Category

Блог

Пътят се заражда от стъпките на този, който върви

By | Блог | No Comments

Днешният 15 септември е особено вълнуващ за специалиста по ранна детска интервенция Рая Цветанова, която е част от фондация “За Нашите Деца” и е посветила професионалната си кариера на децата с трудности в развитието. Вълнението й е толкова силно, защото от днес четири от децата, с които работи вече са първокласници. Това са Костя, Бобчо, Борис и Станислава. Прочетете нейното  емоционално послание към първокласниците и техните родители:   Спомняте ли си първия учебен ден? Помните ли трепетното вълнение, с което прекрачихте училищния праг за първи път? Никой не може да забрави първия училищен звънец. Сигурна съм, че тези спомени са още живи в сърцето ви… Въпреки, че отдавна не съм ученичка, се чувствам развълнувана на този ден. Вълнувам се, защото четири от децата, с които работих като специалист Ранна интервенция, ще бъдат първокласници. Ще отлетят и ще поемат по пътя си…Моите лястовичета – Костя, Бобчо, Борис и Станислава…     Преди няколко години поех тези деца по Програма ‘’Ранно детско развитие’’. Всяко от тях беше със специфичните си потребности и интереси. Няма да си придавам важности – изобщо не беше лесно.Първо трябваше да изградим взаимно доверие…После, заедно с родителите, да намерим индивидуалните и подходящи за всяко от децата начини,  с които да стимулираме развитието им в онези области, в които имаха нужда от насърчаване на уменията. Спомням си, сякаш беше вчера…Костя, Борис и Бобчо познаваха само своя свят и живееха в него. Демонстрираха постоянно повтарящи се модели на поведение, имаха трудности в комуникацията и интегрирацията с околните. Диагноза ‘’аутизъм”. Звучи страшно, но ранната интервенция оказа позитивен ефект за развитието им.   Станислава изоставаше в говорното и в общото си развитие. Дълго време никой не се беше сетил да изпрати детето за по-обстойно изследване на слуха. Оказа се  двустранна невросензона загуба на слуха, която води до намаляване на слуха, трудности при интерпретирането на речта, както и ограничена възможност за възприемането на ясни звуци.   Това беше началото на пътя – дълъг и труден, но и изпълнен с успехи, надежди и оптимизъм… Дадох си сметка, че трябва да направя света около тях забавно училище, което да ги стимулира за учене по интересен и вълнуващ начин.  Ден след ден, стъпка по стъпка – постигнахме много. С позитивна нагласа и окуражаване, със зачитане на старанието, което полагаха, с признаване на собствените им умения и качества, помогнах на децата да се откъснат от ‘’проблемната идентичност’’, с която ги идентифицираха. Ще ви разкрия едно тайно послание, с което съвместно с родителите, успяхме да постигнем напредък в развитието на децата – “Ценя те и вярвам, че може да се справиш.’’     Тези четири деца, които за пръв път прекрачиха прага на ЦОП ‘’Св. София”, уж са същите сега, но не съвсем. Днес Костя търси помощ от възрастен при затруднение, осъществява по-често очен контакт,апликира самостоятелно, концентрира се по-дълго върху поставена задача. Бобчо рисува човече, съставя изречения с 4 – 5 думи, отговаря на въпроси, храни се самостоятелно с лъжица. Борис пише и назовава всички букви от азбуката, чете кратък текст, играе ролеви игри. Напредъкът при Станислава също е видим – по-спокойна е, рисува човече с детайли, пише цифрите до 10 с малко помощ, пее и танцува. Майката на Станислава взе решение детето да посещава специализирано училище за деца с нарушен слух. И четиримата ще получат подарък от ЦОП ‘’Св. София” – раници с най-необходимите принадлежности за първи клас.   И днес, на 15.09.20г., аз се вълнувам заедно с родителите и децата…Не мога да остана равнодушна към детския поглед, изразяващ  несигурност, страхове, но и надежда и очаквания. Извървяхме заедно пътя, с обич и доверие.  Те тръгват напред, вече са ученици. Ще заменят заниманията в ЦОП ‘’Св. София” с пъстрото букварче и ще продължат да вървят по пътя на знанието. Предавам тези прекрасни деца на училището, с пожелание и там учителите всеотдайно да ги обучават, възпитават и да се грижат за тях.   Сърдечен поздрав към моите и към всички първокласници и техните родители. Родители, подкрепяйте децата си и вярвайте в тях! На добър час, мили деца!     Рая Цветанова Старши специалист ранна интервенция Фондация “За Нашите Деца”     Фондация „За Нашите Деца“ осигури раници за децата,благодарение на изпълнявания от нас проект „Нови възможности за деца в трудности в развитието“, финансиран със средства от благотворителната кампанията на Райфайзенбанк „Избери за да…

Read More

Да повярваш, че можеш!

By | Без Категория, Блог | No Comments

Найден е  мъж, израснал в институция. Изоставен като бебе от своите родители, които познава, но не желае да вижда или да поддържа връзка с тях. Виолета е млада жена, израстнала в институция. Изоставена от своите родители, с диагноза лека умствена изостаналост.    Виолета и Найден на пръв поглед са двама души от многото в България, израснали без шанса да повярват във възможностите си, да се докоснат до майчина ласка, да живеят в семейна среда, която да ги подкрепя с любов и разбиране. Каква е разликата между Виолета, Найден и статистиката на изоставените деца в България. Разликата е, че те са родители на прекрасната Ивета, която расте в семейството им, обградена с много любов.     Двамата се грижат един за друг, подкрепят се и се обичат силно. Затова и взимат решение да имат дете. Найден подкрепя бъдещата майка с присъствието си на прегледи, обгрижва я и на пръв поглед нищо не може да се обърка. Плана пред тях за първи път е ясен и начертан, но съдбата си има други планове…  Виолета ражда здраво бебе Ивета – 3,450 кг и 48 см., в началото всичко върви добре, но едва навършила един месец Ивета е приета в Детска клиника с повръщане и загуба на тегло – признак за недохранване. Болничните служители подават сигнал в ОЗД – Пловдив, което кара Виолета да изпадне в криза, да буйства, по думите на лекарите.     А от там се обръщат за подкрепа на семейството към ЦОП „За деца и родители“ в Пловдив. Случаят поема социалният работник Маргарита Чернева, която разбира, че за майката е трудно да бъде сензитивна към нуждите на детето, тъй като самата тя е израснала без родителски модел.  В този труден момент, тя подкрепи семейството и се пребори заедно с тях, Ивета да остане в дома си и да получи шанса да расте с мама и татко.    Множество телефонни разговори с отдела Закрила на детето, срещи с ръководството на дома в Брацигово, където е отгледана Виолета, посещение в болницата, водят до решение в интерес на детето – то остава при родителите си, а  ЦОП „За деца и родители“ се ангажира да ги подкрепя в усилията им да се грижат пълноценно за детето си. Докато детето е в болница, Маргарита работи усилено с майката, заедно начертават схема за храненето на детето, обучава я как да прегръща нежно Ивета и да разпознава нуждите й. За кратък период от време се свърши много работа, защото предстоеше още един преглед, а той щеше да е решаващия за бъдещето на Ивета. След нелеп инцидент с Виолета, който налага спешна операция, грижите за детето поема бащата, отново подкрепен от нашия социален работник.     Маргарита Чернева насочи усилията си към подкрепа и изграждане на родителски капацитет у двамата родители, осигури и памперси и адаптирано мляко за детето.       Днес детето расте здраво, усмихнато и обичано от своята майка и татко, които с помощта и подкрепата на ЦОП „За деца и родители“, доказаха че да израснеш в институция не е клеймо и стигма, а предизвикателство да покажеш и повярваш, че можеш да разчупиш статуквото и да бъдеш любящ и…

Read More

Още една прекрасна история от Детска къща

By | Блог | No Comments

Магията в нашата Детска къща продължава!    Днес написахме още една прекрасна история – едно дете намери своето семейство, а с това доказахме ,че няма невъзможни неща на този свят, когато има огромна любов, усилен труд и добра грижа!  Сега за малко ще ви потопим в пътя ,който измина този мъник, за да намери своето щастие!    Марти дойде при нас преди година, когато беше едва на три месеца  – отпуснат, неподвижен, без гръбначна опора, с блуждаещ безрадостен поглед.    Поехме го и веднага започнахме консултации с лекарите, и най-напред с личната лекарка на децата в Детска Къща д-р Станчева. По нейна препоръка направихме редица изследвания, които показаха леки отклонения в двигателната му активност и необходимост от рехабилитация. Започнахме веднага, организирахме три физиотерапевтични процедури в Болница за лечение на церебрална парализа „Света София“  – електростимулация на крачета и гръбначен стълб и лечебна рехабилитация, всяка по 10 дни.   Ние самите се учихме по време на процедурите и продължихме сами да правим стимулиращи упражнения и игри с детето.   Марти напредна много бързо, с всеки изминал ден ставаше все по-жизнен и динамичен, любопитен към всичко около него. Превърна се чудесно здраво и  усмихнато дете, с греещи от любов очи.   Много умен и любознателен, нашият малък изследовател, разглежда внимателно с нескрито любопитство всяка играчка, радва се на всички деца, а те станаха стимул за неговото развитие.   Въпреки огромното изоставане в развитието, с което дойде при нас преди година, чудото се случи! Преди десетина дни Марти проходи! И изрече най-милите думички на света – мама и тати.    Тук добрата фея сбъдна желанието на това малко слънчице и му прати истински мама и тати, които от първият миг прекаран заедно го обикнаха и нямаха търпение да дойде следващият ден за посещение!    Не след дълго дойде и най прекрасният ден – Марти ни напуска и си отива в неговият си истински дом ,при мама и татко!    Вярваме, че смело и уверено ще продължи щастливия си път обграден от любовта и грижите на своето семейство.  Всички плачем, но от радост защото това дете беше едно огромно предизвикателство чрез което доказваме ,че добрата грижа и огромната любов правят чудеса ,те лекуват не само емоционалното но и физическото състояние на човек!      Пожелаваме му да крачи все по-уверено към щастието, а чудесата да продължат да съпътстват живота му!  Обичаме те, Марти!     Снежанка Атанасова, детегледач в Детска…

Read More

Приемната грижа сбъдна мечтата на още едно дете да расте щастливо в свое семейство

By | Без Категория, Блог | No Comments

Още едно от подкрепяните от Центъра ни по приемна грижа приемни деца откри своите мама и татко – 3-годишният Валентин хвана здраво ръцете на своите родители и започна новия си живот. Изпрати го неговата приемна майка Димитринка Георгиева, която му даде обич и топлина и направи чудеса, за да превъзмогне детето изоставането, натрупано в институцията –негов дом през първа година и половина от живота му. Прочете разказа на социалния работник Диана Петрова:   „През октомври 2018 г. Димитринка пое в ръцете си тъжно и уплашено момченце с деформирана от лежане главичка, меки и криви крачета. Детето не говореше, не ходеше, хранеше се само с пасирана храна и нямаше зъбки. След повече от 18 месеца живот зад стените на институцията, той излезе навън за първи път с приемната си майка, но се страхуваше от хората.   Майка по призвание и любяща жена, дала ново начало на други 3 вече осиновени деца, Димитринка посрещна Вальо със силна прегръдка, каквато той не бе получавал досега, и цял кош с играчки – само за него. Заедно с подкрепата и на фондацията, Димитринка започна стъпка по стъпка да помага на момченцето да навакса в развитието си – научи го да се храни, да говори, да ходи, да обича.   Вальо постепенно се отпусна, направи първите си крачки, обграден от много любов, търпение и вяра, той се чувстваше спокоен и окрилен да открива и опознава новите за него неща в семейството. Откри красотата на природата, сприятели се с домашния любимец – немската овчарка Хари, научи много други любопитни и непознати за него неща. Неусетно започна да говори, а първите му думички бяха „мама“, „тате“, „бау“. Така стана част от магията на големия свят! За половин година при Димитринка и семейството й, детето настигна връстниците си. Тръгна на детска ясла, откри много нови приятелчета, разцъфтя. Превърна се в лъчезарно, пълно с енергия, усмихнато дете.   Така дойде момента, в който се появи Мария – неговата съдба и късмет – с име на майка, влюбила се във Валентин от първата им среща и сигурна, че това е нейното дълго чакано дете. Започнаха опознавателни срещи, близо месец и половина всяка седмица те бяха заедно – във фондацията, в Борисовата градина, на детски площадки, където детето се чувства спокойно. Общуваха, играеха, разхождаха се и ставаха все по-близки. Тя му разказа за домашния си любимец, за семейството и бъдещия му дом.   През цялото това време Димитринка беше до Валентин, внимателно го подготви за промяната, даде му увереност, че в нейно лица детето винаги ще има приятел. Подготви с много любов цветния албум с незабравими спомени, детско куфарче, пълно с любими дрешки и играчки и разбира се – любимото мече! С тях тя изпрати Валентин в новото му, истинско семейство и му пожела да расте щастлив и силен, обграден от любовта на родителите си. Родителите на Вальо често й звънят и споделят как се чувства той, консултират се с нея, обменят информация за развитието му. Валентин е щастлив … вече има сбъдната мечта, мама и татко, които го обичат и свое истинско семейство.   “Преминахме през много трудни моменти, Валентин беше едно уплашено и тъжно дете, което се промени до неузнаваемост… сега е усмихнато, палаво и щастливо момченце, което общува свободно и отразява любовта и вниманието, които му дадохме. Ще ми липсва, но се радвам, че вече има своите истински мама и татко. Пожелавам му да расте обичан и щастлив“, сподели Димитринка, която е една от 25-те приемни майки, подкрепяни от фондацията. Повече за нея, Валентин и децата, които е дарила с любов и грижа, можете да прочетете тук.“…

Read More

Веднъж приемен родител, завинаги ангел-хранител

By | Блог | No Comments

Цветана и Ангел са приемно семейство от 2016 г., след като преминават успешно обучение във фондация „За Нашите Деца“ и малко преди Коледа посрещат в дома си първото приемно дете – Калоян – чаровно момченце, жадно да получава и да дава обич, с която Цвета и Ангел го даряват безусловно. Две години по-късно двамата осиновяват Калоян и той става завинаги част от тяхното семейство!   Цветана и Ангел не се отказват от мисията си да се грижат и да даряват с обич деца, лишени от семеен уют и топлина, докато открият истинското си семейство. Така в края на 2018 г. в семейството им влиза едногодишната Силвия – слабичка, видимо недохранена и неглижирана, с белези от изгаряния по телцето и без нито една от задължителните за възрастта и здравето й имунизации.       Младото семейство започва истинска битка за възстановяване на момиченцето, за заличаване на белезите в душата й, за наваксване на изоставането и стимулиране на развитието й. Първата им грижа е насочена към физическото й здраве, записват я при личен лекар, поставят всички пропуснати имунизации. Много скоро Силвия започва да се усмихва по-често, да се храни с апетит и да наддава килограми. Това мотивира и вдъхновява Цвета и Ангел още по-настойчиво да продължат грижите за момиченцето – за здравето, за образованието и за социализацията й. Поощряват всяка нейна стъпка, ново умение и действие, и тя с всеки изминал ден става все по-самостоятелна – подбира дрехите си, облича се сама, подрежда играчките си и се храни без помощ. Силвия се привързва и към домашните животни – играе си с кучето и храни папагала. Музикална е и обича да танцува, радва се на похвали, и като всяко дете обича да се гушка в приемните мама и татко и да си играе с Калоян.       Разходките сред природата, пътешествията и детските празници, които Цвета и Ангел организират и с помощта на фондацията, превръщат Силвия в любопитно към света, контактно усмихнато и дружелюбно дете. Дете, което расте, обградено от любовта и грижите на приемните си родители и очаква своите мама и татко. За да порасне в сигурността и уюта на истинското си семейство.     „За нас няма по-важна цел от това да осигурим възможност на детето да развие умения, които да го подготвят за самостоятелния живот на успешен и реализиран възрастен човек със собствена идентичност. Искрено вярваме, че приемната грижа е кауза, която дава шанс на децата да растат и да се развиват в семейна среда, пълна с обич и разбиране, докато открият своето истинско семейство.“   Цветана и Ангел…

Read More

История за силната воля на баба Пламена

By | Блог | No Comments

Баба Пламена е ядрото, което поддържа семейството заедно. Тя е пенсионер с твърде много отговорности за плещите на един човек. След поредната спънка на пътя, с която трябва да се нагърби, тя се свързва с фондация „За Нашите Деца“. Ето историята, която жената сподели с нас:   „22-годишната ми дъщеря е самотна майка на три деца и бременна с момиченце. В отглеждането и посрещането на нуждите им разчита изцяло на мен и съпруга ми. Той загуби работата си по време на пандемията, а ние двамата сме единствените работещи хора в семейното гнездо. Броени дни преди раждането на внучката ми  Далия се случи неочакваното – едното от момчетата подпали без да иска дома ни, имитирайки анимационен дракон. Всичко, което бяхме приготвили за отглеждането на бебето и децата изгоря в пожара. Не можем да се справим сами, моля ви помогнете.“   Веднага включихме семейството в програмата ни за семейна подкрепа, за да осигурим най-необходимото и да предотвратим риска от изоставяне на бебето. Осигурихме количка, дрешки, памперси и други належащи средства. Но най-важна е работата върху баланса в дома им и изграждането на щастлива семейна среда.   Изготвихме програма и започнахме работата със семейството от психологическа подкрепа за баба Пламена за укрепване на средата и справяне с трудностите в комуникацията с дъщеря й и емоциите при децата. Планирахме и започваме работа с дъщеря й Биляна с цел да повишим самостоятелността и отговорността й на майка, родителския й капацитет,  разбирането й за важността на семейното планиране, за да не се нагърбва семейството с повече, отколкото може да понесе финансово и психически, за намаляване на стреса при нея, който се отразява и върху децата. Работим и за повишаване на мотивацията й за намиране и започване на работа.   Постепенно градим върху родителските умения на майката и бабата, за да могат децата да израснат в хармоничен дом и спокойно семейство. Обърнахме внимание и на важността на връзката с баща им, когото бабата не одобрява, за да създадем връзка между него и децата му.   Понякога хората мислят, че имат нужда единствено от материални средства, но често емоционалната подкрепа е тази, която им помага да бъдат по-силни и единни. В резултат на съвместните ни усилия и срещите, които продължават, днес стожерът на семейството баба Пламена е по-уверена и спокойна за семейството си и мотивирана да осъществи промяната, която ще донесе сигурност, спокойствие и уют за децата.   Благодарение на подкрепата на фондацията в осигуряването на базовите нужди на семейството, те успяват и все по-добре се справят с предизвикателствата на кризата и да покриват част от натрупаните задължения….

Read More
Отново заедно шастливата история на една млада майка и нейната дъщеря

Отново заедно – историята на Маги и Таня

By | Блог | No Comments

Древногръцкият поет Еврипид е казал „Любовта е всичко, което имаме — единственият начин да си помогнем един на друг“. А по-силна и безкористна любов от тази между родител и дете трудно би могла да съществува. Пример е мотивиращата история на една самотна млада майка и малката й дъщеричка, които си помагат взаимно по пътя към по-добро съвместно бъдеще.   Маги е все още на 24 години, а дъщеря й Таня е вече на шест. Непланирано забременяла едва на 16, нейни роднини силно я съветват да направи аборт или да изостави бебето. За щастие, тя събира сили и решава да даде шанс на себе си и на детето като го отгледа сама.   Пътят им започва трудно, но с подкрепата на близки хора, Маги успява да се справи. С течение на времето, обаче, нещата се променят, тя става част от компания, която й влияе лошо. Започва да отсъства от къщи, занемарява грижите за детето си и влошава отношенията с майка си, на което малката е постоянен свидетел. Така се стига до сигнал в социалните служби, че 6-годишното момиченце е неглижирано от майка си. Проверка потвърждава сигнала, Таня е в риск и е необходимо временно да бъде изведена от опасната среда, в която живее. Предприета е мярка за закрила „настаняване в приемно семейство“.   Поставена в тази критична ситуация, Маги осъзнава, че може да изгуби детето си, което безкрайно обича, и че е жизнено важно да промени живота си, за което й е необходимо време. Време, през което детето ще остане при приемни родители. Подготвя дъщеря си за промяната, като внимателно й обяснява, че се налага временно да бъдат разделени, а за нея ще се грижи друго семейство.   Детето започва живота си в новото семейство, но не успява да свикне с тях, постоянно е разстроено, плаче и иска само майка си, след всяка среща с нея прави кризи. Това принуждава социалните работници да потърсят различно по-добро решение за Таня и за майка й. В началото на тази година ги насочват към фондация „За Нашите Деца“.   Грижите за Таня пое подкрепяно от фондацията приемно семейство, а с майка й Маги интензивна работа започна Фикрие Байдакова – социален работник в ЦОП „Света София“.   Ето и нейният разказ:   „Още на първата среща Маги сподели, че е осъзнала допуснатите от нея грешки, че целият проблем е предизвикан от начина й на живот, и че е решила да се промени в името на Таня. Съобщи, че вече не се събира със старите си приятели, и че е готова да направи невъзможното, за да е отново заедно с детето си и да му даде цялата си любов и грижа, за да расте то щастливо. Беше загубила надежда, че ще се събере с Таня и очакваше подкрепа от нас. Решихме заедно как да подпомогнем развитието на детето и повишаването на родителския капацитет на майката, планирахме с приемното семейство срещите между двете.   Заради пандемията с Covid-19, двете се чуваха по телефона, а когато бе позволено се виждаха на открито. Виждах колко силна емоционална връзка има между майка и дъщеря. Всеки път в края на срещата Таня ме питаше „кога вече ще си отида при мама“… Работихме няколко месеца с Маги и тя наистина се промени. Така от седмица майка и дъщеря са отново заедно. Таня се чувства добре, спокойна и щастлива в прегръдките на мама. Благодарение на силната връзка и възхитителната борбеност на момичетата, най-после са щастливи и спокойни в семейното си…

Read More
Елица

Елица си тръгна от Детска къща, за да прегърне новите си родители

By | Блог | No Comments

Ех, какъв ден! Четири автомобила пълни с развълнувани хора застават на вратата на нашата Детска къща, а най-отпред двама млади, треперещи от емоция, усмихнати, сияещи – като на сватба. И в известен смисъл денят е точно това за тях – началото на истинско, пълноценно семейство – мама, татко и тяхната Елица.   Тя ги очакваше от сутринта и щом чу звънеца на вратата възкликна „Тати! Мама!“. Същата тази Елица, която приехме в къщата само на 3 месеца, с множество заболявания и алергии, със затруднено хранене, ниска костна плътност и тъжен почти непрекъснат плач, днес вече е звезда.   Трудностите и проблемите отдавна са забравени. Тя не спира да говори, да пее, да се смее и да ни държи постоянно нащрек за следващата си детска хрумка, с която да ни изправи косите и в същото време да избухнем в смях от нейната изобретателност, енергичност, наблюдателност и естествено детско любопитство.   Прекрасните й родители я обличат с блестяща рокля и тя възторжено възкликва „Аууу!“. Момичетата й показват подаръците, приготвени за изпращането й, заедно с традиционната вече кутия за спомени, и тя засмяна посяга „Дай, дай!“. Готова и пременена, вече няма търпение, дърпа тати за ръка и казва „Хайде!“   Ах, тази Елица! Като истинска звезда ни пълнеше сърцата и като такава излезе от къщата ни, за да полети високо, високо, понесена от обичта на новите си родители и тяхното голямо и сърдечно семейство.   Кана с вода, топла прегръдка на тати, сълзи в очите ми, ръкопляскания на нейните нови роднини, коли с балони, радостни клаксони и щастливи възгласи „Благодарим ви! Живи и здрави да сте!“ И ние ви благодарим, сърцати млади хора, за вселената от щастие и обич, които подарихте на нашата малка звезда – Елица!       Роза Петрова, детегледач…

Read More
мисия щастлив край - щастлива история

Мисия „Щастлив край“

By | Блог | No Comments

Важните решения в живота ни, тези, които са и трябва да бъдат необратими, променящи цялата ни вселена, могат да се преброят на пръстите на ръцете ни. Пред тях днес сме едни, утре други, и това невинаги е плавен и безпроблемен процес. Важното е всеки да получи подходящата подкрепа, а именно това осигуряваме във фондация „За Нашите Деца“.   Таня и Драго са семейство с ясно оформена зона на комфорт от дълго време. След години неуспешни опити да имат дете и две инвитро процедури, двамата решават да осиновят. Семейството подава документи за кандидат-осиновители и прави първата крачка към едно от най-трудните, но и най-прекрасни решения в живота си.   Срещат старши психолога Катерина Ковачева на курс за подготовка на кандидат-осиновители в ЦОП „Св. София“. На него получават информация за спецификите на деца, преживели травмата от изоставянето. Научават и за последиците от институционалния тип грижа върху децата. Представена е и темата за адаптацията на детето в новото му семейство – стъпка по стъпка.   Буквално месец преди да изтече разрешителното им, идва предложението за дете. Таня и Драго вземат бързо решението, че ще осиновят 3-годишната Соня. Още по време на 1-месечния  процес на напасване обаче семейството разбира, че е прибързало. Соня все още не говори и двамата трудно я разбират. Вместо детето да свиква с двамата с всяка следваща среща, става все по-неспокойно и Таня обмисля дали двамата с Драго не са взели прибързано решение. Изникват съмнения дали ще се справят, но не се отказват и настойчиво продължават да се срещат с момичето. Няколко дни преди семейството да вземе Соня вкъщи, бъдещата майка Таня става все по-неспокойна и в притеснението си решава да се свърже с психолога Катерина Ковачева.   Тя веднага откликва и се срещат в деня преди малката Соня да отиде в дома на новото си семейство, а срещата е емоционална. Катерина Ковачева бързо разбира, че Таня и Драго са взели решението да осиновят без да премислят дали могат да се справят. Дава на Таня конкретни насоки как първия ден с детето вкъщи да премине спокойно. Въпреки това, напрежението в семейството се покачва с всеки изминал ден, главно защото не разбират детето, което все още не може да говори. Таня няма родителски опит, а на Драго му се налага да работи и не може да й е постоянна опора. Вместо така чаканото дете да донесе радост в семейството им, напрежението взема превес. Още първата седмица Таня споделя, че вече обмисля да напусне съпруга си и дъщеря им, което съвпада със страховете на Драго.  Двамата обмислят и да се разделят със Соня, докато не е свикнала с тях.   Таня започва да се чуди дали изобщо е готова да бъде майка. Така, между страха и отчаянието, между гнева и безсилието, преминават първите седмици от живота на семейството. По време не ежеседмичните срещи с двойката, първата задача на психолога е да оцени дали има реален риск да се разделят родителите или да се прекрати осиновяването. Катерина Ковачева подкрепя и насърчава емоционалната връзка между Соня и осиновителите й. Заедно планират протичането на всеки ден – какви игри да играят, как да се справят с кризите, как да намалят напрежението. Включва в процеса приемното семейство на Соня, педиатърът, близки и роднини на семейството. В хода на работата Катерина установява, че в историята на Соня има множество специфики. Детето е било изоставено по особено травматичен начин, има редица страхове и фобии, нарушено хранене, трудности в проговарянето и в привързването. Ето защо започва с него дейности в подкрепа на развитието му. Паралелно се работи за стимулиране на връзката родители-дете и повишаване на увереността на родителите.   Само за 3 месеца Соня постига невероятен прогрес – вече се храни с разнообразна и домашно приготвена храна, преодолян е страхът от къпане и вече го приема за забавно занимание. Произнася много думи правилно и разбираемо, което подобрява комуникацията в семейството и внася още увереност у родителите. Таня все по-често играе заедно с детето и е спокойна. Двете пеят, танцуват и се забавляват, а кризите са все по-редки.   Неотдавна Соня започна да казва “мама” и “тати”, сигурен знак на привързване към тях! А с това мислите за раздяла от страна на родителите й се размиват с всеки изминал ден. Психологическата подкрепа към майката и стимулирането на емоционалната връзка родители-дете са дълготрайни процеси, върху които психологът Катерина Ковачева продължава да работи. Продължава работата и със самата Соня, защото за нея и новите й родители, това е само началото. Начало, което, убедени сме, ще доведе до изграждане на спокойна и сигурна атмосфера на доверие и любов в семейство. И ще расте още едно дете щастливо и обичано в семейство!   Осиновяването е една от основните алтернативи за осигуряване на сигурна и постоянна семейна среда за деца, лишени от родителска грижа. В края на миналата година 1635 деца, лишени от родителска грижа, са вписани в регистъра за осиновяване и очакват своите мама и татко, 862 от тях са с увреждане. Общият брой на вписаните в регистъра кандидат – осиновители е със 100 по-малко – 1 561. Едва 500 са национално осиновените през 2019 г. деца. Затова за нас е изключително важно да обучаваме и подкрепяме семействата, решили да дадат нов шанс на дете без родители. 115 през миналата година и 46 за първите шест месеца на тази година са кандидат осиновителните семейства, които преминаха организираните от фондацията обучения и подготовка за бъдещото им родителство. Ние продължаваме подкрепата си за тях и в първите месеци след влизането на детето в живота им….

Read More