Приемната грижа сбъдна мечтата на още едно дете да расте щастливо в свое семейство

Още едно от подкрепяните от Центъра ни по приемна грижа приемни деца откри своите мама и татко – 3-годишният Валентин хвана здраво ръцете на своите родители и започна новия си живот. Изпрати го неговата приемна майка Димитринка Георгиева, която му даде обич и топлина и направи чудеса, за да превъзмогне детето изоставането, натрупано в институцията –негов дом през първа година и половина от живота му. Прочете разказа на социалния работник Диана Петрова:

 

„През октомври 2018 г. Димитринка пое в ръцете си тъжно и уплашено момченце с деформирана от лежане главичка, меки и криви крачета. Детето не говореше, не ходеше, хранеше се само с пасирана храна и нямаше зъбки. След повече от 18 месеца живот зад стените на институцията, той излезе навън за първи път с приемната си майка, но се страхуваше от хората.

 

Майка по призвание и любяща жена, дала ново начало на други 3 вече осиновени деца, Димитринка посрещна Вальо със силна прегръдка, каквато той не бе получавал досега, и цял кош с играчки – само за него. Заедно с подкрепата и на фондацията, Димитринка започна стъпка по стъпка да помага на момченцето да навакса в развитието си – научи го да се храни, да говори, да ходи, да обича.

 

Вальо постепенно се отпусна, направи първите си крачки, обграден от много любов, търпение и вяра, той се чувстваше спокоен и окрилен да открива и опознава новите за него неща в семейството. Откри красотата на природата, сприятели се с домашния любимец – немската овчарка Хари, научи много други любопитни и непознати за него неща. Неусетно започна да говори, а първите му думички бяха „мама“, „тате“, „бау“. Така стана част от магията на големия свят! За половин година при Димитринка и семейството й, детето настигна връстниците си. Тръгна на детска ясла, откри много нови приятелчета, разцъфтя. Превърна се в лъчезарно, пълно с енергия, усмихнато дете.

 

Така дойде момента, в който се появи Мария – неговата съдба и късмет – с име на майка, влюбила се във Валентин от първата им среща и сигурна, че това е нейното дълго чакано дете. Започнаха опознавателни срещи, близо месец и половина всяка седмица те бяха заедно – във фондацията, в Борисовата градина, на детски площадки, където детето се чувства спокойно. Общуваха, играеха, разхождаха се и ставаха все по-близки. Тя му разказа за домашния си любимец, за семейството и бъдещия му дом.

 

През цялото това време Димитринка беше до Валентин, внимателно го подготви за промяната, даде му увереност, че в нейно лица детето винаги ще има приятел. Подготви с много любов цветния албум с незабравими спомени, детско куфарче, пълно с любими дрешки и играчки и разбира се – любимото мече! С тях тя изпрати Валентин в новото му, истинско семейство и му пожела да расте щастлив и силен, обграден от любовта на родителите си. Родителите на Вальо често й звънят и споделят как се чувства той, консултират се с нея, обменят информация за развитието му. Валентин е щастлив … вече има сбъдната мечта, мама и татко, които го обичат и свое истинско семейство.

 

“Преминахме през много трудни моменти, Валентин беше едно уплашено и тъжно дете, което се промени до неузнаваемост… сега е усмихнато, палаво и щастливо момченце, което общува свободно и отразява любовта и вниманието, които му дадохме. Ще ми липсва, но се радвам, че вече има своите истински мама и татко. Пожелавам му да расте обичан и щастлив“, сподели Димитринка, която е една от 25-те приемни майки, подкрепяни от фондацията. Повече за нея, Валентин и децата, които е дарила с любов и грижа, можете да прочетете тук.“