Какво е да бъдеш истински баща

By 22.06.2020Новини
През изминалите дни на страницата ни във Facebook, както  и на нашия email получихме много стихотворения, разкази, видеа, дори музикални изпълнения, всички те ни бяха изпратени от креативни татковци по повод Международния ден на бащата и  предизвикателството, което бяхме отправили към тях –да ни разкажат какво за тях е бащинството. Но сред тях получихме е един разказ, написан не от татко, а от едно дете, от една дъщеря, която чрез нашата инициатива искаше да благодари на своя баща за всичко, което е направил за нея, както и да ни разкаже „Какво е да си истински баща“.
С разказа на Невсе Арнауд „Какво е да си истински баща“ искаме да отбележим и началото на седмицата, в която фондация „За Нашите Деца“ в партньорство с УНИЦЕФ ще отбележи #МесецНаРодителите, който се се отбелязва през месец Юни от 2012 г. когато Общото събрание на Организацията на обединените нации определя 1 юни като Световен ден на родителите, за да отбележи първостепенната роля и заслуга на родителите за отглеждането на децата. От няколко години, УНИЦЕФ и много партньори по света посвещават целия месец юни на родителите и родителството, за да изразят подкрепа за усилията на най-важните хора в живота на всяко дете, и да се застъпят за политики, програми и услуги, които подпомагат родителите да  дадат най-добрия старт в живота на своите деца. 

Какво е да бъдеш истински баща

 

Здравейте. Ще Ви разкажа за моя баща, който е пример за това какъв трябва да бъде един истински баща.

В моето семейство сме две деца. Татко ми е разказвал, че когато са очаквали да се родя са били много щастливи, очаквали са ме с голямо нетърпение. Още повече, че и съм първата радост за семейството. Когато обаче дошло времето да се появя на бял свят, майка ми ме е родила трудно. Първоначално съм била добре, но постепенно родителите ми са забелязали, че имам проблеми с едното краче. Тогава ме са закарали на доктор и той ми е поставил  диагнозата ДЦП (детска церебрална парализа), когато съм била на 3 годинки.

 

Щастието на родителите ми било помрачено. Животът ги изправил пред тежко изпитание, но това не ги спряло, те си посветиха живота на мен и ме дариха с най-голямата обич и грижа, особено баща ми.

 

Когато са ми поставили диагнозата съм имала и по-малка сестричка. Тъй като тя била по-малка, майка ми трябвало да се грижи за нея, а татко за мен. И така, още от бебе татко стана за мен и майка и баща. Тръгнал е с мен по-болници за да ми даде добър живот.  Като бебе живота ми е минал в болници за рехабилитация. Татко ми е разказвал „На гимнастиката рехабилитаторката ти правеше гимнастика. Ти плачеше и аз плачех с теб, а сърцето ми се късаше да те гледам така, но знаех, че това е добро за теб.“

 

Той ме е хранил като майка, когато съм била  бебе, сменял ми е пеленките. Всяка вечер ме приспиваше с песнички, носейки ме на ръце. Като малка много съм настивала, а татко постоянно е бил над мен да ми сваля температурата, да ми дава лекарства. Даже още си пазя бележките на, които си е водил записки на лекарствата. Помня, че преди да стана 1 клас татко ме учеше да пиша и чета. Учеше ме да пиша, чингелчета, буквички, цифри, четеше ми приказки. Когато станах 1 клас, аз вече всичко знаех, благодарение на татко. Той така ме възпитаваше, че колкото повече пораствах толкова по-ученолюбива ставах. А татко непрекъснато беше до мен правейки така, че да  продължавам едновременно с учението и с напредването с ходенето.

 

В санаториумите децата бяха все с майките си, а само аз с татко. Хората му се чудеха на силата, смелостта, всеотдайността и грижите му към мен. Още повече, че съм момиче. Казваха му, че няма друг баща като него. И така пораствах и татко беше неотлъчно до мен. Един път по указание на болница трябваше майка ми да е с мен, защото не приемаха бащи. Останах с нея и бях толкова свикнала с татко, че едвам издържах 3 дни без него, постоянно плачех и го търсех. Той дойде и след много молби остана с мен.

 

Вече съм студентка и татко от бебе до сега е неотлъчно до мен. Досега къде ли не сме ходили по болници, какво ли не сме преживели заедно. Нито аз, нито той не можем разделени един от друг. Благодарение на татко днес аз ходя за ръка, студентка съм и то пълна отличничка. Ако не беше татко, сега нямаше да ходя и да съм толкова успяла в обучението си. Не знам какво щеше да стане с мен.

„Това сме аз и татко на една от многото ми награди в образованието ми.’’

Благодарна съм му за всичко, на което ме е научил, а то е много, че винаги е до мен и ме подкрепя, че каквото и да се случи, каквото и да направя, както и да се стече животът ми, той винаги е зад гърба ми. И знам, че винаги имам един близък човек, който ще ме подкрепи безусловно. Той ме изгради като силен характер и пълноценен човек, научи ме да се справям с всички трудности в живота, научи ме да не се оплаквам, да различавам и да ценя истинските хора и неща. Благодаря му, че ме обича, че винаги е  до мен и ми помага. Благодаря му, че  ме е научил кое е добро и кое – не, макар и да не са били най-лесните уроци. Благодаря му, че е вярвал и вярва в мен, което ми помага да продължа напред. Благодаря му, че ме насърчава. Възхищавам му се на неизчерпаемата енергия още в онези далечни, но незабравени времена, когато се налагаше да се грижи за мен като майка и баща. Никога не се е оплакал, че е изморен и няма сили. Може да се поболее от умора, но не си спомням някога да се е отказвал. Моят татко е най-добрият и всеотдаен човек на света. Без съмнение той е най-добрият Баща на тази земя. Благодаря му за всичко! Да имаш такъв Баща е истинско богатство. Всеки мъж може да стане баща. Всеки мъж може да създаде живот. Но само някой специален може да отгледа, възпита и обича този живот.

 

 

Истинския баща не е този, който изкарва много пари, за да може да купува на децата и жена си скъпи подаръци или да ги води по почивки.

 

 

Истинският баща е този, който винаги е до семейството си. Този, който не го изоставя, когато нещата станат трудни. Не го оставя да се справя само с проблемите. Този, който не се отказва от него и винаги прави всичко по силите си, за да го задържи.

 

Истинският баща е този, който полага усилия и отделя време за семейството си, дори когато е уморен.

 

Истински отдаден баща е онзи, който прави компромиси и жертва собствените си нужди, желания, и дори щастие в името на семейството. Този, който учи децата си на безусловна любов и подкрепа.

 

Истинският баща учи децата си колко е важно да са добри, търпеливи, честни и лоялни. Учи децата си как да градят връзките си върху доверие и уважение.

 

Истински любящ баща е онзи, който учи децата си как да се държат подобаващо. Никога не си позволява да загуби самообладание по начин, който би уплашил семейството му.

 

Истински отдаден баща е този, за който семейството е най-важното нещо на света. Той знае, че няма проблем, конфликт или изкушение, което да е по-важно от семейството му. Знае, че няма по-голяма и по-силна любов, от тази която изпитва към него.

 

Истински отдаден баща е този, който служи за пример и вдъхновение на семейството си, както и на останалите родители, които имат същата съдба, а и не само. Който окуражава децата си да бъдат по-добри и да израснат личностно и професионално. Учи ги винаги да дават най-доброто от себе си.

 

Истинския баща показва на семейството си какво са щастието и радостта. Той се чувства най-добре, когато знае че децата му са щастливи.

 

Истинския любящ баща знае какво харесват, какво не харесват, какви са мечтите и желанията им и дава всичко от себе си за да ги сбъдне.

 

Истински грижовният баща не позволява на собствените си проблеми, да отнемат щастието на децата му. Колкото и да не харесва живота, никога няма да позволи децата му да се чувстват по същия начин.

 

Истински баща е този, чиито деца гордо могат да кажат „Той е моят пример, моят най-добър приятел, моят герой. Той е моят най-добър баща.“

 

Моят татко е направил всичко това за мен. Даже не мога да опиша това, което направил и продължава да прави. Аз също давам всичко от себе си да го правя щастлив и да се гордее с мен. Всички хора много ни се радват и казват, че сме чудесен пример за всеотдаен баща и прекрасна дъщеря.

Реших да Ви разкажа за моят татко. Той заслужава хората да знаят какъв трябва да бъде примерният баща. Татко не споделя, чувствата си. Аз Ви написах това по мое решение, той дори не знае. Ще се радвам и ще съм Ви благодарна ако, чрез Вас му подаря някаква радост.

Автор:

Невсе Арнауд