Да намериш сили въпреки всичко

By 23.05.2020Блог

Това е историята на една млада майка, която преодоля много препятствия в живота  си, но и постигна много за себе си и своето бебе.

 

Сибила Славчева, Социален работник ЦОП „За Деца и Родители“ гр. Пловдив

Всичко започна през миналото лято, когато след сигнал от здравен медиатор посетих родилното отделение, в което, току що. беше родила Мария. Младата майка беше отчаяна и притеснена за бъдещето на детето си, защото нямаше дом и възможност да отгледа новороденото си бебе. По време на бременността, тя живеела заедно с партньора си и по-голямата си двегодишна дъщеричка в изоставена сграда, без прозорци и врати. Тревогите на Мария не спираха до тук, партньорът й се оказва, че има различни пороци – кражби, наркотици, а и често проявява физическо насилие и агресия към нея.

 

Мария беше изправена пред дилемата между майчиния дълг и неразрешимите проблеми в живота й. В този момент, моята подкрепа се оказа решаваща, за да не се допусне раздялата на майката с новороденото й бебе Олег. Говорихме дълго, Мария ми сподели, че най-много се притеснява от това, че няма дом, където да отгледа своето дете. Страхуваше, че ако се върне при бащата на децата си може и тя да тръгне по пътя на зависимостите.

Затова от голямо значение за решението да задържи Олег беше появата на майката на Мария, която предложи да ги  подслони в дома си.

 

Малко след като се прибраха у дома, майката на Мария почина след тежко боледуване. Това нанесе поредния тежък удар върху стабилността на младата жена. Тогава в грижите за децата, активно започна да й помага бабата на Мария, която обаче имаше сериозни здравословни проблеми. Въпреки това, жената полагаше много усилия и грижи, за  децата и Мария.

В този труден, за младата майка момент тя имаше нужда от силна подкрепа и доверие, която аз й предоставих като често посещавах дома й, разговаряхме и насърчавах я да споделя с мен, за да знае, че въпреки всичко тя не е сама и има на кого да разчита.

 

Но всичко случило се направи младата майка уязвима и нестабилна, тя се луташе между майчината отговорност и лесния път към пороците, към които я тласкаше партньора й. Беше момент на  бурни емоции и разпиляни чувства. От една страна бащата на децата й, от друга майчиния дълг към децата й.

В моменти на слабост Мария на няколко пъти оставаше децата на грижите на прабаба им, бягаше и се срещаше с бащата на децата, връщайки се с белези от физическо насилие.

 

С времето тя осъзна, че истинската любов между мъж и жена в никакъв случай не е съвместимо с физическо насилие и безразличие към рожбите.

 

Прабабата на бебето всеотдайно и търпеливо подхождаше в създалото се положение. Смъртта на майката на Мария, значително оказа влияние в промяната й в осъзнаването, че най-важно за нея са децата и тя трябва да бъде неотлъчно до тях. А аз от своя страна бях неотлъчно до Мария, тя знаеше, че може да разчита на мен за всичко, имаше ми доверие.

 

По време на извънредното положение, често разговаряхме по телефона,  давах й съвети затова как да пази себе си и децата от новия вирус, обхванал страната. След падането на социалната изолация, подновихме срещите си. За да отговорим на най-спешните  нужди на Мария и децата им предоставихме материална подкрепа, което даде допълнителен стимул на младата майка  да продължава да се бори, в името на децата си.

 

Преодоляването на всички тези житейски трудности и предизвикателства  превърнаха Мария в силна и всеотдайна майка за децата си.

 

А животът занапред нямаше да е лесен, но най-трудното беше зад гърба й. За Мария важно беше, че децата са до нея, поуките от необмислените постъпки са взети, а допуснатите грешките са я направили по-силна.

 

За да научите повече за работата ни, ни последвайте и в Youtube: https://www.youtube.com/user/ForOurChildrenBG