Отново заедно – историята на Адриана

By 18.07.2020Блог

Статистиката показва, че в България всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие. През миналата година над  1500 жени и деца са били жертви на домашно насилие, за сравнение през 2017 г. те са 1300.

По данни на Агенция социално подпомагане през 2019 г. на горещата телефонна линия за деца 116 111 са получени над 1100 сигнала за насилие над деца в семейна среда. От тях 387 са потвърдените случаи, а за 285 деца е предприета мярка настаняване извън семейството.

Организациите, управляващи горещите линии за пострадали от насилие съобщават за сериозен ръст на подадените от началото на тази година сигнали, основен фактор за повишаването на тревожната статистика са последиците от пандемията Covid-19. Според специалистите случаите, за които се търси помощ в момента са много по-тежки от преди. Само за един месец обажданията за домашно насилие на Горещата линия за деца са скочили с 370.

 

Запознах се с Адриана през есента на 2019 г.  Тя дойде в ЦОП „Свeта София“, търсеща подкрепа, за да изгради живота си наново. Нуждаеше от помощ, за да може тя и четирите й дъщери, разделени от нея, да заживеят отново заедно като щастливо семейство.

Никога няма да забравя първата ни среща. Спомням си страха в очите й, жестовете, с които се опитваше да прикрие сълзите, горчивината в гласа й когато ми разказваше за нощта, в която след часове физическо и психическо насилие от мъжа й тя и децата й напускат дома си, завинаги.

 

Напуснала семейното си жилище, за да запази своя и на децата си живот, Адриана търси съдействие от отдел “Закрила на детето”. Тъй като на този етап няма подходящо жилище, където семейството да остане за по-дълго време, четирите й момичета са настанени в Кризисен център, а след това в Център за настаняване от семеен тип.

 

Невъзможността да осигурят на децата си подходящи условия, както и липсата на жилище, в което да живеят след като избягат от насилника си, са едни от основните причини, поради които много майки –жертви на насилие са принудени години наред  да живеят с насилника си и да търпят ежедневен физически и психически тормоз.

 

Когато дойде при нас, пред Адриана имаше много неизвестни, не знаеше как ще се справи с трудностите, които й предстоят, ще успее ли да намери подходящо жилище за нея и децата, ще се справи ли с покриването на разходите на петчленното й семейство. Сподели, че през годините неведнъж е решавала да прекрати връзката им, но се разколебавала, защото не е вярвала, че ще се справи сама.

Този път беше абсолютно категорична, че няма да продължава да живее в страх и ще направи дори невъзможното, за да бъде заедно с дъщерите си и отново да са щастливи.

Започнах редовни срещи с нея, по време на които обсъждахме нуждите на децата от сигурност, любов, грижа, подкрепа, стимулиране на развитието им. Разговаряхме дълго за това как се чувства след окончателната раздяла с бащата на децата й, какво я притеснява и как да се справя с предизвикателствата, пред които се изправя.

 

С течение на времето постепенно тя ставаше по-уверена, успяваше да балансира между работата и срещите с децата. Разбираше се добре с колегите си и започна да изгражда нов приятелски кръг. Усещаше, че е финансово независима и скоро намери и подходящо жилище.

 

Адриана започна много по-открито да говори за преживяното от нея, както и за бъдещите си планове.

Редовните срещи с децата й бяха основен фактор за силната й мотивация да направи всичко възможно, за да им осигури по-добро бъдеще.

 

Работата ми с Адриана приключи в началото на тази година. Месец по-късно в резултат на големия напредък, който постигнахме заедно, с решение на отдел “Закрила на детето” три от дъщерите й бяха върнати при майка си. Съвсем скоро предстои четвъртата й дъщеричка да се завърне в семейството, за да заживеят щастливи всички заедно, загърбили предишните несгоди.

 

Десислава Илиева

Старши социален работник

Център за обществена подкрепа „Света София“