Category

Блог

Денят се познава от сутринта, а годината – от първия успешен случай

By | Блог | No Comments

„Денят се познава от сутринта“ гласи старата българска поговорка.   Във фондация „За Нашите Деца“ интерпретираме тези думи по малко по-различен начин. Ние вярваме, че когато годината стартира с истински успех, е повече от сигурно, че и останалите 364 дни ще се увенчаят с положителни резултати. Такива надежди споделя Фикрие Байдакова – социален работник в Центъра ни за обществена подкрепа „Св. София“.   Фифи изпрати 2018-та година, спасявайки от изоставяне още едно бебенце, и посрещна новата година със същия успех. Благодарение на нейния професионализъм и умение да предразполага клиентите си да споделят с нея и да й се доверяват, както в качеството й на социален работник, така и на приятел, малкият Александър ще расте в прегръдките на мама и татко.   С Анелия, Мариян и техния син Александър, Фифи се запознала, след като получила сигнал от II САГБАЛ Шейново, където всеки четвъртък тя дава дежурства. От болницата й казали, че имат нужда от нейната подкрепа за непълнолетна майка, която имала опасения, че няма да се справи с грижите за детенцето си.   Фифи се отзовала на сигнала веднага. Поговорила си с младите родители, разпитала ги за семейството им, готови ли са те самите да поемат тази отговорна роля.   „Майката беше много уплашена. Не знаеше дали ще успее да се грижи добре за Алекс, но в очите й се четеше, че го обича и много иска да задържи детето си,“ разказва Фикрие.   Виждайки че нито майката, нито таткото искат да се разделят с бебето си, Фифи ги уверила, че независимо какви страхове имат и пред какви проблеми се изправят, тя и целият екип на фондация „За Нашите Деца“ ще ги подкрепи, ще бъде до тях във всеки един момент, когато се чувстват несигурни.   Обнадеждени, че не са сами в това предизвикателство, младите родители решили, че ще се приберат вкъщи с Александър, но ще продължат да работят с Фифи. А у дома вече ги очаква комплектът „Първи грижи за новороденото“, който съдържа всичко необходимо за посрещане на бебето – ваничка за къпане, пелени, козметика, дрешки и др.   В следващите месеци, Фифи и семейството ще продължат да се срещат редовно, тя ще продължи да ги насърчава и да им дава съвети как да бъдат добри родители – как да къпят бебето, как да го хранят правилно, какво да правят, когато плаче, как да си играят с него и други полезни насоки.   „С майката и таткото ще продължа да работя дотогава, докато не съм сигурна, че са готови сами да поемат грижите за Александър,“ казва Фикрие.   Фифи е част от екипа на фондация „За Нашите Деца“ от година и половина. Първата й среща с екипа на организацията е когато кандидатства при нас за стаж в ЦОП „Св. София“. Оттогава, Фикрие е предотвратила десетки раздели и е променила съдбите на много деца, които иначе може би днес нямаше да живеят в сигурна семейна среда. Помогнала е и много изоставени деца отново да намерят пътя към своите семейства. Тя споделя, че моменти като тези я карат да вярва, че социалната работа е нейното призвание и е щастлива, че има възможността да допринася за щастливата развръзка на много истории. Като…

Read More

Разказ за доброто, което променя съдби

By | Блог | No Comments

Хората казват, че хубавите неща се случват тогава, когато най-малко ги очакваш. Такъв е опитът на един приемен родител, който цял живот е търсил неговото чудо. И го намира след години. Във вестник.   Предистория Маргарита Танева е жена с много житейски опит. На 57-годишна възраст, Маргарита има дъщеря, внук, имала е щастлив брак, който приключва твърде рано със смъртта на съпруга й. За Маргарита това е най-тежкият момент, момент, който тя не е знаела как ще преживее.   Години наред жената носи тази тежест в гърдите си, но всеки ден се бори за това дъщеря й, която тогава е само на 4 годинки, да не усети липсата на баща си. Бори се и за да продължи, както досега, да дарява света и хората около нея, с добрина и чудеса.   „Винаги съм чувствала вътрешна необходимост да помагам на хората, да правя нещо добро, макар и малко, за тях,“ казва тя.   И така един ден, след години търсене на онова добро, което ще й помогне да превъзмогне тъгата, тя попада на една статия. Във вестник. „Търсят се приемни родители,“ било заглавието на статията от 2015-та година, спомня си Маргарита.   Зачела се. Статията, обаче, не давала достатъчно информация. Влязла в интернет. „Приемна грижа“ и кликнала на първия линк, който излязал. „Беше сайтът на фондация „За Нашите Деца““.   Прочела още. Обадила се във фондацията. Разказали й. Разбрала какво всъщност е това „приемна грижа“ и какви са тези хора, които са родители, ама временно. Разбрала, че можела да помага на деца, останали без свое семейство, деца, които без приемните родители, са обречени на живот в дом… „А всички знаем какво означава това.“ Кандидатстването Кандидатствала. Минала 6-месечно обучение, в което Маргарита разбрала и на практика какво я очаква, ако стане приемен родител. От фондацията я запознали се с действащи приемни родители. Те й разказали за всички онези скрити моменти на истинско щастие, с които ги даряват децата. Щастие, което нямало еквивалент. От тях научила и за най-трудните моменти – идването на всяко ново дете… и раздялата с него.   От моментите на раздяла най-много се страхували дъщеря й и приятелите й, много пъти я питали как ще ги преживее. На този въпрос тя отговаряла, че когато гледаш, макар и временно, едно дете, с нагласата, че правиш това за негово добро, трябва да пренебрегнеш своите чувства. Да се научиш да обичаш едно чуждо същество, да му дадеш всичката си любов, с ясното съзнание, че то няма да те помни и най-вероятно никога няма да знае за теб. Но в него винаги ще живее част от теб.   „Психическата нагласа започва от самото кандидатстване. Още тогава трябва да си наясно, че ти трябва да се грижиш за това детенце, да му дадеш всичко, от което то има нужда, знаейки че в един момент ще се разделиш с него. Защото то ще си намери свое семейство, а работата на приемния родител е да му даде всичката любов, която би трябвало да получи от семейството си, дотогава докато го намери,“ споделя тя.     Моментът След като минала оценка, в средата на 2016 г. Маргарита била одобрена за професионален приемен родител на новородени и бебета до 6-месечна възраст.   Избрала да се грижи именно за бебенца, защото вярва, че ако едно изоставено дете получи шанс още от първия си ден да живее в семейство, то неговата адаптация по-късно ще бъде по-лесна, а и ще бъде осиновено много по-бързо.   Теорията й се оправдава – за изминалите 2 години през нейната грижа са преминали общо 3 деца, всички осиновени преди да навършат 1 годинка. И въпреки, че всеки път й е трудно да се раздели с децата, Маргарита приема своя професионален път не като работа, а като мисия, променяща човешки съдби. И не се отказва.   „Да си приемен родител е нещо, което променя и твоята собствена съдба – усещам една удовлетвореност, която не мога да опиша, с думи няма как.“   С приемната грижа, Маргарита намерила онова добро. Което чакала от много време.   И това добро тя ще продължи да дава на най-беззащитните същества, за да се чувстват обичани, закриляни и бързо да намерят свое постоянно семейство.   А около коледните празници, Маргарита е още по-щастлива, че е избрала този път. Защото заедно с дъщеря си, внучето си и малката Йолина, за която се грижи в момента, те ще прекарат най-магичната Коледа. Коледа, която Йолина иначе най-вероятно нямаше да…

Read More

Мариелка от „Детска къща“ получи най-ценния коледен подарък

By | Блог | No Comments

Днес едно семейство получи подранил коледен подарък. Двама родители, които дълги години са опитвали, са чакали да имат свое дете, днес намериха щастието и взеха дъщеря си у дома. А едно детенце, останало без свои мама и татко още в първите мигове на своя живот, най-после получи шанс за щастливо детство в сигурна и любяща семейна среда.   Нашата „Детска къща“ се сбогува с Мариелка, пожелавайки й да бъде здрава, щастлива и винаги обичана. А на родителите й – Райна и Петър, екипът ни пожела сплотеност и много незабравими мигове с дълго-чаканата им сбъдната мечта – тяхната дъщеричка.   Мариелка беше каката в нашата Къща, която дойде при нас веднага след раждането си, едва на няколко дни. Макар и останала без мама и татко, при нас тя веднага намери любовта и сигурността, от която се нуждае всяко малко бебе. Още оттогава беше много гушлива, обичаше вниманието и не пропускаше възможност да си поиска целувка или прегръдка.     При нас Мариелка преживя много „първи“ неща – излязоха й първите зъбчета, направи първите си крачки, които отбелязахме с прощапулник, отпразнувахме първия й рожден ден, чухме първите й думички. Всички тези специални моменти запечатахме в много снимки, които подарихме на Райна и Петър – за да могат да запазят спомените от първия й истински дом, с първото й истинско семейство.   Със сълзи от радост, но и мъничко тъга, екипът ни изпрати семейството, за което вярваме, че предстоят най-хубавите, най-чаканите мигове. Мигове, пропити с много любов, грижа и много семейно…

Read More

Да живееш, за да помагаш – пътят на един приемен родител

By | Блог | No Comments

Коледните празници са времето, когато всички отварят сърцата си за доброто, събуждат може би леко унесената си чувствителност, започват да се питат: „Как да помогна?“ и „На кого?“.   Преди 4 години, отново около Коледа, една майка, вдъхновена от детето си, решава, че иска да помогне, но не само за веднъж. Тя иска да живее, за да помага. За да приема – чуждата болка, чуждото щастие, и да дава – надежда, тласък, живот. И избира да стане приемен родител.   Марина Стефчева е посветила себе си на грижата за децата. Преди да открие приемната грижа, тя работи като детегледачка, докато в живота й не се появява Християн – нейният син и нейно вдъхновение.   Тя разказва за него, че още от малък, Хриси иска да помага на други деца, които не са имали неговия късмет – да имат щастливо детство. Тогава Марина осъзнава, че има силата да сбъдне не само неговото желание, но и желанието на още десетки деца за истинско семейство.   Тя кандидатства за приемен родител в началото на 2014 година, преминава през интензивно десетмесечно обучение, водено от екипа на Центъра по приемна грижа на фондация „За Нашите Деца“, а след това и през комисия, която я одобрява за приемен родител в началото на 2015 г..   Съвсем скоро при нея е настанено първото й детенце, за което тя се грижи в продължение на 1 година. Точно в Деня на детето 2016 г., момченцето е осиновено и завинаги напуска дома на Марина.   Не минава и месец и тя приема и второто си дете – Васил, за когото се грижи и досега.   Васко се ражда в клинична смърт – дете, за нещастие наследило множество инфекции и усложнения, които довеждат до това той да се роди преждевременно и тежащ едва 1 кг. и 700 гр.. Прекарва 5 месеца в болницата, където се борят с наследените болести, след което е настанен при Марина, тъй като биологичните му майка и баща не са в състояние да се грижат за него.   На 5 месеца, Васко е с развитието на новородено, тежи едва 5 килограма. Държи крачетата си свити към коремчето, плаче всеки път, когато Марина излезе от стаята. В продължение на 2 месеца, заради болките от усложненията, с които се ражда, Васил плаче безспирно. Ден и нощ.   Виждайки, че Васко е със сериозно изоставане в развитието си, Марина веднага се обръща към нашия Център за обществена подкрепа „Св. София“ за съдействие и работа с малкия започва рехабилитатор. Сега Васко е напълно здрав, ходи и бяга свободно, но все още не позволява на Марина да напусне стаята за по-дълго време. Както тя казва – „двамата с Васко сме като скачени съдове“.   От неговото настаняване до юли 2018 г., приемната майка и Васко се срещат всеки месец с биологичните му родители, които през това време работят социалните ни работници от ЦОП„Св. София“, за да подобрят връзката помежду си, да изградят родителски умения, и в крайна сметка да си върнат детето.   Изведнъж, обаче, обажданията и срещите секват. Родителите на Васко спират да го търсят. Спират да идват и на срещите със социалните работници. Един ден Марина разбира, че бащата на Васко е подал молба за отказ от реинтеграция.   Тя очаква съвсем скоро, след като изтече задължителния срок, Васко да бъде вписан в регистъра за пълно осиновяване. И да намери своето ново семейство, което дълго го е очаквало и ще го обича дори повече от нея.   Дотогава Марина ще продължи да бъде опора на Васко, а синът й Хриси също ще продължи да помага – ще го учи на нови думички, ще си играят заедно, ще го води на детска градина. Като всеки истински по-голям…

Read More

Когато приказката се превръща в реалност…

By | Блог | No Comments

Вяра е едно от 13-те деца, които през първите 9 месеца на тази година, благодарение на екипа ни от Център по приемна грижа и доброто ни сътрудничество с отделите „Закрила на детето“, напуснаха своите приемни семейства и днес живеят с биологичните си родители или са осиновени.   Една чуждестранна поговорка гласи, че понякога, точно по средата на обикновеното ежедневие, малко любов ни кара да живеем в приказка…   Именно любовта, която малката принцеса Вяра получава от приемната си майка и новите си родители й показва, че всъщност приказките, за които толкова е слушала, и чудесата в тях, могат да станат реалност.   Вяра е красиво 5-годишно момиченце, усмихнато, общително, слънчево дете. Когато е на 3 годинки, тя e разделена от родителите си, които не са можели да се грижат за нея и да й осигуряват дори най-основните неща.   Тогава, със съдействието на екипа на Центъра по приемна грижа на фондация „За Нашите Деца“, тя намира утеха и подкрепа в лицето на приемната ни майка Мая Вазова, която има много опит зад гърба си, както като приемен родител, така и като родна майка – изгледала е две големи деца, син и дъщеря.   Още със стъпването си в новия си дом, малката принцеса изживява първите мигове от приказката си – изкъпана е, нахранена е, има си свои собствени играчки и не й липсва грижа и любов. И така неусетно минават две прекрасни години, през които щастието е техен постоянен спътник.   Тъй като Вяра обича приказки,  приемната майка всеки ден й разказва за далечни земи, магически същества и други красиви принцеси като Вяра, чиито истории, въпреки многобройните предизвикателства, винаги завършват с щастлив край. А началото на щастливата развръзка за Вяра започва именно с появата на Мая в живота й – момент, който предвеща, че хубавото тепърва предстои.   И наистина щастливата развръзка не закъснява за Вяра и в един слънчев есенен ден се появява семейство Колеви от красив източен български град, с желанието да даде на Вяра това, за което тя винаги е мечтала – собствено семейство, което да я закриля.   След множество срещи, в които се опознаваха, и много разказани приказки, семейство Колеви се прибра вкъщи заедно с малката красавица, орисани от Мая да бъдат винаги заедно и да се обичат безкрайно. И въпреки че приказката за малката Вяра се превърна в реалност, вярваме че тя и семейството й ще продължават да има своите вълшебни мигове на мир, любов и разбирателство.   Защото само силата на истинската любов може да даде щастливият завършек на всяка една история.   За да можем да продължим да подкрепяме приемните ни семейства и да развиваме приемната грижа, която е най-добрата алтернатива за деца, останали без родните си семейства, имаме нужда от Вашата подкрепа! Подкрепете ни като ДАРИТЕ за нашия проект  „Приемната грижа – сигурност, развитие и щастие за уязвимите деца“, част от благотворителната инициатива на Райфайзенбанк „Избери, за да помогнеш“. Можете да направите това…

Read More

Как един малък човек получи голяма подкрепа

By | Блог | No Comments

Редовно в училище учителките питат децата: „Кое тежи повече – 1 килограм памук или 1 килограм желязо“.   Същият въпрос можем да си зададем за малкия Калин. Който е наистина много малък. Дали неговата силна усмивка „тежи“ повече отколкото него самия…?   Кики, както се обръщат към него майка му Велина и татко му Калоян, се ражда, тежащ малко повече от един килограм. Но още с първата си глътка въздух, малкият показва на всички в болницата, че е готов да се бори… и то с усмивка.   Детенцето прекарва два месеца в отделението за недоносени на „УМБАЛ-Пловдив“ и заедно с целия медицински персонал и любовта на семейството си, Кики се бори да наддаде килограми, за да може най-после да се прибере вкъщи.   След изписването от неонатология, Велина, Калоян и Кики най-после могат да бъдат истинско семейство. За тях борбата, обаче, продължава, тъй като на детенцето все още не е онова пухкаво бебенце, което би трябвало да бъде всяко двумесечно детенце.   В продължение на 6 месеца, тримата заедно правят всичко по силите си, за да може Кики да започне да се храни нормално и да напълни бузките. Но задачата се оказва прекалено трудна – малкият наддава с едва 100 грама на месец.   Тогава Велина решава да потърси подкрепа от специалист и от докторите в болницата разбира за Христо Спасов – кинезитерапевт, който работи в „УМБАЛ-Пловдив“ по проект „Грижа в ранната възраст“, изпълняван от фондация „За Нашите Деца“. Освен активни занимания с него, Кики започва да посещава сесии по хидротерапия, осигурени по програма „Ранна детска интервенция“ на Център за обществена подкрепа „За деца и родители“. Безплатните водни занимания са осигурени по съвместен проект на фондация „За Нашите Деца“ и фондация „Международен женски клуб“, който стартира по-рано тази година. Междувременно, родителите на Кики консултира и нашият специалист „Ранна детска интервенция“ Нели Кънева, която изработва специална индивидуална програма за работа вкъщи, за да може малкият да повиши теглото си още по-бързо.   Резултатите не закъсняват. Само след 6 посещения на водна терапия, в рамките на 1 месец, Кики качва цели 750 грама. Велина е изумена и изразява своята искрена благодарност за, по нейни думи – „чудото, което се е случило“.   Екипът ни в гр. Пловдив продължава подкрепата за малкия Кики и неговите родители, които с всеки изминал ден се чувстват все по-спокойни и вярват, че детенцето им ще се развива пълноценно и ще порасне в силно и здраво момче. С все същата силна усмивка.   През първите девет месеца на 2018-та година фондация „За Нашите Деца“ е подкрепила 339 деца по проект „Грижа в ранна възраст“, а 102 е общият брой случаи на семейна подкрепа от екипа на Центъра ни за обществена подкрепа „За Деца и Родители“ в гр. Пловдив. Ние силно вярваме, че активната социална работа, психологическата подкрепа и мобилизирането на различни специалисти около едно дете са основните фактори, които помагат за излизането от ситуация на уязвимост и за справяне с трудностите в живота на едно семейство, както е това на малкия Кики. Затова не спираме да предоставяме пряка подкрепа за деца и семейства с подход, базиран на потребностите и възможностите на хората, на които…

Read More

Малката Анелия вече има свои мама, татко и по-голямо братче

By | Блог | No Comments

Поредното детенце, за което се грижихме в нашия Център за настаняване от семеен тип „Детска къща“, вече има свое семейство. Изпратихме малката Анелия в нейния нов дом заедно с мама, татко и по-голямото й братче – Андрей, който е повече от щастлив, че си има сестричка.   Анелия бе поверена на грижите на нашите детегледачки, когато беше съвсем мъничка – едва на 2 седмици. Майка й я оставила в болницата веднага след раждането и оттогава никой не я потърсил. И така до преди няколко месеца, когато на вратата ни похлопа прекрасното семейство на Даниела и Марин, което с много любов и нежност ще се грижи за нея оттук насетне.   За 10-тте месеца, през които се грижихме за нея, Анелия се превърна в енергично дете, с характер. Понякога, заради упоритостта й, детегледачките ни казваха, че се чувствали все едно борят ината на голям човек, а не на пеленаче. А най-много се инатяла, разказват, когато й приготвяли вкусна, но пък постна супа – често, вместо в стомахчето на Ани, супата се оказвала по лигавника й. Другите деца в Къщата, дори по-големите, също знаели да не я ядосват, защото иначе щели да последват гръмогласни ревове.   Благодарение на добрата и всеотдайна грижа на целия ни екип, Ани се развиваше нормално и съвсем бързо се научи да се обръща по коремче и по гръб, и да лази. Тя е едно силно и здраво детенце, което вече има свое истинско семейство. Семейство, което ще й даде… всичко. Обич, грижа, сигурност, бъдеще…и щастливо…

Read More

След година и половина в институция Вальо най-после заживя в истинско семейство

By | Блог | No Comments

Животът на Валентин започва по нестандартен начин. Малкият е роден не в болница, а в дома си, не е посрещнат с нетърпение и любов, а напротив –  отречен от баща си и в тежест на майка си, тежест, с която тя решава, че не може и не желае да се справи. На 20-я ден след раждането си, Вальо е разделен от родния му дом и заживява в дом за медико-социални грижи.   Първата година и половина от своя живот Валентин прекарва далеч от майчина ласка и бащина обич, далеч от истинско семейство, което му дава сигурност и да го закриля.  Детето прави първите си стъпки без те да са отбелязани и отпразнувани, справя се сам самичък със самотата и липсата на топла прегръдка и любов, а дома си, играчките си, съдбата си дели с още много други деца, които също като него си нямат никого. Тъжни деца с още по-тъжно настояще.   И така до днес. Днес Вальо напусна завинаги институцията и влезе с много усмивки в дома на Димитринка Георгиева – един от приемните родители, които екипът от Център по приемна грижа на фондация „За Нашите Деца“ подкрепя. Майка по признание и любяща жена, дала ново начало на 3 други деца преди него, които днес живеят обгрижвани от новото си семейство и имат щастливо детство. А да не забравяме, че самата тя има прекрасно 10-годишно момченце, с което всяка седмица ходят на излети сред природата.   Тя посрещна Вальо със силна прегръдка, каквато той не бе получавал досега, и цял кош с играчки – само за него.   Вярваме, че с любовта и нежността, които му дават Димитринка и нейното семейство, Валентин съвсем скоро ще се превърне в щастливо малко момче, готово да се срещне с бъдещите си майка и татко, които да му дадат всичко, което му е липсвало през първата година и половина от живота му.   От началото на годината фондация „За Нашите Деца“ е настанила 15 деца, лишени от родителски грижи, във всеотдайни приемни семейства. До момента 33 деца се радват на пълноценна грижа и любов. Екипът на Центъра ни по приемна грижа подкрепя 35 приемни семейства с обучения, психологическа и материална подкрепа, и предоставя шанс с децата да работят рехабилитатор, педиатър, специалист по ранна детска интервенция, които да им помогнат да се развиват…

Read More

Прощапулник в „Детска къща“

By | Блог | No Comments

Архитект, журналист или просто богата принцеса….   В тези три поприща ще се развива прекрасната малка Мариелка, за която се грижим в нашия Център за настаняване от семеен тип „Детска къща“. Това стана ясно вчера на прощапулника й, който се превърна в истинско детско празненство, с много подаръци, лакомства и музика.   Мариелка е каката в нашата Къща, която дойде при нас веднага след раждането си, едва на няколко дни. Макар и останала без мама и татко, при нас тя веднага намери любовта и сигурността, от която се нуждае всяко малко бебе. Благодарение на детегледачките ни, които полагат неуморни грижи за всяко малко вързопче, днес Мариелка и другите 5 дечица се развиват нормално, усмихват се и растат щастливи.   Наскоро празнувахме и първия рожден ден на малката перличка, направихме много снимки, които сложихме в албумче. За да могат нейните бъдещи мама и татко, които очакваме да се появят съвсем скоро, да запазят спомените от първия й истински дом, с първото й истинско семейство.   Ритуалите, празниците и традициите са важна част от живота на всеки един човек, давайки му онези специални моменти, които го съпътстват през целия му житейски път, още от най-ранното му детство. А тези моменти могат да се случат само благодарение на най-близките ни хора – нашите роднини, нашето семейство. Екипът на фондация „За Нашите Деца“ прави всичко възможно децата в „Детска къща“ да преживеят  тези специални мигове, така както всяко едно дете. Печем питка, събираме предмети, наричаме ги, наричаме и най-доброто на детето в този ден.   Всеки може да ни помогне да продължаваме да бъдем добрите орисници и да създаваме тези моменти за нашите деца. Вижте как…

Read More

Детските очи никога не лъжат…

By | Блог | No Comments

Колкото и малки и невръстни да са децата, те винаги усещат когато около тях има напрежение и негативни емоции, и особено, когато идват от техните родители.   Малката Лили е 4-годишна, когато  Даниел – нейният татко – се обръща към семейния консултант в Център за обществена подкрепа „Св. София“ към фондация „За Нашите Деца“ Петя Яначкова. Той е силно притеснен не само заради напрежението между него и съпругата му, а и защото дъщеря им не е щастливо и усмихнато дете.   Петя проследява историята на семейството и се среща с майката на Лили, Белослава – силна и властна жена, която държи както тя самата, така и дъщеря й да изглеждат перфектно на външен вид. Малката Лили е като кукла – красиво облечена, но без капчица блясък в очите. А очите на детето никога не лъжат.   Още на първите срещи Петя разбира, че срещу Даниел е заведено дело за домашно насилие и той има ограничителна заповед спрямо Белослава. Това я озадачава, защото на срещите майката избягва да я гледа в очите, говори малко и е видимо незаинтересована, а таткото е този, който е потърсил помощ. От дългогодишния си опит като семеен консултант, за Петя не е трудно да разбере, че не бащата е основната причина за нещастието в семейството. Той е изключително грижовен към дъщеря си и страда, че детето му е нещастно. Страхува се какво ще стане с Лили, ако семейството им се разпадне – как ли ще го понесе? Даниел знае, че малкото му момиченце иска просто мама и татко да са в добри отношения, и неуспешните й опити да ги сдобри не й се отразяват добре. Освен проблеми помежду си, Белослава и Даниел се състезават кой е по-по-най-добрият родител. На Лили, обаче, тази обич й идва в повече….   Последваха две съдебни дела. Последва и нашата сериозна подкрепа, за да може детето да остане и с двамата си родители. Превратна точка в този случай е рязкото влошаване на здравословното състояние на Белослава. Тогава Даниел пренебрегва забраната, наложена от съда, помага й, придружава я на всички прегледи и лечения. За кратко време тя разбира, че има до себе си силен човек, който не иска нищо друго освен щастие за цялото си семейство. Това води до коренна промяна в отношението й. Малката Лили веднага усеща подобрението и възродената любов между мама и татко, и лъчезарната усмивка се връща на лицето й. След още няколко разговора със семейството случаят е затворен, и семейството живее спокоен живот. Малката Лили играе неуморно с блясък в очите – от щастие, не от сълзи.   Всяко дете има нужда от сигурна и спокойно среда, в която да расте и да се развива щастливо. А това зависи от отношението на родителите както към него, така и помежду им. Със средствата, набрани по време на нашето първо и ексклузивно благотворително събитие – Арт вечер на добродетелите 2018, ние от фондация „За Нашите Деца“ ще подкрепим още повече семейства като това на Даниел, Белослава и красивата Лили, за да останат заедно и да имат пълноценен живот… като…

Read More