Изследване: Подкрепата за ранното детско развитие налага мултидисциплинарен подход в обучението на здравните специалисти

By 01.02.2021Новини

 Обучението по педиатрия на общопрактикуващите лекари е едва 9 седмици вместо препоръчителните 12 месеца

 

Доколко специалистите в здравния сектор са подготвени да отговорят на потребностите на децата в ранна възраст и техните семейства? Отговор на този въпрос се опитва да даде проучване на фондация „За Нашите Деца“, проведено през 2020 г.

 

Данните от проучването разкриват редица предизвикателства пред специалистите, работещи с деца в ранна възраст в сферата на здравеопазването. Университетското образование по медицина не е достатъчно, за да отговори на потребностите както на децата, така и на техните семейства. То е фокусирано върху медицинската експертиза и не включва придобиване на умения за работа със семейство и общност, с уязвими групи деца, както и умения за сътрудничество с професионалисти от други сектори.

 

Времето за обучение по педиатрия на общопрактикуващите лекари е само 9 седмици – значително по-кратко от препоръчаните от Европейската академия по педиатрия 9-12 месеца. Продължаващото медицинско образование на медицинските специалисти не е част от съществуваща система, а лична инициатива, желание и влагане на ресурси от самите специалисти. В допълнение, данните показват, че 60% от обхванатите в изследването педиатри и общопрактикуващи лекари са с над 20 години трудов стаж, а тези със стаж от 3 до 5 година, са едва 10%. Поради неблагоприятни условия на работа, предимно ниско заплащане и липса на възможности за кариерно развитие, няма интерес от млади специалисти за работа в детските ясли.

 

Сериозен проблем за лекарите, участвали в изследването е, че времето, което могат да отделят за комуникация и обсъждане с родителите е крайно недостатъчно.

 

„Тези 20 минути са недостатъчни. Аз имам нужда да поговоря с родителите, да изясня какво се случва. Ако всичко е наред с детето и родителят знае какво да прави –  да, но, ако е налице дори минимален проблем, категорично това време не стига за ефективна консултация.“

 

Данните от изследването показват, че административната работа и работата с документи заема огромен дял от времето на лекарите – 78% посочват, че това е една от трите дейности с най-голям обем месечно. За сравнение, едва 22% посочват, че сред трите дейностите, за които отделят най-много време е работата със семейство и общност.

 

Препоръките на експертите от Фондацията, включват разработване на профил на компетентностите на професионалистите, работещи с деца в ранна възраст, валиден за здравния, образователния и социалния сектор и осигуряване на връзка между този профил и учебните програми, подготвящи специалисти в трите сектора. Продължаващото медицинско образование на специалистите в здравния сектор не трябва да зависи от индивидуалното желание и възможности за финансиране на специалистите, а трябва да бъде част от цялостна рамка, разработена с активното участие и диалог с професионалната и научна общност и семействата. Необходими са ясни механизми за взаимодействие между специалистите в здравеопазването, образованието и социалните дейности за ефективно подпомагане на ранното детско развитие.

 

 

Изследването е част от инициативата “България расте с децата си”, с която Фондацията насочва вниманието на обществото към ролята на професионалистите, работещи с деца в ранна детска възраст за повишаване качеството на образованието и услугите за деца. То се фокусира върху социалния, образователния и здравния сектор, като очертава насоки за необходимите обществени политики за издигане качеството на образованието и грижите за деца в ранна възраст.

 

Проектът „България расте с децата си“ се изпълнява с финансова подкрепа, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е подобряване на качество то на услугите и мерките за насърчаване на ранното детско развитие в страната.

 

 

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от фондация „За Нашите Деца“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.