Историята на Мария

By 13/08/2019Блог

Аз съм Мария. Както се казва, всяка втора жена е Мария. И като са толкова много Мариите, все някоя трябва да се окаже без късмет. Ето, мислех си, аз съм точно от тези, на които не им е писано да са щастливи. Бях на 18 и бременна. С Росен не го бяхме планирали. Но…случи се.

 

 

В началото той искаше детето. Даже заживяхме заедно. „Няма страшно, ще се оправим“. Така ме успокояваше до шестия месец, когато си тръгна. Уплаши ли се или родителите му бяха казали нещо, не знам. Но аз и нероденото ми дете останахме сами. Какво да правя? Майка ми и баща ми едвам свързваха двата края. Мъж до себе си нямах, средства нямах, документи нямах, защото къщата ни беше незаконна. Започнаха да ми минават разни мисли през главата. Каква майка щях да бъда? Сигурно ако дам детето на други хора, ще му е по-добре. „Няма да се даваш!“, посъветва ме една съседка. „Отиди в Закрила на детето.“

 

Послушах я. Като разбраха, че нямам лична карта, а бащата ме е изоставил, ме пратиха в Център за обществена подкрепа „Света София“ на Фондация “За нашите деца”. Не бях сигурна, че нещо ще се промени. Какво – баща за бебето ли ще ми намерят, финансовото ми състояние ли ще оправят….

 

Нито едното, нито другото. Но пък ме научиха как да бъда майка на сина си Стефан. Аз, той и родителите ми живеем заедно. Не ни е лесно, но лесно има ли? Пък и хората от Центъра са до мен още от първия ден, когато Стефчо се роди. Помогнаха ми да си извадя лична карта, заедно намерихме педиатър, дадоха ми най-необходимото за детето, но най-хубавото е, че вече не ме е страх каква майка ще бъда. Показаха ми как да се грижа за Стефан, как да го възпитавам, как да се справям. Ето че не съм Мария без късмет. И се оказах добра майка.

 

Фикрие Байдакова, социален работник

„Щастлива съм да наблюдавам развитието по този случай. Майката София вече успява да съчетае работата с грижите за детето. Виждам увереността и сигурността й, шест месеца след като започнах да работя с нея, наблюдавам поведението и отношението й към Стефан. Днес въпреки, че е самотен родител, тя е щастлива майка, която дарява много любов и грижи на детето си“- Фикрие Байдакова