Благодарение на експертите от ЦОП „Св.София“ тази Коледа малката Марина ще празнува у дома, заедно с родното си семейство

By 31.12.2019Блог

Марина е четвъртото дете в семейството на  Елена Василева и Андрей Даниелов.  В дните преди раждането на Марина, Елена отглежда трите си по-големи момчета, напълно сама, тъй като мъжа й по това време не е  до нея. Нейните родители отдавна са починали, а родителите на Андрей не живеят в София  За това след раждането на Марина, Елена е принудена да  остави новородената си дъщеричка в родилното отделение и  да се прибере у  дома, за да не са сами, през нощта трите й по-големите момчета.

 

На другия ден, рано сутринта Елена се връща в болницата, но след проведен разговор с лекарите тя разбира, че  поради нейното отсъствие, през нощта към малката Марина вече е  предприета мярка за закрила и тя е преместена в ненаонатологията на Първа МБАЛ София, а от там ще бъде настанена в приемно семейство.

 

Елена е съсипана, целия й свят за миг се срива, очите й са пълни със сълзи. До този момент, въпреки че живота й изпълнен с много трудности и несгоди, тя винаги е намирала начин да се справя-защото това, което я крепи е, че  децата й са до нея, но сега малката й принцеса,  е далеч от нея.

 

Тя се чувства напълно безсилна, не знае какво да прави, останала съвсем сама, без подкрепата на мъжа си. Тогава от Отдел Закрила на Детето я насочват да ползва социалните услуги по програма „Реинтаграция “ на Център за обществена подкрепа „Света София“ към фондация „За Нашите Деца“.  Там случая на Елена, поема социалния работник Фикрие Байдакова, която още от първата им среща застава неотлъчно до нея.

 

Следващите две години не са лесни за Елена, тя няма постоянно жилище и работа, въпреки че мъжа й се връща и започва да я подкрепя често им се налага да сменят местоживеенето си, което затруднява чисто административно провеждането на срещи между Елена и малката Марина, за която основни грижи се полагат от приемното семейство, в което е настанена.

 

През тези две години, Елена и Андрей нито за миг не спират да мислят и да се борят за своята малка принцеса Марина. Понякога живота им е толкова труден, че отчаянието надделява и те започват да губят надежда дали някога ще успеят отново да прегърнат своето момиченце. Но за щастие, в тези трудни моменти до тях е социалния работник от фондация „За Нашите Деца“ Фикрие Байдакова. Тя ги подкрепя емоционално, дава им насоки как да кандидатсват за общинско жилище, съдейства на Елена пред иинституциите с попълването и поддаването на документи, вдъхва им кураж и надежда.

 

Макар и трудно, Андрей успява да си намери работа и финансовото положение на семейството постепено започва да се стабилизира.

И така след двугодишната работа за социалното стабилизране на семейството, през месец Ноември са  реализирани първите срещи между малката Марина и нейните родители. Първите срещи са  трудни и напрегнати, както за Марина, така и за Елена и Андрей, тъй като до този момент детето не е виждало биологичните си родителите.

След първата среща, Елена едвам сдържа сълзите си. От една страна  е безкрайно щастлива, че най-накрая  отново вижда своето момиченце, от друга страна сърцето й се свива, при мисълта, че през цялото това време  не е била до детето си и то сега я приема като непознат човек.

 

По препоръка на Фикрие, на следващите срещи с Марина,  Елена и Андрей започват да водят и по-големите деца, за да може да се развие емоционална връзка между тях.

През следващите месеци, срещите между Марина и родителите й зачестяват и постепенно между тях се изгражда силна емоционална връзка. При последните срещи момиченцето започна да разпознава родителите си, вече спокойно се отпуска в прегръдките на Елена, играе си с братчетата и свободно комуникира с тях, дори се натъжаваше когато идваше момента те да се разделят.

 

И така най-накрая, след тези дълги и трудни две години  дойде дългоочаквания ден, в който Марина се прибира у дома, при мама, татко и трите си братчета.

 

След първата й вечер заедно с Марина, Елена не може да изрази с думи щастието си, тя споделя с Фикрие Байдакова: „Цяла нощ стоях до креватчетото на Марина и не можех да спра да плача от радост, че детенцето ми най-накрая е до мен! Благодаря ти, за всичко, което направи, за нас! Без теб, нямаше да се справим!“

 

Бащата Андрей днес, споделя, че през тези две години е имало моменти, в които почти е бил загубил вяра, че ще прегърне отново своята дъщеря, но благодарение на подкрепата на социалния работник от фондация „За Нашите Деца“ Фикрие Байдакова той е мотивиран и продължава да се бори докрай.

Днес, двамата родители Елена и Андрей се чувстват по-уверени и готови  да се грижат за своята малка принцеса Марина. Мотивирани са  да направят всичко възможно, тя да расте в сигурна и спокойна семейна среда.

 

Тази Коледа, благодарение на подкрепата от социалния работник Фикрие Байдакова Елена и Андрей, получиха най-мечтания от тях подарък -да прегърнат малката си дъщеричка и цялото семейство да празнува Бъдни Вечер, заедно.