Слънцето изгря за Виктор

By 10.07.2020Блог

Виктор беше невръстно бебе, когато го докараха при нас. Още помня този ден, сякаш беше вчера… Изведнъж на вратата се позвъня и отваряйки я очите ми се изпълниха със сълзи. Срещу мен стоеше униформен полицай с бебе на ръце. В този момент сърцето ми се късаше. Казах си: „Още една тежка съдба…“ Разбира се, поех детето и го орисах да бъде много щастливо.

 

Съдбата го беше подложила на жестоки изпитания. Разповивайки го гледката беше ужасна – слабичък, недохранен, мръсен, с премазано пръстче, с белези по главичката и с огромна херния. Но стига с лошото, защото слънцето изгря за Вики още прекрачвайки прага на Детска къща!

 

Тези големи и красиви очи! В тях се четеше сила и борбен дух. Веднага се получи искрата между нас. Обградих го с цялата си любов. И така започна неговият нов път. Преодоля всички здравословни проблеми, направи първите си стъпки, изрече първите си думи. Той растеше с красиви очи и буйна коса, беше много сърдечен и внимателен към другите деца в къщата.

 

И ето, че в един прекрасен ден пристигна хубавата новина. Виктор вече имаше свои мама и татко и не само това! Сдоби се с братче и сестричка. Кажете ми какво по хубаво от това – да имаш свое собствено семейство, да знаеш, че си значим за някого, да бъдеш обичан, глезен и обграждан с внимание?

 

„Слънцето изгря за мен“ – това е заглавието на приказката на Виктор. Приказка с щастлив край. Докато пиша тази история не мога да сдържа сълзите си, но те са от радост. Защото нашият малък Виктор намери своето щастие!

 

Обичам те, Вики – винаги ще си в сърцето ми!

 

Корнелия Донова

Детегледач в Детска къща