Monthly Archives

април 2017

Детска къща помогна на Ваньо да напусне мизерната барака и да получи любовта на осиновителите си

By | Блог | No Comments

Иван поел първата си глътка въздух не в медицинско заведение и не под грижите на лекар или акушерка. Родил се с помощта на баба си, в бараката, в която живеели родителите му и която трудно можела да се нарече нормално жилище. Заради нестерилната среда, в която се появил на този свят, Иван и майка му постъпили в болница. Там лекарите предприели всички необходими мерки, включително антибиотично лечение, за да гарантират здравето на бебето.   След няколкодневен престой в болницата малкият Иван се прибрал отново в бараката и отново потънал в мизерията и мърсотията. Останал там под „грижите“ на майка си близо месец, когато социалните работници предприели мярка за закрила и за да гарантират здравето на детето, го извели от родното му семейство и мръсотията.   Беше едва на един месец, когато го посрещнахме в Детска къща. Беззащитно, измъчено бебе с големи тъжни очи, което повръщаше оранжева течност. Беше много слабичък и изключително мръсен, слабините и едното му краче бяха силно зачервени, кожата на места беше обелена, в косата му имаше въшки, ушите и пъпчето му бяха пълни с боклуци.   Мобилизирахме ресурсите си, детето премина през всички необходими медицински прегледи и с подкрепата на множество специалисти започнахме да възстановяваме здравето му. А той, обграден от обичта и грижите на екипа на Детска къща и специалистите, които ни подкрепяха, започна бързо да се възстановява. За една година преодоляхме всички трудности и Ваньо се превърна в здраво, жизнено, лъчезарно момченце.   Днес той вече живее в своето осиновително семейство и се радва на обичта, топлината, вниманието и грижите на своите мама и татко. А ние, в Детска къща, често си спомняме за него и макар да ни липсва, искрено му пожелаваме да расте щастлив и…

Read More

Представяме ви Ваня Иванова – приемна майка, чиито любов и грижи лекуват белезите в душата на Светли, преживял насилие в родното семейство

By | Блог | No Comments

Днес ще ви разкажем как любовта и грижите на една приемна майка могат да излекуват белезите в душата на дете, преживяло насилие в родното си семейство и загубило вяра в справедливостта на света около него.   Светлин е едно от българските деца, чието най-ранно детство е белязано от насилие и то от родното му семейство, от мама и татко, които би трябвало да го дарят с най-много любов и грижи. Какво е преживяло момчето в най-ранната си детска възраст, можем само да гадаем, но преди 4 години Отдел “Закрила на детето” извежда Светли от рисковата за него семейна среда и го настанява в дом за медико-социални грижи.   Остава там няколко месеца, след които е върнат в биологичното си семейство, но за кратко. След като детето става свидетел на домашно насилие над сестра му, то е поставено под полицейска закрила и за втори път е настанено в дом за медико-социални грижи, където остава до 3-годишната си възраст.   Съдбата се усмихва на детето и през лятото на 2015 г. то започва своя нов живот в семейството на професионална приемна майка. Двамата се запознават и се харесват още докато Светли е в социалната институция, и с нетърпение очакват да заживеят заедно. Баба Ваня, така Светлин нарича приемната си майка, го обгражда с цялата си любов, внимание и грижи. И най-важното – осигурява му сигурна и спокойна среда без стресови ситуации, в която детето започна да разгръща своите способности и качества. Е, понякога като всички деца боледува, но иначе е енергично и обичливо дете. С удоволствие посещава детската градина, вече има много приятелчета и там, и в квартала, в който живее.   Иванка отделя много време и внимание в подготовка и подкрепа на Светли за срещите му с родните родители, с които продължава да поддържа контакт. Присъства на всяка от тях, за да е спокойно детето. Въпреки това то все още показва индикации за преживяно насилие и отказва да контактува с биологичната си майка. Заради тази все още непреживяна травма, със съдействието на Фондация “За Нашите Деца” и нашия център по приемна грижа, приемната му майка търси психологическа подкрепа за Светлин. Осигурихме и други подкрепящи услуги, с които по – лесно да преодолее последствията от трудното си детство. Логопед се грижи за усъвършенстване на говора му. А заради предпочитанията му към силни звукове и опасни дейности като катерене по дърво, баба Ваня е решила да го запише да тренира карате.   Ние искрено вярваме, че с любовта, топлината и грижите на приемната му майка, белезите в душата на Светли ще зараснат и той ще порасне слънчево и усмихнато дете. А ние ще го подкрепяме винаги, когато има нужда от нас.   * С оглед спазване на конфиденциалността, имената в историята са…

Read More

Над 415 деца и семейства се довериха на социалните услуги, предоставяни от фондация „За Нашите Деца“ през първите три месеца на 2017 г.

By | Новини | No Comments

Над 415 деца и семейства се довериха през първите три месеца на тази година на фондация „За Нашите Деца“. Нашите експерти работиха с 315 деца и семейства в центровете за обществена подкрепа в София и Пловдив, центъра по приемна грижа и Детската ни къща.  Подкрепихме 276 деца в биологични, осиновителни и разширени семейства, 32 деца в приемни семейства, 7 деца, преминали през нашата Детска къща. 27 са децата, които нашите експерти спасиха от изоставяне благодарение на активното ни сътрудничество със здравните заведения, навременната намеса и подкрепата, която оказахме на родителите. Общо 38 са случаите, по които работихме през първите три месеца от годината по програма  „Предотвратяване на раздялата на новородени“, горди сме че 34 от тези деца не постъпиха в институция. 25 деца до 7 годишна възраст, живеещи със семействата си, получиха нашата професионална помощ и подкрепа по програмата ни за ранна детска интервенция. Подкрепихме и 14 деца, настанени в семейства на роднини и близки, 6 деца в осиновителни семейства, 21 деца в процес на ре-интеграция по другите програми на центровете ни за обществена подкрепа. Разширихме подкрепата за децата и семействата им с нови услуги – консултации, обучения, работа на терен, които развиваме по проекта ни Грижа в ранна детска възраст. 176 са предоставените по проекта коснсултации, от които 69 за деца, 87 за родители и 20 за специалисти. Изследванията на ефекта от подкрепата към биологични, роднински и осиновителни семейства, които фондацията извършва по международно утвърдена методика, категорично показват, че в по-голямата си част тя се отразява позитивно върху детето. При 59 от оценени 69 деца е констатирана положителна промяна, родителите им полагат необходимите грижи за тях и посрещат адекватно нуждите им. Родителите на 8 от децата все още не се справят добре и подкрепата за тях продължава. 58 от децата имат изградена добра емоционална връзка с родителите си и вече не съществува риск от изоставяне. Работата в 10 от случаите по програмите „Деца с трудно поведение“ , „Деца, настанени в семейства на роднини и близки“ продължава. 64 от деца имат достъп до личен лекар и се полагат адекватни здравни грижи за тях. Все по-голям е интересът на бъдещите и настоящи родители към организираните от нас безплатни курсове за родителски умения, близо 100 мами и татковци се включиха в тях от началото на годината. На все по-голяма популярност се радват и курсовете и консултациите за първична превенция на раздялата на деца от техните семейства, за кандидат –…

Read More
="Фондация За Нашите Деца_лого"

Детето, което рисува роботи

By | Блог | No Comments

Родители на 3-годишно момченце се обърнаха към нашия Център за обществена подкрепа „Св. София“ с молба да ги консултираме и подкрепим в отглеждането и грижите за сина им. Бяха притеснени от поведението на малкия Станимир – бил неспокоен, трудно задържал вниманието си върху едно нещо, често се сърдел, понякога не искал да общува с други хора. Имал проблеми с речевото развитие – свързвал  думи в изречения, говорел бързо, не артикулирал правилно, външни хора не разбирали повечето от нещата, които казва. Не разрешава на по-малкия си брат да пипа играчките, с които играе –  блъска го, сърди се и плаче, разказа майката. Включихме семейството в нашата програма Ранна интервенция и започнахме работа с тях. Разбира се, най-напред специалист Ранна интервенция изготви оценка на развитието на Станимир, с която установихме капацитета и възможностите за по-активно развитие на детето. Съставихме индивидуална програма за работа с него и цели, които детето да постигне. Предложихме му интересни занимания, които да прави вкъщи с помощта на мама и татко –  да нанизва мъниста, да моделира с пластелин, да къса и лепи хартия, да играе гимнастика с пръсти, тъй като развитието на моториката на ръцете подпомага развитието на речта и мисленето. За да развие говорните си умения му препоръчахме да разказва кратък разказ по картинка, да споделя преживяванията и емоциите си след разходка, посещение в детската градина. Обучихме майка му как да рисуват заедно у дома, за да може Станимир да научи цветовете и формите. Подкрепихме родителите, чиито противоположни родителски модели, водеха до противоречиво поведение и отношение към децата, както и до конфликти в иначе сплотеното семейство. С наше съдействие психолог ги консултира за особеностите на възрастта, пола и темперамента на детето, както и за ефективните в този период възпитателни мерки. В резултат на консултациите, родителите на Станимир вече намират по-балансирани подходи за комуникация помежду си, както и за възпитанието на децата си, и това се отразява благотворно на развитието на малчуганите. Промяната в поведението на Станимир е осезаема, той е по-спокоен и концентриран, с обогатен речников запас. Умело нанизва мъниста на връзка, рисува кръг и линия, разпознава и назовава няколко цвята, брои до пет, разказва по картинка в книжка, играе с брат си. Много обича да рисува роботи и споделя с вълнение какво е нарисувал. Подкрепата, която предложихме на Станимир и семейството му даде добри резултати. Родителите на момчето са по-спокойни, по балансирани и разбиращи се един друг и спрямо децата, което подобри цялостната атмосфера, но и стимулира по-адекватно развитието на двете им деца. Убедени сме, че с ежедневната подкрепа и любов на семейството си, Станимир ще има едно щастливо и пълноценно…

Read More

Как с подкрепата на ЦОП „Св. София“ родителите на Криси уверено се грижат за дъщеря си

By | Блог | No Comments

Криси е 5-годишно синеоко момиченце, с много жив темперамент и  ослепителен чар, с който отдавна е покорило родителите си. Детето живее вече 4 години със своите осиновители. Те имат богат  родителски опит, белязан със смърт на пораснал син, който  обаче  не  им помага  особено в поставянето  на  граници  и  въвеждането на правила в ежедневието. Правилата, границите, здравословните ограничения и възпитание  постоянно    се  отлагат за  някой друг  път.  И  така ден след  ден… Интелигентни  хора, те имат  представа  за  „подводните камъни“ в осиновителната тема, обмислят идеята  да разкрият на Криси, че е осиновена. Тази задача обаче изглежда  прекалено сложна  за тях на фона  на  тяхната  неувереност  и  ослепителния  чар на момиченцето.   Желанието им да направят най-доброто за Криси, да й съобщят по най-безболезнения за нея начин, че е осиновена ги доведе в нашия Център за обществена подкрепа.   Заедно изготвихме програма за подкрепа, в която включихме всичко, което е в пряка  връзка с начина на  отглеждане на детето. Родителите преминаха обучение за особеностите на дете, прекарало част от живота си в институция, насочихме ги относно търпението за отглеждането му и необходимостта от сензитивност за да изберат подходящия момент, за разкриване на истината. Криси нямаше следи от изоставяне или травми от отхвърляне предвид ранната възраст, на която бе посрещнато в новото си семейство. Затова в сесиите с тях говорихме за развитието и възпитанието на здравото, добре интегрирано домашно дете в норма и в минимална степен за особеностите на осиновеното дете. Помогнахме им да осмислят необходимостта да поставят възпитателна рамка за Криси, за да бъде утвърден авторитета на възрастните в семейството. Насочихме вниманието на семейството и към тематични приказки и истории, които им помогнаха да поддържат темата за осиновителната тайна непринудено, в домашен контекст.   Наблюдавахме и Криси, проследихме как реагира  в нова среда,  как възприема нови лица и стимули, как изследва  средата, колко често търси родителите си, в какви ситуации и какъв е тип привързаност е изградила към тях, как се вписва  в средата на  други  деца на нейната възраст.   Включихме я в група по музикотерапия, за да развием общуването й с други  добре  интегрирани осиновени деца. Работихме с нея, за да засилим вниманието й към теми, които да помогнат в разкриването на тайната. Част от семейните сесии  с  присъствието на  Криси  през  игрови  и  изобразителни дейности посветихме на  осиновителната  тема и  разкриването на   тайната  за  осиновяването. В началото детето игнорираше опитите на родителите си да говорят за предисторията ?. Днес тя сама отваря книжката с приказката за „осиновеното  лисиче“ и изразява  желание тримата да четат и да говорят открито за това.   Родителите на Криси се срещнаха с други осиновители, които се чувстваха осъществени и удовлетворени, защото са се справили  с този специфичен вид грижа. Обменят опит с тях и си помагат взаимно. Днес те са по-уверени и постепенно разкриват пред Криси истината за нейния произход.   Сигурни сме, че те ще се справят. А ние ще сме до тях винаги когато се нуждаят от подкрепата…

Read More

Нашите експерти разказват: Няма по-благородна мисия от тази да подкрепиш една майка да не изостави детето си, а то да не остане без майчината си обич

By | Блог | No Comments

В началото на работния ден в едно студено февруарско утро звънна телефона в нашия Център за обществена подкрепа „Св. София“. Обаждаха се от болницата – млада майка пожелала да изостави току що роденото си момиченце, търсеха нашата подкрепа, за да не остане без майчината си обич новороденото. Веднага отидох в родилното отделение. Влязох в болничната стая на родилката. Посрещна ме красива, млада, възпитана и образована жена – 23-годишната Галя. Очакваше ме, лекарите й казали, че ще дойде специалист от фондация «За Нашите Деца», за да поговори с нея, ако тя желае. Благодари ми. И започна да разказва. Живеела заедно със сестра си, двете свои деца на пет и на три години, и детето на сестра й в общинско жилище със скромно обзавеждане, но с необходимите за едно домакинство мебели и електроуреди. Била безработна и разчитала единствено на месечните добавки за отглеждане на дете. Въпреки ограничените си финансови възможности, досега се справяла с осигуряването на ежедневните потребности на двете деца. Когато била бременна в пети месец, бащата на новороденото й момиченце, което се канеше да изостави, я напуснал и оттогава нямала никакъв контакт с него. Галя сподели, че без постоянна подкрепа от роднините си, и без партньор до нея, който да подсигури финансова стабилност на семейството, ще ?  бъде трудно да отглежда още едно дете. Тя видимо се разстрои, когато обясняваше, че няма възможност  да се грижи за новородената си дъщеричка, че ако я задържи ще ощети другите си две деца. “Мъчно ми е, че ще се разделя с дъщеря си, но тя ще бъде винаги в мислите и в сърцето ми. Ако отиде в друго семейство, ще получи шанс за по-добър живот, какъвто аз не съм в състояние да й осигуря, сподели Галя. Успокоих я, казах й че разбирам, че се намира в трудна ситуация и това е нелеко решение. Обясних, че съм тук, за да я подкрепя емоционално, да ? предложа алтернативи, за да може да полага грижи за дъщеря си в семейна среда. Запознах я с последствията от изоставянето за детето и ефекта върху психо-емоционалното развитие от раздялата му с биологичната майка. Представих й възможностите за подкрепа и услугите, които предоставя нашият център, така че да не се чувства сама в грижите за дъщеричката си. Усетих как Галя започна да се колебае в решението за дъщеричката си и в това, че би могла да преживее раздялата с нея. Оставих я да се стабилизира емоционално, спокойно да обмисли бъдещето на своето момиченце. В края на разговора ни се разбрахме да продължим да се чуваме по телефона, докато не вземе окончателно решение за бебето. Два дни след като я изписаха от болницата, Галя ни съобщи решението си да не изоставя детето си, независимо от трудностите, да се грижи за него и да направи всичко по силите си, за да порасне то щастливо и обичано. Благодари ни за подкрепата да се почувства по-уверена и сигурна в своето и на децата си бъдеще. Днес малкото момиченце се чувства добре сред вниманието и любовта на мама и на по-големите си братче и сестриче. Галя се справя с грижите за децата, а ние от центъра за обществена подкрепа се радваме, че още едно бебче остана при родното си семейство, и сме на разположение да я подкрепим с всичко, което е по възможностите ни. Димитрина Христова социален работник в Център за обществена подкрепа „Света София“ гр….

Read More

Как с подкрепата на нашия център за обществена подкрепа още едно бебче е с родното си семейство

By | Блог | No Comments

Радост е 6-месечно бебче, родено от поредна за майката не планирана и не проследявана бременност, с ниско тегло и здравословен проблем. Семейството има още пет деца, живее в бедно обзаведено, но поддържано жилище. Двамата родители нямат сключен брак, но са заедно от много време, взаимно се подкрепят и си помагат. Майката се грижи за децата, а таткото работи в строителството, доходите им трудно стигат за издръжка на многолюдната фамилия. Роднините им не могат да им помагат финансово, но бабата често поема грижите за децата, когато се налага майката да излезе по работа. Децата са привързани към двамата си родители, въпреки бедните условия на живот, връзката между членовете на семейството е стабилна. Семейството бе насочено за подкрепа към нашия Център за обществена подкрепа „Св. София“ от дирекция „Социално подпомагане“. Здравословният проблем на Радост беше наложил по-продължителна хоспитализация. Ние придружавахме майката, която е неграмотна, до болницата за да получава сведения за състоянието на детето, разяснено й беше какви специфични грижи трябва да се полагат за него. Лекарите се съмняваха, че семейството може да осигури подходяща среда за отглеждането на Радост, но ние активно да се застъпихме за биологичното семейство като най-добрата среда за развитие на детето, и заявихме готовността си да подкрепим майката. Пред двата месеца, през които детето се лекуваше от тежко протичаща инфекция, подкрепяхме майката и емоционално и материално. Обсъдихме с нея какви трудности среща при отглеждането на децата, какво е необходимо да направи и как ние можем да й помогнем. Дадохме й насоки за отглеждането на децата, за къпането и хигиенните процедури. Придружавахме я при посещенията й при личния лекар, съдействахме й в контактите с различни институции. В резултат, след изписването си от болницата, Радост се върна в биологичното си семейство. Тя все още се нуждае от по-специфични грижи, за да се избегне появата на нова инфекция. Затова ние продължаваме подкрепата за семейството – финансова за закупуване на предписаните от личния лекар лекарства за детето, и материална  – подходящо за възрастта на детето адаптирано мляко, дрехи, одеяла, памперси. Детето е в добро здравословно състояние, няма усложнения след болничния престой и се захранва добре. А ние вярваме, че тя ще израсне здраво и щастливо дете, обградено от любовта на родното си…

Read More

С подкрепата на ЦОП „За деца и родители“ още едно бебче расте щастливо и обичано в родното си семейство

By | Блог | No Comments

Илиан е роден преждевременно през ноември миналата година, тежи едва 1 400 гр. и трудно поема първата си глътка въздух. Поемат го лекарите от Неонатологично отделение, към УМБАЛ „Пловдив“, които успяват да го стабилизират след неколкократно влошаване на здравословното му състояние и пневмония, прекарана в началото на януари т.г. Изписан е в средата на януари, а завеждащият отделение, предупреждава семейството  му, че ако детето се отглежда в неподходяща среда, влажно помещение, рискът то да развие хронична белодробна болест – напр. астма, е изключително висок. Майката на Илиан, 29-годишната Полина живее в малко населено място извън Пловдив, разделена е с бащата на детето, но има подкрепата на семейството си. Още в болницата тя изразява своите и на близките си притеснения за здравословното състояние на детето и неувереността им дали ще се справят с отглеждането на Илиан. От здравното заведение се обърнаха към нашия Център за обществена подкрепа „За деца и родители“, с молба да проучим възможностите, ресурсът и капацитетът на семейството да полага грижи за недоносеното си дете, което има по-специфични нужди и за проследяване на здравословното му състояние. Срещнахме се с майката и семейството й още в Родилно отделение. Нашият социален работник ги информира, консултира ги и им оказа емоционална подкрепа. Проучихме социално – битовите условия, при които ще се отглежда Илиан. Говорихме и с личния лекар на семейството, който нямаше притеснения, че Поли ще неглижира здравните нужди и потребности на новороденото, но изрази опасения доколко семейството ще се справи в социален аспект – ще разполага ли със средства за закупуване на храна, лекарства, и консумативи, ще могат ли да водят детето на контролни прегледи при специалисти извън населеното място, в което живее, за да проследяват здравния му статус и пр. Веднага след като детето бе изписано, информирахме отдел „Социална закрила“ в селото и личния лекар, че то вече е на тяхна територия. По наша молба общопрактикуващият лекар пое ангажимент за по-интензивно проследяване на здравословното състояние на Илиан – поне веднъж на 10 дни. Днес Илиан се радва на грижите и обичта на своята майка. А ние продължаваме да подкрепяме нея и семейството й. Помагаме им с дрехи, памперси, козметика, играчки за Илиан. Поли се грижи за детето си, стреми се да осигурява необходимите памперси, специализирано адаптирано мляко, и дърва, въглища. За радост на близките си, Илиан непрекъснато наддава на тегло, редовно го наблюдава и личният лекар. Мама Поли не пропуска да го заведе и на контролните прегледи при медицински специалисти – неонатолог, офталмолог, за които ние посредничим. Нашите специалисти и Поли обсъждат заедно подходящите за нея и детето услуги, които да ги подкрепят, консултираме я в грижите за Илиан.  Поли е щастлива, че детето й е при нея, и че близките й я подкрепят. Притеснява я само липсата на достатъчно средства, за да му осигури адаптирано мляко. За да преодолеем заедно и това препятствие, организирахме дарителска кампания, с която осигурихме необходимото до края на м. април специализирано адаптирано мляко. Вярваме, че с нашата и на близките си подкрепа, Поли ще се справи с предизвикателствата на майчинството, а Илиан ще отрасне сред любовта и грижите на най-близките…

Read More

Най-голямата мечта на Лазар – да ходи на училище, е на път да се сбъдне с подкрепата на ЦОП „За деца и родители“

By | Блог | No Comments

Той се казва Лазар и е желано и очаквано с нетърпение от родителите си дете. С първата глътка въздух, която поема лекарите установяват, че има сериозни здравословни проблеми. Те обаче не плашат родителите му, за тях той е сбъдната мечта, надежда, щастие и обич. За тях Лазар е най-специалното дете на света. Детето е с множество тежки диагнози, прекарало е много време в болничното легло, по-голямата част докато е съвсем мъничко бебе. За него е успех, че ходи, говори и играе. Постига всичко с огромни, непознати за нас – обикновените хора, усилия и с подкрепата на семейството си. Три години и много часове болезнена рехабилитация са необходими на Лазар, за да проходи. Пролива много сълзи докато проговори и се научи да назовава правилно това, което иска. Научил се е да се храни сам, а майка му се радва на петната, които оставя по покривката и дрехите си. Родителите на Лазар имат две по –  малки момчета – Яни и Пепи. Яни вече е ученик, а Пепи е едва на 3 годинки. Те – петимата, са най-сплотеният отбор, който някога съм срещала – грижат се един за друг и намират време да са заедно и да си показват, колко важни и значими са. За Лазар мама, татко и братята му са целият свят. Не познава хората, които живеят извън тяхната улица, никога не е влизал в детска градина или в класна стая. Многобройните опити да запишат детето на детска градина завършвали винаги с неуспех. Лазар вече е на 9 години, усеща света и всичко което се случва наоколо по свой начин. Има желания и мечти, а най-голямата е да ходи с брат си Яни в първи клас – да учат азбуката и цифрите, да пишат и четат, да рисуват, да тичат и да пеят, заедно. Мечтае там да намери много приятели, с които да играе и да се забавлява. Всеки ден изпраща Яни на училище с мъка в сърцето си, защото отново остава вкъщи. Лазар и семейството му дойдоха в нашия Център за обществена подкрепа „За деца и родители“ с направление от Отдела за закрила на детето – Пловдив, в което професионално разписаните му история и нужди звучаха страшно. Запознахме се за първи път с него в дома му – бяха сами с баща му – играеха, забавляваха се и се смееха един на друг, сякаш оставили всички грижи и тревоги навън. Малко по-късно се запознахме и с майката – разумният родител, който разрешава проблемите и се грижи, всичко да върви. Срещахме се често, в различни конфигурации – с Лазар или без, с Пепи, с мама, понякога се включваше и таткото, всеки път, идваха с желание и усмивка. Споделяха най-съкровените си преживявания и мечти, личните си истории и чувствата, с които се борят ежедневно. Заедно начертахме план, който да следваме и не след дълго подадохме необходимите документи за включване на Лазар в образователната система. Сега заедно с мама Поля очакваме да ни съобщят важната дата, на която Лазар ще бъде оценен и ще бъдат определени подкрепящите дейности, които ще направят възможно пълноценното му присъствие в училище. Той продължава всеки ден да пита за училището и с нетърпение очаква да сложи своята раничка и заедно с Яни да поеме към класната стая. Да има свои тетрадки, моливи, учебници, боички, блокче, свой чин и своя…

Read More

Истинското богатство е да бъдеш обичан, или как любовта на близките и подкрепата на ЦОП помага на Ангел да расте щастлив.

By | Блог | No Comments

Ангел е на 12 години, съдбата му отрежда трудно детство, най-напред губи майка си, а след това и баба си. Сега живее в общинско жилище в малък квартал, заобиколен от любовта на своите най-близки роднини – леля Златина и съпругът й, техните синове, снахи и децата им. „Ние сме бедни на пари, но богати на сърце“ – заявява гордо Златина. Тя помага в грижите за Ангел още от бебешката му възраст, най-напред на майка му, а след това на баба му. След смъртта на двете, семейството й поема изцяло грижите за Ангел. Там той получава всичко необходимо, за да се чувства добре. Златина потърси помощ от нашия Център за обществена подкрепа „За деца и родители“ гр. Пловдив, обезверена след спирането на месечните помощи за Ангел. Новата система за подпомагане, отчела, че наследствената пенсия на детето е по-голяма от реалната и това довело до спиране на подпомагането за него. Дойде при нас объркана и притеснена, спряната помощ от 90.00 лв.  я лишаваше от възможността да дава дневни пари на детето за училище и да закупува най-важните консумативи за него. Нашият екип подкрепи семейството с посредничество и застъпничество пред институциите, с дрехи и консумативи за детето. Работихме, за да развием по-голяма чувствителност към емоционалните нужди на Ангел и проследихме развитието му в училище. Радваме се, че той се справя много добре с учебния материал, социализиран е, общува добре с децата, а класният му ръководител го определя като един от най-добрите и открояващи се ученици. Ангел има силна емоционална връзка с всички членове на семейството си. Най-специална обаче тя е с лелята – с нея обсъжда важни за него въпроси по теми, които го вълнуват, като например какво е да излезеш на среща, с момиче. Поддържа връзка със своите роднини по майчина и бащина връзка, които то определя като „моите хора“. Работим със Златина в посока да не изразява пред детето негативни емоции към баща му, който има проблем с употребата на алкохол, и тя вече развива такава рефлексия. Включихме я и в групата за подкрепа на семейства на роднини и близки, където тя има възможност да говори свободно за емоциите и преживяванията си така, че те да не рефлектират върху детето. Обсъждаме и възможността за детето да бъде осигурено лично пространство. С нашата подкрепа и консултации, и с ангажираното отношение на социалния работник от отдел „Закрила на детето“, месечната помощ за Ангел, която се оказа спряна по погрешка, бе възстановена. Оптимисти сме, че обграден от любовта на близките си, Ангел ще има щастливо бъдеще и ще постигне мечтите си. А ние ще продължим да подкрепяме него и семейството му, защото вярваме, че всяко дете има право на…

Read More