Category

Блог

Мариелка от „Детска къща“ получи най-ценния коледен подарък

By | Блог | No Comments

Днес едно семейство получи подранил коледен подарък. Двама родители, които дълги години са опитвали, са чакали да имат свое дете, днес намериха щастието и взеха дъщеря си у дома. А едно детенце, останало без свои мама и татко още в първите мигове на своя живот, най-после получи шанс за щастливо детство в сигурна и любяща семейна среда.   Нашата „Детска къща“ се сбогува с Мариелка, пожелавайки й да бъде здрава, щастлива и винаги обичана. А на родителите й – Райна и Петър, екипът ни пожела сплотеност и много незабравими мигове с дълго-чаканата им сбъдната мечта – тяхната дъщеричка.   Мариелка беше каката в нашата Къща, която дойде при нас веднага след раждането си, едва на няколко дни. Макар и останала без мама и татко, при нас тя веднага намери любовта и сигурността, от която се нуждае всяко малко бебе. Още оттогава беше много гушлива, обичаше вниманието и не пропускаше възможност да си поиска целувка или прегръдка.     При нас Мариелка преживя много „първи“ неща – излязоха й първите зъбчета, направи първите си крачки, които отбелязахме с прощапулник, отпразнувахме първия й рожден ден, чухме първите й думички. Всички тези специални моменти запечатахме в много снимки, които подарихме на Райна и Петър – за да могат да запазят спомените от първия й истински дом, с първото й истинско семейство.   Със сълзи от радост, но и мъничко тъга, екипът ни изпрати семейството, за което вярваме, че предстоят най-хубавите, най-чаканите мигове. Мигове, пропити с много любов, грижа и много семейно…

Read More

Да живееш, за да помагаш – пътят на един приемен родител

By | Блог | No Comments

Коледните празници са времето, когато всички отварят сърцата си за доброто, събуждат може би леко унесената си чувствителност, започват да се питат: „Как да помогна?“ и „На кого?“.   Преди 4 години, отново около Коледа, една майка, вдъхновена от детето си, решава, че иска да помогне, но не само за веднъж. Тя иска да живее, за да помага. За да приема – чуждата болка, чуждото щастие, и да дава – надежда, тласък, живот. И избира да стане приемен родител.   Марина Стефчева е посветила себе си на грижата за децата. Преди да открие приемната грижа, тя работи като детегледачка, докато в живота й не се появява Християн – нейният син и нейно вдъхновение.   Тя разказва за него, че още от малък, Хриси иска да помага на други деца, които не са имали неговия късмет – да имат щастливо детство. Тогава Марина осъзнава, че има силата да сбъдне не само неговото желание, но и желанието на още десетки деца за истинско семейство.   Тя кандидатства за приемен родител в началото на 2014 година, преминава през интензивно десетмесечно обучение, водено от екипа на Центъра по приемна грижа на фондация „За Нашите Деца“, а след това и през комисия, която я одобрява за приемен родител в началото на 2015 г..   Съвсем скоро при нея е настанено първото й детенце, за което тя се грижи в продължение на 1 година. Точно в Деня на детето 2016 г., момченцето е осиновено и завинаги напуска дома на Марина.   Не минава и месец и тя приема и второто си дете – Васил, за когото се грижи и досега.   Васко се ражда в клинична смърт – дете, за нещастие наследило множество инфекции и усложнения, които довеждат до това той да се роди преждевременно и тежащ едва 1 кг. и 700 гр.. Прекарва 5 месеца в болницата, където се борят с наследените болести, след което е настанен при Марина, тъй като биологичните му майка и баща не са в състояние да се грижат за него.   На 5 месеца, Васко е с развитието на новородено, тежи едва 5 килограма. Държи крачетата си свити към коремчето, плаче всеки път, когато Марина излезе от стаята. В продължение на 2 месеца, заради болките от усложненията, с които се ражда, Васил плаче безспирно. Ден и нощ.   Виждайки, че Васко е със сериозно изоставане в развитието си, Марина веднага се обръща към нашия Център за обществена подкрепа „Св. София“ за съдействие и работа с малкия започва рехабилитатор. Сега Васко е напълно здрав, ходи и бяга свободно, но все още не позволява на Марина да напусне стаята за по-дълго време. Както тя казва – „двамата с Васко сме като скачени съдове“.   От неговото настаняване до юли 2018 г., приемната майка и Васко се срещат всеки месец с биологичните му родители, които през това време работят социалните ни работници от ЦОП„Св. София“, за да подобрят връзката помежду си, да изградят родителски умения, и в крайна сметка да си върнат детето.   Изведнъж, обаче, обажданията и срещите секват. Родителите на Васко спират да го търсят. Спират да идват и на срещите със социалните работници. Един ден Марина разбира, че бащата на Васко е подал молба за отказ от реинтеграция.   Тя очаква съвсем скоро, след като изтече задължителния срок, Васко да бъде вписан в регистъра за пълно осиновяване. И да намери своето ново семейство, което дълго го е очаквало и ще го обича дори повече от нея.   Дотогава Марина ще продължи да бъде опора на Васко, а синът й Хриси също ще продължи да помага – ще го учи на нови думички, ще си играят заедно, ще го води на детска градина. Като всеки истински по-голям…

Read More

Когато приказката се превръща в реалност…

By | Блог | No Comments

Вяра е едно от 13-те деца, които през първите 9 месеца на тази година, благодарение на екипа ни от Център по приемна грижа и доброто ни сътрудничество с отделите „Закрила на детето“, напуснаха своите приемни семейства и днес живеят с биологичните си родители или са осиновени.   Една чуждестранна поговорка гласи, че понякога, точно по средата на обикновеното ежедневие, малко любов ни кара да живеем в приказка…   Именно любовта, която малката принцеса Вяра получава от приемната си майка и новите си родители й показва, че всъщност приказките, за които толкова е слушала, и чудесата в тях, могат да станат реалност.   Вяра е красиво 5-годишно момиченце, усмихнато, общително, слънчево дете. Когато е на 3 годинки, тя e разделена от родителите си, които не са можели да се грижат за нея и да й осигуряват дори най-основните неща.   Тогава, със съдействието на екипа на Центъра по приемна грижа на фондация „За Нашите Деца“, тя намира утеха и подкрепа в лицето на приемната ни майка Мая Вазова, която има много опит зад гърба си, както като приемен родител, така и като родна майка – изгледала е две големи деца, син и дъщеря.   Още със стъпването си в новия си дом, малката принцеса изживява първите мигове от приказката си – изкъпана е, нахранена е, има си свои собствени играчки и не й липсва грижа и любов. И така неусетно минават две прекрасни години, през които щастието е техен постоянен спътник.   Тъй като Вяра обича приказки,  приемната майка всеки ден й разказва за далечни земи, магически същества и други красиви принцеси като Вяра, чиито истории, въпреки многобройните предизвикателства, винаги завършват с щастлив край. А началото на щастливата развръзка за Вяра започва именно с появата на Мая в живота й – момент, който предвеща, че хубавото тепърва предстои.   И наистина щастливата развръзка не закъснява за Вяра и в един слънчев есенен ден се появява семейство Колеви от красив източен български град, с желанието да даде на Вяра това, за което тя винаги е мечтала – собствено семейство, което да я закриля.   След множество срещи, в които се опознаваха, и много разказани приказки, семейство Колеви се прибра вкъщи заедно с малката красавица, орисани от Мая да бъдат винаги заедно и да се обичат безкрайно. И въпреки че приказката за малката Вяра се превърна в реалност, вярваме че тя и семейството й ще продължават да има своите вълшебни мигове на мир, любов и разбирателство.   Защото само силата на истинската любов може да даде щастливият завършек на всяка една история.   За да можем да продължим да подкрепяме приемните ни семейства и да развиваме приемната грижа, която е най-добрата алтернатива за деца, останали без родните си семейства, имаме нужда от Вашата подкрепа! Подкрепете ни като ДАРИТЕ за нашия проект  „Приемната грижа – сигурност, развитие и щастие за уязвимите деца“, част от благотворителната инициатива на Райфайзенбанк „Избери, за да помогнеш“. Можете да направите това…

Read More

Как един малък човек получи голяма подкрепа

By | Блог | No Comments

Редовно в училище учителките питат децата: „Кое тежи повече – 1 килограм памук или 1 килограм желязо“.   Същият въпрос можем да си зададем за малкия Калин. Който е наистина много малък. Дали неговата силна усмивка „тежи“ повече отколкото него самия…?   Кики, както се обръщат към него майка му Велина и татко му Калоян, се ражда, тежащ малко повече от един килограм. Но още с първата си глътка въздух, малкият показва на всички в болницата, че е готов да се бори… и то с усмивка.   Детенцето прекарва два месеца в отделението за недоносени на „УМБАЛ-Пловдив“ и заедно с целия медицински персонал и любовта на семейството си, Кики се бори да наддаде килограми, за да може най-после да се прибере вкъщи.   След изписването от неонатология, Велина, Калоян и Кики най-после могат да бъдат истинско семейство. За тях борбата, обаче, продължава, тъй като на детенцето все още не е онова пухкаво бебенце, което би трябвало да бъде всяко двумесечно детенце.   В продължение на 6 месеца, тримата заедно правят всичко по силите си, за да може Кики да започне да се храни нормално и да напълни бузките. Но задачата се оказва прекалено трудна – малкият наддава с едва 100 грама на месец.   Тогава Велина решава да потърси подкрепа от специалист и от докторите в болницата разбира за Христо Спасов – кинезитерапевт, който работи в „УМБАЛ-Пловдив“ по проект „Грижа в ранната възраст“, изпълняван от фондация „За Нашите Деца“. Освен активни занимания с него, Кики започва да посещава сесии по хидротерапия, осигурени по програма „Ранна детска интервенция“ на Център за обществена подкрепа „За деца и родители“. Безплатните водни занимания са осигурени по съвместен проект на фондация „За Нашите Деца“ и фондация „Международен женски клуб“, който стартира по-рано тази година. Междувременно, родителите на Кики консултира и нашият специалист „Ранна детска интервенция“ Нели Кънева, която изработва специална индивидуална програма за работа вкъщи, за да може малкият да повиши теглото си още по-бързо.   Резултатите не закъсняват. Само след 6 посещения на водна терапия, в рамките на 1 месец, Кики качва цели 750 грама. Велина е изумена и изразява своята искрена благодарност за, по нейни думи – „чудото, което се е случило“.   Екипът ни в гр. Пловдив продължава подкрепата за малкия Кики и неговите родители, които с всеки изминал ден се чувстват все по-спокойни и вярват, че детенцето им ще се развива пълноценно и ще порасне в силно и здраво момче. С все същата силна усмивка.   През първите девет месеца на 2018-та година фондация „За Нашите Деца“ е подкрепила 339 деца по проект „Грижа в ранна възраст“, а 102 е общият брой случаи на семейна подкрепа от екипа на Центъра ни за обществена подкрепа „За Деца и Родители“ в гр. Пловдив. Ние силно вярваме, че активната социална работа, психологическата подкрепа и мобилизирането на различни специалисти около едно дете са основните фактори, които помагат за излизането от ситуация на уязвимост и за справяне с трудностите в живота на едно семейство, както е това на малкия Кики. Затова не спираме да предоставяме пряка подкрепа за деца и семейства с подход, базиран на потребностите и възможностите на хората, на които…

Read More

Малката Анелия вече има свои мама, татко и по-голямо братче

By | Блог | No Comments

Поредното детенце, за което се грижихме в нашия Център за настаняване от семеен тип „Детска къща“, вече има свое семейство. Изпратихме малката Анелия в нейния нов дом заедно с мама, татко и по-голямото й братче – Андрей, който е повече от щастлив, че си има сестричка.   Анелия бе поверена на грижите на нашите детегледачки, когато беше съвсем мъничка – едва на 2 седмици. Майка й я оставила в болницата веднага след раждането и оттогава никой не я потърсил. И така до преди няколко месеца, когато на вратата ни похлопа прекрасното семейство на Даниела и Марин, което с много любов и нежност ще се грижи за нея оттук насетне.   За 10-тте месеца, през които се грижихме за нея, Анелия се превърна в енергично дете, с характер. Понякога, заради упоритостта й, детегледачките ни казваха, че се чувствали все едно борят ината на голям човек, а не на пеленаче. А най-много се инатяла, разказват, когато й приготвяли вкусна, но пък постна супа – често, вместо в стомахчето на Ани, супата се оказвала по лигавника й. Другите деца в Къщата, дори по-големите, също знаели да не я ядосват, защото иначе щели да последват гръмогласни ревове.   Благодарение на добрата и всеотдайна грижа на целия ни екип, Ани се развиваше нормално и съвсем бързо се научи да се обръща по коремче и по гръб, и да лази. Тя е едно силно и здраво детенце, което вече има свое истинско семейство. Семейство, което ще й даде… всичко. Обич, грижа, сигурност, бъдеще…и щастливо…

Read More

След година и половина в институция Вальо най-после заживя в истинско семейство

By | Блог | No Comments

Животът на Валентин започва по нестандартен начин. Малкият е роден не в болница, а в дома си, не е посрещнат с нетърпение и любов, а напротив –  отречен от баща си и в тежест на майка си, тежест, с която тя решава, че не може и не желае да се справи. На 20-я ден след раждането си, Вальо е разделен от родния му дом и заживява в дом за медико-социални грижи.   Първата година и половина от своя живот Валентин прекарва далеч от майчина ласка и бащина обич, далеч от истинско семейство, което му дава сигурност и да го закриля.  Детето прави първите си стъпки без те да са отбелязани и отпразнувани, справя се сам самичък със самотата и липсата на топла прегръдка и любов, а дома си, играчките си, съдбата си дели с още много други деца, които също като него си нямат никого. Тъжни деца с още по-тъжно настояще.   И така до днес. Днес Вальо напусна завинаги институцията и влезе с много усмивки в дома на Димитринка Георгиева – един от приемните родители, които екипът от Център по приемна грижа на фондация „За Нашите Деца“ подкрепя. Майка по признание и любяща жена, дала ново начало на 3 други деца преди него, които днес живеят обгрижвани от новото си семейство и имат щастливо детство. А да не забравяме, че самата тя има прекрасно 10-годишно момченце, с което всяка седмица ходят на излети сред природата.   Тя посрещна Вальо със силна прегръдка, каквато той не бе получавал досега, и цял кош с играчки – само за него.   Вярваме, че с любовта и нежността, които му дават Димитринка и нейното семейство, Валентин съвсем скоро ще се превърне в щастливо малко момче, готово да се срещне с бъдещите си майка и татко, които да му дадат всичко, което му е липсвало през първата година и половина от живота му.   От началото на годината фондация „За Нашите Деца“ е настанила 15 деца, лишени от родителски грижи, във всеотдайни приемни семейства. До момента 33 деца се радват на пълноценна грижа и любов. Екипът на Центъра ни по приемна грижа подкрепя 35 приемни семейства с обучения, психологическа и материална подкрепа, и предоставя шанс с децата да работят рехабилитатор, педиатър, специалист по ранна детска интервенция, които да им помогнат да се развиват…

Read More

Прощапулник в „Детска къща“

By | Блог | No Comments

Архитект, журналист или просто богата принцеса….   В тези три поприща ще се развива прекрасната малка Мариелка, за която се грижим в нашия Център за настаняване от семеен тип „Детска къща“. Това стана ясно вчера на прощапулника й, който се превърна в истинско детско празненство, с много подаръци, лакомства и музика.   Мариелка е каката в нашата Къща, която дойде при нас веднага след раждането си, едва на няколко дни. Макар и останала без мама и татко, при нас тя веднага намери любовта и сигурността, от която се нуждае всяко малко бебе. Благодарение на детегледачките ни, които полагат неуморни грижи за всяко малко вързопче, днес Мариелка и другите 5 дечица се развиват нормално, усмихват се и растат щастливи.   Наскоро празнувахме и първия рожден ден на малката перличка, направихме много снимки, които сложихме в албумче. За да могат нейните бъдещи мама и татко, които очакваме да се появят съвсем скоро, да запазят спомените от първия й истински дом, с първото й истинско семейство.   Ритуалите, празниците и традициите са важна част от живота на всеки един човек, давайки му онези специални моменти, които го съпътстват през целия му житейски път, още от най-ранното му детство. А тези моменти могат да се случат само благодарение на най-близките ни хора – нашите роднини, нашето семейство. Екипът на фондация „За Нашите Деца“ прави всичко възможно децата в „Детска къща“ да преживеят  тези специални мигове, така както всяко едно дете. Печем питка, събираме предмети, наричаме ги, наричаме и най-доброто на детето в този ден.   Всеки може да ни помогне да продължаваме да бъдем добрите орисници и да създаваме тези моменти за нашите деца. Вижте как…

Read More

Детските очи никога не лъжат…

By | Блог | No Comments

Колкото и малки и невръстни да са децата, те винаги усещат когато около тях има напрежение и негативни емоции, и особено, когато идват от техните родители.   Малката Лили е 4-годишна, когато  Даниел – нейният татко – се обръща към семейния консултант в Център за обществена подкрепа „Св. София“ към фондация „За Нашите Деца“ Петя Яначкова. Той е силно притеснен не само заради напрежението между него и съпругата му, а и защото дъщеря им не е щастливо и усмихнато дете.   Петя проследява историята на семейството и се среща с майката на Лили, Белослава – силна и властна жена, която държи както тя самата, така и дъщеря й да изглеждат перфектно на външен вид. Малката Лили е като кукла – красиво облечена, но без капчица блясък в очите. А очите на детето никога не лъжат.   Още на първите срещи Петя разбира, че срещу Даниел е заведено дело за домашно насилие и той има ограничителна заповед спрямо Белослава. Това я озадачава, защото на срещите майката избягва да я гледа в очите, говори малко и е видимо незаинтересована, а таткото е този, който е потърсил помощ. От дългогодишния си опит като семеен консултант, за Петя не е трудно да разбере, че не бащата е основната причина за нещастието в семейството. Той е изключително грижовен към дъщеря си и страда, че детето му е нещастно. Страхува се какво ще стане с Лили, ако семейството им се разпадне – как ли ще го понесе? Даниел знае, че малкото му момиченце иска просто мама и татко да са в добри отношения, и неуспешните й опити да ги сдобри не й се отразяват добре. Освен проблеми помежду си, Белослава и Даниел се състезават кой е по-по-най-добрият родител. На Лили, обаче, тази обич й идва в повече….   Последваха две съдебни дела. Последва и нашата сериозна подкрепа, за да може детето да остане и с двамата си родители. Превратна точка в този случай е рязкото влошаване на здравословното състояние на Белослава. Тогава Даниел пренебрегва забраната, наложена от съда, помага й, придружава я на всички прегледи и лечения. За кратко време тя разбира, че има до себе си силен човек, който не иска нищо друго освен щастие за цялото си семейство. Това води до коренна промяна в отношението й. Малката Лили веднага усеща подобрението и възродената любов между мама и татко, и лъчезарната усмивка се връща на лицето й. След още няколко разговора със семейството случаят е затворен, и семейството живее спокоен живот. Малката Лили играе неуморно с блясък в очите – от щастие, не от сълзи.   Всяко дете има нужда от сигурна и спокойно среда, в която да расте и да се развива щастливо. А това зависи от отношението на родителите както към него, така и помежду им. Със средствата, набрани по време на нашето първо и ексклузивно благотворително събитие – Арт вечер на добродетелите 2018, ние от фондация „За Нашите Деца“ ще подкрепим още повече семейства като това на Даниел, Белослава и красивата Лили, за да останат заедно и да имат пълноценен живот… като…

Read More

Как помогнахме на две малки сестрички да открият своето щастие

By | Блог | No Comments

Силвия на 1 годинка и Ирина на 1 месец са две малки сестрички, изоставени от своята майка. Те никога не са познавали своя татко и никой в родния им дом не им се е радвал и не е проявявал желание да ги гушка и да си играе с тях. Майка им сама се свързва с отдел „Закрила на детето“, казва че няма финансова възможност и не иска да се грижи за тях.  От ОЗД получават информация, че те имат и други братя и сестри, които никога не са се виждали, и които още като новородени са настанени при близки и роднини.   Веднага след  като получава сигнал за сестричките, специалистът Мариета Божанова от Център по приемна грижа към фондация „За Нашите Деца“ се заема със случая. Тя е изненадана от лошото отношение, което децата са получавали, както и от липсата на елементарна грижа и ниската хигиена на средата, в която са гледани. Друг проблем е, че развитието на по-голяма сестричка, Силвия, е забавено за възрастта й.   Тъй като не е намерено приемно семейство, в което двете дечица да бъдат настанени заедно, те са приети от две различни приемни майки. Дотогава децата нямат личен лекар, а по-малката Ирина няма дори и акт за раждане. Веднага след като момиченцата са настанени в приемни семейства, се забелязва положителна разлика – момиченцета вече са пухкави и имат бузки, усмихват се непрестанно и се радват искрено на играчките си и полученото внимание. Имат и лични лекари, които се грижат за тяхното здраве, а приемните им родители правят всичко по силите си, за да наваксат изоставането. И двете са изключително общителни и харесват да се срещат с други деца и възрастни.   Ние от фондация „За Нашите Деца“ вярваме, че приемната грижа е шанс за много деца да не попаднат в изолацията на институциите, а да имат истинско семейство, което да ги дарява с индивидуална грижа, внимание и любов. Затова ще продължим да подкрепяме Силвия и Ирина, за да могат двете слънчеви момиченца съвсем скоро да бъдат осиновени и да имат свое любящо семейство. През първите 6 месеца на 2018 г. Центърът ни по приемна грижа в гр. София подкрепи 45 деца, настанени в наши всеотдайни приемни семейства.   …

Read More

Как един малък юнак се изправи на крака

By | Блог | No Comments

Ивайло е малко красиво момченце, родено в гр. Пловдив, което живее с майка си Глория и баща си Иван. Семейството с радост посреща пеленачето, но веднага след раждането разбират, че то страда от церебрална парализа. В продължение на две години с майка му обикалят стотици лекарските кабинети в търсене на специалисти, които да помогнат на Ивайло. Междувременно, отношенията на Глория и съпруга й стават все по-обтегнати, те често се разделят и събират отново. Иван работи през по-голямата част от деня и много рядко има възможност да ги придружава, както и да се грижи за момчето.   Ежедневието на Глория е изпълнено с предизвикателства, тя непрестанно е заета със сина си, а скандалите и проблемите продължават. Състоянието на Ивайло не се подобрява, независимо от рехабилитацията, която посещава всяка седмица, а Глория е на прага на силите си. Тя напуска дома на съпруга си и двамата с Ивайло заживяват под наем. Финансовото им положение е изключително тежко, а всекидневното придвижване с тежката специализирана количка е почти невъзможно.   Отчаяна и безпомощна, без подкрепа от близки и роднини, Глория се обръща към отдел „Закрила на детето“ за помощ. След като специалисти се срещат с майката и детето, те я насочват към Център за обществена подкрепа „За деца и родители“ на фондация „За Нашите Деца“.   Екипът ни веднага включва Ивайло в сесии по хидротерапия, предоставени безплатно по съвместния ни проект с фондация „Международен Женски Клуб“ – „По-добър живот за дете в нужда“. Само след 6 месеца напредъкът е видим – мускулите му се отпускат и той сам стои изправен. За Глория това е най-щастливият момент – да види как детето й се подобрява, започва да се усмихва и е спокойно. Малко по малко надеждата се връща в майчиното сърце. Тя се надява, че скоро ще види първите му самостоятелни крачки!   Ние от фондация „За Нашите Деца“ продължаваме да подкрепяме Ивайло и да посещаваме него и майка му в техния дом. Пожелаваме им много радост, и слънчеви дни, изпълнени със…

Read More