Семейната медиация – алтернатива в решаването на семейни конфликти

By 09.04.2020Новини

Интервю с Петя Яначкова, семеен консултант, старши експерт във фондация „За Нашите Деца“

 

Петя Яначкова е бакалавър по психология и магистър по семейно консултиране. Има  следдипломна квалификация за индивидуална работа с възрастни и деца.

Професионалната й подготовка е ориентирана в системния семеен  подход. Започва работа с деца и семейства през 2007 г. по  строго специфични теми, свързани с   осиновяване, превенция на изоставянето, реинтеграция, родителски конфликти, семейна подкрепа за детето и родителите в рискови ситуации, психологическа подкрепа за деца, лишени от родителска грижа.

От 2017 г. е сертифициран медиатор по семейна медиация, официално вписана в регистъра на медиаторите към Министерство на правосъдието на  България. 

През 2018 г. Петя Яначкова става носител на голямата награда на Столична община „Войн на годината“ за професионалните й постижения в сферата на социалните дейности и работа й с деца и семейства.

 

 

Как семейните конфликти се отразяват на децата?

 

Най-често споровете, свързани с деца, тръгват от влошени отношения и неефективна комуникация между родителите. Разделяйки се, наред с материалните претенции, те превръщат детето в инструмент в семейните си войни. В ежедневната ни практика във Фондация „За Нашите Деца“ с подобни случаи, наблюдаваме как всеки от родителите привидно твърди, че е готов на всичко, в името на детето си, а всъщност именно интересът на детето е поставен на последно място.

Родителите често са погълнати от състезанието за задоволяване на собствените си амбиции и стремежи, от желание за отмъщение и пренебрегват емоционалните нужди на детето.

Конфликтът между родителите много често става причина за множество негативни ефекти върху емоционалното състояние на детето, те често са  свързани със занижена самооценка, обида, която трудно разбират, здравословни проблеми, емоционално объркване, влошени резултати в училище, впоследствие развиване на форми на зависимости, пост-травматични увреждания от емоционален характер, в дългосрочен план . Това основно се дължи на травмите, които детето получава, по време на продължителните съдебни производства и гневът между родителите, които необратимо ескалира в нарастваща враждебност и неприязън, помежду им. В повечето от случаите гневът и враждебността се генерализират и се разпростират и върху членовете на разширените семейства на двете враждуващи страни.

Представете си какво се случва с детето, което по дефиниция е зависимо от двамата си враждуващи родители.

 

По какъв начин семействата разрешават възникналите между тях конфликти? Какви са вашите наблюдения?

 

 

Темата за семейните конфликти и родителски раздели е сложна и е изпълнена с много подводни камъни. Когато се търсят разумни компромиси в най-добрият интерес на детето, обичайните очаквани кризи, по реда на жизнения цикъл на семейството и възрастта на детето утихват, отминават, семейството се  адаптира. В тези случаи говорим  за  семейства, които въпреки  кризите  се справят сами,  без специализирани  експертни  намеси. В тези случаи  се  постига   оздравяване на семейните отношения  на базата  на собствените   вътрешно семейни  ресурси. Т.е.  в някои  случаи, проблемите се  разрешават   без  фатални  усложнения. Кризата,  дори провокира  естествено засилване  на  имунната система  на  семейството  подкрепата  на  разширеният семеен кръг  също е  голямо от значение. Когато обаче семейният проблем стане публичен, влезе в полезрението на закона и се ангажират служебни лица, конфликтът ескалира и често е необратим. В тези случаи, в природните отношенчески процеси инвазивно се намесва чуждо  тяло,  чужда  воля. Може да се каже, че противоестествено е нарушена поверителността на феноменът семейство. Не казвам, че не бива да се търси помощ, но често наблюдаваме серия от грешки, в резултат на което  проблемът рецидивира необратимо. Ето защо е по-удачно да се търсят неинвазивни начини за справяне с конфликтни семейни ситуации, чрез разговори , диалог между страните, договаряне , помежду им с реалистични очаквания. Точно такава неинвазивна алтернатива за решаване на семейните конфликти предоставя и медиацията.

 

 

Как Вие помагате на семействата в конфликт? Има ли алтернатива на съдебното производство при разрешаването на семейните конфликти ?

 

 

Да, чрез психо-социалната медиация, която  се осъществява от  специалистите по отношенията /семейни   консултанти, фамилни терапевти/, които работят с цялото семейство-както с родителите в конфликт, така и с децата.

Психо-социалната медиация е една от дейностите, в подкрепа на децата и семействата, които ние във фондация „За Нашите Деца“  развиваме и предоставяме в центровете ни за обществена подкрепа в София и Пловдив. Освен, че посредничим между  страните, запазвайки неутралност, ние изследваме причините, довели до проблема, ресурсите на семейството да остане заедно, обратим ли е процесът на родителската раздяла. Ако има шанс то да остане цяло и с нашата подкрепа, детето ще има и двамата си родители заедно с възстановени отношения и хармония, ще е защитен неговият най-добър интерес.

 

 

Достатъчно информирани ли са родителите за съществуването на алтернатива в решаването на семейни конфликти?

 

 

Само до преди 2 години основното ни наблюдение беше, че съветник на родителя е единствено адвокатът, чиято позиция в ситуация на конфликт, по подразбиране не е неутрална. Но вече все повече хората търсят второ и трето мнение за решаването на техния конкретен, семеен проблем. Компетентността на родителите, дори в трудни теми като семейните конфликти и раздялата, се повишава, но те все още не са достатъчно информирани за алтернативните възможности, които са в интерес на детето.

 

 

Можете ли да дадете пример как семейните консултанти  във фондация „За Нашите Деца“ подкрепят родителите в конфликт и по какъв начин спомагат за разрешаването на семейни конфликти?

 

 

 Да, мога да Ви разкажа един от последните случаи на родителите в конфликт, заедно с които успяхме да разрешим възникналия проблем и да запазим целостта на семейството.

 

Петя и Мишо си бяха обърнали гръб по много причини. Тя  му  беше  изневерила, той  беше  реагирал  първо сигнално. Те вече не живееха заедно.   Законът  за  защита от домашното  насилие  беше официално  застанал  помежду  им, чрез издадена ограничителна заповед.   По-страшното  беше,  че  не  забелязваха   сина  си, за когото всъщност   ежедневно се  караха  като  за  любима  играчка. Всеки  искаше  да  притежава  „играчката“  за себе си  неограничено,  без  задължение за   връщането   й.  Караха  се  и  за всякакви  други   житейски  неща.   Всичките  им близки също  бяха  въвлечени в конфликта и  допълнително  натоварени,  с някаква  вина.   Срещите по между им, завършваха най-често със скандали.

 

Когато дойдоха във фондацията те бяха изгубили способността да комуникират един с друг, а пред тях стояха още много въпроси без ясен отговор.

 

Те имаха нужда някой да  ги попита дали окончателната раздяла е решението на техния конфликт?

Има или няма ресурс тяхната връзка? Дали синът им е плод на любов и какво  е останало  от нея?

Дали след изневярата има шанс за прошка?

 

След като се запознах със семейната история на семейството, започнахме медиирани срещи в защитеното пространство на ЦОП „Св. София“ и моята задача беше да им помогна заедно да намерят отговорите на всички тези въпроси, както и да им помогна да изградят нов мост по между им, по който да минат, за да намерят отново път един към друг .По време на срещите и двамата изплакаха много гняв и много болка, поотделно и заедно. Заедно говориха много дълго за изневярата като за сложен феномен. Заедно търсиха смисъла на случващото се и заедно пренареждаха пъзела на тяхната обща  семейна,   наситена с проблеми история.

 

Когато Петя и Мишо дойдоха във фондацията и потърсиха помощта ми изглеждаше, че единственото решение на конфликта по между им е окончателната раздяла и че всички възможности за рестартиране на отношенията по между им са безвъзвратно изгубени. На последната ни среща двамата „бивши“ дойдоха хванати за ръка, много спокойни и усмихнати, че отново са заедно, а детето стоеше редом с тях и също се усмихваше…

Ето пример как психо-социалната  медиация, която ние, специалистите от помагащите професии /семейните консултанти и фамилни терапевти/ предоставяме като още една алтернатива за решаването на семейните конфликти.