Една история за силата на майчината обич

By 22/11/2019Блог

Това е една история, която ме кара да вярвам в силата на майчината обич и в силата на помощта, оказана навреме. И като социален работник да се чувствам щастлива и горда, че съм част от спасението на едно детство, че още едно дете ще живее с майчина обич в своето семейство.

 

Работата ми във фондацията ме срещна с Радина, млада майка на две прекрасни деца. Запознах се с Радина и баща й в родилното отделение малко след като тя беше родила трето си дете-момиченце. Но вместо радост и щастие, по лицето на младата родилка бяха изписани притеснение, страх и безсилие, а очите й бяха пълни със сълзи. Притисната от тежки житейски обстоятелства, както и от нелеката си съдба на глухоняма, останала съвсем сама без подкрепата на съпруга си, Радина обмисляше дали да се раздели с рожбата си.

 

Живеела в Турция заедно със съпруга си и двете си деца. Взаимоотношенията между двамата родители не били добри и от ден на ден се влошавали. Ежедневния психически и физически тормоз, от страна на съпруга й превръщат живота й в истински кошмар и тя се принуждава да напусне дома си, и да се върне в България  без най-милото -децата си.

 

Не след дълго съпругът й пристигнал в България. Те се опитали да  подобрят отношенията си, но вместо това нещата между тях се влошили дори повече. В резултат се разделили и Радина останала отново сама, бременна с третото им дете, объркана и в пълна безизходица. Отчаянието й растяло с напредването на бремеността и тя решила да потърси подкрепа от баща си.

 

След серия от премеждия се озовала пред прага на стъписания си баща в напреднала бременност – засрамена, самотна, и разплакана. Тежката участ на дъщеря му  първоначално го разгневила и  стъписала. Въпреки огромната си любов към нея, той се чувствал напълно безсилен да й помогне в тази ситуация.  Когато дошло времето Радина да роди, той бил категоричен, че няма да може да й помогне в отглеждането на трето й дете. Така казали и на старшата сестра в родилното отделение, а тя потърси помощ от нас.

 

Никога няма да забравя надеждата в очите на Радина, по време на нашата първа среща, както и любовта, с която гледаше новороденото си дете.

 

Дългият ми професионален опит и срещите с различни човешки съдби са ме научили, че най-важното в този момент за Радина е да върне вярата в себе си, да повярва, че ще може да отгледа детето си, и че решението да остави рожбата си не е единственият изход от тази ситуация.

 

Маргарита Чернева

Маргарита Чернева социален работник

В първите дни след раждането обградихме Радина с внимание, грижи и подкрепа. Успяхме да спечелим както нейното, така и доверието на баща й. Заедно със социалния работник водихме с него няколко много дълги и трудни разговори, опитвахме се да му вдъхнем увереност, за да повярва в дъщеря си и в себе си. Постепенно нашите усилия дадоха резултат и заедно посрещнахме внучката му в родилното отделение.

 

Срещата на малкото момиченце и нейния дядо беше запечатана със сълзи и радостни усмивки. Дядото пое в скута си малкото чудо от майка му, която го гледаше с безмълвно лице, излъчващо надежда и очакване за подкрепа от човека, който никога не я предавал. Тогава дядото на новороденото момиченце с треперещ от вълнение глас категорично заяви, че никога няма да се раздели с нея.

 

Резултатът от продължителната и последователна екипна работа осигури подкрепа и сигурност за едно семейство, изпаднало в безизходно положение.

 

Днес рожбата на Радина е една истинска малка принцеса, която расте обградена от много любов и грижи от своето семейство. Мама, тати и двамата й братя са до нея и се радват, че са преодолели трудните моменти в живота си и вече са заедно.

 

Маргарита Чернева,
социален работник
в Център за обществена подкрепа „За деца и родители“, гр. Пловдив