Как понякога мечтите и големите очаквания ни пречат да бъдем щастливи

By 06.03.2020Блог

От първата си глътка въздух Галя се бори да оцелее, да порасне, да стане пълноценен човек. Или поне това е очакването на нейните родители, които желаят най-доброто за нея. Тя е дългоочаквано дете, вестта за предстоящата й  поява на този свят вдъхва силна надежда на всички – мама, татко, баби, дядовци…

 

Тази надежда не ги изоставя дори когато Галя решава да ги изненада и да се роди по-рано от очакваното. Казват си – „Така е било писано“ и „Моето дете има специална мисия в живота“. Но понякога, макар и подтискани от нас, страховете стават реалност.

 

Такава е реалността в историята на малката Галя, която се ражда недоносена. Появява се в живота на Лили и Филип чрез ин витро метод. Всичко върви по план по думите на здравния специалист, който проследява бременността. До момента, в който майката получава здравословен проблем и се налага преждевременно раждане заради съществуващ риск за живота и на двете скъпи за бащата Филип момичета.

 

Така, преждевременно се ражда мъничката Галя, която тежи едва 1 кг и 500 грама. Но ниските килограми не са единствената битка, с която трябва да се справи невръстното момиченце в борбата си за право на живот. Галя се ражда с лицева аномалия, която шокира цялото й семейство.

 

В дните след раждането, Лили не може да осъзнае случващото се, тя трудно се възстановява от операцията след раждането, а вида на дългоочакваната й рожба я плаши безкрайно. Не е в състояние да разбира здравните специалисти, а бащата Филип не знае за кого по напред да се тревожи.

 

Двамата са объркани, изненадани и шокирани от предизвикателството, пред което са изправени, страхът как ще се справят ги сковава.

 

Очаквали са с трепет детето, представяли са си го като тяхната малка принцеса, радостта в живота им…. Но за миг всичките им мечти се срутили. Бабата и дядото отказали да приемат Галя, настоявали същото да направят и родителите й. Били объркани, раздвоени и разколебани и …. семейството решило да изостави момиченцето.

 

Стела Александрова

Стела Александрова, социален работник, ЦОП „За деца и родители“

В този момент дойде решаващата намеса на психолога от здравното заведение, който подаде сигнал за случая при нас – в ЦОП „За деца и родители“ гр. Пловдив.

Като социален работник с дългогодишен опит в превенцията на изоставянето на деца, знаех че бързата реакция в такъв момент е от ключово значение за съдбата на малката Галя. Затова отидох в болницата само няколко часа след сигнала. Разговарях с цялото семейство на малката Галя, със здравните специалисти и психолога на болницата. Натискът върху обърканите родители си личеше, психологът ни предупреди, че те не приемат детето с тази аномалия.

 

По време на срещата със семейството дадох яснота за този вид вродено увреждане, споделих опит от други случаи. Майката Лили се успокои когато й казах: „Ти си майката, ти вземаш решенията за твоето дете“. След разговорите ни, те се почувстваха много по-уверени, успях да им вдъхна кураж и да разсея колебанията им дали ще могат да се справят с грижите за своята дъщеричка. Постепенно събраха смелост и решиха, че няма да изоставят своята рожба и ще се борят за Галя.

 

Няколко дни след това, Майката Лили беше изписана от болницата, а Галя остана в Неонатология, за да наддаде до нужното тегло. Аз продължих да се срещам с майката в дома й, обясних й колко важно е редовно да посещава детето в болницата, за да изградят силна емоционална връзка. Лекарите от болницата предоставиха на Лили възможност да полага т.нар. „кенгуру-грижа“, привързаността между майка и дъщеря се засилваше с всяка следваща прегръдка.

 

За да бъдат спокойни двамата родители, че ще получат нужната подкрепа за детето им, още в първите дни след изписването от болницата, свързах семейството с различни здравни специалисти – рехабилитатор, медицинска сестра, специалист „Ранна детска интервенция“, насочих ги към социални служби и услуги. Организирах среща между майката и родители от сдружението за деца с лицеви аномалии. Именно те вдъхнаха надежда на Лили.

 

Докато Галя все още беше в неонатологичното отделение, мобилна медицинска сестра посещаваше дома на Лили, за да я научи как да храни рожбата си от специален биберон, мобилен рехабилитатор показа на двамата родители какви грижи трябва да полагат, за да компенсират постепенно недоносеността. Така с всеки изминал ден и с всеки наддаден грам на Галя растеше увереността на двамата родители.

 

Дни преди изписването на детето от болницата, Лили ми сподели, че няма търпение да посрещне рожбата си у дома, за да е неотлъчно до нея и да я дарява с цялата си майчина обич и топлина.

 

В деня когато изписаха Галя от неонатологията, в очите на Лили вече нямаше страх и несигурност а емоцията, която изразяваше лицето на Филип, бе радост, че след всички трудности и предизвикателства двете му най скъпи момичета са до него живи и здрави.

 

Постепенно очакванията на Лили и Филип ставаха все по-реалистични, те приеха това предизвикателство в живота си като добър опит, който ги прави по-силни. Научиха се да решават проблемите стъпка по стъпка и да се радват на малкото без да имат големи очаквания.

 

Аз също бях щастлива, защото благодарение на навременните ни и обединени усилия, заедно с всички здравни и социални специалисти, успяхме да променим съдбата на Галя и днес тя расте обичана и щастлива, заобиколена от всеотдайността и грижите на своето семейство.

 

 

Стела Александрова

социален работник

ЦОП „За деца и родители“