помогнахме им в подготовката за изписване на бебето. Дадохме им пакет за новородено с всичко необходимо за отглеждането на едно новородено. Бебето беше изписано от болницата с майка си. Посетихме ги в жилището, което обитават. Грижиха се добре за Пламен, радваха му се. Васил също много се радваше, че си има братче….

Read More

У дома за Коледа

By | Блог | No Comments

Много грешки бе правила през живота си.Твърде много.Но сега нямаше право на нова грешка. За твърде много неща можеше да се срамува от миналото си. Проституция. Сутеньори. Пробация. Арести. Децата й често оставаха без нея в това минало без радостни моменти. Дотолкова, че социалните работници от държавата ги взеха и ги настаниха в Дом. Сетне ги преместиха без Тя да е съгласна в друг град и сега бяха на десетки километри от Нея. Братчето Симо и сестричката Лидия бяха далеч от мама. Те се чудеха какво се случва с тях и кое налага преместването им. Чуваха се по телефона. Дори няколко пъти дойде, за да ги види. А им липсваше, как само им липсваше. Симо често отправяше към нея молби и увещания :Ела и ни вземи. Обещавам, че ще слушам. Моля те мамо, вземи ни. Тя самата, след преместването им сякаш бе с прекършено сърце. Нямаше ги, двете й най–мили създания бяха далеч от нея. Пътуването до тях й отнемаше много средства, а след като спря да излиза на улицата и да заработва пари оттам, й бе трудно да се справи. За щастие мъжът й се завърна. Родителите й решиха, че ще са до нея и ще я подкрепят, ако реши да върне децата при себе си. А времето течеше, искаше по–скоро да е с тях. Подаде молба за връщането им към социалните от държавата, те пък от своя страна и обясниха, че трябва да се разбере дали може да бъде добра майка за децата си и я изпратиха към Център за обществена подкрепа в Пловдив, където започна да се среща със социален работник. Той й обясни, че ще се виждат с нея и след това ще напишат доклад до социалните дали може да бъде добра майка на децата си. Когато за първи път отиде в Центъра беше късна есен. Там тя сподели мечтата си: Искаше Симо и Лидия да бъдат при нея за Коледа. Не й обещаха нищо. Обясниха й, че всичко зависи от нея от ангажираността й, от постоянството на срещи, от готовността й да бъде отговорна. И тя доказа, че може. Този път грешки нямаше. А надеждата покълна в душата й. В началото на месец декември тя подаде своята молба за това децата да бъдат върнати от Дома за периода на Коледната ваканция. Отдел Закрила на детето поиска становището на социалния работник от Центъра и получи информация, че този път майката е сигурна и ще направи всичко, което е необходимо, за да се чувстват децата добре. В деня преди Коледа тя се отправи към Дома, като през цялото време поддържаше телефонна връзка със социалния работник от Центъра. Обади се, когато тръгна натам с надежда, обади се когато бе там напрегната, обади се и когато децата вече бяха в автомобила до нея, на път за вкъщи с възторг. Описваше през цялото време как са децата, как е тя, търсеше подкрепата, насърчението и сигурността, от която имаше нужда. Посетихме ги малко след Коледа. Намерихме ги спокойни, щастливи и усмихнати. В очите на децата имаше звезди, които засияха още по–силно, след като получиха коледните си подаръци и от Центъра. А с Нея продължаваме да се виждаме. Предстои още съвместен път, за да се завърнат Лидия и Симо окончателно у дома. Коледното чудо бе само началото….

Read More

През 2011 г. помогнахме на 162 деца да останат в семействата си

By | Новини | No Comments

През 2011 г. фондация „За Нашите Деца” подкрепи 203 деца, за да се предотврати настаняването им в социален дом. 151 от децата са под 3 години /от тях 79 са новородени бебета/. 41 от децата са със специални нужди или заболявания и получават специализирани социално-здравни услуги. 162 деца останаха със семействата си и не бяха изоставени в институции. 79 % е успеваемостта на фондацията по превенция на изоставянето. За 42 от децата се наложи да бъдат настанени в институции въпреки оказаната подкрепа, тъй като родителите им не бяха в състояние да се грижат за тях. Това са предимно новородени деца, за час, от които ще се търси възможност да бъдат настанени в приемни или осиновителни семейства.   През 2011 г. много активно работихме и за намирането на приемни родители за изоставени деца. В рамките на кампанията ни „Изоставените деца нямат нужда от съжаление, а от семейство” над 500 души, заявиха своя интерес към приемната грижа. Нашият екип проведе информационни срещи с над 212 души. През 2011 г. фондация „За Нашите Деца“ работи с над 50 приемни деца и родители.   През 2011 г. са подкрепени общо 19 роднински семейства, в които са настанени 25 деца. Общо 60 са кандидат-осиновителни семейства, които са преминали обучения в центровете на фондацията. Екипите работя с общо 11 осиновителни семейства за подкрепа в отношенията и грижата за детето. Успехите ни обаче не могат да се измерят единствено с количествени показатели, защото зад тези цифри стоят много променени детски съдби, много споделени красиви емоции, много обич и добра грижа, много отдаденост, сълзи от радост и…

Read More

С тихи стъпки

By | Блог | No Comments

Надя беше малко сладко момиченце, като всички момиченца на 3 годишна възраст. С разликата, че погледът й не стигаше по-далеч от жълтата стена на стаята, в която живееше. Защото ежедневието и животът й минаваха в Дома за бебета.А усмивката й…тя не бе необходима на никой и не бе онази важна емоция, която някой търси, за да се почувства щастлив. Точно затова, когато се появи семейството, което щеше да я приеме в дома си, тя не знаеше как да им покаже радостта си. Никой не я бе учил. И го направи, както го усещаше тичайки към тях и издавайки топли звуци на задоволство. С очички, първоначално неразбиращи, но постепенно пълнещи се с очакване. Оставена от майка си още след раждане, тя дори не предполагаше, че светът е нещо повече от няколко легълца и куп ненужни играчки. Беше истинско щастие да слиза по стълбите и да отива на онова голямо място навън, наречено двор. Та то си беше истински празник. Точно затова очакваше лелята и чичото, които идваха при нея – те често я извеждаха там. И не само това. Водеха със себе си едно момченце, с което заедно играеха и се гонеха. Той бе по-голям от нея и ги наричаше със странните имена мамо и татко – думички, които тя чуваше за първи път. Не разбираше много какво става, но знаеше, че й е хубаво. После я заведоха в дома си. Много странен, там нямаше толкова много деца. И не се изискваше разрешение да станеш от леглото, когато си се събудил. Съвсем различно място, малко плашещо, но и интересно.Докато постепенно не свикна с него и остана да живее там. Това беше преди осем месеца. Сега Надя е различна. Знае, че може да има желания и да ги изразява. Знае, че когато поиска може да отиде в другата стая и да играе не само в определения от режима час. Пространството, наречено двор вече е толкова познато, че няма нужда леля Вили да е до нея, за да отиде да си вземе играчките от детската къщичка. А онова куче на двора изобщо не е толкова страшно, както й се стори първия път. О, не. Той вече знае кой командва тук. Няма нужда да му се напомня.Е, новото и непознатото все още я плаши и понякога не знае как да реагира. Но тогава се обръща към леля Вили или чичо Веско. Но и батко й помага. Толкова свикнаха да бъдат заедно. И дядо Коледа за първи път й донесе толкова подаръци. Не можа да повярва, че са за нея. А откъде да предполага, че ги стоварва под това дърво, наречено елха. Ама затова пък много им се радва. И с такава усмивка ги отвори.Толкова неща станаха различни. Промяната настъпи с тихи стъпки, толкова незабележими, почти като тези на Дядо Коледа,но със същия отзвук….

Read More

Очи, които не виждат, устни, които не говорят, но уши, които чуват, и сърце, което усеща

By | Блог | No Comments

Казвам се Е. и съм на 12 г. Никога не съм виждал слънцето и луната, цветята и тревата, усмивките и блясъкът в очитена близки и познати,не знам как изглеждатколи, влакове, дървета. Никога не съм виждал своята майка, баща, брат, дядо илибаба. Но си ги представям. Майка ми красива, мила и дображена. Баща ми висок и снажен мъж, с катранено черна коса. Брат ми слаб, с модерна прическа, навлизащ във възрастта, в която момичетата го привличати започват да се заглеждат по него. Никога не съм казвал думичките мамо и татко, никога не съм изричалнежната думаобичамте, не мога даизрекакога ме боли, кога се чувствам щастлив, нещастен, развълнуван, защото не мога да говоря. Но мога да чувам, чувствам и усещам. Никога не съм ритал топка, карал колело, защото не мога да ходя. Единствено познат ми е инвалидният стол. Аз съм СПЕЦИАЛЕН… До 3-месечна възраст съм бил здраво и нормално дете гукащо, размахващо ръчички и крачета. В един момент нещо се случи тялото ми се разтрисаше в продължение на минути, след което спираше и започваше отново. Чувах суетенето на хора около себе си и усещах как кожата ми попива майчините сълзи. Нещо не бе наред. Часове, дни, месеци се нижиха, напомняйки цяла вечност. Тялото ми не спря да се тресе, но поне не бе толкова често. Искаше ми се да погледна очите на мама и да й кажа, че всичко ще бъде наред. Но времето минаваше, а тъмнина продължаваше да обгръща съзнанението ми. Следващият удар се стовари като гръм над майка ми детето й никога нямаше да прогледне. Не можех да я видя, но усещах, че страда по начина, по който силно ме прегръщаше и дълго време не ме пускаше от прегръдката си. Усещах сърчицето й, което биеше учестено в опит да преглътне мъката. След много месеци, прекарани в суматоха и глъч около себе си, настана спокойствие и тишина. Бях си вкъщи. Беше ми уютно, чувствах се сигурен. След като баща ми разбра, че никога няма да бъда като другите нормални деца, че няма да бъда синът, с който да се гордее, напусна майка ми. Редовно се обаждаше да я пита как съм, помагаше й с пари, идваше да ме вижда (когато можеше), но липсваше силното бащино рамо, на което да се опреш. Но имах своята майчица и брат, които не ме оставиха играеха си с мен, говориха ми неща, които не разбирах, но със сърцето си усещах, че са думи на обич и радост. С времето сълзите на майката ми спряха. Чувствах я много по-силна и уверена в себе си. Гордеех се с нея. Опитвах се да не я притеснявам, но понякога състоянието ми се влошаваше с дни. Борих се, усещайки силата, вярата, надеждата и любовта й. Тя не се предаваше, бе немислимо и аз да се предам. Един ден гласът на майка ми звучеше по-особено. Беше развълнувана. Разказа на баба и батко, че е посетила някакво място и разговаряла с някакви хора, които са й обещали, че ще й помогнат. Беше толкова щастлива. Аз също, пляскайки с ръце. С времето се бе научила да разпознава емоциите ми. След няколко дни вкъщи дойде една жена гласът й бе мек и топъл. Говориха си нещо с майка ми. След време тази жена доведе още две. Едната идваше по-рядко, но другата жена беше у нас всяка седмица. Караше ме да правя разни неща да ставам, да сядам, да хващам разни предмети. Масажираше тялото ми. В началото ми бе неприятно. Не исках да ме докосва и всячески показвах това, отблъсквайки ръцете й, но с времето започна да ми става приятно. Облекчаваше ме. Усещах, че мама й се доверява. Значи и аз можех да й се доверя. Жената с топлия глас също ни посещаваше често. Чувах ги, че си говорят за мен. Обсъждаха нещо. Усещах колебанието на майка. За какво ли ставаше въпрос?! Споменаваха думата „училище. Един ден чух майка да казва, че „ще бъдем там. Но къде?! Заведоха ме на място, което не познавах. Жената с топлия глас бе с нас. Чувах и други гласове. Задаваха въпроси. Не продължи дълго. Послед животът продължи в познатия си ритъм, но не напълно. Усещах как нещата около мен започват да се променят. Баща ми все по-често ни посещаваше, докато един ден не си тръгна. Сега отново сме семейство. След време разбрах какви са били онези хора. От тях е зависило дали да посещавам училище, или не. Сега съм ученик в първи клас. Знам, че не съм сам, защото усещам присъствието на мама. Има и други деца, които са специални също като мен. Интересно, забавно и любопитно ми е. Произнесох първата си сричка „мяу. Двете жени продължават да ни посещават. Едната леличка се оказа много упорита. В момента ме учи да ходя. С нея правя първите си крачки. Може би някой ден ще проходя, а защо не и да тичам. Навън се сипе бял снежец. Не мога да видя белотата му, но усещам как леко се стели по земята, покривайки я с бялото си наметало. Хората казват, че по Коледа стават чудеса….

Read More

Докато съм жива…

By | Блог | No Comments

Мария е жена на 64 години, която заедно със съпруга си Иван на 67 години отглеждатоще от самото им раждане внуците си Васил на 14 години и Георги на 13 г. Родителите на Васил и Георги не се интересуват от тях и отдавна са устроили живота си на друго място. Въпреки затрудненото си финансово положение, в нито един момент баба Мария не си е и помисляла, да изостави внуците си, както са го направили техните родители. Фондацията разбира за семейството след като Дирекция Социално подпомагане със заповед настанява Васил и Георги в семейството на баба си и социален работник от отдел Закрила на детето изпраща направление към нас за подкрепа. В периода на подкрепата социалните работници от фондацията констатират, че баба Мария се грижи много добре за внуците си и адекватно посреща всичките им нужди, а никак не й е лесно, защото съдбата непрекъснато я подлага на изпитания. Първо съпругът на баба Мария получава инсулт и тя освен, че не може да разчита на подкрепата му, се налага да се грижи за него. И въпреки, че след влошаване на здравословното състояние на дядо Иван, грижите за него основно поема тя, което изисква допълнителни усилия от нейна страна, това не повлиява грижите за децата. Изпитанията за баба Мария не спират до тук. Порой и ураганен вятър разрушават част от покрива на жилището им и се налага всички да живеят в една стая, но възрастната жена не загубва ведрия си дух и положителното си мислене. Съвместно със социалния работник от фондацията подават молба за финансова помощ към Дирекция Социално подпомагане, за закупуване на материали за ремонт на жилището, но от там отказват помощта. Въпреки това възрастната жена не се отчайва и казваЩе се оправим някак сии усмивката не слиза от лицето й. С помощта на фондацията и средства заделени от баба Мария, се закупуват материали за ремонт на покрива и желанието на баба Мария, децата да имат собствена стая ще се изпълни. Възрастната жена цени много образованието и за нея то е приоритет. Тя не позволява Васил и Георги безпричинно да отсъстват от учебните занимания и следи за поведението и успеха им в училище. Децата от своя страна не създават излишни грижи на баба си и й помагат с каквото могат. Между Васил и Георги и тяхната баба, има изградена силна емоционална връзка и отношенията им се градят на взаимно доверие и уважение. Много често при разговор между социалния работник и баба Мария, тя изразява гняв към родители, които си изоставят децата и винаги завършва с думите: Докато съм жива няма да оставя внуците си на улицата и сякаш живее и се бори само заради тях….

Read More