Category

Блог

мисия щастлив край - щастлива история

Мисия „Щастлив край“

By | Блог | No Comments

Важните решения в живота ни, тези, които са и трябва да бъдат необратими, променящи цялата ни вселена, могат да се преброят на пръстите на ръцете ни. Пред тях днес сме едни, утре други, и това невинаги е плавен и безпроблемен процес. Важното е всеки да получи подходящата подкрепа, а именно това осигуряваме във фондация „За Нашите Деца“.   Таня и Драго са семейство с ясно оформена зона на комфорт от дълго време. След години неуспешни опити да имат дете и две инвитро процедури, двамата решават да осиновят. Семейството подава документи за кандидат-осиновители и прави първата крачка към едно от най-трудните, но и най-прекрасни решения в живота си.   Срещат старши психолога Катерина Ковачева на курс за подготовка на кандидат-осиновители в ЦОП „Св. София“. На него получават информация за спецификите на деца, преживели травмата от изоставянето. Научават и за последиците от институционалния тип грижа върху децата. Представена е и темата за адаптацията на детето в новото му семейство – стъпка по стъпка.   Буквално месец преди да изтече разрешителното им, идва предложението за дете. Таня и Драго вземат бързо решението, че ще осиновят 3-годишната Соня. Още по време на 1-месечния  процес на напасване обаче семейството разбира, че е прибързало. Соня все още не говори и двамата трудно я разбират. Вместо детето да свиква с двамата с всяка следваща среща, става все по-неспокойно и Таня обмисля дали двамата с Драго не са взели прибързано решение. Изникват съмнения дали ще се справят, но не се отказват и настойчиво продължават да се срещат с момичето. Няколко дни преди семейството да вземе Соня вкъщи, бъдещата майка Таня става все по-неспокойна и в притеснението си решава да се свърже с психолога Катерина Ковачева.   Тя веднага откликва и се срещат в деня преди малката Соня да отиде в дома на новото си семейство, а срещата е емоционална. Катерина Ковачева бързо разбира, че Таня и Драго са взели решението да осиновят без да премислят дали могат да се справят. Дава на Таня конкретни насоки как първия ден с детето вкъщи да премине спокойно. Въпреки това, напрежението в семейството се покачва с всеки изминал ден, главно защото не разбират детето, което все още не може да говори. Таня няма родителски опит, а на Драго му се налага да работи и не може да й е постоянна опора. Вместо така чаканото дете да донесе радост в семейството им, напрежението взема превес. Още първата седмица Таня споделя, че вече обмисля да напусне съпруга си и дъщеря им, което съвпада със страховете на Драго.  Двамата обмислят и да се разделят със Соня, докато не е свикнала с тях.   Таня започва да се чуди дали изобщо е готова да бъде майка. Така, между страха и отчаянието, между гнева и безсилието, преминават първите седмици от живота на семейството. По време не ежеседмичните срещи с двойката, първата задача на психолога е да оцени дали има реален риск да се разделят родителите или да се прекрати осиновяването. Катерина Ковачева подкрепя и насърчава емоционалната връзка между Соня и осиновителите й. Заедно планират протичането на всеки ден – какви игри да играят, как да се справят с кризите, как да намалят напрежението. Включва в процеса приемното семейство на Соня, педиатърът, близки и роднини на семейството. В хода на работата Катерина установява, че в историята на Соня има множество специфики. Детето е било изоставено по особено травматичен начин, има редица страхове и фобии, нарушено хранене, трудности в проговарянето и в привързването. Ето защо започва с него дейности в подкрепа на развитието му. Паралелно се работи за стимулиране на връзката родители-дете и повишаване на увереността на родителите.   Само за 3 месеца Соня постига невероятен прогрес – вече се храни с разнообразна и домашно приготвена храна, преодолян е страхът от къпане и вече го приема за забавно занимание. Произнася много думи правилно и разбираемо, което подобрява комуникацията в семейството и внася още увереност у родителите. Таня все по-често играе заедно с детето и е спокойна. Двете пеят, танцуват и се забавляват, а кризите са все по-редки.   Неотдавна Соня започна да казва “мама” и “тати”, сигурен знак на привързване към тях! А с това мислите за раздяла от страна на родителите й се размиват с всеки изминал ден. Психологическата подкрепа към майката и стимулирането на емоционалната връзка родители-дете са дълготрайни процеси, върху които психологът Катерина Ковачева продължава да работи. Продължава работата и със самата Соня, защото за нея и новите й родители, това е само началото. Начало, което, убедени сме, ще доведе до изграждане на спокойна и сигурна атмосфера на доверие и любов в семейство. И ще расте още едно дете щастливо и обичано в семейство!   Осиновяването е една от основните алтернативи за осигуряване на сигурна и постоянна семейна среда за деца, лишени от родителска грижа. В края на миналата година 1635 деца, лишени от родителска грижа, са вписани в регистъра за осиновяване и очакват своите мама и татко, 862 от тях са с увреждане. Общият брой на вписаните в регистъра кандидат – осиновители е със 100 по-малко – 1 561. Едва 500 са национално осиновените през 2019 г. деца. Затова за нас е изключително важно да обучаваме и подкрепяме семействата, решили да дадат нов шанс на дете без родители. 115 през миналата година и 46 за първите шест месеца на тази година са кандидат осиновителните семейства, които преминаха организираните от фондацията обучения и подготовка за бъдещото им родителство. Ние продължаваме подкрепата си за тях и в първите месеци след влизането на детето в живота им….

Read More

Отново заедно – историята на Адриана

By | Блог | No Comments

Статистиката показва, че в България всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие. През миналата година над  1500 жени и деца са били жертви на домашно насилие, за сравнение през 2017 г. те са 1300. По данни на Агенция социално подпомагане през 2019 г. на горещата телефонна линия за деца 116 111 са получени над 1100 сигнала за насилие над деца в семейна среда. От тях 387 са потвърдените случаи, а за 285 деца е предприета мярка настаняване извън семейството. Организациите, управляващи горещите линии за пострадали от насилие съобщават за сериозен ръст на подадените от началото на тази година сигнали, основен фактор за повишаването на тревожната статистика са последиците от пандемията Covid-19. Според специалистите случаите, за които се търси помощ в момента са много по-тежки от преди. Само за един месец обажданията за домашно насилие на Горещата линия за деца са скочили с 370.   Запознах се с Адриана през есента на 2019 г.  Тя дойде в ЦОП „Свeта София“, търсеща подкрепа, за да изгради живота си наново. Нуждаеше от помощ, за да може тя и четирите й дъщери, разделени от нея, да заживеят отново заедно като щастливо семейство. Никога няма да забравя първата ни среща. Спомням си страха в очите й, жестовете, с които се опитваше да прикрие сълзите, горчивината в гласа й когато ми разказваше за нощта, в която след часове физическо и психическо насилие от мъжа й тя и децата й напускат дома си, завинаги.   Напуснала семейното си жилище, за да запази своя и на децата си живот, Адриана търси съдействие от отдел “Закрила на детето”. Тъй като на този етап няма подходящо жилище, където семейството да остане за по-дълго време, четирите й момичета са настанени в Кризисен център, а след това в Център за настаняване от семеен тип.   Невъзможността да осигурят на децата си подходящи условия, както и липсата на жилище, в което да живеят след като избягат от насилника си, са едни от основните причини, поради които много майки –жертви на насилие са принудени години наред  да живеят с насилника си и да търпят ежедневен физически и психически тормоз.   Когато дойде при нас, пред Адриана имаше много неизвестни, не знаеше как ще се справи с трудностите, които й предстоят, ще успее ли да намери подходящо жилище за нея и децата, ще се справи ли с покриването на разходите на петчленното й семейство. Сподели, че през годините неведнъж е решавала да прекрати връзката им, но се разколебавала, защото не е вярвала, че ще се справи сама. Този път беше абсолютно категорична, че няма да продължава да живее в страх и ще направи дори невъзможното, за да бъде заедно с дъщерите си и отново да са щастливи. Започнах редовни срещи с нея, по време на които обсъждахме нуждите на децата от сигурност, любов, грижа, подкрепа, стимулиране на развитието им. Разговаряхме дълго за това как се чувства след окончателната раздяла с бащата на децата й, какво я притеснява и как да се справя с предизвикателствата, пред които се изправя.   С течение на времето постепенно тя ставаше по-уверена, успяваше да балансира между работата и срещите с децата. Разбираше се добре с колегите си и започна да изгражда нов приятелски кръг. Усещаше, че е финансово независима и скоро намери и подходящо жилище.   Адриана започна много по-открито да говори за преживяното от нея, както и за бъдещите си планове. Редовните срещи с децата й бяха основен фактор за силната й мотивация да направи всичко възможно, за да им осигури по-добро бъдеще.   Работата ми с Адриана приключи в началото на тази година. Месец по-късно в резултат на големия напредък, който постигнахме заедно, с решение на отдел “Закрила на детето” три от дъщерите й бяха върнати при майка си. Съвсем скоро предстои четвъртата й дъщеричка да се завърне в семейството, за да заживеят щастливи всички заедно, загърбили предишните несгоди.   Десислава Илиева Старши социален работник Център за обществена подкрепа „Света София“…

Read More

Миро откри новите си мама и татко

By | Блог | No Comments

Прекрасно начало на седмицата в нашата Детска къща! Само два дни след като Виктор прегърна своите осиновители, днес в прегръдките на новите си мама и татко Мирослав пое към новия си живот – изпълнен с детски смях и безгрижни игри. Прочетете разказа на Янка – детегледачката, която първа пое в ръцете си малкия Миро и последна го предаде на неговите родители.   Миро дойде при нас през февруари тази година направо от отделението по педиатрия на МБАЛ „Национална кардиологична болница“ – ЕАД София, където беше прекарал първите 3 месеца от живота си. Дадохме му цялата грижа и любов, за да се чувства обичан и значим. За петте месеца при нас той се превърна в едно пухкаво и слънчево дете, със завиден апетит, чиято усмивка запълва личицето му при всеки контакт с него.   Никога няма да забравя онзи дъждовен ден през юни, когато прага на Детска къща прекрачиха неговите нови мама и тати и трепета, с който го поеха в ръцете си и възкликнаха „Това е нашето толкова дълго чакано момче“! От тогава всеки ден точно в 16 часа родителите на Миро нетърпеливо чакаха пред вратата на къщата, за да го гушкат, къпят, хранят, играят и обсипват с любов и внимание. А само след няколко посещения, детето видимо започна да ги очаква с нетърпение час преди това.   Поразяващи за мен бяха емоциите и любовта на тези хора, трепета и огромното щастие да поемат в ръце сина си. Питах се, дали аз самата така съм се вълнувала на своите собствени деца…   Днес с неописуема радост изпращаме Миро в новия му дом, където знаем, че го очаква приказна детска стая, голямо щастливо семейство и всеотдайни родители.   Янка Маркова, Детегледач в Детска къща  …

Read More

Слънцето изгря за Виктор

By | Блог | No Comments

Виктор беше невръстно бебе, когато го докараха при нас. Още помня този ден, сякаш беше вчера… Изведнъж на вратата се позвъня и отваряйки я очите ми се изпълниха със сълзи. Срещу мен стоеше униформен полицай с бебе на ръце. В този момент сърцето ми се късаше. Казах си: „Още една тежка съдба…“ Разбира се, поех детето и го орисах да бъде много щастливо.   Съдбата го беше подложила на жестоки изпитания. Разповивайки го гледката беше ужасна – слабичък, недохранен, мръсен, с премазано пръстче, с белези по главичката и с огромна херния. Но стига с лошото, защото слънцето изгря за Вики още прекрачвайки прага на Детска къща!   Тези големи и красиви очи! В тях се четеше сила и борбен дух. Веднага се получи искрата между нас. Обградих го с цялата си любов. И така започна неговият нов път. Преодоля всички здравословни проблеми, направи първите си стъпки, изрече първите си думи. Той растеше с красиви очи и буйна коса, беше много сърдечен и внимателен към другите деца в къщата.   И ето, че в един прекрасен ден пристигна хубавата новина. Виктор вече имаше свои мама и татко и не само това! Сдоби се с братче и сестричка. Кажете ми какво по хубаво от това – да имаш свое собствено семейство, да знаеш, че си значим за някого, да бъдеш обичан, глезен и обграждан с внимание?   „Слънцето изгря за мен“ – това е заглавието на приказката на Виктор. Приказка с щастлив край. Докато пиша тази история не мога да сдържа сълзите си, но те са от радост. Защото нашият малък Виктор намери своето щастие!   Обичам те, Вики – винаги ще си в сърцето ми!   Корнелия Донова Детегледач в Детска…

Read More