Monthly Archives

септември 2012

„Мислим, че животът е красиво нещо и това е безспорен факт” – Втора част

By | Новини | No Comments

Интервю с Жана Попова, участник в групата за подкрепа на осиновители, която се събира регулярно и провежда срещи в Центъра за обществена подкрепа „Света София” към фондация „За Нашите Деца”. Следващата среща на групата ще се състои на 1 октомври 2012 г. Всеки желаещ да се включи в групата може да се свърже Доника Ангелова на тел. 02 822 35 10 или e-mail: donika@detebg.org   Връщайки се назад във времето, как разбрахте за групата за подкрепа на осиновителни семейства и какво Ви накара да се включите в нея? За групата за подкрепа на осиновители разбрахме от специалиста, който ни консултира, от ЦОП «Света София» и с когото се срещаме почти всеки месец или когато имаме нужда да зададем въпросите си или просто от среща. Тя ни предложи да опитаме и ако не виждаме смисъл в срещите с групата, да не ги посещаваме. Отидохме там на следващата среща. Проблемът е, че много хора не ползват безплатните услуги на ЦОП «Света София“ като осиновители и може би затова трудно научават за групата. А в нея има смисъл.   Какво Ви дава участието в групата?   Спестява ни много грешки и ни дава време. В буквалния смисъл на думата. Време, което можем да отделим за хубавите преживявания с децата си, а не да го изгубим в пробване и безсмислено грешене. Може да ви се струва странно, но когато си осиновител, например, в началото забравяш изцяло за себе си. Всички те питат за детето, ти самият мислиш само за детето, едва на втората седмица се сещаш, че бяхте и съпрузи с мъжа си, въобще целият свят става това мъничко наплашено детенце, което приема и твоя страх и така всичко се умножава до безкрай. И изведнъж, отивайки в тази група, чуваш странния въпрос: „Как си? Как сте?“ И разбираш, че е много хубаво някой да попита как си, как се чувстваш, а едва след това да те попитат: „Как е тя?“ или «как е той?» Звучи егоистично, но всъщност един такъв въпрос ни върна при дъщеричката ни много по-спокойни и много по-уверени. Защото разбираш, че за нея ти си интересен като пълноценен родител, а не като родител, който „бди“ над нея и се страхува от всяко кихване.    Какво се промени след участието Ви в групата?   Понякога, дори без причина, има вечери, когато тя не иска да идва при мен и вместо да се гушкаме, се сгушва в себе си. Много рядко са тези вечери, в които се сгушва в ъгъла на своето легло, но са най-ужасните вечери. Какво чувства ли? Не знам. Няма как да я разбера. Няма как да ме разбере колко силно искам да я разбера. Това ми дава групата – отговорите на други деца и отговорите на други осиновители, които са минали преди нас по този път. Това е един от начините, по които се опитвам да разбера какво чувства тя. Групата ни дава време. Може да предотвратите болки, които някой друг е изпитвал. Време, което да отделите за детето си. Това е първото, което ни дава групата – не се лутаме и не губим време за проблеми, които другите са преодолели. И до днес можеше да не разберем много от чувствата на дъщеря ни, ако не знаехме къде е била, какво й се е случило, какво е преживяла. А няма как да го узнаем с въпроси. Можем само да чуем какво другите са преживели. Когато дойдохме за първи път в групата, ни казаха, че сме много спокойни за осиновили детенце преди 1 месец. А аз имах чувството, че сме най-изнервените хора на света. Имах чувството, че светът се е сринал, заради нашето незнание какво да правим, как да правим, дали правилно го правим. Първо, си мислех, че групата ни дава увереност. Защото още на първата среща се запознахме с хора, които са преодолели нашето начало, и ни казаха – спокойно, това ще мине, спокойно, ще проговори, спокойно, ще се оправи, спокойно, ще спре да се страхува, спокойно, ще ти позволи да я докоснеш, спокойно, ще те приеме… Но има нещо по-хубаво, което ни дава групата – не ни дава увереност, дава ни съмнение. Няма нищо по-страшно от това да се заблудиш, че си станал родител. Че си успял като родител. Защото точно, когато си мислиш, че „всичко се е наредило“ и говорите с детенцето си на един език, точно тогава детето ни сменя езика, сменя интересите си и иска да живее свой живот. И ние пак трябва да се учим. Само че ние сме се пуснали по инерция и не я чуваме. Ако спреш да се съмняваш в себе си и си решиш, че нямаш нужда от помощ, от изслушване на другите в групата, сигурно ще се справиш. Но ще загубиш време. Една от най-големите ни заблуди като родители е, че сме направили нещо „достатъчно”. И всеки път се връщам от срещите ни с идеи какво да променя, за да няма нужда от „достатъчно”. Сигурно си мислите че детето от институция седи и чака да го прегърне една жена, да я нарече „мама“ и оттук нататък всичко тръгва сякаш винаги са били семейство. Не, няма такова нещо. Всеки ден не е „достатъчно” и непрекъснато трябва да доказвате, че сте родени един за друг, а не един от друг. И съм убедена, че за биологичните родители това пък е още по-трудно. Защото биологичната връзка им дава спокойствието, че имат своя си връзка с детето си и че не бива да се доказват като родители. Всъщност в нашата Група бих поканила, ако можех и родители, които не са осиновители, проблемите, които те имат, са не по-различни от нашите. Нашата Група е група за родители.   Какво бихте казали на хората, които се колебаят да се включат в групата?   Ако искате да разберете детето си, елате. Много от въпросите, ситуациите, болките, проблемите, за които си говорим в групата, са въпроси, които чувам от приятелите ни, които не са осиновители, а биологични родители. Навярно за някои няма тайни в родителството и формулата е ясна: „много любов, търпение и всичко ще бъде наред”. Въпросът е дали това „всичко наред” е щастливо дете или е нашата представа за щастливо дете, нашата илюзия. Мисля, че най-голямата ни заблуда като родители е, че знаем всичко. Имам приятели, които крият, че ходят на психолог заради неясни ситуации с децата си. Вместо да се гордеят, че търсят помощ. Вместо да се гордеят, че са признали пред себе си, че не са силни родители, а са най-обикновени питащи родители. Така че ако се колебаете дали да споделите с други като вас това, което ви притеснява, по-добре елате, чуйте и ако не намирате отговори, поне ще видите, че понякога родителството е и забавление, и купон, и смешна история. Понякога проблемите имат много лесни решения, само че вместо да питаме, минаваме по дългия път – да опитаме всичко, което сме чули, което ни е хрумнало. Никой от нас в групата не знае отговорите на всички въпроси, но понякога има въпроси, които дори не са ни хрумнали, а това е по-големият пропуск. Освен това в групата се събираме с доста забавни хора, което беше неочаквано. Мислехме си, че ще срещнем кахърни родители, всъщност тук се чувстваме родители, а не родители-осиновители.  Към I част на…

Read More

Екип на МБАЛ- Пловдив и фондация „За Нашите Деца” проведе среща-демонстрация „Първи грижи за новороденото“

By | Новини | No Comments

На 15 септември 2012 г. екип на Многопрофилна болница за активно лечение – Пловдив и пловдивския център на фондация „За Нашите Деца“ проведе поредното безплатното обучение „Първи грижи за новороденото“. Тридесет и осем бъдещи родители се събраха в МБАЛ- Пловдив и участваха в срещата-демонстрация с водещ доктор Диана Аргирова. Бъдещите майки и татковци се информираха как да хранят, къпят, обличат, изправят и повиват бебето в първите месеци от неговия живот. Целта на обучението беше да подобри компетенциите на участниците и да им даде ценни съвети около най-важните моменти в грижите за новороденото.   Всички присъстващи получиха информационни материали – образователни книжки „Първите дни с бебето заедно“, имунизационен календар, календар за развитието на бебето. Тези материали ще послужат на родителите да научат важни неща за това как изглежда, как общува и от какви грижи се нуждае новороденото, за първите проблеми, с които се сблъскват майката, бащата и цялото семейство, бебето се прибере от родилното отделение вкъщи.   Центърът за обществена подкрепа „За Деца и Родители“ към фондация „За Нашите Деца“ заедно МБАЛ Пловдив организира регулярно безплатни обучения за кандидат-родители. Това беше петата среща от началото на тази година. Следващата ще се проведе в края на месец…

Read More

„Мислим, че животът е красиво нещо и това е безспорен факт” – Първа част

By | Новини | No Comments

Интервю с Жана Попова, участник в групата за подкрепа на осиновители, която се събира регулярно и провежда срещи в Центъра за обществена подкрепа „Света София” към фондация „За Нашите Деца”. Следващата среща на групата ще се състои на 1 октомври 2012 г. Всеки желаещ да се включи в групата може да се свърже Доника Ангелова на тел. 02 822 35 10 или e-mail: donika@detebg.org   Бихте ли се представили, разкажете ни нещо повече за себе си?   Ние сме математици. Единият наистина, другият – само в мечтите си.Нашата семейна математика е следната: бяхме двама, сега сме четирима. Беше ни забавно, но все пак – нека не си кривим душите – сега е повече от невероятно като усещане. Сега сме като деца – казваме си много повече без думи. Мога да се опитам да го опиша, но каквото и да кажа, ще е блудкаво. Опитайте се сами да го усетите – повече от година и половина сме с нашата дъщеричка, която осиновихме, когато беше на 2 годинки. От един месец вече сме и с малкото й братче, когото учим заедно с нея да върви, да пада, да става, да плюе, да не хапе, да маже по стените с боядисани ръце, да си мие зъбките, да плува (или поне така му викаме на умението да не се удавиш в шишето си). Та накратко – ние сме семейството, в което «мамаобичатате, дъщеричкатаобичатате, татеобичамама, мамаобичабратчето, братчетообичакака, какобичамама, мамаитатеобичатдъщеричкатасиисинаси». Това казано без паузи и така до края на света.Иначе, ако трябва да е с факти – 8 години нямахме деца, сега имаме дъщеричка и син. Мислим, че животът е красиво нещо и това е безспорен факт. Бихте ли ни разказали малко повече за осиновяването на Вашите две деца? Началото: Никога не сме мислили да осиновяваме дете. Мислехме, че ще родим детето си. Можех да го кажа и по друг начин, не толкова директно, но не виждам смисъл да увъртам. С други думи, изведнъж тази толкова простичка идея, че децата един ден се появяват и животът ти продължава, както е «редно», се оказа странно трудна и непреодолима. Имаше болка, имаше страдание, имаше разочарования. Отне ни време. Година и половина си задавахме въпроси, търсехме проблем, търсеха го лекари и когато «всичко е наред, само Господ знае какво става», се оказа повтарян навсякъде рефрен, решихме, че ако някой някога е «правил» нещо, за да има дете, това ще сме ние. Защото да осиновиш дете, е избор, който само ние можехме да направим. Толкова е хубаво едно нещо да зависи само от теб. И така разбрахме, че животът не е бар, където задължително ти изпълняват поръчката и успяхме да приемем, че май сме «извънредни» с нашата поръчка. И спряхме да чакаме. Решихме ние да сме барманите – решихме да предприемем действия. Мисля, че това е най-трудното – оттам нататък се оказа лесно. Колкото и да е странно, мислехме, че ще е най-тежкото и най-невъзможното препятствие за нас, но изведнъж се оказа лесно. Само че имаше неочакван обрат в историята ни – защото забравихме за наивността си и потърсихме специалисти. Бяхме наплашени – заради процедурата, заради неизвестността, заради дългото чакане. Искаше ни се да стане веднага. И така, подадохме документите. Повече от ясно е, че хората, които работят в отделите, където се подават документи, нямат достатъчно време да работят с бъдещите осиновители. Натоварили са ги с какви ли не задължения и очакват ефективност… Сега ни е повече от ясно. Тогава не го знаехме. В началото го очаквахме, защото не знаехме ситуацията. Мърморехме. После пак се сетихме, че трябва сами да си помогнем и да предприемем действия. Тогава разпитахме наша приятелка, която ползваше услугите на специалисти – хора, които ни казваха кой документ за какво ни е нужен, обясниха ни каква е процедурата, хора, на които разказахме страховете си. Защото страховете ни бяха – «еееееееей такива големи», както казва дъщеричката ни. За страховете ни: Страхувахме се детето ни да е от ромски произход. Не ме е страх да го призная сега. Тогава ме беше страх. Защото знам, че няма и идея нечовеколюбивост в мен, не се страхувах от детенцето, страхувах се от системата. Страхувах се, че родителите ще го търсят и ще го травмират. Глупав страх, но си е моят страх. И още на първата среща в ЦОП "Света София" с нас говориха като с хора, които имат право да се страхуват. Никой не ни обвиняваше, че сме уплашени, никой не ни мислеше за расисти, никой не ни заклеймяваше. Някой успя да ни изслуша. Променихме заявлението си и забравихме страха си – махнахме «условията» си за произход на детето. След по-малко от половин година, след като бяхме вписани в регистъра, в края на деня получихме обаждане. На следващия ден я видяхме. Тя се появи в коридора на дома, малка, любопитна, горда, с красиво бляскащи очички, погледна ни, каза «Не» и се фръцна. Беше божествена! Беше най-красивото малко създание, което в края на първата ни среща изпускаше нарочно плюшеното патенце, за да й го подава бъдещият й баща и да докосне крадешком ръката му, докато го взима. На другия ден събирахме документите. Още в самото начало бяхме решили децата да са две. Но не бяхме решили кога ще станат две. В началото се присмяхме на "системата", която за две години те вписва в регистъра, и ако решиш да осиновиш две деца, не е нужно да преминаваш процедурата нанаово, ако се вместиш в тези две години. Мислехме, че ще е адски трудно с първото детенце и със сигурност не смятахме първите две години да осиновим и второто дете. Всъщност "трудното" идваше от незнанието ни. От това, че нямаше кого да попитаме. Още през първия месец започнаха да ни консултират специалистите от ЦОП «Света София», включихме се в групата за самопомощ към Центъра. В началото си казвахме «да, да, ще идем веднъж-два пъти и ще видим, че ни отнема време, после няма нужда да ходим». Всъщност представите ни за консултациите и групите за самопомощ са доста безумни. Оказа се, смислено. И понеже сега имам възможност да бъда с децата ни по-дълго време, решихме да осиновим и второто детенце. Решихме, че нямаме повече време за губене. Твърде много се страхувахме и е време да живем с децата си. И написахме молба, с която потвърждаваме заявлението си, че искаме второ дете. Казаха ни – ще почакате година-две. И точно ден преди да заминем на първата дълга екскурзия с дъщеря ни, се наложи да пътуваме на първата ни среща с него – бъдещия ни син. После дълги дни, в които не го виждахме, но с нея говорехме само за братчето й. И така, докато мина делото. Та така – те вече са двама. Животът ни е още по-шарен, малко понаакан, на нашия живот му растат зъби, но пък вече реже кръгове с ножици и не се страхува да кара колело. И се чудя защо сме чакали толкова дълго да вземем такива решения. Може би само на третото ни детенце бихме позволили да го промени. Това засега е шега. Но не се знае…     II част на интервюто…

Read More

Фондация „За Нашите Деца” откри официално новия си централен офис

By | Новини | No Comments

На 13 септември фондация „За Нашите Деца” заедно с много институционални и бизнес партньори откри официално новия си централен офис, безвъзмездно предоставен от Бизнес Парк София. Това е мястото, където екипът на организацията вече повече от 4 месеца работи за реализиране на редица каузи в подкрепа на най-уязвимите деца в България. Сред гостите на събитието бяха британският посланик Джонатан Алън и съпругата му, заместник-министърът на труда и социалната политика – Валентина Симеонова, съветникът по социални политики, младежта и спорта на президента – Деяна Костадинова, заместник-кметът на град Пловдия – Георги Титюков, председателят на ДАЗД – Калин Каменов.  Редица представители на бизнеса показаха с присъствието си, че подкрепят визията на фондацията за развитие и щастливо детство за най-уязвимите деца у нас. На събитието дойдоха изпълнителният директор на „Челопеч майнинг” – Николай Христов, изпълнителният директор на Българския форум на бизнес лидерите – Георги Руйчев, представители на „Каргил България, Радослава Ганозова – директор Корпоративни комуникации „Актавис” и други важни партньори, без чиято подкрепа екипът на организацията нямаше да има толкова успешни резултати в сферата на превенцията на изоставяне на бебета и развитието на приемната грижа в България.   Признания за своята работа и успехи фондация „За Нашите Деца” получи и от министъра на външните работи – Николай Младенов и от министъра на младежта, физическото възпитание и спорта – Свилен Нейков, които изпратиха поздравителни адреси. Една от изненадите за гостите беше уникалният интериорен дизайн на офиса на фондацията. Той е резултат от творчеството на група 16 млади архитекти, които дариха безвъзмездно труда си на организацията. На финала на вечерта гостите на събитието заедно с екипа на фондацията отправиха благопожелание за българските деца в риск като изпратиха 20 летящи фенери в небето, символизиращи 20-те години, в които организацията се бори да сбъдне мечтите на хиляди малчугани за сигурна грижа и семейство.    На 14 септември фондация „За Нашите Деца” отвори вратите си за всеки, който имаше желание да научи повече за дейността. В рамките на петъчния следобед служителите на организацията направиха за гостите различни презентации и демонстрации, свързани с дейността по приемна грижа и предотвратяване на изоставянето на бебета. Акценти в програмата бяха специалното обръщение на директора на фондацията – г-жа Иванка Шалапатова, демонстрация Първи грижи за новороденото, информационна среща по приемна грижа и индивидуално представяне на отделите на фондацията.   Повече снимки от събитието може да видите…

Read More

Доброволческа архитектурна работилница създаде уникален интериорен дизайн в новия офис на фондация „За Нашите Деца”

By | Новини | No Comments

Петнадесет млади архитекти се включиха в доброволческа архитектурна работилница за интериорния дизайн на новия офис на фондация „За Нашите Деца”, безвъзмездно предоставен от „Бизнес Парк София”. Инициативата, която се проведе в партньорство с „Градът Медиа Груп”, имаше за цел да превърне офиса в уютно и приветливо място за работа и срещи с партньори, доброволци и граждани, съпричастни към визията на фондацията за развитие и щастливо детство за най-уязвимите деца в България.   Архитектурната работилница се проведе в периода 13 август – 10 септември и бе водена от архитектите Павлина Вардулаки и Виктор Банарев. Те работиха с още 13 свои колеги, завършили престижни български и чуждестранни университети – Емилия Манева, Али К, Цветан Цеков, Елица Маринополска, Константин Доганов, Елина Малинова, Димитър Смилков, Цветелина Георгиева, Николай Цветков, Незабравка Тушнина, Мая Желязкова, Роберто Набони и Ада Гулямджис.   Младежите безвъзмездно дариха времето и творчеството си, за да проектират и реализират уникален интериорен дизайн за офиса. Всяко работно помещение отразява по интересен начин спецификата на работата на отдела, който се помещава в него, и същевременно е обвързано със стотиците детски съдби, променени в позитивна посока от екипите на фондацията за изминалите 20 години.   Особено въздействие има заседателната зала на фондацията. В нея архитектите Павлина Вардулаки и Виктор Банарев са проектирали дърво с множество разклонения, които символизират дългия живот на фондацията. Многото снимки, закачени на „клоните”, са запечатали щастливи детски усмивки и редица хубави за фондацията спомени. Коридорът на фондацията разказва една история с тъжно начало и щастлив край. Тя проследява съдбата на децата, които посрещат живота си в самотата и изолацията на социалните домове, но са били щастливи да получат подкрепа, да заживеят обичани в семейство и да имат истинско детство.   Като благодарност за усилията и красивите резултати, директорът на фондация „За Нашите Деца” – г-жа Иванка Шалапатова лично поздрави и връчи грамоти на младите архитекти в Деня на отворените врати на фондацията на 14 септември. Тя сподели, че се възхищава на ентусиазма и креативността на участниците в архитектурната работилница и им пожела още много успешно реализирани проекти в професионалния им път.   Повече снимки може да видите…

Read More

Още едно изоставено бебе отиде в приемно семейство, а не в социален дом

By | Новини | No Comments

  Още едно изоставено новородено бебе беше настанено при приемно семейство, а не в институция, благодарение на съвместните усилия на Центъра по приемна грижа към фондация „За Нашите Деца” и органите за закрила на детето. Това е новородената Ина*, с която майката се раздели още след раждането, тъй като не е в състояние да се грижи за нея. Пенка*, приемен родител, подкрепян от фондацията, реши спешно да я приеме в дома си и така я спаси от живот на самота в дом за медико-социални грижи, където се настаняват изоставените бебета. Ина се ражда недоносена и остава почти месец в неонатологичното отделение на болница Шейново в София докато се стабилизира. През това време социалният работник Юлия Ангелова от Центъра по приемна грижа заедно с отделите за закрила на детето „Лозенец” и „Люлин” активно търсят приемно семейство, в което бебето да живее след като бъде изписано от болницата. Ина вече живее в семейството на приемната майка Пенка, която поема грижата за бебето, макар че вече отглежда едно приемно момиченце на 6 годинки и осиновената си дъщеря. От 5 години Пенка е избрала приемната грижа за своя мисия и професия и не се плаши от трудности. За това време, тя се е грижила общо за шест приемни деца. Със солиден опит е и много мотивирана да приема в дома си малчугани в риск като Ина и да им осигури истинско семейство и обич. Бебето се чувства много добре в новия си дом – храни се с голям апетит, наддава килограми, а педиатърът е уверил приемната майка, че Ина е в добро здравословно състояние. За разлика от дома за бебета, където тя щеше попадне, ако за нея не се беше намерило приемно семейство, сега тя получава индивидуално внимание – има си собствена стая, играчки, дрешки, и „мама”, която постоянно е с нея и й осигурява всичко необходимо, за да се чувства сигурна и обичана. „Щастлива, че още едно изоставено дете не отиде в институция, а за него се намери алтернативно семейство. Струват си усилията на всички институции и организации, стига да успеем да осигурим семейна грижа за децата в нужда”, споделя Юлия Ангелова, социален работник в Центъра по приемна грижа.   *Имената са…

Read More

Ден на отворените врати в новия ни централен офис

By | Новини | No Comments

На 14.09.2012 г. фондация „За Нашите Деца“ организира „Ден на отворените врати“ в новия си централен офис на адрес Младост 4, ул. Бизнес Парк София 1, Сграда 13B, ет.2. Екипът на фондацията ще очаква своите партньори и приятели от 12:00 до 19:00 часа в офис пространството, което през април тази година беше предоставено за безвъзмездно използване от Бизнес Парк София. В рамките на Деня на отворените врати ще споделим успехите, постиженията и предизвикателствата в нашата работа. Подготвили сме и различни презентации и демонстрации, в които ще можете да се запознаете с работата ни по приемна грижа и предотвратяване на изоставянето на бебета. Планираните дейности в програмата са: 13:00 – 14:00 Приветствие от директора на фондация „За Нашите Деца” – Иванка Шалапатова и презентация за работата и постиженията на фондацията за изминалите 20 години. 14:00 – 15:00 Демонстрация „Първи грижи за новороденотоЩе ви дадем ценни и полезни съвети как се храни, къпе, облича, изправя и повива бебето в първите месеци от неговия живот. Презентатори: Ваня Кирилова, Петя Петрова от ЦОП „Св. София”   15:00 – 16:00 Презентация „Книга за живота” В тази секция ще ви представим как нашите екипи помагат на децата от институции да опознаят своето минало, за да имат щастливо бъдеще, защото вярваме, че дърво без корени не може да порасне. Презентатори: Галя Андонова и Йорданка Йотова   16:00 – 17:00 Информационна среща по приемна грижа В рамките на тази среща ще ви покажем какво представлява приемната грижа, как се става приемен родител, каква е разликата между приемната грижа и осиновяването и как фондацията „За Нашите Деца” помага на приемните родители и децата в приемни семейства. Презентатори: Юлия Ангелова и Мариана Тасева   17:00 – 19:00 Срещи с екипите на отделните звена във фондация „За Нашите Деца” Ще научите повече с какво се занимават отдел „Програма”, отдел „Маркетинг и фондонабиране”, отдел „Финанси”, Център за обществена подкрепа „Св. София”, Център за обществена подкрепа „За деца и родители”, Център по приемна грижа, Семейна къща „София”.   Всеки посетител на централния ни офис на 14 септември ще може да се включи в избрани презентации по свой избор.   Екипът на фондацията ще Ви…

Read More

Безплатен курс „Първи грижи за новороденото“ в Пловдив

By | Новини | No Comments

Мили майки и татковци, Екипът на Център за обществена подкрепа „За деца и родители”  – Пловдив и МБАЛ Пловдив имат удоволствието да ви поканят на среща-демонстрация за първите грижи за новороденото. Ние знаем, че да си майка и татко не е лесно. И това се научава с времето. Бихме се радвали да ви бъдем полезни с това, което ние знаем и можем. КОГА: 15 септември /събота/, 2012г.КЪДЕ: МБАЛ-Пловдив /ет.1- заседателна зала/НАЧАЛО: 10.30 часаКОЙ: Д-р Диана Аргирова  – неонатолог Какво ще научите: Как да къпем бебето?Как да го храним правилно?Как да се грижим за кожата на новороденото?Някои други интересни и важни подробности.Всяка майка и татко, които чакат своето бебе, ще получат книжка за майката и бебето от фондация „За Нашите Деца”, за да бъдат добри, уверени и грижовни родители.   Лице за контакт: Деница Велкова – старши социален работник към Център за обществена подкрепа „За Деца и Родители” – ПловдивЗаписвания за участие: 032/ 943-444, мобилен 0879-943-442   Ще се радваме да бъдете наши…

Read More

Новородената Мила не отиде в социален дом

By | Блог | No Comments

Мила се ражда в столичната болница Шейново, но за нея животът не започва с нежните прегръдки на мама и татко, с топли и гальовни думи. Нейният живот започва с една огромна и страшна дилема на майка й Вяра, която няма средства да се грижи за малката си дъщеря. Вяра е решена да остави детето си в дом, защото няма средства да се грижи за нея. Майката и таткото на Мила са безработни, имат още едно дете момченце на 2 години. Живеят в една оскъдно обзаведена стая под наем. Съдбата на Мила щеше да е такава като на близо 1000 бебета, които се изоставят всяка година в институции директно от родилен дом, ако на помощ не бе дошла Дора социален работник от фондация За Нашите Деца. Дора се среща с майката на Мила и започва да търси начини да я подкрепи. В разговора социалната работничка разбира, че майката не иска да се раздели с бебето си, но се страхува, че няма да успее да му осигури добра грижа. Дора разказва на Вяра за живота на бебета в социални домове, за липсата на индивидуална грижа и за увреждащите последици, които могат да настъпят в психичното и физическото здраве на детето в резултат от изолацията и самотата. Следват срещи с бащата и бабата. По-късно Дора се среща отново с Вяра, която заявява, че е променила решението и ще си гледа детето. Майката споделя, че е готова да се бори, за да осигури на новородената си дъщеря истинско семейство и дом. Фондация За Нашите Деца осигурява всичко необходимо за изписването на бебето – памперси, медикаменти, коритце, бебешка козметика, одеялца и т.н. На майката са дадени полезни съвети как да се грижи за новороденото, оказано е съдействие за записване на детето при личен лекар. Лелята и бабата на бебето Мила заявяват, че ще са до Вяра и ще й помогнат да се справи с трудностите си и да си грижи добре за рожбата си. От тук нататък фондация За Нашите Деца започва активна работа с родителите на Мила, за да успеят те да се стабилизират не само финансово, но и…

Read More