Държавата с оценка 3.5 за постигнатото в областта на ранното детско развитие

By 23/04/2019Новини

Ваня Кънева – трета отляво надясно

На представянето днес на доклада „Бележник 2018„, изготвен от Национална мрежа за децата, стана ясно, че средната оценка на държавата за усилията си в посока ранно детско развитие, е 3.5. Това съобщи Ваня Кънева, ръководител на отдел „Проекти и застъпничество“ към фондация „За Нашите Деца“ и автор на раздела от изследователския документ, посветен на ранното детско развитие. Освен тази област, Кънева представи и данните и резултатите по темите „Детско здраве“ и „Образование“.

 

„Бележникът“ извършва ежегоден мониторинг на поетите ангажименти от страна на институциите, касаещи правата на децата. Той се разработва от експерти в съответните области, а за трета поредна година включва и мнението на стотици деца, млади хора, родители и професионалисти. Тази година водеща тема в него са правата на децата с увреждания и хронични заболявания, а други 8 ключови теми, които се разглеждат с цел да се обхванат в пълнота правата на децата, са детското благосъстояние, закрила от всички форми на насилие, ранно детско развитие, детско здраве, образование, семейна среда и алтернативни грижи, правосъдие за деца и детско участие. Докладът включва и препоръки, които биха подобрили съществуващите политики и практики.

 

 

Оценката на усилията на държавата във връзка с ранното детско развитие бе въведена като отделна част от доклада при изготвянето на миналото му издание. Това се дължи на разпознатата важност и извеждането на ранното детско развитие на преден план, като приоритет от българските държавни институции, включително и от българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

 

 

Въпреки че през 2018 г. бяха предприети действия за разработване на Национална стратегия за ранно детско развитие, чрез приемането на която се очаква да бъдат адресирани проблемите в трите сфери – здравна, образователна и социална, и да регламентира взаимодействието помежду им, от доклада става ясно, че все още в страната предоставянето на универсални и интегрирани услуги за ранно детско развитие е недостатъчно. Предизвикателство са липсата на координация между отделните системи, на семейно-ориентиран подход и подкрепа за родителите, отсъствие на политика за свободното време и културните занимания на децата, и липсата на адекватни политики и мерки, насочени към децата с увреждания и затруднения в развитието.

 

 

Сред основните препоръки на експертите в сферата са приемането на Стратегията за ранно детско развитие и разпознаването й като широка платформа за съвместни действия между всички институции и заинтересовани страни въвеждане на патронажни грижи, пълно въвеждане в нормативната уредба на препоръките на Световната здравна организация от 2016 г. за проследяване на бременността, въвеждане в практиката на единни стандарти за ранното детско развитие, промяна на подхода в грижата за децата в детските ясли, осигуряване на устойчивост на интегрираните услуги за ранно детско развитие и разширяване на мрежата от услуги за ранна детска интервенция.

 

 

Повишила се е оценката в областта „Семейна среда и алтернативни грижи“ – от 2.53 на 3.5. Това се дължи основно на факта, че закриването на специализирани институции за деца продължи, като през 2018 г. официално беше спряно настаняването на деца без увреждания до 3-годишна възраст в Домовете за медико-социални грижи за деца. През годината активно се работи по два нови съществени законопроекта – Закона за социалните услуги и Закона за хората с увреждания. Предприеха се и някои нормативни промени, които да разширят и развият социалните услуги, предоставяни в общността.

 

 

Най-висока оценка експертите дават за усилията на държавата си по отношение на образованието – 4.00, а най-ниска – за успехите в областта „Правосъдие за деца“ – 2.5, която е и най-ниска от първото издание на доклада до момента (през 2012 г. тя е 3.56).

 

 

Предстои „Бележникът“ да бъде изпратен към държавните институции и да бъдат инициирани срещи, в които препоръките от доклада да бъдат отправени към вземащите решения на политическо ниво.