Category

Блог

Дима и нейното борбено семейство

By | Блог | No Comments

Днес ще ви разкажем историята на Валя и Дидо от Сливен и техните четири деца – три в училищна възраст и едно в предучилищна. Поради липса на работа и постоянно жилище, семейството живее под наем в пловдивско село, където се изхранва чрез дърводобив. С тях живеят и родителите на Дидо. Те помагат в отглеждането на четирите деца, докато Валя и Дидо работят в местното горско стопанство.   Когато Валя забременява непланирано, семейството е изправено пред страха от загубата на постоянни доходи и е убедено, че не желае детето, тъй като не може да се грижи за него. Останалите деца са вече големи и самостоятелни, учат и помагат в домакинството, а Валя работи наравно с мъжете в дърводобива. Ето защо двойката взима решението да остави детето за осиновяване при раждането, поради липса на подкрепа и разбиране от родителите на Дидо.   Пътищата ни с Валя и семейството й се пресякоха, когато получихме сигнал от д-р Диана Аргирова, началник отделение Неонатология към УМБАЛ Пловдив за намерението на майката да изостави своето новородено. Както при всеки подобен сигнал, нашата реакция и намеса е в рамките на няколко часа. Специалист от екипа ни проведе среща с Валя в болницата, за да разбере причините за решението и да предложи адекватни мерки за подкрепа. Валя е останала в болницата по-дълго, поради усложнение след раждането,  но през цялото това време бебето е останало неотлъчно до нея. То няма име, но Валя го кърми и полага грижи за малкото момиченце, което е с тежка жълтеница.   От разговора става ясно, че Валя е много привързана към детето си. Осъзнава, че липсата на подкрепа от страна на родителите на мъжа й е основната причина за взетото от нея решение. Майката е разтревожена, защото при грижите за новороденото, доходите от нейната дневна надница няма да ги има, което ще разклати финансовата стабилност на семейството. Нашият експерт проведе разговор и с бащата на момиченцето. Разказа му, че Валя вече седмица се грижи за бебето, кърми го и е силно привързана към него. Дидо бързо осъзнава, че бебето трябва да остане при тях. Следваща стъпка беше провеждането на телефонен разговор между мъжа и роднините, които споделиха, че ще подкрепят двойката и няма да оставят момиченцето без грижа.   За да имат спокойствие Валя и семейството й, фондация „За Нашите Деца“ им предостави пакет за новородено с всичко необходимо за детето, което вече има прекрасното име Дима – кръстено на своя баща, който подкрепи съпругата си. Семейството е включено и в програмата ни за „Спешна семейна подкрепа“, която им осигурява материална подкрепа под формата на хранителни продукти от първа необходимост. По този начин, ние от Фондацията дадохме на Валя и Дидо време и възможност да преразгледат приоритетите си, както и на всички в семейството активно да помогнат на родилката да се възстанови и да поеме грижи за дома и домакинството.   Нашата подкрепата към семейството не приключва с предоставянето на изброената помощ. Поради по-отдалеченото им място на живеене, нашият експерт ги свърза със социална услуга по местоживеене. Така Дима ще расте в сигурна и сплотена семейна среда, подкрепяна от специалисти, които ще помагат на родителите да са по-уверени в грижите към петте си деца.   Валя и Дидо и техните деца, както и много други като тях, ще бъдат фокус на нашата подкрепа в Комплекса за ранно детско развитие, който мечтаем да разкрием в Пловдив. Помогнете ни да го реализираме като изпратите SMS с текст DMS DETSTVO на номер 17 777 или посетите…

Read More

Две Коледни вълшебства

By | Блог | No Comments

Две деца, лишени от родителска грижа, на които даряваха любовта и вниманието си подкрепяни от нас приемни семейства, получиха най-големия подарък за изминалата вече Коледа. Мария и Динко посрещнаха новата 2021 г. в прегръдките на своите осиновители и вече ще растат с любовта и грижите на мама и тати.   Седемгодишната Мария е едно от отхвърлените от своите родители деца. Ранното си детство прекарва в институция, а от малко повече от година е в уютния дом на приемното семейство Мина и Иван Дерелиеви. И въпреки, че е обградена от грижите и любовта им тя не спира да мечтае за своите истински „мама“ и „тати“. Преди няколко месеца лъч светлина огрява съдбата на Мария, когато прекрасно семейство пожелава да я осинови. Харесаха се още от първите срещи, докато се опознаваха и играеха заедно. С всеки изминал ден Мария все по-нетърпеливо очакваше „усмихнатата жена“ да дойде и да я прегърне. Един ден тази жена я попита дали иска да я заведе в нейния дом, в който я чакат татко и нейните по-големи сестри. В този ден Мария грейна от щастие, отново каза „мамо“ и смело хвана ръката на майка си, за да започне новия си щастлив живот в истинско семейство.   Второто Коледно чудо се случи на Динко. Повече от година приемното семейство на Юлияна Узунова се бори, за да преодолее изоставането в развитието му. Поеха Динко в ръцете си направо от болницата, дадоха му цялата си грижа, любов и топлина и направиха всичко възможно, както казва Юлияна „бъдещите му мама и тати да се радват на здраво и щастливо дете“. И успяха – Динко укрепна физически, доближи се все повече до развитието на своите връстници, стана самостоятелен и уверен във всичко, което прави. С подкрепата, енергичността, професионализма и голямото сърце на приемната майка Юлияна Узунова, осиновителите на Динко, успешно и ефективно контактуваха с детето по Viber в изключително рисковия и сериозен момент на пандемична обстановка в страната. Разговаряха и се забавляваха заедно, харесаха се взаимно и повярваха, че заедно ще бъдат щастливи. Динко посрещна 2021 в своето ново истинско семейство, обграден от любовта и топлината на своите мама и татко.   По Коледа стават чудеса !   През миналата година 7 от децата, за които се грижиха подкрепяните от фондацията 23 приемни семейства, намериха своето ново истинско семейство и вече растат обградени от любовта и топлината на мама и тати. Нашият екип им пожелава безгрижно, здраво и щастливо детство, изпълнено с грижа, топлина и обич!      …

Read More
деткс рисунка на дете, подкрепяно от специалистите на ЦОП София

Кратка история за подкрепата на един самотен родител

By | Блог | No Comments

Второкласникът Кристиян Георгиев е дете с трудности в развитието, с което се срещнахме преди 2 години. Баща му Красимир Георгиев потърси помощ в нашия Център за обществена подкрепа в София за детето си.   Влючихме го в нашата програма Ранна детска интервенция и с него започнаха да работят специалистите Петя Яначкова, Семеен консултант и Рая Цветанова, Старши специалист Ранна детска интервенция. Изготвихме специална програма за дейностите, съобразена с индивидуалните възможности и потребностите на детето, която отчиташе и неговата уникалност. Насърчихме го да развие таланта си да рисува, творческото си мислене, креативността си, изградихме заедно увереността му в собствените му възможности.   Получихме подкрепа и от бащата, който активно си сътрудничеше с нас. Паралелно работихме и с него, помогнахме му да развие по-добри родителски умения за стимулиране на развитието на детето. Той стана по-уверен и мотивиран родител.   Така Кристиян напредна в развитието си, преодоля много от дефицитите си, започна да прилага наученото. Скоро стана първокласник в масово училище и впечатли съучениците и учителите си с таланта си да рисува. Днес той е ученик във втори клас и сме щастливи, че рецитира уверено стихове.     В края на миналата година бащата на Кристиян ни потърси отново, за да се консултира и да ни разкаже за напредъка на детето. Ето писмото, което той ни изпрати:   ‘’Искам да изкажа благодарност на специалистите на фондация „За Нашите Деца“. Преди известно време след обикаляне от институция на институция и вдигане на рамене, с пожелаване на късмет, видях информация за Центъра по обществена подкрепа и реших да разбера дали и при там, като навсякаде ще ми пожелаят късмет, но бях приятно изненадан. В центъра положиха много усилия да ми помогнат. И не само на сина ми Кристиян, но и на мен. Аз  съм самотен баща и отглеждам сам сина си , който е дете със специални  нужди. За периода, в който посещавахме центъра Кристиян имаше напредък. Дори и след като свърши периода на подпомагане, служителите ни помагаха, както със съвети, така и с правилно насочване към определени институции . Синът ми вече е във втори клас. БЛАГОДАРЯ на Петя Яначкова и Рая Цветанова. Те промениха живота на Кристиян и ми вдъхнаха надежда да се боря. Бих искал да продължим да работим заедно и в бъдеще. Много съм доволен от отношението, професионализма и уменията на Петя Яначкова и Рая Цветанова. Благодаря от името на сина ми  Кристиян и от мен – Красимир…

Read More

Ден на бащата

By | Блог | No Comments

‘’Никоя нужда в детството не е толкова силна, колкото нуждата от бащина закрила.’’                                                                                                                   –  Зигмунд Фройд На втория ден от Коледа, 26 декември, в България се отбелязва Денят на бащата. Православната църква го чества на 26 декември.   В повечето страни Денят на бащата е светски празник. Съществува навсякъде по света, но се отбелязва на различни дати и по различен начин.   Това е ден, който e посветен на бащинството и родителските грижи на мъжете. Бащата има също толкова голямо значение за детето  и неговото развитие, колкото и майката. Той е модел за подражание. Учи детето на самоувереност, смелост и вяра в себе си. Бащата е герой в очите на детето си!   Днес ще Ви представим един баща – герой. Той се казва Петър Петров. Отглежда сам дъщеричката си Антония, на 6г.,  която е със специфични потребности. Семейството ползва услуги по Ранна детска интервеция в ЦОП ‘’Света София’’.     ‘’Много съм щастлив, откакто Антония се роди. За мен тя е мечтаното дете. Винаги съм се радвал на детето си, независимо от уврежданията му. Тони е като всички останали деца – понякога хитрува, прави пакости, смее се…Тя е в сърцето ми. Обичам я такава, каквато е. Обгрижвана е с много любов и топлина. Искам да е весела и щастлива и да се развива според нейните възможности. Детето ме научи на търпение, на отговорност, на това да се справям с различни трудности и да вярвам в…

Read More

Тук Ади намери дом и обич

By | Блог | No Comments

Топла прегръдка, семеен уют и искрена любов посрещнаха преди почти месец едно малко момиченце, лишено от топлината на родното си семейство. Даде й ги подкрепяната от фондацията приемна майка Вера Крумова само няколко месеца след като изпрати друго малко момиченце – Катерина, за което се грижи с обич, в новото му постоянно семейство.   Преживяла раздялата и поела в ръцете си още едно дете, нуждаещо се от грижите и любовта й, днес Вера е щастлива и заредена с нови емоции, които й дарява малката Ади.   Ади е само на годинка и девет месеца, но вече е изпитала чувството на самота,  след като е била изоставена от родната си майка.   Още от първия миг, прекрачвайки прага на новия си дом, малката чаровница беше посрещната с внимание и нежност от биологичния син и майката на Вера.   Тя бързо започна да свиква с новата си среда, вече се отпуска и контактува с всички от семейството спокойно, и разбира се като всяко дете проявява собственичество спрямо всички играчки. А Вера Крумова за пореден път отвори голямото си сърце и блага душа, с които върна чаровната усмивка на Ади.   Естествено, пред приемната майка и нейното семейство предстоят много предизвикателства, но с търпение, правилен подход и най – вече много обич, Ади ще преживее истинско щастливо, слънчево и безгрижно детство….

Read More

Още едно детенце от приемното семейство на Галя и Алексей прегърна своите мама и татко

By | Блог | No Comments

Още едно детенце с нелека съдба, на което отдаде грижите и любовта си подкрепяното от нас приемно семейство Галя и Алексей Ангелови, днес прегърна своите мама и татко!   В началото на месец октомври в живота на малката Хриси се появиха две нови лица, кандидат – осиновителите. След кратък размисъл семейството даде своя положителен отговор и така стартира процедура по осиновяване. Напасването помежду им се случи бързо и успешно благодарение на приемното семейство Галина и Алексей Ангелови, които предаваха своя позитивизъм и приемственост към кандидат-осиновителите, в общуването си с детето.   С всяка изминала среща и при споменаването на думичките “мама и тати” от приемните родители, Хриси изпитваше силно вълнение, радост, личицето й грейваше в широка усмивка, видимо припознаваше кандидат – осиновителите като своето бъдещо семейство.   Всеки един от бъдещите родители на Хриси също припозна свои черти от характера, както и външни такива, предпочитания към определени неща и поведение като тези у детето.   И ето месец след първата среща между малката Хриси и кандидат-осиновителите настъпи най-щастливият момент от живота на едно дете – да бъде в прегръдките на хора, за чието  семейство ще се превърне в основния елемент на радост, грижа, нежност и много обич.   Хриси тръгна спокойна и щастлива към новия си дом, където ще започне нова страница от приказката на нейния живот.       Как Галя и Алексей успяха да заличат следите от изоставянето и какво постигна Хриси с любовта и топлината им, докато очакваше своите мама и татко можете да прочетете тук….

Read More

Богдан – неочакван дар и истинско щастие

By | Блог | No Comments

Днес ще ви разкажем историята на Дени и Даниел. Двойката имала три деца – Таня, Карина и Симеон, и се подготвяла за предстоящото започване на първи клас на най-голямото – Таня. Финансовата ситуация на семейството била затруднена и те решили за известно време да не плащат здравните осигуровки на Дени, за да могат да набавят всичко необходимо на децата си. Всичко вървяло по план, докато един ден майката не се усъмнила, че може би е бременна.   Въпреки липсата на осигуровки, тя решила да посети гинеколог, а по време на прегледа научила, че наистина очаква дете – била в петия месец и заедно с Даниел имали едва четири месеца, за да подготвят себе си и по-големите си деца за посрещането на бебето. Шокът бил голям, но всички очаквали с нетърпение появата на най-новия член на семейството. За да подобри финансовата им ситуация, бащата решил да се възползва от възможността да отиде в командировка в Плевен.   Майката започнала често да изпитва безсъние, което я притеснявало, но поради епидемиологичната обстановка в страната, гинекологът ? я посъветвал да не рискува и да направи само още един преглед в седмия месец. На него всичко изглеждало добре. Само няколко дни по-късно, в началото на осмия месец, Дени родила по спешност малко момченце, което веднага било отведено в неонатологията и сложено в кувьоз. Заради неочакваната ситуацията, бащата все още бил в командировка, а бабата на децата отишла в жилището им, за да се грижи за малките. Така родилката останала сама в отделението. Минали едва два месеца и половина, откакто двойката научила за бременността. Самотата и притесненията за бебето повлияли на емоциите и силно притеснили майката. Стресовата ситуация довела до скарване между нея и една от медицинските сестри. Дени знаела, че новороденият ? син трябва да остане дълго време в неонатологията, ето защо решила да се прибере вкъщи при другите си деца, като оставила телефонния номер на партньора си за връзка с нея.   Няколко дни по-късно лекарите не успели да се свържат със семейството. Ние от фондация „За нашите деца“ си сътрудничим с болницата в предотвратяването на изоставяне на деца, ето защо бяхме помолени да открием майката и да разберем какво се случва. Ситуацията беше спешна, защото същия ден трябваше да се издаде акт за раждане на детето, а родителите все още не го бяха кръстили.   Случая пое нашият специалист Вяра Панайотова. Тя посети адреса на семейството и се запозна с бабата, която се грижеше за по-големите деца. От срещата им стана ясно, че Дени не се е чувствала добре и е отишла на преглед в близката поликлиника. След като Вяра им обясни защо е важно да отидат до родилното и да дадат възможно най-бързо име на детето се оказа, че членовете на семейството изчаквали Даниел да се върне от командировката си и заедно да кръстят бебето. Нито родилката, нито майката бяха разбрали, че има кратък срок за това и той изтича в същия ден. Веднага след прегледа на Дени, експертът на фондацията я придружи до родилното отделение заедно с майка й и децата. По пътя дотам двойката разговаря по телефона и заедно взе решението да кръсти новия член на семейството си Богдан – като символ, че им е дарен и за да могат скоро да го вземат вкъщи.   Екипът на родилното отделение беше изключително щастлив, че вече има връзка с родителите. Поради епидемиологичната обстановка, обаче, беше забранен достъпът на външни лица до неонатологията и от болницата обещаха да предоставят информация на двойката по телефон.   Така фондацията успя да свърже майката с лекаря, който я информира за състоянието на детето, а две седмици по-късно, когато Богдан вече нямаше нужда да е в кувьоз, родителите бяха допуснати да го видят и прегърнат за първи път.   Съвсем скоро след това, момченцето вече беше достатъчно голямо, за да може да се прибере вкъщи, при своите по-големи брат и сестри. Ние от „За нашите деца“ подсигурихме семейството и материално с най-необходимото за новороденото – вана, бебешка козметика, адаптирано мляко и еднократни пелени. Нашите експерти продължиха контакта си с Дени и след изписването на Богдан, за да са сигурни, че въпреки първоначалната им раздяла, вече всичко е наред и те са…

Read More

Семейство Личеви – шанс за нов живот

By | Блог | No Comments

Днес ще ви разкажем историята на семейство Личеви. Те са 50-годишни осиротели родители, които трудно приемат загубата на своя син. Времето за тях тече, но се измерва не с дни, а със спомени, снимки и послания. Само преди 2 години съпрузите живеели с надеждата да се радват на семейството на детето си и мечтаели за внуче. Дълго време след нелепата смърт, утеха за тях била единствено годеницата на техния син.   Последното желание на тяхната рожба оставило у тях траен отпечатък – „Прекрасни родители сте, не оставайте без дете, ако нещо се случи с мен…, осиновете…“. Така семейството тръгнало по пътя на своята мечта за осиновяване. Той обаче далеч не бил лек. Личеви ежедневно трябвало да се срещат с човешкото недоумение, негативизъм, неуместни въпроси, недоверие, формално отношение, скептицизъм…   Тук идва мястото на екипа на нашия Център за обществена подкрепа „Света София“. Помогнахме на семейството да се почувстват разбрани, усетихме и уважихме болката им, чухме по правилния начин желанието им да продължат живота си, помагайки на дете останало без родители. С много внимание, без да ги наранява, нашият семеен консултант Петя Яначкова обясни на сем. Личеви, че траурът може да доведе до провал в осиновяването, въпреки тяхното силно желание. Убеди ги, че освен сериозната подготовка за кандидат-осиновители, е нужно известно време да поработят върху себе си и загубата.   Разрешителното им да станат осиновители позакъсня, но доверителната връзка с Петя Яначкова и подкрепата й даваха надежда и кураж на родителите. Разговаряха често и колкото е необходимо. Така докато чакаха родителите преосмислиха желанието си за възраст на детето, посетиха редица административни инстанции и освен скептицизъм започнаха да срещат добронамереност и вяра в порива им за осиновяване.   Съпрузите Личеви чакаха точно „една бременност време“. Когато за първи път видяха 8-годишното дете, то беше свито и изплашено… невидимо дете с тежка история. Те откриха в момченцето своята рожба, а себе си видяха като негови родители. Всяка следваща среща ги преобразяваше. Доверието между тях растеше и топлината в душите им кротко се завръщаше. Днес те са заедно- родителите, открили нов смисъл на живота си, и детето намерило топлината и любовта на истинското семейство.   От началото на годината обучихме и подкрепихме 64 осиновителни семейства. Нашата подкрепа към семействата, жадуващи да даряват обич, е възможна благодарение на партньорството ни с The Human Safety Net – глобалната инициатива на Дженерали, целяща да отключи потенциала на хората и да подпомогне деца в уязвимо…

Read More

Елена и Константин – приказка с щастлив край

By | Блог | No Comments

Познавате ли хора, на които се възхищавате заради несломимата воля, но по някаква причина животът не спира да им поднася предизвикателства? Вярваме, че ако помислите добре ще се сетите за поне няколко имена. Често тези наши близки или познати са родители, които се нуждаят от подкрепа, за да имат шанс да останат близо до децата си. Това е особено валидно за самотните майки, които нямат любяща половинка край себе си.   Преди време ние от фондация „За нашите деца“ ви разказахме една тъжна, но истинска история за самотната майка Елена и нейният син Константин – заченат, роден  и отглеждан с много любов. Тази съвсем истинска приказка доказа, че на света има хора, които вярват в доброто и търсят съмишленици. Пътят на Елена не започва леко, тя е била осиновена на съзнателна възраст от  семейство възрастни инвалиди, в което 7-годишното момиче било прието не като рожба, очаквана  с любов, а като малка Пепеляшка. Осиновителката й била болна и  се нуждаела от постоянни грижи.   Новият й баща имал сериозен проблем с алкохола  и често ставал агресивен. Тормозът за нея продължил с години. След смъртта на майката, проблемът на таткото се задълбочил, а Елена била принудена изцяло да се грижи сама за себе си. На 13-годишна възраст отново била изпратена в дом за деца, лишени от родителска грижа. За да запази достойнството си, тя предпочела едновременно да работи и учи във вечерна гимназия.   След раждането на сина й Константин през 2009 г., Елена полагала грижи за него с цялата си любов на единствен родител, на когото в детството липсвали истинско майчино внимание. Цели две години момичето, осиновителят й и бебето живели заедно, въпреки проблемите на дядото. Не след дълго провокиран от него скандал станал причината той да се оплаче, че „не могат да се справят с детето“. Така малкият Константин бил спешно изведен от семейството и настанен в дом, с риск задълго да остане в режим  „институционална грижа“. Но поради чувствителността си и негативните спомени, Елена не спряла да настоява за по-добро решение, правейки нужното нейното дете да бъде отглеждано в щастлива среда. Порасналата Пепеляшка потърсила помощ при своята кръстница, която приютила детето, докато самотната майка успее да вземе живота си в ръце. Надеждата крепила момичето по време на 3-годишната битка за връщането на Константин. Елена вярвала в късмета си, а през всичките години на раздяла, обичта между нея и детето ставала все по-силна.   Тук идва мястото на фондацията. Веднага след срещата с майката, нашите експерти видяха в нея добротата и старанието, които Константин толкова обича. Ето защо фондацията ни застана зад нея и я подкрепи в битката й за връщане на детето през 2015 год. Пет години след случилото се, наблюденията на екипа от Центъра за обществена подкрепа „Света София“ бяха категорични – безспорна и достатъчно  добра родителска грижа.   В търсенето  на  нов  изход  от  финансовите си трудности обаче, майката реши да потърси по-добре осигурена работа в чужбина, оставяйки детето отново под закрилата на своята кръстница – план, който не след дълго се оказва успешен. Когато Елена ни потърси за втори път, вече на 33 години, беше постигнала финансова  стабилност и вече можеше изцяло да поеме грижата за 10-годишния си син,  отвеждайки го със себе си в друга европейска  държава.   Така двучленното семейство разполагаше със стабилен доход, служебно осигурено жилище и възможност за приемане на момченцето в местната образователна система. Гордо изразихме позицията, че втората раздяла между Константин и Елена през  2019 г., около търсенето на нов изход и по-добро заплащане чрез работа в чужбина, е била в подкрепа за майката като единствен родител, а не поради установен риск за детето. Убедително и с честни средства за пореден път стигнахме до  победата. В края на учебната година /юни 2020 г./, двамата отпътуваха към новия си  живот.   Ние, екипът на фондация „За нашите деца“ искрено се радваме заедно с родителите, които се борят за децата си и ежедневно доказваме, че стига да има хора, вярващи в доброто… то ще продължава да…

Read More

Мечтата на Хриси за щастливо детство

By | Блог | No Comments

Днес ще ви запознаем с историята на Хриси. Тя е недоносено бебе, родено в столична болница, от седма непроследена бременност. Ето защо непосредствено след появата й, малката Хриси остава под наблюдението и грижите на медицински работници. Два месеца по-късно, късметът се усмихва на детето и го среща с професионалното приемно семейство Галина и Алексей Ангелови, които се занимават с приемна грижа в продължение на цели осем години. През това време в дома им са отгледани пет деца, които днес живеят щастливи в своите осиновителни или родни семейства.   Първи срещи като тази винаги са изпълнени с много емоции, а Галя и Алексей с професионализъм и търпение опознават своето шесто приемно дете. Именно през техния поглед, както и този на социалния работник от фондация „За Нашите Деца“ Йоана Ангелова, която ежемесечно ги посещава, Хриси показва голям напредък. Момиченцето расте в защитена среда и свободно изразява емоциите си – радост, срам, недоволство, интерес, изненада. Въпреки всички предизвикателства, семейство Ангелови успяват да създадат спокоен, уютен и приказен дом за приемното дете. Те имат изключително хармонични отношения, радват се взаимно, но и правилно поставят граници.   Галина разказва, че за известен период от време детето отказвало да заспива само и специална грижа за него била наложителна, но не след дълго то променило поведението си. Хриси често чува окуражителни думи, а позитивните обяснения за бъдещите й родители влияят подсъзнателно на отношението й към подходящото за нея семейство.   „При ежеседмичните разговори с Ангелови винаги подробно се споделяха новите постижения, трудностите, хитростта и закачливостта, криещи се в погледа на момиченцето, както и напредъците във физическата активност, менталното развитие и игровия процес. Непрестанно ги консултирахме за правилното развитие на детето чрез насоки за упражнения, масажи и игри, които да подпомогнат грижите за него.“, сподели Йоана Ангелова, водещ социален експерт от Фондация „За нашите деца“.   Така неусетно Хриси прекара цяла една година в дома на Галя и Алексей, а родната майка на детето не потърси своята рожба. Ето защо момиченцето вече официално чака свое осиновително семейство, което да му предостави постоянен дом, сигурност и любов.   Множество деца са получили така важната грижа и внимание от приемно семейство, подкрепяно от Фондация „За Нашите деца“.   Ако искаш да помогнеш на дете в нужда като му дадеш най-важното, от което се нуждае – семейство и любов, не се колебай, а…

Read More