Да подадеш ръка навреме. Как подкрепата на ЦОП „Св. София“ помогна на една майка да преодолее трудностите и да бъде по-добър родител

By 03.07.2020Блог

Вяра Панайотова Старши специалист Социална услуга

Моника дойде в Център за обществена подкрепа „Св.София“ бременна в седмия месец, много притеснена и объркана.

Сподели ми, че в момента поради напредналата си бременност, няма възможност да работи,  а няма никакви други доходи и не знае как ще може да се грижи за бъдещото си дете. Разказа ми, че не може да разчита и  на подкрепата от бащата на детето, тъй като се беше разделила с Венци малко след като научават за бременността.

 

Въпреки че бременността била неочаквана и непланирана, Моника беше твърдо решена да се грижи за бъдещата си дъщеричка и да бъде добра майка. Тя живееше при семейството на брат си – Росен, със съпругата му  и двете им малки дъщери. Те я насочили към ЦОП „Св. София“, тъй като при раждането на втората им дъщеря преди три години имаха нужда от подкрепа, която получиха при нас.

 

Първото, което направих, след като поех случая на Моника, бе да съдействам да направи всички необходими прегледи и изследвания, за да се уверим, че и тя, и бебето са добре здравословно, а и за да бъде тя по-спокойна, в последните седмици от бременността си.

 

При следващите ни срещи разговаряхме как да се грижи по-добре за себе си до края на бременността, за предстоящото раждане, обучавах я как да се грижи за дъщеричката си след раждането. Няколко седмици преди да се роди Вики, осигурих всичко необходимо за посрещането – детско легло, леген, дрехи, памперси, бебешка козметика и др., така Моника спокойно посрещна дъщеричката си Виктория.

 

Веднага след раждането на малката Вики, Моника съобщи на Венци, че е станал татко  а той дойде в болницата, за да види дъщеричката си. Още там двамата решиха да заживеят отново заедно и да се грижат за детето си.

 

Трудностите за семейството обаче не бяха приключили – няколко дни, след като се прибраха, вкъщи Моника забелязва, че Вики изпитва затруднения с дишането. Веднага я води в болница, където установяват, че има вродена пневмония, гастроезофагеален рефлукс и остра дихателна недостатъчност. Двете останаха повече от седмица в болницата. След изписването на детето, заради заболяванията си, то трябваше да се храни само със скъпо специално адаптирано мляко, което обаче семейството не можеше да си позволи. Затова ние закупихме предписаните лекарства, както и специалното мляко. Така лечението й продължи в по-спокойна обстановка вкъщи.

 

За съжаление, седмица след прибирането на Вики у дома, тя отново получи затруднения с дишането, заради рефлукса и отново се наложи да остане цяла седмица в болница, заедно с Моника. Диагнозата бе променена, а с това и лекарствата, които Вики трябваше да пие. Семейството нямаше възможност да ги закупи, затова отново ги подкрепихме финансово за закупуването им.

В момента Вики е на 4 месеца и вече се храни добре, а ние продължаваме да подкрепяме семейството, не само финансово при закупуването на  необходимите лекарства и специалното адаптирано мляко, а и като консултираме редовно Моника и Венци как да полагат най-добри грижи за дъщеричката си, и как да се предпазват най-добре от респираторните заболявания, които биха били много опасни за Вики.