Елена и Константин – приказка с щастлив край

By 29.10.2020Блог

Познавате ли хора, на които се възхищавате заради несломимата воля, но по някаква причина животът не спира да им поднася предизвикателства? Вярваме, че ако помислите добре ще се сетите за поне няколко имена. Често тези наши близки или познати са родители, които се нуждаят от подкрепа, за да имат шанс да останат близо до децата си. Това е особено валидно за самотните майки, които нямат любяща половинка край себе си.

 

Преди време ние от фондация „За нашите деца“ ви разказахме една тъжна, но истинска история за самотната майка Елена и нейният син Константин – заченат, роден  и отглеждан с много любов. Тази съвсем истинска приказка доказа, че на света има хора, които вярват в доброто и търсят съмишленици.

Пътят на Елена не започва леко, тя е била осиновена на съзнателна възраст от  семейство възрастни инвалиди, в което 7-годишното момиче било прието не като рожба, очаквана  с любов, а като малка Пепеляшка. Осиновителката й била болна и  се нуждаела от постоянни грижи.

 

Новият й баща имал сериозен проблем с алкохола  и често ставал агресивен. Тормозът за нея продължил с години. След смъртта на майката, проблемът на таткото се задълбочил, а Елена била принудена изцяло да се грижи сама за себе си. На 13-годишна възраст отново била изпратена в дом за деца, лишени от родителска грижа. За да запази достойнството си, тя предпочела едновременно да работи и учи във вечерна гимназия.

 

След раждането на сина й Константин през 2009 г., Елена полагала грижи за него с цялата си любов на единствен родител, на когото в детството липсвали истинско майчино внимание. Цели две години момичето, осиновителят й и бебето живели заедно, въпреки проблемите на дядото. Не след дълго провокиран от него скандал станал причината той да се оплаче, че „не могат да се справят с детето“. Така малкият Константин бил спешно изведен от семейството и настанен в дом, с риск задълго да остане в режим  „институционална грижа“.

Но поради чувствителността си и негативните спомени, Елена не спряла да настоява за по-добро решение, правейки нужното нейното дете да бъде отглеждано в щастлива среда.

Порасналата Пепеляшка потърсила помощ при своята кръстница, която приютила детето, докато самотната майка успее да вземе живота си в ръце. Надеждата крепила момичето по време на 3-годишната битка за връщането на Константин. Елена вярвала в късмета си, а през всичките години на раздяла, обичта между нея и детето ставала все по-силна.

 

Тук идва мястото на фондацията. Веднага след срещата с майката, нашите експерти видяха в нея добротата и старанието, които Константин толкова обича. Ето защо фондацията ни застана зад нея и я подкрепи в битката й за връщане на детето през 2015 год. Пет години след случилото се, наблюденията на екипа от Центъра за обществена подкрепа „Света София“ бяха категорични – безспорна и достатъчно  добра родителска грижа.

 

В търсенето  на  нов  изход  от  финансовите си трудности обаче, майката реши да потърси по-добре осигурена работа в чужбина, оставяйки детето отново под закрилата на своята кръстница – план, който не след дълго се оказва успешен. Когато Елена ни потърси за втори път, вече на 33 години, беше постигнала финансова  стабилност и вече можеше изцяло да поеме грижата за 10-годишния си син,  отвеждайки го със себе си в друга европейска  държава.

 

Така двучленното семейство разполагаше със стабилен доход, служебно осигурено жилище и възможност за приемане

на момченцето в местната образователна система. Гордо изразихме позицията, че втората раздяла между Константин и Елена през  2019 г., около търсенето на нов изход и по-добро заплащане чрез работа в чужбина, е била в подкрепа за майката като единствен родител, а не поради установен риск за детето. Убедително и с честни средства за пореден път стигнахме до  победата. В края на учебната година /юни 2020 г./, двамата отпътуваха към новия си  живот.

 

Ние, екипът на фондация „За нашите деца“ искрено се радваме заедно с родителите, които се борят за децата си и ежедневно доказваме, че стига да има хора, вярващи в доброто… то ще продължава да съществува.