Monthly Archives

август 2018

Teletech и фондация „За Нашите Деца“си партнират в подкрепа на най-уязвимите деца и семейства

By | Новини | No Comments

Фондация „За Нашите Деца“ получи подкрепата на международната компания Teletech.  През миналия месец, екипът на TTEC организира маратон, с който набра сумата от €500. Свикнали да предоставят обслужване на клиенти и да разрешават казуси чрез онлайн услуги като електронна поща и социални медии, екипът беше предизвикан да бъде в „офлайн режим“ и  трябваше да заедно да се справят със заветните 10км.   Тази година Екипът на ТТЕС в София също участва в кампанията ни „Предизвикай лятото в офиса“. Като част от кампанията, екипът организира игра: всеки трябваше да донесе свои снимки като дете през лятото и останалите да познаят кой е това. Също така служителите се забавляваха с различни настолни игри и футболен турнир. Екипът превърна и една от конферентните зали в салон за „домашно кино“, и организира урок по правене на оригами.   Мая Гиндева, старши специалист „Маркетинг и комуникации“ за българското представителство на компанията заяви: „От TTEC сме много развълнувани да наберем средства за местни благотворителни организации и фондация“ За Нашите Деца “ е конкретна благотворителна организация, която искаме да помогнем и подкрепим. Радвам се да видя колко творчески и иновативни са нашите служители със своите идеи за набиране на средства.“   „За нас е огромно удоволствие да имаме толкова страстна подкрепа като екипа на ТТЕС в София“, каза Галя Гецова, Директор „Корпоративна социална отговорност и комуникации“ във фондацията. „Ние сме благодарни за тяхната отдаденост и за доверието, което имат в нас. Заедно ще помогнем на повече деца и техните семейства в нужда, да останат заедно и да бъдат силни „, добави още…

Read More

Как помогнахме на две малки сестрички да открият своето щастие

By | Блог | No Comments

Силвия на 1 годинка и Ирина на 1 месец са две малки сестрички, изоставени от своята майка. Те никога не са познавали своя татко и никой в родния им дом не им се е радвал и не е проявявал желание да ги гушка и да си играе с тях. Майка им сама се свързва с отдел „Закрила на детето“, казва че няма финансова възможност и не иска да се грижи за тях.  От ОЗД получават информация, че те имат и други братя и сестри, които никога не са се виждали, и които още като новородени са настанени при близки и роднини.   Веднага след  като получава сигнал за сестричките, специалистът Мариета Божанова от Център по приемна грижа към фондация „За Нашите Деца“ се заема със случая. Тя е изненадана от лошото отношение, което децата са получавали, както и от липсата на елементарна грижа и ниската хигиена на средата, в която са гледани. Друг проблем е, че развитието на по-голяма сестричка, Силвия, е забавено за възрастта й.   Тъй като не е намерено приемно семейство, в което двете дечица да бъдат настанени заедно, те са приети от две различни приемни майки. Дотогава децата нямат личен лекар, а по-малката Ирина няма дори и акт за раждане. Веднага след като момиченцата са настанени в приемни семейства, се забелязва положителна разлика – момиченцета вече са пухкави и имат бузки, усмихват се непрестанно и се радват искрено на играчките си и полученото внимание. Имат и лични лекари, които се грижат за тяхното здраве, а приемните им родители правят всичко по силите си, за да наваксат изоставането. И двете са изключително общителни и харесват да се срещат с други деца и възрастни.   Ние от фондация „За Нашите Деца“ вярваме, че приемната грижа е шанс за много деца да не попаднат в изолацията на институциите, а да имат истинско семейство, което да ги дарява с индивидуална грижа, внимание и любов. Затова ще продължим да подкрепяме Силвия и Ирина, за да могат двете слънчеви момиченца съвсем скоро да бъдат осиновени и да имат свое любящо семейство. През първите 6 месеца на 2018 г. Центърът ни по приемна грижа в гр. София подкрепи 45 деца, настанени в наши всеотдайни приемни семейства.   …

Read More

Професия Родители

By | Новини | No Comments

Какво е да отгледаш едно дете, а след това да се разделиш с него, да му помогнеш в най-трудните мигове, а години по-късно да не знаеш какво се е случило. Звучи трудно, дори невъзможно, но за приемните родители това е животът и те го приемат с радост, защото знаят, че са дали шанс за по-добро бъдеще на „техните“ деца. За трудностите, за пътя, за усмивките и надеждите, разговаряме с Магдалена Цветкова, която заедно със съпруга си Огнян са приемни родители, а вече и осиновители.   „Още преди да създадем семейство със съпруга ми, мислите и действията ни са били насочени към приемната грижа и възможността да помагаме на изоставени деца или такива в нужда. Гледали сме в една посока без дори да се познаваме. За известно време Огнян е бил доброволец към една от организациите, които се занимават с проблемите на децата – „Движение на българските майки.“ Аз самата започнах да се интересувам дали мога да стана доброволец или приемен родител. В момента, в който се оженихме се оказа, че и двамата имаме една мечта – да помагаме на онези, които имат нужда. Знаехме, че самата работа няма да е лесна, а и е отговорна, защото е изключително важно кой подкрепя децата по пътя им към едно по-добро бъдеще. Така вече 5 години сме приемни родители, а отскоро и осиновители“, разказва Магдалена. През техния дом до момента са минали 8 деца, всички на възраст до 3 години.   „Първо бяха братче и сестриче, които са успешно осиновени в България. След това дойдоха тризнаци, които също получиха своя шанс и заминаха с новите си родители в чужбина. Последното ни осиновено детенце днес също живее извън София, след като го гледахме година и половина. Сега у дома имаме момченце и момиченце. Госпожицата е съвсем малка, а той е на две години и осем месеца – едно от последните деца, които фондация „За Нашите Деца“ изведе от вече затворения Дом за медико-социални грижи „Света София“, разказва Магдалена. Тя споделя, че това е животът им – посрещат едни, изпращат други, съпреживяват техните истории, красивите и тъжни моменти. От януари тази година при тях е и Богдан, но не като дете, което ще ги напусне, а като постоянен член на семейството, тъй като те го осиновяват.   Сбогом, любов моя Да си приемен родител е изключително емоционална работа, защото човек никога не знае докога тези деца ще останат в дома му.„Общуването с тях е преди всичко на емоционално ниво, а не толкова на ментално, защото те са много малки и не могат да проведат истински разговор. Въпреки това независимо от възрастта те разбират всичко, усещат промените, които настъпват около тях, черпят информация от заобикващата ги среда. Когато дойде време за осиновяване или дори за срещи с биологичните им родители, те стават неспокойни. Трудно е да наблюдаваш подобни процеси, но още в началото със съпруга ми си казахме, че ще се справим. Разбира се, едно е да го преживееш, съвсем друго да го говориш. И двамата никога не сме били с намерение да притежаваме тези деца. Искахме просто да им помогнем по пътя да стигнат до следващата стъпка – било осиновяване, било реинтеграция. Всички наши деца са получили шанс да срещнат своите нови майка и татко и да продължат живота си по-спокойно“, допълва Магдалена.   Дългият път Още в началото, когато младата двойка решила да се занимава с това се обърнали към бюра по труда. Там обаче не могли да им предложат нищо. Магдалена започнала да разглежда различни опции в интернет и така попаднала на фондация „За Нашите Деца“. Свързали се и с тяхна подкрепа лесно успели да съберат необходимите документи. „Всичко е много добре организирано – помагат ти, казват ти какво да правиш, преминаваш през специален курс на обучение. Нещата, които се изискват, за да станеш приемен родител никак не са малко, да не говорим за оценката, през която преминаваш. Тя дори е по-сериозна от тази, през която минават кандидат-осиновителите. Все пак събирането на документите не е невъзможно. Просто трябва да обиколиш всички институции. Разбира се, не всеки, който е пожелал да бъде приемен родител може да стане такъв. Необходимо е да притежаваш определен капацитет като човек, различни качества, да се провери каква е обкръжаващата среда, материалната база, в която ще се отглежда детето. След това кандидат-приемните родители минават през няколко комисии и накрая ги вписват в специален регистър. Преди да приемеш първото дете у дома, задължително трябва да кажеш какво искаш – на каква възраст, имаш ли притеснения за пола, етноса. Всичко е съобразено така, че и детето, и родителите да се чувстват добре“, обяснява Магдалена.   Не всичко е прекрасно Въпреки обичта си към децата Магдалена и Огнян споделят, че да си приемен родител в България е много трудно, защото нещата не са уредени нормативно. „Нямаш трудов договор, а само граждански. Така правата ти са изключително ограничени. Нямаш никаква възможност за отпуска, не дай, Боже, да се разболееш или да се наложи да свършиш нещо спешно дори за час, два. Законите са такива, че не ти позволяват да оставиш децата дори за един ден на баби, дядовци, да не говорим за бавачка. За да имаш това право, едва ли не и те трябва да са вписани в регистъра за приемни родители и да са минали през същите проверки. Фондация „За нашите деца“ организира летни лагери, екскурзии, но повечето са за по-големи деца. Разбрах, че скоро ще има занимания и за най-малките. Надявам се тези бъдещи планове да се реализират бързо.   Другият сериозен проблем е реинтеграцията. Много приемни родители се отказват именно поради тази причина, защото ти гледаш едно дете, даваш му всичко от себе си, а се случва така, че то бива връщано при биологичните си родители, които понякога го вземат не от обич, а водени от други подбуди. Това е тежък момент за детето, защото то веднъж е било откъснато от средата по желание на родителите, после влиза в един съвсем различен и добре уреден дом, а накрая отново бива върнато на едно не толкова добро място“, споделя Магдалена.   Раздялата Едно от най-големите предизвикателства пред младото семейство е, когато в дома им влизат тризнаци на годинка и пет месеца. Остават при Огнян и съпругата му близо две години, докато не се намират осиновители. „Нещата при тях бяха доста рискови, защото имаше шанс да са болни имат заболяване, предадено от майката. Трябваше да решаваме много бързо. Знаехме, че през шест месеца в продължение на две години и половина трябва да се правят тестове, за да се докаже, че не са болни. Това обаче не ни спря, още повече че бяха в окаяно състояние, двете момченца бяха със сериозна желязодефицитна анемия. Но се справихме. Оказа се, че не са болни, че се развиват напълно нормално. Беше ни трудно да се разделим, защото без значение дали си гледал детето един месец или една година, ти се привързваш към него. Чувствата не се поддават на разума, когато си с някого 24 часа в денонощието. Но се опитвам да не мисля за този момент.   Прекрасно е, когато имаме връзка с осиновителите, както е със семейството от провинцията. Чуваме се с майката, говорим си, знам, че детенцето е добре. Невинаги обаче е така. Има семейства, с които не знаем какво се случва. Въпреки това съм убедена, че сме направили най-доброто, защото дори в нашия дом като приемни родители децата невинаги са спокойни, защото никога не знаят какво ги очаква, кога ще бъдат осиновени, къде ще отидат. Те са тревожни. Ето защо когато намерят нов дом, това чувствоизчезва, успокояват се. Това ни дава сили да продължим. Защото, въпреки че не знам каква е съдбата им, съм наясно, че съм им помогнала в най-трудните мигове от техния живот, че съм си свършила работата. Законът не ни позволява да се виждаме с тези деца. Това може да стане само, ако запазим добри отношения с новото им семейство. Понякога разчитам на Фейсбук, за да видя, че всичко е наред“, споделя Магдалена.   Осиновяването След пет години като приемни родители Магдалена и Огнян осъзнават, че искат да направят следващата крачка и да осиновят дете. „Толкова деца минаха през дома ни, че в един момент разбрахме, че искаме поне едно от тях да остане. Така преди вече половин година в семейството ни влезе Богдан. Беше съвсем малък, едва на 6 месеца, когато го взехме. Майка му се беше отказала от него още в родилния дом и затова документите му бяха задвижени толкова бързо. Първите шест месеца от живота си той прекарва в Центъра за настаняване от семеен тип „Детска къща“ на фондация „За Нашите Деца“. Това място няма нищо общо с домовете за сираци, които познаваме. Децата са съвсем малко, персоналът е достатъчен, за да може всеки малчуган да получи необходимата грижа и внимание, материалната база е прекрасна. И Детските къщи са някакво институционализиране, но то е сведено до минимум.   Богдан е прекрасно дете, което се чувства добре у дома. Може би за това помага и фактът, че не е сам, а има още двама малчугани. Известно време се чудихме дали да променим името, с което го беше записала майка му – Исус. Името е хубаво, но като се вземе предвид тежката обществено-политическа обстановка в световен план и нарастващата опасност от религиозни противоречия, както и фактът, че у нас толерантността не е толкова голяма, решихме да го кръстим Богдан. Не искахме да му се подиграват нито в детската градина, нито в училище. Много хора ни казваха, че най-близкото до Исус е Христо, но със съпруга ми искахме да му дадем име, с което да му покажем, че той е нашият дар от Бог. Разбира се, когато навърши 18 години, ще може да промени името си, както пожелае.   Не се отказвайте След придобития опит младото семейство е убедено, че тази работа не е за всеки. „Ако човек иска да стане приемен родител, първо е добре да изясни сам за себе си дали ще се справи. Не бива да надскача себе си. Да реши колко голямо дете иска. Да не избира по пол, етнос, цвят на очите. Да осъзнае добре, че дори съвсем малки децата преминават през различни фази и това е едно от предизвикателствата. Приемният родител трябва да съпреживее емоциите на детето. Работата е трудна, но много удовлетворяваща“, допълва Магдалена.   Благодарим на прекрасната Мая Ковачева от https://clinica.bg/ за вдъхновяващото…

Read More

Как един малък юнак се изправи на крака

By | Блог | No Comments

Ивайло е малко красиво момченце, родено в гр. Пловдив, което живее с майка си Глория и баща си Иван. Семейството с радост посреща пеленачето, но веднага след раждането разбират, че то страда от церебрална парализа. В продължение на две години с майка му обикалят стотици лекарските кабинети в търсене на специалисти, които да помогнат на Ивайло. Междувременно, отношенията на Глория и съпруга й стават все по-обтегнати, те често се разделят и събират отново. Иван работи през по-голямата част от деня и много рядко има възможност да ги придружава, както и да се грижи за момчето.   Ежедневието на Глория е изпълнено с предизвикателства, тя непрестанно е заета със сина си, а скандалите и проблемите продължават. Състоянието на Ивайло не се подобрява, независимо от рехабилитацията, която посещава всяка седмица, а Глория е на прага на силите си. Тя напуска дома на съпруга си и двамата с Ивайло заживяват под наем. Финансовото им положение е изключително тежко, а всекидневното придвижване с тежката специализирана количка е почти невъзможно.   Отчаяна и безпомощна, без подкрепа от близки и роднини, Глория се обръща към отдел „Закрила на детето“ за помощ. След като специалисти се срещат с майката и детето, те я насочват към Център за обществена подкрепа „За деца и родители“ на фондация „За Нашите Деца“.   Екипът ни веднага включва Ивайло в сесии по хидротерапия, предоставени безплатно по съвместния ни проект с фондация „Международен Женски Клуб“ – „По-добър живот за дете в нужда“. Само след 6 месеца напредъкът е видим – мускулите му се отпускат и той сам стои изправен. За Глория това е най-щастливият момент – да види как детето й се подобрява, започва да се усмихва и е спокойно. Малко по малко надеждата се връща в майчиното сърце. Тя се надява, че скоро ще види първите му самостоятелни крачки!   Ние от фондация „За Нашите Деца“ продължаваме да подкрепяме Ивайло и да посещаваме него и майка му в техния дом. Пожелаваме им много радост, и слънчеви дни, изпълнени със…

Read More

С подкрепата на фондация „За Нашите Деца“ в гр. Пловдив близо 100 деца останаха в семействата си през първото полугодие

By | Новини | No Comments

Близо 100 деца останаха в семействата си през първите 6 месеца на 2018 г. благодарение на екипа на фондация „За Нашите Деца“ в гр. Пловдив. Общо 10 са случаите, по които работи нашия Център за обществена подкрепа „За деца и родители“ през изминалото полугодие по програма „Предотвратяване на раздялата на новородени от техните семействата“. Спасихме от изоставяне 6 бебета, благодарение на активното ни сътрудничество със здравните заведения, навременната намеса и подкрепата, която оказахме на родителите. Днес те се радват на семеен уют и топлина.   Нашият екип работи активно и по програма „Предотвратяване на раздялата – семейна подкрепа за сигурна грижа“, насочена към семейства в риск да изоставят детето си. Обхождаме рисковите квартали и семейства, за да установим своевременно проблемите, разговаряме с настоящи и бъдещи родители, даваме насоки и съвети, и помощ, там където е необходимо. По този начин успяваме да достигнем до повече деца и семейства в нужда и да ги подкрепим, за да останат заедно. По тази програма работихме с 80 семейства, които срещат различни предизвикателства в грижата за децата си – живеещи в трайна бедност, родители на деца с увреждания, многодетни семейства и др. Нито едно семейство не се раздели с детето си.   През изминалото полугодие дадохме старт на съвместния проект „По-добър живот за дете в нужда“ заедно с фондация „Международен Женски Клуб-София“. Чрез него продължаваме да подкрепяме 4 деца, като им предоставяме възможност да посещават сесии по хидротерапия, които често пъти са непосилни за голяма част от родителите. Децата получават и специализирана подкрепа – с тях работи специалист „Ранна детска интервенция“, който им помага да придобият важни нови умения и да разгърнат своя потенциал, а на родителите им – да развият силните страни и способности на своите деца. Всички деца останаха в своите семейства. С други 3 деца и техните родители работихме по програмата „Ранна детска интервенция“, изготвихме специални програми за упражнения, с които родителите да стимулират развитието на децата си в домашни условия.   Организираните от центъра ни за обществена подкрепа в Пловдив курсове за родителски умения се радват на все по-голям интерес от страна на настоящи и бъдещи майки и татковци. В безплатните обучения се включиха 144 родители. Обучихме и 6 кандидат-осиновителни семейства.   Близо 100 деца, родители и здравни специалисти бяха подкрепени благодарение на нашия проект „Грижа в ранната възраст“ в УМБАЛ „Пловдив“, където специално сформиран мултидисциплинарен екип от психолог, специалист „Ранна детска интервенция“, специалист „Ранно детско развитие“ и рехабилитатор предостави консултации и обучения по международно утвърдена методика.   За екипа на Център за обществена подкрепа „За деца и родители“ детството в сигурна семейна среда е кауза, а работата е посветена на децата, на доброто, на бъдещето и надеждата. Нашата цел е да гарантираме сигурна и защитена среда за децата, цел, която гоним вече 26 години. През първите 6 месеца на 2018 г. фондация „За Нашите Деца“ подкрепи над 1000 деца и семейства….

Read More

Малкото момче в големия свят

By | Блог | No Comments

Едва на 5 години и половина, Виктор вече е преминал през много премеждия. Роден преждевременно, с много ниско тегло, още от първата си глътка въздух се налага да се бори за живота си. През първите два месеца е изолиран в кувьоз в интензивното отделение за недоносени бебета и най-близките му  – неговите майка и татко, не могат да са до него.   Когато се прибира у дома, Виктор има дихателни проблеми и не вижда добре, страда от недостиг на различни жизненоважни вещества. Родителите му изживяват това много тежко, чувстват се едновременно уплашени, но и виновни за състоянието на малкото си момченце. Въпреки всички трудности, те не спират да се борят и ежедневно водят Вики при различни специалисти – лекари, рехабилитатори, офталмолози, докато най-накрая един от тях насочва семейството към Центъра за обществена подкрепа „Св. София“ на фондация „За Нашите Деца“. Специалистите вярват, че при нас детето ще намери нужната подкрепа, за да навакса изпуснатото, да придобие нови умения и да преодолее страха от запознанство с нови деца и общуване със свои връстници.   Когато за първи път семейството се среща със старши специалист „Ранна детска интервенция“ Петя Узунова, Виктор е вече на 4 години, но боледува често и му се налага да прекарва повечето си време в различни лекарски кабинети и болници. Момчето трябва да се научи да общува свободно, а родителите му имат истинска нужда да споделят проблемите си с някой, който не само ще ги разбере, но и ще намери правилен начин да им помогне.   Още след първата среща, на Виктор е направена оценка на цялостното развитие. Той е включен в групови занимания по музико- и арт-терапия, както и лечебна езда, които му се отразяват изключително добре и той  вече не се плаши от силни шумове и други деца. Най-любимото занимание за Виктор е ездата, той показва силен интерес към кончетата. Обича да споделя своите ябълки с тях, гали ги и не се страхува да е в близост до животните. Семейството е истински щастливо, когато вижда малкото си момче да общува с друго дете и проявява желание да сподели обяда си с него.   И до този момент Виктор продължава да посещава различни занимания по програма „Ранна детска интервенция“ в ЦОП и те влияят благоприятно на развитието му. Вече порасналото момче е готово да посрещне големия свят около себе си и с помощта на най -близките си хора да се справи със страховете и проблемите…

Read More

Про-боно услугите в подкрепа на (нашите) деца в риск – ефективна форма на корпоративна социална отговорност

By | Новини | No Comments

Корпоративната социална отговорност (КСО) става все по-припозната практика сред бизнеса в България. Тя засяга всеки един от нас, тъй като отразява основните ценности на обществото, в което живеем. КСО се отнася до всички компании – големи или малки, които са в състояние да подобрят своя икономически, екологичен и социален успех в краткосрочен и дългосрочен план, благодарение на новите изделия или услуги, които предоставят; на повишаване на квалификацията и ангажиране на заинтересованите страни. КСО засяга също така и служителите в компаниите, тъй като допринася за подобряването на условията на труд и за по-голямата мобилизация на екипа. Затова и ние във фондация „За Нашите Деца“ смятаме, че е важно да показваме добрите практики и ефектите от КСО на наши партньори и приятели.   Има тенденция, която все още не е добре разпозната като корпоративно дарителство у нас, и това е предоставянето на услуги про-боно. И не – това не е доброволчество. Докато за едни компании доброволния труд в един ден или маркетинга с кауза са добър вариант за социална отговорност, то за други това е осигуряване на безплатен офис или безплатни куриерски услуги, безплатни обучения.   „Pro bono“ е фраза от латинския език и означава професионална работа извършена доброволно и без заплащане. За разлика от благотворителната дейност, в този случай става въпрос за дейност, извършвана от професионалисти в областта, която те познават най-добре. В близкото минало това се е отнасяло предимно за юристи и лекари, които извършват дейността си без заплащане. Днес този вид дейност получава все по-широко разпространение и в средите на други професии и се превръща в естествена част от корпоративното дарителство, която показва истинската ангажираност на една компания и нейните служители. Днес ви разказваме за такива добри примери на наши партньори, с които се гордеем и на които сме безкрайно благодарни. Про- боно услугите дават на нас и на организации като нашата, възможността да насочваме целия си капитал в инвестиция в каузата.   Приятелите ни от Sofia Airport Center са подкрепят фондацията с нещо изключително ценно – уютно място, в което да работим и развиваме дейностите си. Те откликнаха на нуждата ни  и ни предоставиха про-боно офис на територията на центъра. Благодарение на тях, вече две години ние спестяваме огромна сума, която успешно инвестираме в спасяването на деца от живот в институция.     Други прекрасни примери за подкрепа чрез предоставяне на про-боно услуги са партньорите ни от Red Devil Catering, Sofia Event Group, J Point и J Point+, The Smarts. Те ни подкрепят в организацията и провеждането на нашето най-голямо благотворително събитие Вечер на добродетелите, като ни предоставят професионални услуги про-боно. Тяхната подкрепа ни дава възможност да насочваме повече средства за развитие и повишаване на качеството на приемната грижа, с което да гарантираме пълноценен живот на десетки деца. Отговорихме на специфичните потребности на деца с увреждания и изграждаме единствения по рода си комплекс за ранно детско развитие на територията на София.   Про-боно услугите имат добавена стойност за хората, които ни ги предоставят. Това е онази частица сърдечно ДДС, което получават в края на един работен ден, в който са приготвили храна за 400 души, отпечатали са стотици флаери, разнесли са десетки пратки, ден, в който са извършвали ежедневните си дейности, но в името на благосъстоянието на децата в България.     Защо предоставяне на услуги и експертиза безвъзмездно? – Защото има компании, които нямат бюджет за социални проекти. Защото има компании, които нямат стока или продукт, от който да отчисляват, защото има и такива, които не могат да освободят служителите си да извършват доброволен труд. Защото има компании, за които най-добрият начин да допринасят за развитието на обществото е да даряват това, което умеят най-добре.   Ние ценим високо приноса на тези компании, както и на всички дарители на фондацията, те са наши съмишленици и част от нашата силна дарителска общност, която прави промяната, за която мечтаем тук и сега. С ежедневната ни съвместна работа ние заедно подкрепяме родителите в безизходица да не се разделят със своите бебета, настаняваме деца в любящи приемни семейства и помагаме на децата с проблеми в развитието да получават равен шанс за развитие.   Гергана Павлова Старши експерт Събития и…

Read More

В Международната седмица на кърменето – фондация „За Нашите Деца“ издаде „Кърмене на недоносеното бебе – книжка за родители“

By | Новини | No Comments

Много майки на преждевременно родени бебета се сблъскват с въпроса „Мога ли да кърмя недоносеното си бебе“. Скъпи майки, Не само, че можете, но е и от голямо значение за здравето и правилното развитие на вашето бебе.   Това съветват здравните специалисти. Със съдействието на специалистите от мобилния екип на фондация „За Нашите Деца“, тази практика ежедневно се насърчава  сред майките в неонатологичното отделение на болниците Първа МБАЛ и СБАЛДБ „Проф. Д-р Иван Митев“ в гр. София, както и УМБАЛ-Пловдив.  Нашите специалисти съдействат на майките, които в дадения момент, под натиска на хормонални промени, е възможно да не са в състояние да вземат информирано решение, а на практика това е решаващият момент – преди да поискат от онези „магически хапчета“, които завинаги ще спрат кърмата им. Експертите ни са винаги на разположение да ги свържат със здравен специалист или консултант по кърмене, който да им обясни всичко, което трябва да знаят за кърменето на недоносеното им бебе, което е дори още по-крехко от бебето, родено навреме. Те са до майките, когато имат най-голяма нужда от тях. Когато лекарите смятат, че е безопасно за бебето, специалистите ни ги окуражават да се престрашат и да се опитат да нахранят детето си по естествен път, колкото и невъзможно да им се струва това.   Именно за тях създадохме „Кърмене на недоносеното бебе – книжка за родители“, съвместно с фондация „Нашите недоносени деца“ и Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“, която предоставяме безвъзмездно на семействата в неонатологичните отделения на болниците, с които си партнираме.   Доволни родители споделят, че книжката съдържа полезни съвети и насоки и най-вече дава отговора на въпроса „Защо е полезно да кърмя недоносеното си бебе“?   Защо е важно? Храненето на недоносените деца е най-добре да става с майчина кърма, защото тя укрепва здравето им и подпомага правилното развитие. Кърмата на майката с недоносено бебе има различен състав от този при доносеното бебе – особено богата на протеини, съдържа и липаза, ензим, който стимулира усвояването на мазнините. По-малко вероятно е кърмените бебета да развият инфекции, често срещани при недоносените бебета, отколкото изкуствено хранените им връстници. Имунните фактори защитават бебето, докато собствената му незряла имунна система се развие.     Ако храненето не може да се осъществи директно, защото бебето е родено преди 32 г.с. и все още няма развити сукателни рефлекси, специалистите съветват майките да не се отказват, а да предприемат т.н. кенгуру-грижа, която по инициатива на фондация „За Нашите Деца“ и екипът на отделението от няколко месеца насам се практикува активно в неонатологичното отделение на СБАЛДБ „Проф. Д-р Иван Митев“ в гр. София. Наричана още контакт „кожа-до-кожа“, тя дава възможност на бебето да прекарва максимално дълго време върху тялото на майката. Освен поддържане на телесната температура, тя е „заместител на утробата“. Децата, които се носят по този начин, се научават да сучат по-често и по-добре, растат и съзряват по-бързо.   Книжката „Кърмене на недоносеното бебе“ съдържа тези и още много други полезни практически насоки, които да подкрепят майките и татковците на недоносените бебета през времето, когато децата им са далеч от тях, в неонатологичното отделение.   Книжката можете да изтеглите безплатно от тук:…

Read More

Близо 400 деца, семейства и специалисти подкрепи мобилният ни екип през първото полугодие

By | Новини | No Comments

През първите 6 месеца на 2018 г. общо 169 деца,  също толкова родители и 50 специалисти получиха подкрепата на мултидисциплинарния ни мобилен екип от психолози, специалисти „Ранна детска интервенция“ и „Ранно детско развитие“, и рехабилитатори по проект „Грижа в ранната възраст“. Те работиха директно с деца, семейства и специалисти от УМБАЛ – Пловдив, 1 МБАЛ – София и СБАЛДБ – проф. д-р Иван Митев – София, както и с нашия Център по приемна грижа и Център за настаняване от семеен тип „Детска къща“, а от края на март месец и с Центъра за временно настаняване „Св. Димитър“ в столицата.     До края на месец март в УМБАЛ – Пловдив работихме с 16 недоносени деца, които продължаваме да подкрепяме през услугата за късно проследяване – от тяхното изписване до 3 годишна възраст. Консултирахме 63 родители за здравословното състояние и психично здраве на децата и обучихме 12 здравни специалисти.     В 1 МБАЛ – София мобилният екип по проекта работи директно с 63 деца, настанени в отделението за недоносени деца, с 3 родители и 3 здравни специалиста на място в отделението.     В детската педиатрия в гр. София СБАЛДБ – проф. д-р Иван Митев подкрепихме 52 деца, 81 родители и 19 здравни специалисти.     Общо 30 деца в приемна грижа и 17 приемни родители получиха подкрепа от екипа, а психолог и специалист „Ранна детска интервенция“ работиха с 11 деца в нашата „Детска къща“.     Още 15 деца, родители и специалисти от ЦВН „Св. Димитър“ ползваха услугите на нашия мобилен екип.     Прочетете историята на Иво и Ани – нашата първа среща с тях бе под звуците на болничната апаратура и през плътното стъкло на кувьоза в отделението за недоносени бебета на УМБАЛ-Пловдив. Тогава двамата тежаха не повече от 3 килограма…взети заедно.     Иво и Ани са две красиви деца, родени по-рано от очакваното.  Това създава проблеми в тяхното физическо развитие и им се налага да се борят за живота си от първия си дъх. Те прекарват първите си четири месеца в кувьоз, и родителите им нямат възможност да ги гушкат и да им се радват.     Мобилният екип към фондация „За Нашите Деца“ се среща с двете семейства на малките Иво и Ани още в болницата – УМБАЛ Пловдив , с която си партнираме. Ние предлагаме иновативни услуги за проследяване на развитието на недоносени деца, и заедно с лекарите-неонатолози, мобилният ни кинезитерапевт и специалистът ни по „Ранна детска интервенция“ изготвяме програма за подкрепа на здравето им. Техните майки и татковци се обучават с внимание как да се грижат правилно за тях и да участват в рехабилитацията им.     След като напуска болницата, Иво често се изморява и диша трудно, плаче когато някой го мръдне от мястото му, но не губи блясъка в очичките си. Когато навършва 6 месеца, невролог установява, че е застрашена цялостната му нервна система. Кинезитерапевтът от фондацията обучи неговата майка как да изпълнява изготвената за него рехабилитационна програма. Специалистът посещава детето четири пъти седмично. Вече на 8 месеца Иво има огромен напредък – самичък стои по корем, не плаче и се усмихва и подвиква радостно, когато майка му изпълнява упражненията му за раздвижване.     При Ани ситуацията е много подобна. Вече на седем месеца, тя е спокойно дете и с усмивка изпълнява всички упражнения с помощта на майка си. Кинезитерапевтът ни следи нейното развитие всяка седмица. Нейният напредък също е голям: тя вече се обръща сама по корем, и дори се придвижва с помощта на ръчичките си.     Подкрепата за Иво и Ани стана възможна чрез проекта „Грижа в ранната възраст“, финансиран от фондация…

Read More

Приемната грижа променя животи в България – един филм на фондация „Лумос“

By | Новини | No Comments

Ренета и Рони: Приемната грижа променя животи в България 20.07.2018 Държава: България   Приемната грижа променя животите на уязвими деца в България. Когато приемната майка Ренета срещнала Рони, която има церебрална парализа, разбира че момичето е прекаралo най-ранната част от живота си в институция. Вече на 6, тя не може да ходи и едва говори.   Само за една година, промяната в това слабичко но слънчево момиче изумява всички около нея – нейният потенциал е отключен от любовта и грижата в семейната среда.   Ренета и Рони са се срещнали благодарение на фондация „За Нашите Деца“ (партньор на фондация  „Лумос“), неправителствена организация, която защитава деца и осигурява приемна грижа от отварянето си през 1997. Фондацията продължава да подкрепя Ренета и Рони и момиченцето постига напредък с всеки изминал ден.   Колко дълго сте приемна майка на Рони? Вече година и половина.   Защо решихте да станете приемен родител? За мен да си приемен родител е кауза. Искам да спасявам детството на нуждаещите се. За това реших да стана приемен родител – да помагам на колкото се може повече деца, за да имат истинско детство и да живеят щастливо. И също, за да бъдат радостни деца, каквото бях аз.   Коя е най-хубавата част от това да си приемен родител? Това че аз също се връщам към своето детство – крада си малко детство за себе си и имам с кого да го споделя.   Какво обича да прави Рони? Ние най-вече обичаме да сме щастливи. Едно от любимите ни занимания е да се грижим за домашните си любимци, които също съм спасила. Уча Рони да помага на по-слабите, на тези които са в нужда. Грижим се за домашните си любимци, ходим в планината, гледаме филми. Обичаме да правим всичко заедно  – най-вече да готвим.   Какво е любимото нещо на Рони за готвене и ядене? Мъфини и суши.   Как се промени тя от както дойде да живее с теб? Тя се промени много. Стана напълно различна – нейния външен вид, това как се чувства, нейното самочувствие. Промени отношението си и към самата нея. Когато дойде да живее с мен тя не знаеше момченце ли е или момиченце. Не искаше да поглежда в огледалото, докато сега са си най-добри приятели.   Какво се надявате да се случи с нейното бъдеще? Най-вече искам да е щастлива. Искам да бъде добър човек. Няма значение каква професия ще си избере или какъв път ще поеме – аз винаги ще я подкрепям.   А защо мислите, че е важно всяко дете да расте в семейство? Няма нищо на този свят, което да може да замени семейството. За децата е важно да растат в здравословна среда и да получават истинска любов, да чувстват специалното отношение към себе си, да бъдат индивидуални и да получават всичко, което заслужават. Бих казала, че за децата семейството е прозорец към бъдещето.   Гледайте историята на семейството:     Благодарим на фондация…

Read More