Category

Блог

Още едно детенце от приемното семейство на Галя и Алексей прегърна своите мама и татко

By | Блог | No Comments

Още едно детенце с нелека съдба, на което отдаде грижите и любовта си подкрепяното от нас приемно семейство Галя и Алексей Ангелови, днес прегърна своите мама и татко!   В началото на месец октомври в живота на малката Хриси се появиха две нови лица, кандидат – осиновителите. След кратък размисъл семейството даде своя положителен отговор и така стартира процедура по осиновяване. Напасването помежду им се случи бързо и успешно благодарение на приемното семейство Галина и Алексей Ангелови, които предаваха своя позитивизъм и приемственост към кандидат-осиновителите, в общуването си с детето.   С всяка изминала среща и при споменаването на думичките “мама и тати” от приемните родители, Хриси изпитваше силно вълнение, радост, личицето й грейваше в широка усмивка, видимо припознаваше кандидат – осиновителите като своето бъдещо семейство.   Всеки един от бъдещите родители на Хриси също припозна свои черти от характера, както и външни такива, предпочитания към определени неща и поведение като тези у детето.   И ето месец след първата среща между малката Хриси и кандидат-осиновителите настъпи най-щастливият момент от живота на едно дете – да бъде в прегръдките на хора, за чието  семейство ще се превърне в основния елемент на радост, грижа, нежност и много обич.   Хриси тръгна спокойна и щастлива към новия си дом, където ще започне нова страница от приказката на нейния живот.       Как Галя и Алексей успяха да заличат следите от изоставянето и какво постигна Хриси с любовта и топлината им, докато очакваше своите мама и татко можете да прочетете тук….

Read More

Богдан – неочакван дар и истинско щастие

By | Блог | No Comments

Днес ще ви разкажем историята на Дени и Даниел. Двойката имала три деца – Таня, Карина и Симеон, и се подготвяла за предстоящото започване на първи клас на най-голямото – Таня. Финансовата ситуация на семейството била затруднена и те решили за известно време да не плащат здравните осигуровки на Дени, за да могат да набавят всичко необходимо на децата си. Всичко вървяло по план, докато един ден майката не се усъмнила, че може би е бременна.   Въпреки липсата на осигуровки, тя решила да посети гинеколог, а по време на прегледа научила, че наистина очаква дете – била в петия месец и заедно с Даниел имали едва четири месеца, за да подготвят себе си и по-големите си деца за посрещането на бебето. Шокът бил голям, но всички очаквали с нетърпение появата на най-новия член на семейството. За да подобри финансовата им ситуация, бащата решил да се възползва от възможността да отиде в командировка в Плевен.   Майката започнала често да изпитва безсъние, което я притеснявало, но поради епидемиологичната обстановка в страната, гинекологът ? я посъветвал да не рискува и да направи само още един преглед в седмия месец. На него всичко изглеждало добре. Само няколко дни по-късно, в началото на осмия месец, Дени родила по спешност малко момченце, което веднага било отведено в неонатологията и сложено в кувьоз. Заради неочакваната ситуацията, бащата все още бил в командировка, а бабата на децата отишла в жилището им, за да се грижи за малките. Така родилката останала сама в отделението. Минали едва два месеца и половина, откакто двойката научила за бременността. Самотата и притесненията за бебето повлияли на емоциите и силно притеснили майката. Стресовата ситуация довела до скарване между нея и една от медицинските сестри. Дени знаела, че новороденият ? син трябва да остане дълго време в неонатологията, ето защо решила да се прибере вкъщи при другите си деца, като оставила телефонния номер на партньора си за връзка с нея.   Няколко дни по-късно лекарите не успели да се свържат със семейството. Ние от фондация „За нашите деца“ си сътрудничим с болницата в предотвратяването на изоставяне на деца, ето защо бяхме помолени да открием майката и да разберем какво се случва. Ситуацията беше спешна, защото същия ден трябваше да се издаде акт за раждане на детето, а родителите все още не го бяха кръстили.   Случая пое нашият специалист Вяра Панайотова. Тя посети адреса на семейството и се запозна с бабата, която се грижеше за по-големите деца. От срещата им стана ясно, че Дени не се е чувствала добре и е отишла на преглед в близката поликлиника. След като Вяра им обясни защо е важно да отидат до родилното и да дадат възможно най-бързо име на детето се оказа, че членовете на семейството изчаквали Даниел да се върне от командировката си и заедно да кръстят бебето. Нито родилката, нито майката бяха разбрали, че има кратък срок за това и той изтича в същия ден. Веднага след прегледа на Дени, експертът на фондацията я придружи до родилното отделение заедно с майка й и децата. По пътя дотам двойката разговаря по телефона и заедно взе решението да кръсти новия член на семейството си Богдан – като символ, че им е дарен и за да могат скоро да го вземат вкъщи.   Екипът на родилното отделение беше изключително щастлив, че вече има връзка с родителите. Поради епидемиологичната обстановка, обаче, беше забранен достъпът на външни лица до неонатологията и от болницата обещаха да предоставят информация на двойката по телефон.   Така фондацията успя да свърже майката с лекаря, който я информира за състоянието на детето, а две седмици по-късно, когато Богдан вече нямаше нужда да е в кувьоз, родителите бяха допуснати да го видят и прегърнат за първи път.   Съвсем скоро след това, момченцето вече беше достатъчно голямо, за да може да се прибере вкъщи, при своите по-големи брат и сестри. Ние от „За нашите деца“ подсигурихме семейството и материално с най-необходимото за новороденото – вана, бебешка козметика, адаптирано мляко и еднократни пелени. Нашите експерти продължиха контакта си с Дени и след изписването на Богдан, за да са сигурни, че въпреки първоначалната им раздяла, вече всичко е наред и те са…

Read More

Семейство Личеви – шанс за нов живот

By | Блог | No Comments

Днес ще ви разкажем историята на семейство Личеви. Те са 50-годишни осиротели родители, които трудно приемат загубата на своя син. Времето за тях тече, но се измерва не с дни, а със спомени, снимки и послания. Само преди 2 години съпрузите живеели с надеждата да се радват на семейството на детето си и мечтаели за внуче. Дълго време след нелепата смърт, утеха за тях била единствено годеницата на техния син.   Последното желание на тяхната рожба оставило у тях траен отпечатък – „Прекрасни родители сте, не оставайте без дете, ако нещо се случи с мен…, осиновете…“. Така семейството тръгнало по пътя на своята мечта за осиновяване. Той обаче далеч не бил лек. Личеви ежедневно трябвало да се срещат с човешкото недоумение, негативизъм, неуместни въпроси, недоверие, формално отношение, скептицизъм…   Тук идва мястото на екипа на нашия Център за обществена подкрепа „Света София“. Помогнахме на семейството да се почувстват разбрани, усетихме и уважихме болката им, чухме по правилния начин желанието им да продължат живота си, помагайки на дете останало без родители. С много внимание, без да ги наранява, нашият семеен консултант Петя Яначкова обясни на сем. Личеви, че траурът може да доведе до провал в осиновяването, въпреки тяхното силно желание. Убеди ги, че освен сериозната подготовка за кандидат-осиновители, е нужно известно време да поработят върху себе си и загубата.   Разрешителното им да станат осиновители позакъсня, но доверителната връзка с Петя Яначкова и подкрепата й даваха надежда и кураж на родителите. Разговаряха често и колкото е необходимо. Така докато чакаха родителите преосмислиха желанието си за възраст на детето, посетиха редица административни инстанции и освен скептицизъм започнаха да срещат добронамереност и вяра в порива им за осиновяване.   Съпрузите Личеви чакаха точно „една бременност време“. Когато за първи път видяха 8-годишното дете, то беше свито и изплашено… невидимо дете с тежка история. Те откриха в момченцето своята рожба, а себе си видяха като негови родители. Всяка следваща среща ги преобразяваше. Доверието между тях растеше и топлината в душите им кротко се завръщаше. Днес те са заедно- родителите, открили нов смисъл на живота си, и детето намерило топлината и любовта на истинското семейство.   От началото на годината обучихме и подкрепихме 64 осиновителни семейства. Нашата подкрепа към семействата, жадуващи да даряват обич, е възможна благодарение на партньорството ни с The Human Safety Net – глобалната инициатива на Дженерали, целяща да отключи потенциала на хората и да подпомогне деца в уязвимо…

Read More

Елена и Константин – приказка с щастлив край

By | Блог | No Comments

Познавате ли хора, на които се възхищавате заради несломимата воля, но по някаква причина животът не спира да им поднася предизвикателства? Вярваме, че ако помислите добре ще се сетите за поне няколко имена. Често тези наши близки или познати са родители, които се нуждаят от подкрепа, за да имат шанс да останат близо до децата си. Това е особено валидно за самотните майки, които нямат любяща половинка край себе си.   Преди време ние от фондация „За нашите деца“ ви разказахме една тъжна, но истинска история за самотната майка Елена и нейният син Константин – заченат, роден  и отглеждан с много любов. Тази съвсем истинска приказка доказа, че на света има хора, които вярват в доброто и търсят съмишленици. Пътят на Елена не започва леко, тя е била осиновена на съзнателна възраст от  семейство възрастни инвалиди, в което 7-годишното момиче било прието не като рожба, очаквана  с любов, а като малка Пепеляшка. Осиновителката й била болна и  се нуждаела от постоянни грижи.   Новият й баща имал сериозен проблем с алкохола  и често ставал агресивен. Тормозът за нея продължил с години. След смъртта на майката, проблемът на таткото се задълбочил, а Елена била принудена изцяло да се грижи сама за себе си. На 13-годишна възраст отново била изпратена в дом за деца, лишени от родителска грижа. За да запази достойнството си, тя предпочела едновременно да работи и учи във вечерна гимназия.   След раждането на сина й Константин през 2009 г., Елена полагала грижи за него с цялата си любов на единствен родител, на когото в детството липсвали истинско майчино внимание. Цели две години момичето, осиновителят й и бебето живели заедно, въпреки проблемите на дядото. Не след дълго провокиран от него скандал станал причината той да се оплаче, че „не могат да се справят с детето“. Така малкият Константин бил спешно изведен от семейството и настанен в дом, с риск задълго да остане в режим  „институционална грижа“. Но поради чувствителността си и негативните спомени, Елена не спряла да настоява за по-добро решение, правейки нужното нейното дете да бъде отглеждано в щастлива среда. Порасналата Пепеляшка потърсила помощ при своята кръстница, която приютила детето, докато самотната майка успее да вземе живота си в ръце. Надеждата крепила момичето по време на 3-годишната битка за връщането на Константин. Елена вярвала в късмета си, а през всичките години на раздяла, обичта между нея и детето ставала все по-силна.   Тук идва мястото на фондацията. Веднага след срещата с майката, нашите експерти видяха в нея добротата и старанието, които Константин толкова обича. Ето защо фондацията ни застана зад нея и я подкрепи в битката й за връщане на детето през 2015 год. Пет години след случилото се, наблюденията на екипа от Центъра за обществена подкрепа „Света София“ бяха категорични – безспорна и достатъчно  добра родителска грижа.   В търсенето  на  нов  изход  от  финансовите си трудности обаче, майката реши да потърси по-добре осигурена работа в чужбина, оставяйки детето отново под закрилата на своята кръстница – план, който не след дълго се оказва успешен. Когато Елена ни потърси за втори път, вече на 33 години, беше постигнала финансова  стабилност и вече можеше изцяло да поеме грижата за 10-годишния си син,  отвеждайки го със себе си в друга европейска  държава.   Така двучленното семейство разполагаше със стабилен доход, служебно осигурено жилище и възможност за приемане на момченцето в местната образователна система. Гордо изразихме позицията, че втората раздяла между Константин и Елена през  2019 г., около търсенето на нов изход и по-добро заплащане чрез работа в чужбина, е била в подкрепа за майката като единствен родител, а не поради установен риск за детето. Убедително и с честни средства за пореден път стигнахме до  победата. В края на учебната година /юни 2020 г./, двамата отпътуваха към новия си  живот.   Ние, екипът на фондация „За нашите деца“ искрено се радваме заедно с родителите, които се борят за децата си и ежедневно доказваме, че стига да има хора, вярващи в доброто… то ще продължава да…

Read More

Мечтата на Хриси за щастливо детство

By | Блог | No Comments

Днес ще ви запознаем с историята на Хриси. Тя е недоносено бебе, родено в столична болница, от седма непроследена бременност. Ето защо непосредствено след появата й, малката Хриси остава под наблюдението и грижите на медицински работници. Два месеца по-късно, късметът се усмихва на детето и го среща с професионалното приемно семейство Галина и Алексей Ангелови, които се занимават с приемна грижа в продължение на цели осем години. През това време в дома им са отгледани пет деца, които днес живеят щастливи в своите осиновителни или родни семейства.   Първи срещи като тази винаги са изпълнени с много емоции, а Галя и Алексей с професионализъм и търпение опознават своето шесто приемно дете. Именно през техния поглед, както и този на социалния работник от фондация „За Нашите Деца“ Йоана Ангелова, която ежемесечно ги посещава, Хриси показва голям напредък. Момиченцето расте в защитена среда и свободно изразява емоциите си – радост, срам, недоволство, интерес, изненада. Въпреки всички предизвикателства, семейство Ангелови успяват да създадат спокоен, уютен и приказен дом за приемното дете. Те имат изключително хармонични отношения, радват се взаимно, но и правилно поставят граници.   Галина разказва, че за известен период от време детето отказвало да заспива само и специална грижа за него била наложителна, но не след дълго то променило поведението си. Хриси често чува окуражителни думи, а позитивните обяснения за бъдещите й родители влияят подсъзнателно на отношението й към подходящото за нея семейство.   „При ежеседмичните разговори с Ангелови винаги подробно се споделяха новите постижения, трудностите, хитростта и закачливостта, криещи се в погледа на момиченцето, както и напредъците във физическата активност, менталното развитие и игровия процес. Непрестанно ги консултирахме за правилното развитие на детето чрез насоки за упражнения, масажи и игри, които да подпомогнат грижите за него.“, сподели Йоана Ангелова, водещ социален експерт от Фондация „За нашите деца“.   Така неусетно Хриси прекара цяла една година в дома на Галя и Алексей, а родната майка на детето не потърси своята рожба. Ето защо момиченцето вече официално чака свое осиновително семейство, което да му предостави постоянен дом, сигурност и любов.   Множество деца са получили така важната грижа и внимание от приемно семейство, подкрепяно от Фондация „За Нашите деца“.   Ако искаш да помогнеш на дете в нужда като му дадеш най-важното, от което се нуждае – семейство и любов, не се колебай, а…

Read More
апаратът за Анжела

Не се изисква особен героизъм, за да обичаш

By | Блог | No Comments

Елмира и Ахмед са сключили брак през 2013г. и много са искали да имат дете, което да направи щастието им още по-пълно.   Минали 3 години, а дете така и не се появило. Младата жена се притеснявала какво ще си помислят за нея роднините й и тези на съпруга й. Ислямът разглежда майчинството като дар, а тя не можела да забременее. Страхувала се, че ще я нарекат ‘’безплодна’’, ще я осъждат и съжаляват.   Живеем в модерни времена, но със старомодни предразсъдъци. А Елмира и Ахмед са отраснали в традиционни турски семейства, в които атмосферата е повлияна от обичаите и религията.   Започнали да обикалят по лекари и болници и да правят различни изследвания, да опитват нетрадиционни методи като лечение с билки… Почти загубили надежда, когато чудото се случило само. За съжаление последвали два спонтанни аборта.  Елмира изпаднала в депресия, затворила се в себе си.   Семейството решило да потърси помощ от медицински специалисти в репродуктивни клиники в чужбина. Така и не стигнали до ин витро процедура, тъй като младата жена неочаквано забременяла за трети път. Радостта, обаче била твърде кратка, защото бременността се оказала проблемна. Лекарите информирали двойката, че плодът е много малък и не се развива в норма. Установено било, че детето има усложнения със сърцeто и малформации на централна нервна система. Прогнозата била лоша, но бъдещите родители разчитали на иновациите в съвременната медицина и вярвали, че има начини уврежданията при детето да бъдат излекувани.   Анжела се ражда през декември 2019г., само два килограма и ръст 44 см. Елмира и Ахмед нарекли детето си с име на ангел, защото било дълго желано и чакано. Проблемите се появили веднага, след като чули за първи път гласа й. Майката не могла да изпита щастието от първите незабравими мигове с бебето, първата прегръдка, защото имало множество увреждания и аномалии – нямало анус, имало цепка в небцето, липсвал сукателен рефлекс, имало белези на дихателна недостатъчност, което наложило поставянето му на апаратна вентилация. Лекарите казали, че детето няма да живее и по-добре родителите да се откажат от него…   Eлмира и Ахмед не могли да си представят да се приберат без своето ангелче. Били готови да дадат цялата си любов и внимание на детето, въпреки тежката лекарска присъда.   Анжела претърпяла множество интервенции и поради затруднено хранене и незадоволителен тегловен прираст е поставена назогастрална сонда – с цел изкуствено хранене. Появил се и гърчов синдром – епилептична симптоматика. Към момента семейството е принудено да живее в столицата на квартира, тъй като в населеното място, откъдето са родом, няма подходящи медицински и специализирани грижи за детето. Необходимо е да му се подава кислород с концентратор поради дихателните затруднения.   Семейството се свърза с фондация „За Нашите Деца’’ в тази тежка за тях ситуация, търсейки подкрепа. Случаят пое старши специалист Ранна интервенция Рая Цветанова. Тя се срещна с майката в ‘’Пирогов’’, където Анжела е хоспитализирана за пореден път  – за поставяне на гастростома  /оперативно създаване на отвор на стомаха, за да може  да се храни, поради слаб гълтателен рефлекс/. Родителите търсят емоционална подкрепа, както и  помощ за закупуване на специфично оборудване – апарат за кислородна терапия, тъй като ползват такъв под наем. Кислородният концентратор е необходим на Анжела за подобряване на  дишането, намаляване задуха и риска от развитие на тежки усложнения с дългосрочен характер.   Елмира споделя, че отглеждането на дете със специфики в здравословното състояние в домашни условия носи много рискове и притеснения. Без подкрепяща среда родителите не биха могли да отговорят потребностите на детето си.   С наше съдействие и с незабавното откликване от страна на фондация ‘’BCause’’, апаратът е закупен и предоставен на семейството.   Желанието на родителите е не да удължат годините в живота на детето, а да изпълнят с живот годините. ‘’Не се изисква особен героизъм, за да обичаш.” – думите на Елмира, които обощават силата на любовта на една майка към детето си.   Колегата ни Рая Цветанова споделя, че в България липсват детски хосписи за палиативни грижи. Такива има в чужбина, но у нас липсва подкрепа към родителите на деца с тежки увреждания. Все още битува разбирането, че грижата за тежко увредените деца трябва да се фокусира само върху физическото им състояние и напомня отглеждането на растение. А тези деца, както всички други, имат право на детство. Трябва да им се осигури възможност да бъдат деца – да играят, да учат, да създават…

Read More

Пътят се заражда от стъпките на този, който върви

By | Блог | No Comments

Днешният 15 септември е особено вълнуващ за специалиста по ранна детска интервенция Рая Цветанова, която е част от фондация “За Нашите Деца” и е посветила професионалната си кариера на децата с трудности в развитието. Вълнението й е толкова силно, защото от днес четири от децата, с които работи вече са първокласници. Това са Костя, Бобчо, Борис и Станислава. Прочетете нейното  емоционално послание към първокласниците и техните родители:   Спомняте ли си първия учебен ден? Помните ли трепетното вълнение, с което прекрачихте училищния праг за първи път? Никой не може да забрави първия училищен звънец. Сигурна съм, че тези спомени са още живи в сърцето ви… Въпреки, че отдавна не съм ученичка, се чувствам развълнувана на този ден. Вълнувам се, защото четири от децата, с които работих като специалист Ранна интервенция, ще бъдат първокласници. Ще отлетят и ще поемат по пътя си…Моите лястовичета – Костя, Бобчо, Борис и Станислава…     Преди няколко години поех тези деца по Програма ‘’Ранно детско развитие’’. Всяко от тях беше със специфичните си потребности и интереси. Няма да си придавам важности – изобщо не беше лесно.Първо трябваше да изградим взаимно доверие…После, заедно с родителите, да намерим индивидуалните и подходящи за всяко от децата начини,  с които да стимулираме развитието им в онези области, в които имаха нужда от насърчаване на уменията. Спомням си, сякаш беше вчера…Костя, Борис и Бобчо познаваха само своя свят и живееха в него. Демонстрираха постоянно повтарящи се модели на поведение, имаха трудности в комуникацията и интегрирацията с околните. Диагноза ‘’аутизъм”. Звучи страшно, но ранната интервенция оказа позитивен ефект за развитието им.   Станислава изоставаше в говорното и в общото си развитие. Дълго време никой не се беше сетил да изпрати детето за по-обстойно изследване на слуха. Оказа се  двустранна невросензона загуба на слуха, която води до намаляване на слуха, трудности при интерпретирането на речта, както и ограничена възможност за възприемането на ясни звуци.   Това беше началото на пътя – дълъг и труден, но и изпълнен с успехи, надежди и оптимизъм… Дадох си сметка, че трябва да направя света около тях забавно училище, което да ги стимулира за учене по интересен и вълнуващ начин.  Ден след ден, стъпка по стъпка – постигнахме много. С позитивна нагласа и окуражаване, със зачитане на старанието, което полагаха, с признаване на собствените им умения и качества, помогнах на децата да се откъснат от ‘’проблемната идентичност’’, с която ги идентифицираха. Ще ви разкрия едно тайно послание, с което съвместно с родителите, успяхме да постигнем напредък в развитието на децата – “Ценя те и вярвам, че може да се справиш.’’     Тези четири деца, които за пръв път прекрачиха прага на ЦОП ‘’Св. София”, уж са същите сега, но не съвсем. Днес Костя търси помощ от възрастен при затруднение, осъществява по-често очен контакт,апликира самостоятелно, концентрира се по-дълго върху поставена задача. Бобчо рисува човече, съставя изречения с 4 – 5 думи, отговаря на въпроси, храни се самостоятелно с лъжица. Борис пише и назовава всички букви от азбуката, чете кратък текст, играе ролеви игри. Напредъкът при Станислава също е видим – по-спокойна е, рисува човече с детайли, пише цифрите до 10 с малко помощ, пее и танцува. Майката на Станислава взе решение детето да посещава специализирано училище за деца с нарушен слух. И четиримата ще получат подарък от ЦОП ‘’Св. София” – раници с най-необходимите принадлежности за първи клас.   И днес, на 15.09.20г., аз се вълнувам заедно с родителите и децата…Не мога да остана равнодушна към детския поглед, изразяващ  несигурност, страхове, но и надежда и очаквания. Извървяхме заедно пътя, с обич и доверие.  Те тръгват напред, вече са ученици. Ще заменят заниманията в ЦОП ‘’Св. София” с пъстрото букварче и ще продължат да вървят по пътя на знанието. Предавам тези прекрасни деца на училището, с пожелание и там учителите всеотдайно да ги обучават, възпитават и да се грижат за тях.   Сърдечен поздрав към моите и към всички първокласници и техните родители. Родители, подкрепяйте децата си и вярвайте в тях! На добър час, мили деца!     Рая Цветанова Старши специалист ранна интервенция Фондация “За Нашите Деца”     Фондация „За Нашите Деца“ осигури раници за децата,благодарение на изпълнявания от нас проект „Нови възможности за деца в трудности в развитието“, финансиран със средства от благотворителната кампанията на Райфайзенбанк „Избери за да…

Read More

Да повярваш, че можеш!

By | Без Категория, Блог | No Comments

Найден е  мъж, израснал в институция. Изоставен като бебе от своите родители, които познава, но не желае да вижда или да поддържа връзка с тях. Виолета е млада жена, израстнала в институция. Изоставена от своите родители, с диагноза лека умствена изостаналост.    Виолета и Найден на пръв поглед са двама души от многото в България, израснали без шанса да повярват във възможностите си, да се докоснат до майчина ласка, да живеят в семейна среда, която да ги подкрепя с любов и разбиране. Каква е разликата между Виолета, Найден и статистиката на изоставените деца в България. Разликата е, че те са родители на прекрасната Ивета, която расте в семейството им, обградена с много любов.     Двамата се грижат един за друг, подкрепят се и се обичат силно. Затова и взимат решение да имат дете. Найден подкрепя бъдещата майка с присъствието си на прегледи, обгрижва я и на пръв поглед нищо не може да се обърка. Плана пред тях за първи път е ясен и начертан, но съдбата си има други планове…  Виолета ражда здраво бебе Ивета – 3,450 кг и 48 см., в началото всичко върви добре, но едва навършила един месец Ивета е приета в Детска клиника с повръщане и загуба на тегло – признак за недохранване. Болничните служители подават сигнал в ОЗД – Пловдив, което кара Виолета да изпадне в криза, да буйства, по думите на лекарите.     А от там се обръщат за подкрепа на семейството към ЦОП „За деца и родители“ в Пловдив. Случаят поема социалният работник Маргарита Чернева, която разбира, че за майката е трудно да бъде сензитивна към нуждите на детето, тъй като самата тя е израснала без родителски модел.  В този труден момент, тя подкрепи семейството и се пребори заедно с тях, Ивета да остане в дома си и да получи шанса да расте с мама и татко.    Множество телефонни разговори с отдела Закрила на детето, срещи с ръководството на дома в Брацигово, където е отгледана Виолета, посещение в болницата, водят до решение в интерес на детето – то остава при родителите си, а  ЦОП „За деца и родители“ се ангажира да ги подкрепя в усилията им да се грижат пълноценно за детето си. Докато детето е в болница, Маргарита работи усилено с майката, заедно начертават схема за храненето на детето, обучава я как да прегръща нежно Ивета и да разпознава нуждите й. За кратък период от време се свърши много работа, защото предстоеше още един преглед, а той щеше да е решаващия за бъдещето на Ивета. След нелеп инцидент с Виолета, който налага спешна операция, грижите за детето поема бащата, отново подкрепен от нашия социален работник.     Маргарита Чернева насочи усилията си към подкрепа и изграждане на родителски капацитет у двамата родители, осигури и памперси и адаптирано мляко за детето.       Днес детето расте здраво, усмихнато и обичано от своята майка и татко, които с помощта и подкрепата на ЦОП „За деца и родители“, доказаха че да израснеш в институция не е клеймо и стигма, а предизвикателство да покажеш и повярваш, че можеш да разчупиш статуквото и да бъдеш любящ и…

Read More

Още една прекрасна история от Детска къща

By | Блог | No Comments

Магията в нашата Детска къща продължава!    Днес написахме още една прекрасна история – едно дете намери своето семейство, а с това доказахме ,че няма невъзможни неща на този свят, когато има огромна любов, усилен труд и добра грижа!  Сега за малко ще ви потопим в пътя ,който измина този мъник, за да намери своето щастие!    Марти дойде при нас преди година, когато беше едва на три месеца  – отпуснат, неподвижен, без гръбначна опора, с блуждаещ безрадостен поглед.    Поехме го и веднага започнахме консултации с лекарите, и най-напред с личната лекарка на децата в Детска Къща д-р Станчева. По нейна препоръка направихме редица изследвания, които показаха леки отклонения в двигателната му активност и необходимост от рехабилитация. Започнахме веднага, организирахме три физиотерапевтични процедури в Болница за лечение на церебрална парализа „Света София“  – електростимулация на крачета и гръбначен стълб и лечебна рехабилитация, всяка по 10 дни.   Ние самите се учихме по време на процедурите и продължихме сами да правим стимулиращи упражнения и игри с детето.   Марти напредна много бързо, с всеки изминал ден ставаше все по-жизнен и динамичен, любопитен към всичко около него. Превърна се чудесно здраво и  усмихнато дете, с греещи от любов очи.   Много умен и любознателен, нашият малък изследовател, разглежда внимателно с нескрито любопитство всяка играчка, радва се на всички деца, а те станаха стимул за неговото развитие.   Въпреки огромното изоставане в развитието, с което дойде при нас преди година, чудото се случи! Преди десетина дни Марти проходи! И изрече най-милите думички на света – мама и тати.    Тук добрата фея сбъдна желанието на това малко слънчице и му прати истински мама и тати, които от първият миг прекаран заедно го обикнаха и нямаха търпение да дойде следващият ден за посещение!    Не след дълго дойде и най прекрасният ден – Марти ни напуска и си отива в неговият си истински дом ,при мама и татко!    Вярваме, че смело и уверено ще продължи щастливия си път обграден от любовта и грижите на своето семейство.  Всички плачем, но от радост защото това дете беше едно огромно предизвикателство чрез което доказваме ,че добрата грижа и огромната любов правят чудеса ,те лекуват не само емоционалното но и физическото състояние на човек!      Пожелаваме му да крачи все по-уверено към щастието, а чудесата да продължат да съпътстват живота му!  Обичаме те, Марти!     Снежанка Атанасова, детегледач в Детска…

Read More

Приемната грижа сбъдна мечтата на още едно дете да расте щастливо в свое семейство

By | Без Категория, Блог | No Comments

Още едно от подкрепяните от Центъра ни по приемна грижа приемни деца откри своите мама и татко – 3-годишният Валентин хвана здраво ръцете на своите родители и започна новия си живот. Изпрати го неговата приемна майка Димитринка Георгиева, която му даде обич и топлина и направи чудеса, за да превъзмогне детето изоставането, натрупано в институцията –негов дом през първа година и половина от живота му. Прочете разказа на социалния работник Диана Петрова:   „През октомври 2018 г. Димитринка пое в ръцете си тъжно и уплашено момченце с деформирана от лежане главичка, меки и криви крачета. Детето не говореше, не ходеше, хранеше се само с пасирана храна и нямаше зъбки. След повече от 18 месеца живот зад стените на институцията, той излезе навън за първи път с приемната си майка, но се страхуваше от хората.   Майка по призвание и любяща жена, дала ново начало на други 3 вече осиновени деца, Димитринка посрещна Вальо със силна прегръдка, каквато той не бе получавал досега, и цял кош с играчки – само за него. Заедно с подкрепата и на фондацията, Димитринка започна стъпка по стъпка да помага на момченцето да навакса в развитието си – научи го да се храни, да говори, да ходи, да обича.   Вальо постепенно се отпусна, направи първите си крачки, обграден от много любов, търпение и вяра, той се чувстваше спокоен и окрилен да открива и опознава новите за него неща в семейството. Откри красотата на природата, сприятели се с домашния любимец – немската овчарка Хари, научи много други любопитни и непознати за него неща. Неусетно започна да говори, а първите му думички бяха „мама“, „тате“, „бау“. Така стана част от магията на големия свят! За половин година при Димитринка и семейството й, детето настигна връстниците си. Тръгна на детска ясла, откри много нови приятелчета, разцъфтя. Превърна се в лъчезарно, пълно с енергия, усмихнато дете.   Така дойде момента, в който се появи Мария – неговата съдба и късмет – с име на майка, влюбила се във Валентин от първата им среща и сигурна, че това е нейното дълго чакано дете. Започнаха опознавателни срещи, близо месец и половина всяка седмица те бяха заедно – във фондацията, в Борисовата градина, на детски площадки, където детето се чувства спокойно. Общуваха, играеха, разхождаха се и ставаха все по-близки. Тя му разказа за домашния си любимец, за семейството и бъдещия му дом.   През цялото това време Димитринка беше до Валентин, внимателно го подготви за промяната, даде му увереност, че в нейно лица детето винаги ще има приятел. Подготви с много любов цветния албум с незабравими спомени, детско куфарче, пълно с любими дрешки и играчки и разбира се – любимото мече! С тях тя изпрати Валентин в новото му, истинско семейство и му пожела да расте щастлив и силен, обграден от любовта на родителите си. Родителите на Вальо често й звънят и споделят как се чувства той, консултират се с нея, обменят информация за развитието му. Валентин е щастлив … вече има сбъдната мечта, мама и татко, които го обичат и свое истинско семейство.   “Преминахме през много трудни моменти, Валентин беше едно уплашено и тъжно дете, което се промени до неузнаваемост… сега е усмихнато, палаво и щастливо момченце, което общува свободно и отразява любовта и вниманието, които му дадохме. Ще ми липсва, но се радвам, че вече има своите истински мама и татко. Пожелавам му да расте обичан и щастлив“, сподели Димитринка, която е една от 25-те приемни майки, подкрепяни от фондацията. Повече за нея, Валентин и децата, които е дарила с любов и грижа, можете да прочетете тук.“…

Read More